Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260099
гр. ВРАЦА, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 16.12.20 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Пенка Т. Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 508
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 260214/20.08.20 г. на
"Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца № 371/01.07.20 г.
постановено по гр. дело № 217/20 г. по описа на същия съд, с което банката
въззивник е осъдена на осн. чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Р.В.Б.
*** сумата 5 лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди изразявани се във внесена държавна такса за снабдяване със заверен препис
от съдебен акт, който следва да се приложи към искането на Р.В. за прекратяване
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК на изп. дело № 375/18 г. на ЧСИ А. В. с р-н
на действие окръжен съд гр. Монтана, заедно със законна лихва върху главницата от
5 лв. считано от 06.11.18 г. до окончателното й изплащане.
С атакуваното решение, банката-жалбоподател е
осъдена да заплати и сумата 350 лв. съдебни разноски.
В жалбата се релевират оплаквания за допуснато от
районен съд нарушение на материално правни норми, доколкото в противоречие с
данните по спора, районен съд приел неправилно, че е налице фактическия състав
на чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Банката моли за отмяна на обжалваното решение като
незаконосъобразно и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения
иск. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Банката няма доказателствени
искания.
Ответникът Р.В., редовно уведомен, не представя
отговор.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, на осн. чл. 269 от ГПК в
рамките на посоченото в жалбата, окръжен съд намира същага за ОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения:
Р.В.Б. е предявил с вх. № 16900/06.11.18 г. пред
първостепенния районен съд гр. Лом /исковата молба на Р. Б. е изпратена за
разглеждане на районен съд гр. Враца в хипотезата на чл. 23, ал. 3 от ГПК с
опр. на САС № 170/21.01.20 г. по ч. гр. д. № 236/20 г./ срещу ответник
"Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК ***, със седалище гр. София
осъдителен иск за репариране на причинените му имуществени вреди в размер на 5
лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, претендират се и съдебни разноски. В
исковата молба се излагат обстоятелствата, от които произтича причинената на
ищеца имуществена вреда, а именно: Юрисконсулт на банката ответник
"ПИБ" АД, И. Х. Х. с молба вх. № 10313/26.06.18 г. поискал по гр.
дело № 1061/16 г. на районен съд гр. Лом, издаване на обратен изп. лист против
настоящия ищец Р.Б. за сумата 1 878.19 лв., която молба била уважена от районен
съд гр. Лом, като бил издаден обратен изп. лист от 31.07.18 г. срещу Р.Б. за
посочената сума. Въз основа на обратния изп. лист, по искане на банката
взискател било образувано изп. дело № 375/18 г. на ЧСИ А. В., рег. № 747, като
е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Б.. Междувременно,
с влязло в законна сила определение от 08.10.18 г. по в. ч. гр. дело № 286/18
г. по описа на окръжен съд гр. Монтана, издаденият обратен изп. лист от
31.07.18 г. бил обезсилен. За да поиска прекратяване на изп. дело № 375/18 г.
на осн. чл. 433, ал. 1 т. 3 от ГПК,
ищецът Р.Б. следвало да приложи официално заверен препис от
определението на МОС от 08.10.18 г. безсилващо обратния изп.лист, като за
снабдяване с преписа му се наложила да заплати
д. т. от 5 лв. Според ищеца, изложените обстоятелства ангажират
отговорността на банката ответник по чл. 45 и във вр. с чл. 49 от ЗЗД, която
следва да му заплати причинените имуществени вреди в размер на 5 лв. –
заплатена д. т. за снабдяване със заверен официално препис от определение на
МОС от 08.10.18 г.
Ответната банка е представила отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск.
След преценка на събраните писмени доказателства,
окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка по спора:
Пред районен съд гр. Лом е образувано гр.д.
№1061/2016 г. по искова молба на Първа
инвестиционна банка АД срещу Маргарита Л. за установяване съществуване на
вземане на банката по заповед за изпълнения на парично задължение по чл.417 ГПК
и изп. лист, издаден по ч. гр. д. д. №1517/2015 г. на РС – Лом. По делото е
постановено решение № 315/05.10.2017 г., с което е отхвърлен предявеният иск и
са присъдени на ищцата разноски в размер на 1 289.78 лв. С Решение № 336/26.10.2017
г. по същото дело е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решението от 05.10.2017 г., като сумата 1 289.78
лв. е присъдена в полза на адв. Р.Б., ищец в настоящето производство. Посочено
е, че това решение е неразделна част от Решение № 315/05.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1061/2016 г. на РС – Лом. В срок "ПИБ" АД е
обжалвала решение № 315/05.10.2017 г. пред ОС – Монтана. Въпреки подадената от "ПИБ"
АД в срок въззивна жалба против основното решение № 315/05.10.2017 г.,
неразделна част от което е и решение № 336/26.10.17 г., първоинстанционният съд
– РС гр. Лом, с разпореждане от 28.11.2017 г. е уважил молбата на адв. Р.Б. за
издаване на изпълнителен лист по Решение №336/26.10.2017 г., приемайки че това
решение е влязло в законна сила. На същата дата е издаден изпълнителен лист в
полза на адв. Б.. "ПИБ" АД в срок е обжалвала разпореждането от
28.11.2017 г. за издаване на изпълнителния лист в полза на Р.Б.. С влязло в
сила на 16.05.2018 г. решение от 25.04.2018 г. по в. гр. д. №39/2018 г. по
описа на окръжен съд гр. Монтана, в производството по което са разгледани и
двете жалби на "ПИБ" АД, въззивната инстанция е потвърдил решение № 315/05.10.2017
г. по гр. д. № 1061/2016 г. на РС – Лом и е отменил разпореждането за издаване
на изпълнителен лист от 28.11.2017 г. по същото дело на РС – Лом, според което
разпореждане "ПИБ" АД е осъдена да заплати на адв. Р.В.Б. от
Монтанска адв. колегия сумата 1 289.78
лв. представляваща адв. възнаграждение.
Междувременно въз основа на издадения изпълнителен
лист в полза на адв. Р.Б. за сумата от 1 289.78 лв., е образувано изп.дело № 169/2018
г. по описа на СИС при РС – Лом, по което дело длъжникът "Първа
инвестиционна банка" АД е превела сума в размер на 1 878.19 лв.
При изложените обстоятелства, представляващият
"ПИБ" АД юрисконсулт И. Х. Х. е преценил, че следва да защити
интересите на банката по следния начин - С молба вх. № 10313/26.06.2018 г.,
подадена по гр. д. № 1061/16 г. на РС гр.Лом ю. к. Х. е поискал издаването на
обратен изпълнителен лист за сумата, заплатена от банката по изпълнително дело
№ 169/2018 г. по описа на СИС при СРС. Районен съд гр. Лом е приел искането за
основателно и с разпореждане от 31.07.2018 г. в полза на "ПИБ" АД,
срещу адв. Р.Б. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата 1 878.19 лв.
На основание обратния изп. лист от 31.07.18 г., с
молба от същата дата, чрез представляващия я юрисконсулт И. Х., "ПИБ"
АД е поискала от ЧСИ А. В. с рег. № 747 образуване на изп. дело срещу адв. Р.Б.
– молбата е уважена, като ЧСИ е А. В. е образувала изп. дело № 375/18 г.
На свой ред, адв. Р.Б. е обжалвал пред окръжен съд
гр. Монтана негативното за него разпореждането на районен съд гр. Лом от
31.07.18 г., по гр. д. № 1061/16 г. за издаване на обратния изп. лист,
образувано е ч. в. гр. дело № 286/18 г. по описа на МОС. По така образуваното
дело, окръжен съд гр. Монтана се е произнесъл с окончателно определение от
08.10.18 г., с което е отменил определението от 31.07.18 г. на районен съд гр.
Лом постановено по гр. д. № 1061/16 г. и е отхвърлил молбата на "ПИБ"
АД за издаване на обратен изп. лист и обезсилил издадения обратен изп. лист от
31.07.18 г. в полза на "ПИБ" АД.
С молба на стр. 24 от приложеното гр. д. № 704/29
г. на районен съд гр. Берковица, Р.В.Б. е поискал прекратяване на осн. чл. 433,
ал. 1 т. 3 от ГПК /обезсилване на изп. лист/ на образуваното срещу него изп.
дело № 375/18 г. на ЧСИ А. В., като към молбата си е приложил заверен препис
от опр. на МОС от 08.10.18 г. по в. ч.
гр. д. № 286/18 г., за снабдяване, с което Р.Б. е заплатил д. т. от 5 лв.
Именно заплащането на тази д. т. от 5 лв. е
претърпяната от него имуществена вреда, която му е причинена от ответната
"ПИБ" АД, чрез юрисконсулт И. М., на когото банката е възложила
работа по силата на сключен между тях трудов договор.
В проведеното първо по делото съдебно заседание
пред районен съд гр. Враца на 11.06.20 г., като безспорно между страните е
прието обстоятелството, че юрисконсулт И. Х. подал молба за образуване на
посочените по-горе дела, е в трудово правни
отношения с ответната банка.
При така установените фактически обстоятелства, от
правна страна окръжен съд намира
следното:
Изложеното в исковата молба налага квалификация на
предявения иск по чл. 49 и във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 е особен вид безвиновна и
обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лица някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Става
дума за уредена от закона гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на по чл. 49 от ЗЗД е
обективна в смисъл, че тя произтича от не от вината на възложителя на работата,
а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъда ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД са нужни
следните предпоставки: 1. Правоотношение по възлагане на работа 2. Осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с кумулативно наличие на
необходимите елементи - противоправно деяние, вреда /имуществена или неимуществена/
причинно следствена връзка межда деянието и вредата и вина 3. вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или
чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
технически или други правила. При всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното, като при оспорване, в доказателствена тежест на ответника е да
обори презумпцията за вина.
В конкретния случай, ищецът твърди, че причинената
му имуществена вреда в размер на 5 лв. представляваща внесена от него д. т. за
снабдяване със заверен препис от определение на МОС нужно му за прилагане към
молбата на прекратяване на изп. дело № 375/18 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. №
747. Според ищеца, вредата е причинена от служител на ответната банка -
юрисконсулт И. Х. по трудов договор, който подавайки молба за издаване на
обратен изп. лист по гр. дело № 1061/16 г. на РС гр. Лом е задвижил
причинно-следствен процес, описан подробно в обстоятелствената част на
изложението, довел до необходимостта ищецът адв. Р.Б. да направи разход от 5
лв. за да заплати д. т. за снабдяване с препис от определението на окръжен съд
гр. Монтана.
Окръжен намира, че така предявеният иск с правно
основание чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, е неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли. Според състава на съда в казуса не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за физическото лице пряк извършител на
работата – юрисконсулт И. Х.. При установените обстоятелства по спора, не може
да се приеме, че извършените от И. Х. действия имат противоправен характер.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точна на действащите разпоредби. При преценка дали
дадено деяние е противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, следва да се има
предвид дали същото нарушава установената в цитираната правна норма обща
забрана да не се вреди другиму.
В светлината на изложените разсъждения, действията
на ю. к. И. Х. във вр. със снабдяване с обратен изп. лист от 31.07.18 г. и
образуване въз основа същия на изп. дело № 375/18 г. срещу ищеца Р. Б. в
качеството му на длъжник, нямат противоправен характер по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Тези действия са резултат на професионалната преценка на И. Х. като юрист за
най-добра защита интересите на банката, което му е възложено по силата на
сключения между тях трудов договор. Не може да се приеме, че действията на И.
Х. са в нарушение общата законова забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД, доколкото те са регламентирани от закона – чл. 245, ал. 3 от ГПК. Обстоятелството,
че избрания от И. Х. правен начин да защити интересите на "ПИБ" АД не
е правилен, доколкото с определение от 08.10.18 г. окръжен съд гр. Монтана е
отменил определението на районен съд за издаване на обратен изп. лист по чл.
245 ал. 3 от ГПК и е обезсилил обратния изп. лист, не е основание да се приеме,
че действията на И. Х. са противоправни и възложителят на работата, в лицето на
ответната банка, следва да носи отговорност.
Освен
изложеното следва да се посочи и още една причина за неоснователност на иска - Дългият причинно следствен процес довел до
необходимост ю. к. И. Х. до поиска издаване на обратен изп. лист и образуване
срещу длъжника адв. Р.Б. на изп. дело № 375/18 г. на ЧСИ А. В., е задвижен от
действия на настоящия ищец Р.Б., които предхождат тези на ю. с. Х.. В защита на
собствения си интерес, Р.Б. е направил неправилна преценка и е поискал от
районен съд гр. Лом да издаде изпълнителен лист в негова полза въз основа на
съдебен акт /реш. № 336/26.10.17 г. на поправка на ОФГ/, който е бил обжалван
пред въззивна инстанция и делото е било висящо. Районен съд неправилно е уважил
претенцията на адв. Р.Б., като е издал изп. лист от 28.11.17 г., по който срещу "ПИБ" АД е образувано изп.
дело № 169/18 г., като банката е превела сума в размер на 1 878.19 г. Именно
отмяната на разпореждането за издаване на изп. лист от 28.11.17 г., с решение
на окръжен съд гр. Монтана от 25.04.18 г. по в. гр. д. № 39/18 г., е наложило
ю. к. Х. да поиска издаване на обратния изпълнителен лист по гр. д. № 1061/16
г. на РС гр. Лом срещу адв. Р.Б., ищец в настоящото производство. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че не служителят на ответната банка ю. к. Х. е
станал причина ищецът да направи разход за заплащане на д. т. от 5 лв., а
самият ищец е задвижил причинно следствен процес довел до необходимостта да
направи разход от 5 лв., при което той /ищецът/ не може да черпи права от
виновното си поведение, като претендира да му се заплати процесното обезщетение
за имуществени вреди в размер на 5 лв.
В заключение, предявеният иск следва да се
отхвърли, тъй като по делото не се доказа фактическия състав на чл. 49 и във
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
При несъвпадение правните изводи на настоящата
инстанция с тези на първостепенния съд, атакуваното решение на районен съд
следва да се отмени изцяло, включително и в частта за разноските, като спора се
реши по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск при
изложените по-горе мотиви.
По разноските окръжен съд намира следното:
На ответната банка следва да се присъдят на осн. 78,
ал. 3 и във вр. с ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП и Наредба за заплащане на
правната помощ съдебни разноски за първа и въззивна съдебни инстанции, както
следва: за районен съд - 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна
такса и за въззивна инстанция 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 475
лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Враца № 371/01.07.20
г., постановено по гр. дело № 217/20 година по описа на същия съд и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Б. с ЕГН **********
срещу "Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 49 и във вр. с чл.
45 от ЗЗД за заплащане на причинените му имуществени вреди в размер на 5 лв. представляващи заплатена държавна
такса за издаване заверен препис от съдебен акт – определение на окръжен съд
гр. Монтана от 08.10.18 г. постановено по в. ч. гр. д. № 286/18 г. по описа на
същия съд, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.В.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
да заплати на "Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. *** сумата 475 лв. съдебни разноски за районен съд и
за въззивна инстанция.
Решението е окончателни и не подлежи на обжалване
на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател ..... Членове 1.... 2.......