Решение по дело №1506/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение рег. № 27 от 16.01.2025г., постановено по НАХД №
1506/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес: ... против
Наказателно постановление № 24-7852-001026 от 26.07.2024 година на
Началник 02 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград, упълномощен със
МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 8 /осем/ месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 /осем/ контролни точки.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административно-процесуалните правила и непълнота на доказателствата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат И. Д., който поддържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на тезата си и допълва възраженията си, че
неправилно, незаконосъобразно и недопустимо на жалбоподателя е била
наложено кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 8 месеца, като максимално допустимият срок за това наказание от
закона е 6 месеца. Процесуалния представител заявява, че не оспорват
фактическата обстановка, описана в наказателното постановление и я
възприема изцяло, като взема становище по същество, като моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и алтернативно да бъде намален размера на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ да императивно установения в ЗДвП
срок от 6 месеца.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 13.07.2024 година в 08.41 часа в Благоевград на ул.“Георги
Андрейчин“ с посока от ул.“Промишлена зона“ към ул.“Преслав“,
свидетелите М. В. Б. и И. Р. Д., двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград,
02 РУ – Благоевград спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
1

..., който се управлявал от жалбоподателя В. Л. Б.. При извършена рутинна
проверка на жалбоподателя и автомобила, свидетелите М. В. Б. и И. Р. Д. на
място на проверката тествали В. Л. Б. с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARВВ-0028 което отчело положителен резултат 0,64
промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 05662
от 08.36 часа на 13.07.2024г. На място на проверката за констатираното
нарушение актосъставителят ..., в присъствието на свидетеля М. В. Б.,
съставил на жалбоподателя В. Л. Б. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1148320 от 13.07.2024г. (лист 6 от делото) за това, че
жалбоподателя В. Л. Б. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № ... след употреба на алкохол, установено с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВВ-0028, което отчело 0,64 промила
алкохол в количеството издишан въздух в апарата в проба № 05662 от 08.36
часа на 13.07.2024г. На водача бил издаден от актосъставителя М. В. Б. и
Талон за изследване № 0171808 (лист 7 от делото), който В. Л. Б. подписала.
Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като
административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП –управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда, включително. Актът е съставен в присъствие на
жалбоподателя и му връчен лично срещу подпис, като същия отразил, че
„няма възражения“. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения
за това срок. На жалбоподателя са издадени от М. В. Б., Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 452/13.07.2024г., с която на В. Л.
Б., временно е отнето СУМПС № ********* на основание чл.171 т.1 б.“б“ от
ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца
(лист 8 от делото) и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 453/13.07.2024г., с която на В. Л. Б., на основание чл.171 т.2а б.“б“ от
ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ..., като са отнети 2
броя рег. табели ... и СРМПС № ********* (лист 9 от делото), като двете
заповеди са връчени на жалбоподателя лично, срещу подпис на 13.07.2024г. С
акта на жалбоподателя В. Л. Б. е иззето СУМПС № *********. В талона за
медицинско изследване на жалбоподателя ********* срещу подпис било
указано, че трябва да се яви в ЦСМП при „МБАЛ- Благоевград“ АД до 45
минути за даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване,
считана от връчването на талона за медицинско изследване на 13.07.2024г. в
09.10 часа. В указаният в талона за изследване срок, жалбоподателя *********
посетил съответното лечебно заведение СПО при „МБАЛ- Благоевград“ АД,
за взимане на кръв за изследване с издаденият му талон за изследване, видно
от приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 13.07.2024г. (лист 11 от делото), където пред доктор Рая
Илиева дал кръв за изследване, обозначена като проби със стикер № 0171808-
3 и контролна проба със стикер № 0171808-4, двете от 13.07.2024г. Видно от
2

протокол за химическа експертиза № 231 от 17.07.2024г. (лист 13 от делото) е,
че в кръвната проба, иззета от жалбоподателя В. Л. Б. се доказва наличие на
етилов алкохол в количество 0,61 промила на хиляда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
събраният в последствие доказателствен материал, на 26.07.2024 година,
Началник 02РУ при ОДМВР - Благоевград, упълномощен с Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021г. на МВР, издал атакуваното Наказателно постановление
№ 24-7852-001026 от 26.07.2024г. (лист 5 от делото), с което на жалбоподателя
В. Л. Б. за административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер
на 500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 8
/осем/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение му отнел 8 /осем/ контролни точки за
административното наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП е връчено лично
на жалбоподателя срещу подпис на 13.11.2024 година и в законният срок, на
18.11.2024г. чрез срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба с вх. № УРИ 78523539 от 18.11.2024г. по описа на 02 РУ –
Благоевград (лист 2-3 от делото).
По делото е приложена докладна записка от мл. инспектор М. В. Б., в
която същият описва фактическата обстановка по случая, като и предприетите
действия от проверяващите полицаи.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приетите писмени доказателства по делото, които са
безпротиворечиви и неоспорени, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателя В. Л. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
3

възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като точно същият текст е възпроизведен и в
обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме
наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа
на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. В тази връзка недоказано и неоснователно се явява
възражението, че е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП
относно точното отразяване на фактическите положения, установени при
констатиране на нарушението, включително и при установяване стойностите
на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя с техническото
средство и посредством химическо изследване. Така установеният механизъм
на извършената проверка на жалбоподателя, както и резултата от същата не се
оспорва от жалбоподателя и защитникът му, та дори и показанията на
техническото средство изцяло съответства на отразеното в акта и по
разпечатката от данните на същото и са посочени коректно и в обжалваното
наказателно постановление, както и в талона за медицинско изследване
самият жалбоподател саморъчно е отразил срещу подпис, че „приема
показанията“ и ще извърши и кръвно изследване. Това налага извода, че
констатираното административно нарушение е извършено именно от
жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е
установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното
НП.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган, като нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов
текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
4

превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на В. Л. Б. проверка за употреба на алкохол с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7410”, фабричен № ARВВ-0028, същият отчел 0,64 промила
алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух, отчетено в проба №
05662 от 08.36 часа на 13.07.2024г. Издаден му е талон за медицинско
изследване, като последният се е явил в съответното лечебно заведение за да
даде кръв за химическо изследване, което е установило наличие на алкохол в
кръвта 0,61 промила на хиляда. Самоличността на нарушителя В. Л. Б. е била
установена по категоричен начин, след което и му е била извършена проба с
техническото средство, отчело положителен резултат. Съгласно разпоредбата
на чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, като при положителна проба на
лицето се издава талон за медицинско изследване, а съгласно чл.6 ал.6 от
същата наредба, на лицето се връчва талона, като му се указва мястото, където
да се извърши установяването и срока на явяване – 45 минути при нарушения
извършени в населено място, в което се намира място за извършване на
медицински изследване. По делото са налични доказателства, установяващи
явяване на жалбоподателя в СПО при „МБАЛ – Благоевград“ АД в
Благоевград и предоставянето на биологичен материал – кръв за лабораторно
изследване, установило концентрация на алкохол в кръвта от 0,61 %о, поради
което и съдът намира за коректно отразяването в наказателното постановление
на точната фактическа обстановка, като и възраженията за липсата на
извършено нарушение от жалбоподателя от обективна страна не се навеждат
по делото. Не е спорно в случая, че жалбоподателя В. Л. Б. е управлявал
лекият автомобил. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се касае за
управление на автомобила от страна на жалбоподател В. Л. Б., доколкото
същият е бил установен от проверяващите органи в самият автомобил, който
от своя страна е осъществявал движение по пътното платно, тъй като с
движението на автомобила и с действията си В. Л. Б. е бил участник в
движението и са били налични обстоятелства, обуславящи опасност от
настъпване на съставомерни последици.
Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено,
тъй като В. Л. Б. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
5

действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя В. Л. Б., с
административни наказания „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.
Съобразявайки наложеното на жалбоподателя наказание по съответните
законови текстове и съобразявайки концентрацията на алкохол в кръвта, съдът
намира, че административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието на В. Л. Б. за това нарушение,
като му е наложил съответните по вид наказания. Законодателят в
разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидил императивно установени
по вид и размер наказания за такова административно нарушение, а именно
наказания „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като единствено наказанието
„Глоба“ в размер на 500 лева е правилно отмерено и наложено в случая.
Санкционния орган необосновано и неправилно е приложил закона, като е
наложил на жалбоподателя кумулативното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ в завишен размер от 8 /осем/ месеца, вместо императивно
установеният такъв в ЗДвП от 6 /шест/ месеца. Именно последното обуславя
необходимост обжалваното наказателно постановление да бъде изменено в
санкционната му част, като срока на наложеното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ бъде намалено от 8 /осем/ месеца на 6 /шест/
месеца. Именно налагането на именно такова кумулативно по вид и размер
наказание, съответен на императивните изисквания на закона, наред с
правилно наложеното наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева ще
осъществят целите и задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
В казуса правилно е приложена разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба
№ Iз-2539 на МВР на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, като на жалбоподателя В. Л. Б. са
отнети 8 /осем/ контролни точки за административното наказание по чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения и като съобрази, че с оглед високата степен
на обществена опасност на разглежданото нарушение в казуса е неприложим
института на „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН, както и не се установи
фактическия състав на института на „крайна необходимост“ по чл.8 пр.1 от
ЗАНН във връзка с чл.13 ал.1 от НК, съдът намери жалбата за частично
основателна, а обжалваното наказателно постановление за подлежащо на
изменение в санкционната си част, като се намали срока на така наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от 8 /осем/ месеца на 6
6

/шест/ месеца.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 във връзка с ал.7
т.1 и т.2 във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	27
Дата:	16 януари 2025 г. (в сила от 4 февруари 2025 г.)
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20241210201506
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 ноември 2024 г.

Решение по дело №1506/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите