№ 4507
гр. С., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110116945 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “С.В.” АД против Б. Й. К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че на 11.08.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника Б. Й. К. за сумата 4051,90 лева, представляваща цена на
питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “З.П.”, бл. *** вх. В, ет. 4, ап. ***
за периода 27.04.2017г.- 25.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.08.2023г., до
окончателното плащане на сумата. Въз основа на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 43445/ 2022г. по
описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу
заповедта за изпълнение.
Ищецът „С.В.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
ответника съществува облигационно правоотношение за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, намиращ се на адрес: гр. С., ж.к.
“З.П.”, бл. *** вх. В, ет. 4, ап. 12. Същият сочи, че ответникът бил потребител на ВиК
услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения, че за периода
1
27.04.2017г.- 25.03.2022г. доставил в процесния имот питейна вода на стойност 4051,90
лева, като ответникът не изпълнил задължението си да престира насрещно и плати цената на
същата.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да установи съществуването
на вземането му за сумата 4051,90 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в
обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “З.П.”, бл. *** вх. В, ет. 4, ап. *** за периода 27.04.2017г.-
25.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 11.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.09.2022г. по ч.гр.д. № 43445 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се навежда довод за погасяване
на задължението чрез плащане. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В обобщение, ответникът счита, предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
С определение от 24.11.2023г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелство е отделено, че през процесния период ищецът е
носител на правото на собственост върху процесния имот.
От заключението на изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на
съдебно- техническа експертиза (СТЕ) се установява, че процесният имот е водоснабден.
През процесния период 27.04.2017г.- 25.03.2022г. в имота са доставени 1636,824 куб.м.
питейна вода на стойност 4181,15 лева. След отчитане на направените плащания, размерът
на непогасените задължения за цена на питейна вода за процесния период е 4051,90 лева.
Вещото лице сочи, че в периода 23.02.2007г.- 25.07.2018г., поради изтекла метрологична
годност на средствата за техническо измерване (СТИ), количеството питейна вода,
доставено в имота, е начислено на база, за трима потребители. В периода 26.07.2018г.-
25.03.2022г. количеството питейна вода, доставена в имота, е отчетено по показанията на
два броя водомери, монтирани в процесния обект.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), за периода
27.04.2017г.- 25.03.2022г. ищецът е издал фактури, с предмет цена на доставените питейна
вода и ВиК услуги, на стойност 4181,15 лева. На 20.01.2022г. ответникът е платил сумата
79,25 лева, с посочено основание за плащане фактура № *********/ 23.12.2021г., на
28.02.2022г.- е платил сумата 50 лева. Останалите, представени от ответника, разписки
касаят плащания на задължение за цена на питейна вода и ВиК услуги, относими към
период, следващ процесния.
Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ и СИЕ следва да бъде
2
дадена вяра. Вещото лице е специалист, притежава специални знания от съответната област,
като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред експертното изследване
задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът
е доставил ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В
и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. С. е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В
конкретния случай с определение от 24.11.2023г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелство е отделено, че през процесния
период ищецът е носител на правото на собственост върху процесния имот.
Изложеното обуславя извод, че ответникът притежава право на собственост върху
имота, респективно е потребител на питейна вода и пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.
В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до
3
извода, че вземането на ищеца е доказано по основание.
Спорен между страните е въпросът през процесния период доставено ли е в имота
количество питейна вода, съответстващо на претендираната цена.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за
имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се
определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на
водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.
Конкретиката на случая сочи, че през периода 26.07.2018г.- 25.03.2022г. количеството
питейна вода, доставено в имота, е отчетено по показанията на монтираните в него два броя
водомери. През периода 27.04.2017г.- 26.07.2018г., поради изтекла метрологична годност на
средствата за техническо измерване (СТИ), количеството питейна вода, доставено в имота, е
начислено на база, за трима потребители.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1
Наредба № 4/ 2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4
с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
По делото не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице,
относно достоверността на отчетените данни, поради което съдът приема, че вземането на
ответника е доказано и по размер. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 162 ГПК,
в случаите, в които по делото не са налице достатъчно данни за размера на иска, съдът
определя последният по своя преценка или ползва заключението на вещо лице.
Както се посочи, количеството доставена питейна вода в имота през периода 26.07.2018г.-
25.03.2022г. е отчетено по показанията на монтираните в него два броя водомери.
Посочените средства за техническо измерване са преминали метрологичен контрол. поради
което са средство, годно да отчита количеството доставена питейна вода.
През периода 27.04.2017г.- 26.07.2018г., поради изтекла метрологична годност на
средствата за техническо измерване, количеството питейна вода, доставена в процесния
имот, е определено на база, за трима потребителя. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 Наредба
№ 4/ 2004г., индивидуалните водомери в сгради- етажна собственост, се проверяват за
метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен
непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
4
същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 Наредба № 4/ 2004г. предвижда, че когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В
случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/ 2014г. и по
същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване
на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за
всеки обитател.
В конкретния случай е установено, че през периода 27.04.2017г.- 26.07.2018г. в
жилището на ответника не е имало водомери, преминали метрологичен контрол. Eто защо и
предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани
доказателства, че в имота е бил монтиран водомер, който е бил проверен, то следва извода,
че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление.
Количеството питейна вода (при липса на оспорване на изводите на вещото лице по
комплексната експертиза) следва да бъде определено на база трима обитатели в имота.
При извод за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано възражението
за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
"понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите
на предоставяните от водоснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.108.2022г. С
подаването му е прекъсната давността за вземания, чиято изискуемост не е настъпила към
посочената дата.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 35 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по- дълъг от шест месеца. Когато периодът
на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Сходна е регламентацията и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от “С.В.” (ОУ). Съгласно чл. 23, ал. 1 ОУ на ищеца, показанията на
водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-
дълъг от 1 месец- за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради- етажна
собственост. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на с.р. отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер се осъществява най- малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането
на общия водомер. В междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Съгласно чл. 33 ОУ, ВиК операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. (2) Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К 11 услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. По мнение на настоящия
състав погасителната давност започва да тече от момента на доставка на вода. Конкретиката
на случая сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си да отчита количеството доставена
питейна вода и издаде фактура ежемесечно, поради което и вземането е станало изискуемо
от възникването му- с доставката на водата. Следва да се посочи и, че подобно поведение на
доставчика, в светлината на засилената защита на потребителите, следва да се тълкува в
полза на последните. В случая следва да бъде съобразено, че в периода 13.03.2020г.-
20.05.2020г. същият е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. май 2022г., са погасени по давност.
Определена по реда на чл. 162 ГПК, цената на доставената питейна вода в имота е
2228,57 лева.
Относно разноските:
Относно разноските на ищеца:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
6
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 131,04 лева (държавна такса в размер на 81,04 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева) и в първоинстанционното исково
производство- в размер на 481,04 лева (държавна такса в размер на 81,04 лева, депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева). С оглед изложеното и съобразно уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 72,07 лева и в
първоинстанционното исково производство- в размер на 264,57 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид
изложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за депозит за
възнаграждението на вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 132
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Й. К., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “С.В.” АД, с ЕИК ***********, за сумата 2228,57 лева,
представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “З.П.”,
бл. *** вх. В, ет. 4, ап. *** за периода 01.05.2019г.- 25.03.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
11.08.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. вр. чл.
198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
вр. § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2022г. по ч.гр.д. № 43445 по описа за 2022г. на
Софийския районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “С.В.” АД, с ЕИК *********** против Б. Й. К., с ЕГН
**********, иск за установяване на вземането на “С.В.” АД за цена на питейна вода,
доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “З.П.”, бл. *** вх. В, ет. 4, ап. *** за периода
27.01.2017г.- 30.04.2019г. и над сумата 2228,57 лева до сумата 4051,90 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи вр. § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ, като
7
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН **********, да плати на “С.В.” АД, с ЕИК ***********,
сумата 72,07 лева, представляваща направено в производството по ч.гр.д. № 43445 по описа
за 2022г. на Софийския районен съд, 170 състав, разноски, съобразно уважената част от
исковете и сумата 264,57 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА “С.В.” АД, с ЕИК ***********, да плати на ч.гр.д. № 43445 по описа за
2022г. на Софийския районен съд, 170 състав, сумата 132 лева, представляваща направени в
първоинстанционното исково производство разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8