№ 1647
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано е по въззивна
жалба депозирана от В. Б. ИВ. срещу решение № 261244/09.04.2021 год. постановено по гр.д
№ 14745/2019 год. по описа на ВРС. Твърди се,че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Настоява се за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски. Излагат се подробни съображения по всяко
едно от твърдените пороци на решението. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул.“****“№*** срещу Община Варна, ЕИК *********, представлявана от Кмета
1
на Община Варна иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12624,46лева /след допуснато изменение на исковата претенция на осн.
чл.21 ГПК в о.с.з. на 10.03.2021г./ , представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди във връзка с премахнатите от ответника обекти в ПИ с идентрификатор
10135.55060.182, с адрес: гр. Варна, ул.“****“№***, а именно: масивна постройка,
представляваща гараж от 22кв.м, подпорна стена и ограда.
Ищецът твърди,че е:
Собственик е на жилищна постройка, находяща се в гр. Варна, кв. А.,
ул.“****“№ *** според НА№ 8 т.5 от 2005г. Постройката била изградена от наследодателя
на ищеца/ баща – Б. И./, а през 1977г. ищецът извършил основен ремонт и преустройство.
Дворното място било държавна собственост, като след като Общината го обявила за
общински, прокарала път. Впоследствие с решение по адм. дело №811/2015г. АС - Варна
възстановил държавната собственост върху имота, но незаконният път не бил премахнат от
Общината. Ищецът твърди, че през 1977г. със строително разрешение №70/1976г. построил
гараж от 22кв.м, а по предписание на Общината и подпорна стена. Същите били отразени в
Удостоверение на Областния управител № АО 0494006/15.04.2005г. и в НА. При
прокарването на незаконен път от Общината били съборени гаража, оградата и подпорната
стена, като същият не бил обезщетен за това. В имота ищецът живеел от своето раждане, а
именно от 1949г. Искането е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата претенция се оспорва, като неоснователна. Твърди се, че с влязло в сила Решение
№2144/25.05.2017г по гр.д. №8408/2016г. по описа на ВРС, е отхвърлен иска на ищеца и
съпругата му с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – срещу Община Варна и Държавата,
досежно установяване правото на собственост върху ПИ с идентификатор 10135.55060.182
по КККР на гр. Варна. Оспорва се твърдението ,че е прокарван незаконно път от Общината,
тъй като със Заповед 59/11.06.1984г. на Председателя на ИК на ОбНС- гр. Варна е одобрено
изменение на застроителния и регулационен план на 29-ти подрайон на кв. А. по плана на
гр. Варна, където попадал и процесния имот. Заповедта е издадена от компетентен адм.
орган. Актуваното като държавно дворно място е било заграбено и застроено от
наследодателя на ищеца. Впоследствие ищеца и съпругата му са своили имота спрямо
Държавата, но същите не са придобили имота по давност, тъй като не е изтекъл изискуемият
10годишен период от време. Не е налице незаконно изграден път, като за такива имоти не се
съставял АОС, а за гаража, оградата и подпорната стена липсвали книжа, представени от
ищеца. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение № О-94 В/25/01.03.1996г. от Община Варна /л.23/ е видно, че
ищецът е записан в регистрите за население на гр. Варна, като живущ на адрес гр. Варна,
ул.“***“ №*** от 1949г.
2
Видно от нот.акт № 8/ 16.05.2005г. е, че ищецът и съпругата му са признати за
собственици по давностно владение на жилище с площ от 85 кв.м. и гараж от 22 кв.м.,
построени върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ул.”***” № ***, съставляващ ПИ № 2266 по КП на 29 подрайон на гр. Варна – местност
„Вилите”, при граници на имота – скат, ПИ № 2268, път и ПИ № 2265/л.47/.
В АДС/частна/ № 5518/01.02.2005г. /л.50 / с посочено правно основание чл.68
ал.1 от ЗДС, чл.147 т.5 от ППЗДС, за имот – земя поземлен имот 2266 с площ от 647 кв.м. по
КП на 29 подрайон гр. Варна, на стойност 5280лв., е отразено, че правата върху имота са
предоставени на областен управител на Варненска област, съгласно чл.18 от ЗДС.
От АДС № 8015/28.07.1965г. / л.116 /се установява, че недвижимия имот,
находящ се в гр. Варна, ул.”***” № **, представляващ държавно дворно място от 400 кв.м. –
неурегулиран парцел в кв.А. вляво от шосето за гр. Бургас, е одържавен, на основание чл.6
от ЗС, както и че същият е бил заграбен и застроен от Б. Петков – баща на ищеца по делото.
От АЧОС № 7985/10.10.2014г. / л.111 /се установява, че ПИ с идентификатор
10135.55060.182 е частна общинска собственост на осн. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
В производството по настоящето дело ищецът не е доказал по пътя на пълното и
главното доказване изграждането на гараж, ограда и подпорна стена, в описаното дворно
място ПИ с идентификатор №10135.55060.182 в съответствие със законните изисквания към
момента на изграждането им и тяхното точно местонахождение. Не са представени
доказателства за отстъпено право на строеж върху дворното място, както и не са
представени строителни книжа за осъществяване строителството на гаража в дворното
място не само от страна на ищеца, но и от неговия праводател
Единственият наличен документ е разрешение №70/03.09.1976г./л.139/ за
изграждане на клозет с размери 1,5/1,5м на уличната регулационна линия, в северозападния
ъгъл на имота.
Удостоверението, издадено от Община Варна на 25.02.2005г. /л.13/, видно от
което ищецът е съборил стара жилищна сграда и е построил нова, с достроена стая и входно
антре, с което е завишил размера на сградата и му е било издадено НП, е без правно
значение за правния спор,тъй като не касае процесната подпорна стена и гараж, още повече,
че не е издаден Акт за узаконяване.
От приетата от съда СТЕ се установява, че изграденият път с идентификатор
10135.5506.197 не засяга ПИ с идентификатор № 10135.55060.182 и е изграден в
югоизточния откос на бул.“***“, успоредно на булеварда. За първи път ПИ с идентификатор
10135.5506.197 е заснет и нанесен в кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със заповед
3
№ РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК. В предходните кадастрални планове, изработените
през 1950г., 1968г. и 1984г., така изграденият път е нанесен, като пътека с различна
широчина, преминаваща покрай югоизточния откос на бул. „***“,но видно от приложената
скица към заключението,също не е засягал имота ,който се ползва от ищеца .
Вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че към настоящия момент
съществува подпорна стена, изградена на северната граница на ПИ с идентификатор №
10135.55060.182, служеща, като подпорна стена на съществуващия път на север. Имотът в
сегашните си граници, както е заснет в кадастралната карта представлява имот 182 и на
комбинирана скица №1 този имот е очертан от експертът с черни линии. По предходния КП,
68-ма година е бил в червените граници и е представлявал имот №2566.
С оглед обстоятелството,че ищецът не е доказал изграждането на процесните
гараж, ограда и подпорна стена,тяхното местонахождение и че същите са били съборени
вследствие действия на ответната страна поради изграждане на път, то предявеният иск е
изцяло неоснователен и недоказан .
С оглед изложените съображения, съдът намира, че предявения иск се следва да
бъдат отхвърлен в цялост,а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди .
Предвид изхода на спора,въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените в производството пред въззивната инстанция разноски, които на основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя в размер на 300лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261244/09.04.2021 год. постановено по гр.д №
14745/2019 год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК
*********, с административен адрес гр. Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43,
представлявана от Кмета на Община Варна – И.Н.П. сумата от 300 лева, съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5