№ 72
гр. Разград , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500073 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от Й. Н. П., подадена чрез упълномощен адвокат, против
решение № 404/4.12.2020г., постановено по гр.д. № 545/2020г. на РС Разград в частта, с
която е отхвърлен искът за осъждане на ЗК „Лев инс“АД да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди над размера 20 000лв. до предявеният такъв от 24 000лв. като
частичен иск от 50 000лв., претърпени от ищцата вследствие смъртта на нейната внучка
П.А.П.., настъпила при ПТП на 29.03.2017г. на път І-2 Русе-Варна, с участието на виновния
водач на товарен автомобил“Мерцедес спринтер“ с рег. № Н 9320 АХ, който е застрахован
със застраховка ГО при ответното дружество, и е определен начален момент на дължимост
на законната лихва върху дължимите обезщетения от 20.04.2020г. В жалбата излага
твърдения за несправедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както
и твърдение, че началният момент на изпадането в забава, съотв. дължимост на законната
лихва е 24.07.2019г., когато е изтекъл срокът за отговор на застрахователя на предявената
пред него претенция. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
пълния предявен размер от 24 000лв., както и да го осъди да заплати законна лихва за
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди с начален момент 24.07.2019г. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.
Въззиваемият ЗК“Лев инс“АД е подал писмен отговор на въззивната жалба чрез
пълномощник, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да
1
потвърди решението в отхвърлителната част.
ЗК „Лев инс“АД е подал въззивна жалба чрез упълномощения адвокат, против
горното решение в частта, с която е осъден да заплати на Й.П. обезщетение за
неимуществени вреди в размер 20 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер
500лв., ведно със законната лихва от 20.04.2020г. В жалбата излага доводи за материална
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и неговата необоснованост. Моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло
предявените искове. В условията на евентуалност моли обезщетението за неимуществени
вреди да бъде редуцирано до 5 000лв.
Не е постъпил отговор от Й.П. по въззивната жалба на ЗК“Лев инс“АД.
Третото лице-помагач И.Г.С. не е депозирал писмени отговори на двете въззивни
жалби.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: с присъда № 30/27.11.2018 г., постановена по
НОХД № 33/2018 г. по описа на ОС Шумен и влязла в сила на 14.04.2020г., И.С. е признат
за виновен за това, че на 29.03.2017 г. на път І-2 Русе-Варна, км.93+700, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес спринтер 210Д“ с регистрационен
номер № Н 9320 АХ нарушил правилата за движение по пътищата: чл.6 т.1 във вр. с чл. 47
ал.З и чл.63, ал.2, т.2 ППЗДвП; чл.42, ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП, вследствие на което
причинил пътнотранспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил и
лек автомобил „Пежо 307” с peгистрационен № РР1330АХ, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на З.И.И. и П.А.П.., за което му е наложено съответното
наказание.
Присъдата има задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 ГПК
относно факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца в
причиняването на вредоносния резултат.
Предвид наличието на твърдение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, по делото е изготвена
и приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорена от
страните. Вещите лица са направили извод, че при пострадалата са установени коленни
травми, които са доказателство, че по време на ПТП същата е била с поставен предпазен
колан. Въпреки това, при сблъсъка е реализирана високоенергийна травма върху телата на
пътуващите в л.а.“Пежо 307“, а от ротацията е последвал и втори удар с дясностраничната
част в движещия се в дясната лента товарен автомобил „Ман L 2000“. Наличието на
поставен предпазен колан от П.П. възпрепятства достигането на нейното тяло до елементите
от вътрешността на купето, но не и интрузивното преместване на детайли от интериора на
автомобила и стълкновението им с тялото на пострадалата. В конкретния случай такъв е бил
2
механизмът на получаването на травмите, довели до летален изход за П.П. – механични
травми, причинени от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб
предмети от навлезли към/в купето деформирани детайли. Водеща по отношение на
леталния изход е инерционната травма. В съчетание с механичната травма и последвалия
травматичен и хиповолемичен шок смъртта е била неизбежна.
По делото не се оспорва фактът на налична и валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на лек автомобил „Мерцедес спринтер 210Д“ с регистрационен номер № Н
9320 АХ към момента на причиняване на ПТП на 29.03.2017г., със застраховател ЗК“Лев
инс“АД. От извършена служебна справка в интернет сайта на ГФ се установява, че периодът
на действие е от 25.08.2016г. до 25.08.2017г.
Й.П. е баба на починалата вследствие настъпилото ПТП П.П.. Родствените отношения
се установяват от представеното по делото удостоверение за родствени връзки.
Ищцата е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на П.П., в размер 50 000лв., както и
500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред застрахователя. По
делото е представен договор за правна защита от 17.04.2019г. за заплатени от Й.П. 500лв. в
полза на адв.С.Д. за изготвяне на застрахователна претенция и представителство по
застрахователно производство пред „Лев инс“АД.
Върху застрахователната претенция не е поставен входящ номер, от който да се
установи датата на постъпването й при застрахователя. Отбелязано е получаване на
25.04.2019г. с име и подпис на неизвестно за делото лице, поради което съдът не приема
тази дата. С отговор изх.№ 5209/19.06.2019г. ответникът е потвърдил получаването на
претенцията с вх.№ 6041/2.05.2019г. Поради липса на доказване от страна на ищцата на
твърдяната във въззивната жалба дата 24.04.2019г., съдът приема за установена датата
2.05.2019г. за уведомяване на застрахователя от увреденото лице за настъпилото
застрахователно събитие и за отправяне на претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. С изготвения отговор застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение на ищцата, като се е мотивирал, че представените доказателства не установяват
основание за определяне на застрахователно обезщетение и че твърдението за емоционална
връзка не предполага доказано създаване на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалото лице и претърпени от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Уведомил я е още, че при представяне на такива доказателства ще преразгледа становището
си.
Относно твърденията за близката връзка между пострадалата и ищцата, както и за
преживените от последната болки и страдания след загубата на нейната внучка, са
разпитани свидетелите Р.Р. – съседка на ищцата, Р.А. – снаха на ищцата и Д. П. – внучка на
ищцата. От безпротиворечивите им показания се установява, че към момента на раждането
на П.П. нейният баща е бил военен, а майка й – студент по ветеринарна медицина в редовна
3
форма на обучение. Тъй като ангажиментите им и липсата на трайно установяване към онзи
момент не са им позволили да осигурят в необходимия обем грижите за своето дете, Й.П. е
поела отглеждането и възпитанието на П. Последната е израснала в къщата на ищцата в
с.Осенец и е живяла заедно със своята баба до навършване на училищна възраст. През време
на ученическите години П.П. е живеела с родителите си в гр.Разград, а през почивните дни и
ваканциите отново е живеела с баба си на село. Там е предпочела да се подготви и за
кандидат-студентски изпити. След като завършила висшето си образование, П.започнала
работа в общинско предприятие в гр.Разград, била избрана и за общински съветник, но
използвала всеки свободен ден да посещава баба си в с.Осенец, помагала й и финансово.
Й.П. била горда с постиженията и успехите на своята внучка, към която била силно
привързана. След смъртта й, П.П. била погребана в гробището на с.Осенец. Баба й всеки ден
ходела на гроба й и го поддържала. Затворила се в себе си, спряла да се усмихва, често
плачела, когато се срещала с други хора, говорела само за своята внучка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя да уважи претенцията на увреденото лице в тримесечния срок по чл.496 ал.1
КЗ.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увредените лица, спрямо които
застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка
ГО, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените поради настъпила
смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Установено е и не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „Мерцедес спринтер“ по застраховка ГО
към момента на ПТП.
В настоящия случай е постановена и е влязла в сила присъда, с която участвалият в
ПТП водач на лекия автомобил „Мерцедес спринтер“ е осъден и с която съдът е обвързан
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно чл.300 ГПК. Настъпването на застрахователното събитие не се оспорва от
ответника.
4
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане – противоправно деяние на
водача на л.а.“Мерцедес спринтер“, неговата вина, вреда, която се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, предвид което възниква отговорността
на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.429 ал.1 КЗ, при наличие на валидно
сключен застрахователен договор, застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от
деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Възражението на застрахователя за съпричиняване от пострадалата на вредоносния
резултат е необосновано. Установява се от комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП.
Първият спорен въпрос е дали ищцата попада в категорията на лицата, на които се
дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му. С ТР № 1 от 21.06.2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запазва разбирането, въведено
и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са
имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата
му. В този кръг са децата, родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. По
изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките
да се присъди обезщетение включват доказване по несъмнен начин, че търсещият
обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка връзка, надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи
изключителни по интензитет болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия
изключителност, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се
възприеме, че в хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и
продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и
бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък
човек.
При преценката за наличието на този критерий следва също така да се отчитат спецификите
на традиционните за българското семейство отношения. В тях отношенията между баба и
внуци носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като свързват пазителя на семейните
ценности с новия член в семейството, на когото се възлагат надеждите да продължи рода и
предава традициите.
По делото се установи, че в разширеното семейство на П.П. и ищцата са запазени
5
силните връзки между тях от раждането до смъртта на пострадалата. В случая тези връзки
надхвърлят обичайните отношения между баба и внучка, тъй като П.П. е била отгледана
именно от своята баба в ранните си години и този факт е белязал силната привързаност
между тях в последващите им отношения. Мястото на внучката в живота на нейната баба е
било съществено и даващо множество поводи за гордост. След напускането на дома на
ищцата, П.П. е използвала всеки свободен момент да я посети, подпомагала я е и финансово.
При изградена връзка с интензивно присъствие на внучката смъртта й е внесла болка,
страдания и празнота у нейната баба. Промяната е съществена и тежка за ищцата предвид
обстоятелството, че нейното ежедневие и емоции са белязани от загубата на П.П. – същата
не работи, вдовица е. Ищцата е изпаднала в състояние на непрежалимост на загубата и до
настоящия момент.
При така изложените констатации съдът приема, че е доказано по категоричен начин,
че между Й.П. и П.П. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. От внезапната
загуба на последната ищцата е претърпяла значителни по интензивност и времетраене
морални болки и страдания, непреодолени и към момента. Фактът, че внучката се е
реализирала в града, не опровергава този извод – същата се е връщала при първа
възможност в дома на своята баба. От друга страна, ищцата е вдовица и няма свое
семейство, което да й помогне да преодолее по-лесно загубата. Тези характеристики дават
основание да се приеме, че отношенията им изпълняват критерия изключителност, въведен с
ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание за присъждане на обезщетение за
преживените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната
внучка.
Вторият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. В случая следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания
вследствие настъпилата смърт на П.П.. В предходните два абзаца са описани
обстоятелствата, имащи значение при определяне на размера на обезщетението и степента
на интензитет на причинените болки и страдания от загубата, поради което не е необходимо
да се повтарят отново. Неимуществените вреди се компенсират до известна степен от
контактите на ищцата със семейството на нейния син и посещенията на другата й внучка
св.Д.П., което също има значение за определяне на размера на обезщетението. При това
положение неговият справедлив размер се преценява от съда на 20 000лв. В останалата част
над този размер до предявения такъв от 24000лв. като частичен от 50 000лв., искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Третият спорен въпрос е по приложението на §96 ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018г.). Ответникът е изложил възражение в жалбата, че тази разпоредба лимитира
неговата отговорност до размера 5000лв. Становището на въззивния съд е, че разпоредбата
6
противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените във Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката “Гражданска отговорност“. Разпоредбите на
директивата са транспонирани в чл. 492 от КЗ, в която е установен застрахователен лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Отделно от това, с
решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 е направено тълкуване в смисъл, че чл.3,
параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Предвид изложеното,
съдът не приема направеното от ответника възражение.
Четвъртият спорен въпрос се отнася за дължимостта на платеното адвокатско
възнаграждение от ищцата на представляващия я адвокат при депозиране на нейната
претенция пред застрахователя. Съгласно чл.493 ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива и разумно направените разходи във връзка с предявяването
на застрахователната претенция. Съдът приема разхода на Й.П. в размер 500лв. за
адв.възнаграждение за разумен – ползването на адвокатска защита в случая е допустимо и
уместно, какъвто е и размерът на заплатеното възнаграждение в размер 1% от търсената
сума за обезщетение.
Последният спорен въпрос е за началния момент на дължимост на законната лихва. В
исковата молба лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира от деня
на увреждането, а за имуществени вреди – от 22.11.2019г. Във въззивната жалба законната
лихва и за двете обезщетения се претендира от изтичането на тримесечния срок, в който
застрахователят дължи отговор по претенцията и който според ищцата е от 24.07.2019г.
Въззивният съд е обвързан с предмета на обжалване, съответно с искането с начален момент
24.07.2019г.
В чл.497 ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок
по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
7
чл.106, ал.3 КЗ. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните
претенции, с разпоредбата на чл.106, ал.3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното
дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване на
претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при осъществяване на
дейността по предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения. В разглеждания случай, с отговор с изх. №
5209/19.06.2019г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение поради недоказаност
на твърдението за близка емоционална връзка между ищцата и пострадалото лице, без да
отправи до заявителката искане за представяне на конкретни доказателства (отбелязал е
само, че при представянето на доказателства ще преразгледа становището си).
Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с
момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от
увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, изискани от застрахователя
при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които
законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не
намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото
лице доказателства, поради това, че застрахователят не ги е поискал, срокът по чл. 497, ал. 1,
т. 1 КЗ е неприложим. В този случай се прилага тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя.
Прието бе от фактическа страна, че претенцията е депозирана на 2.05.2019г.
Тримесечният срок е изтекъл на 2.08.2019г. и от 3.08.2019г. се дължи законната лихва върху
главницата. Решението на районния съд относно началния момент на нейната дължимост
следва да се отмени, като вместо това бъде постановено ново решение, с което ответникът
бъде осъден да заплати на ищцата законна лихва върху двете обезщетения, считано от
3.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски във
въззивното производство. Тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни, разноски не
се следват на никоя от страните. Присъждането на законна лихва е последица от предявения
иск, но не и самостоятелен иск, чийто различен изход би довел до преразглеждане на
въпроса с разноските. Още повече, че промяната се отнася до нейния начален момент, а не
до въпроса дали се дължи или не.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 404/4.12.2020г., постановено по гр.д. № 545/2020г. на РС Разград
8
в частта, с която ЗК“Лев инс“АД е осъден да заплати на Й. Н. П. законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер 20 000лв. като частичен иск от 50000лв. и
върху обезщетението за имуществени вреди в размер 500лв., считано от 20.04.2021г. до
окончателното им изплащане, като вместо това постановява:
Осъжда ЗК“Лев инс“АД да заплати на Й. Н. П. законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер 20 000лв. като частичен иск от 50000лв. и върху
обезщетението за имуществени вреди в размер 500лв., считано от 3.08.2019г. до
окончателното им изплащане.
Потвърждава решение № 404/4.12.2020г., постановено по гр.д. № 545/2020г. на РС
Разград, в останалата част.
В съдебното производство е конституирано трето лице-помагач И.Г.С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9