Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 08.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

при секретар – протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 413 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявеният иск е с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС.

         Ищецът С.И.С., ЕГН ********** *** е предявил против ответника В.Т.П., ЕГН ********** *** иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС.

         Ищецът по обстоятелствата подробно изложени в исковата молба твърди, че с ответницата са съсобственици по наследство, дарение и покупко – продажба на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Г., а именно : УПИ № III – 904, в кв. 87 с площ от 463 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ VI – 905, УПИ I – за ОЖС и УПИ II – 903. Същият сочи още, че той притежава 1 / 2 ид. ч. от дворното място и първия етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. А ответницата притежава 1 / 2 ид. ч. от дворното място и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре, кухня, дневна, спалня и тоалетна.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесния имот. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

         Ответницата в установения едномесечен срок е подала писмен отговор, с който оспорва така предявения иск, като излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан.

         С молба вх. № 2984 / 09.07.2018 г. на основание чл. 212 от ГПК ответницата е предявила инцидентен установителен иск по чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК относно нищожността на договора за доброволна делба от 10.02.1988 г., въз основа на който ищецът по първоначалния иск заявява, че е собственик на съответната част от процесния имот.

Ответникът в установения едномесечен срок е подал писмен отговор на предявения инцидентен установителен иск, с който оспорва така предявения иск, като заявява, че същият е недопустим, тъй като е предявен от лице, което няма правен интерес от завеждането му. Също така заявява, че с влязло в сила определение № 135 / 11.07.2016 г. постановено по гр. д. № 347 / 2015 г. по описа на РС – К., съдът вече се е произнесъл по този въпрос. Същият моли съдът да отхвърли и да не приема за съвместно разглеждане така предявеният инцидентно установителен иск, тъй като спора относно договора за доброволна делба от 10.02.1988 г. вече е бил решен. 

Ищецът редовно призован за съдебно заседание явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. Н. – САК, който подържа исковата молба и моли съдът да отхвърли така прдявения насрещен иск.

Ответницата редовно призована, не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник – адв. Г. – САК, който оспорва така предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Същият моли съдът да уважи исканията предявени с инцидентно установителния иск. Претендира направените по делото разноски.  

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство към делото нотариален акт № 180, том ХI, дело № 2028 / 1964 г. на нотариус при С. народен съд, В.Р.И. от гр. Г. е призната за собственик на празно дворно място, с площ от 463 кв. м., съставляващо парцел IХ – 786, от кв. 30 по плана на гр. Г., при съседи : улица, Ц.Р., Н.Р. и И.С..    

От представения към делото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 10.02.1988 г. се установява, че В.Р.Д. и съпругът й П. И.Д. получават в дял и стават собственици на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв. м., заедно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата, без мястото върху което е построена сградата, съставляващо парцел III – 904, с площ 463 кв. м. Съответно Г.Д.И., П.Т.П., О. Т.П. и В.Т.П.  получават в дял и стават собственици на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв. м., заедно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата, без мястото върху което е построена сградата, съставляващо парцел III – 904, с площ 463 кв. м.

Видно е от приложения препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том ХVIII, дело № 3385 / 1968 г. на нотариус при С. народен съд, че В.Р.Д. дарява на сина си Т. П. И.в 1 / 2 ид. ч. от празно дворно място, цялото с площ от 463 кв. м., съставляващо парцел IХ – 786, от кв. 30 по плана на гр. Г..

От приложения нотариален акт на недвижим имот № 42, том II, дело № 42 / 88 г. на нотариус при РС – гр. К. се установява, че  В.Р.Д. и съпругът й П. И.Д. прехвърлят на дъщеря си Е.  П. Г.а първия етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв. м, заедно с 1 / 2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел III – 904, кв. 87 по плана на гр. Г..

От приложения нотариален акт на недвижим имот № 70, том III, дело № 470 / 1994 г. на нотариус при РС – гр. К. се установява, че  Е. П. Г. и съпругът й И. С.Г. даряват на сина си С.И.С.  първия етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв. м, заедно с 1 / 2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел III – 904, кв. 87 по плана на гр. Г..

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел П.Т.П., тъй като същите не се противоречиви, Свидетелят е категоричен, че не е подписвал договор за доброволна делба от 10.02.1988 г., а и показанията му се подкрепят от изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Л. П. М. само в частта, в която същата, заявява, че отношенията между страните са влошени.

От изслушаната по делото съдебно – почеркова експертиза на вещото лице Д.Ц. се установява, че подписът на „Съсобственици – свидетели“ в Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 10.02.1988 г. под № 4 не е положен от П.Т.П.. Подписът на „Съсобственици – свидетели“ в Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 10.02.1988 г. под № 6 е положен от В.Т.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 32, ал.2 от ЗС.

При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира / ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС /.

Твърденията на ищеца, че с ответницата са съсобственици по наследство, дарение и покупко – продажба на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Г., а именно : УПИ № III – 904, в кв. 87 с площ от 463 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ VI – 905, УПИ I – за ОЖС и УПИ II – 903. Същият сочи още, че той притежава 1 / 2 ид. ч. от дворното място и първия етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. А ответницата притежава 1 / 2 ид. ч. от дворното място и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре, кухня, дневна, спалня и тоалетна, са неверни и недоказани.

В хода на настоящото производство се установи, че Договорът за доброволна делба от 10.02.1988 г., вписан в служба по вписванията при РС – гр. К. на 22.02.1988 г., том I, № 42, вх. Рег. № 90, който е в основата на претендираното от ищеца  право е нищожен, поради доказана липса на съгласие у един от съделителите - П.Т.П., чл. 26 ал. 1 от  ЗЗД.

С оглед на горното, съдът следва да отхвърли така предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС от ищеца С.И.С., ЕГН ********** *** против ответницата В.Т.П., ЕГН ********** ***, като неоснователен и недоказан. И съответно да уважи предявеният инцидентен установителен иск по чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК относно нищожността на договора за доброволна делба от 10.02.1988 г., въз основа на който ищецът по първоначалния иск заявява, че е собственик на съответната част от процесния имот.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски / представен е списък по чл. 80 от ГПК /, а именно : сумата от 890.00 / осемстотин и деветдесет / лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца С.И.С., ЕГН ********** *** против ответницата В.Т.П., ЕГН ********** *** иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД Договорът за доброволна делба от 10.02.1988 г., вписан в служба по вписванията при РС – гр. К. на 22.02.1988 г., том I, № 42, вх. Рег. № 90.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на В.Т.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  направените съдебни разноски в размер на 890.00 / осемстотин и деветдесет / лева - адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                         

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :