Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ………………2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 6236 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Ю.Б.” АД против Г.Д.А. и С.Й.А. иск с правно
основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 30.10.2017г. сключил с ответниците договор за кредит за покупко -
продажба на недвижим имот. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката
предоставила на ответниците кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро по курс “купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а
ответнициите поели задължение солидарно да
върнат кредита при условията на договора. Съобразно договорения механизъм на усвояване
на кредита, на 09.11.2007г. кредитополучателите усвоили първоначално по своя
банкова сметка ***. С договор за цесия от 06.12.2007г. банката прехвърлила
своите вземания по процесния договор на
„Б.р.с.“ АД. С последващ договор за цесия от 25.03.2014г. „Б.р.с.“ АД
прехвърлило обратно на ищеца вземанията по процесния договор за банков
кредит. Ответниците били уведомени за цедирането на вземанията. С допълнително споразумение от
22.01.2010г. дългът бил преструктуриран,
като главницата била преоформена от 118 185 швейцарски франка на
118 272.22 швейцарски франка. При извършена проверка в счетоводството
банката установила, че ответниците преустановили плащанията по дълга на 09.09.2012г.
На основание чл.18, ал.1 от договора, банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Ответниците били уведомени за предсрочната изискуемост на 04.12.2014г.
с нотариални покани. С оглед на настъпилата предсрочна изискуемост, ответниците
дължали 109 455.46 швейцарски франка/главница/, 21 483.70 швейцарски
франка/договорна лихва за периода 09.09.2012г.-27.04.2015г./ и 1 556.11
швейцарски франка /такси за периода 11.09.2012г.-27.04.2015г./. Поради
изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно
сумата от 109 455.46 швейцарски
франка/главница/, 21 483.70 швейцарски франка/договорна лихва за периода 09.09.2012г.-27.04.2015г./
и 1 556.11 швейцарски франка /такси за периода 11.09.2012г.-27.04.2015г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2015г. до
окончателното изплащане.
Ответниците
оспорват иска. Твърдят, че ищецът нямал качеството на кредитор спрямо тях, тъй
като не били уведомени по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД за договора за цесия от
25.03.2014г. Уведомленията били подписани от адв.Светлозар Иванов, за който
липсвали доказателства да е упълномощен от „Б.Р.с.“АД да изпраща уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В този смисъл уведомленията не изхождали от цедента, поради което прехвърлянето
на вземанията нямало действие спрямо ответниците. На следващо място твърдят, че
не били уведомени за прехвърлянето на вземането
на „Б.Р.с.“АД по реда на чл.27 от от
договора. В имотния регистър към Агенция
по вписванията нямало данни за вписване на прехвърлено ипотечно вземане в полза
на „Б.Р.с.“АД,
съгласно чл.171 от ЗЗД, поради което кредитополучателите не могли да узнаят за
цесията и от справка в регистъра.
Поддържат становището, че кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, а в
български левове. Оспорват погасителния план от 24.01.2013г., твърдят, че не
били поемали задължение да погасяват
кредита по този погасителен план, той не представлявал приложение към договора
за кредит, нито към допълнителното споразуминие от 22.01.2010г. и не бил
подписан от ответницитe.
Твърдят, че не била настъпила предсрочна
изискуемост по договора за кредит на 04.12.2014г., тъй като падежът на
задължението не бил определен в договора. В чл.18, ал.2 от договора било
предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло
или частичто, целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло
изискуем , считано от датата на падежа на последната вноска. Падежът на вноските
не можело да бъде определен, тъй като не бил посочен в договора. Вместо да бъде
посочен падеж в чл.7, ал.1 от договора било поставено многоточие. Наред с това
твърдят, че кредитът бил заплащан в левове, а не в швейцарски франкове. Банката
служебно превалутирала плащанията от левове в швейцарски франкове по обменния курс на швейцарския франк към
еврото, като прилагала своя действащ курс „продава“. Така по кредита, който реално предоставила в лева,
банката фиктивно използвала курса на швейцарския франк,
за да преизчислява и увеличава паричното задължение на кредитополучателите. Оспорва
размера на лихвата и таксите. Никъде в договора не било описано как се образува,
по каква медотика, банката определя БЛП, поради което кредитополучателите не
били наясно как става това. На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, поддържа
възражение за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от
договора за кредит и т. V,
изр. второ от допълнителното
споразумение от 22.01.2010г., тъй като
противоречали на чл.134, т.3, т.10, т.11, т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13
ЕИО. Посочените клаузи от договора не били индивидуално уговорени, тъй като
били изготвени предварително и потребителите нямали възможност да влияят върху
съдържанието им. Неравноправните клаузи не се дерогирали от чл.144, ал.2, т.1 и
ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като договорът не предвиждал възможност за прекратяването
му от потребителя, без съответна санкция за него. Макар да се касаело за финансова
услуга, не била налице хипотеза, в която измененията в нейната цена /лихвата/
да са свързани само и единствено с колебанията и измененията на борсовия курс
или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които да са
извън контрола на банката, като доставчик на финансовата услуга. С решение по протокол № 44/14.09.2010г. Комисията
за защита на потребителите обявила за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП отделни клаузи от
общите условия за отпускане на кпедити за физически лица на „Ю.Б.“АД, които по
съдържание били сходни с оспорените, като неравноправни договорни клаузи. Банката
определяла размера на годишната такса за управление на кредита на база невярно
определен размер на непогасена главница. Това довело до увеличаване размера на
таксата за управление. През периода, през който вземането преминало към
цесионера „Б.Р.с.“АД, били начислявани недължими такси за управление на кредита.
Банката претендирала, като такси и суми, които според приложената справка –
извлечение представлявали застрахователни премии. Поддържат възражение за
неточно и недобросъвестно изпълнение от ищеца на клаузите на чл.6, ал.1 и чл.4, т.2 от договора. Неточното
и недобросъвестно изпълнение на чл.6, ал.1 от договора се отнасяло до начина на
отчитане на изпълнението на длъжниците. Вместо да съобразява приетия от
страните погасителен план, банката прилагала друг план при друго съотношение на
главница и лихва. В резултат на прилагане на нищожни клаузи относно лихвата и едностранно
изменение от банката на размера на погасителните вноски се стигнало до погасяване на по-малка част от
главницата и до завишаване на лихвата, което се отразило и на размера на
таксата за управление. Така ищецът получил недължими суми, с които се обогатил.
На основание чл.307 от ТЗ ответниците правят възражение за стопанска
непоносимост. Стопанската непоносимост се дължала на промяна на обменния
валутен курс на швейцарския франк. Това обстоятелство било извън контрола на
страните и те не можели да го предвидят
при сключване на договора. Страните не можели да предвидят, че още през първите
шест години от изпълнението, курсът на швейцарския франк спрямо еврото ще достигне такава разлика, че ще доведе до
плащане на вноски с по-висока стойност около 40 % от дължимата. Така едната
страна по кредита понасяла неоправдано вреди, а другата несправедливо се обогатявала,
а това нарушавало еквивалентния характер на договорените престации. Отправят
искане за изменение на чл.6, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим
имот, както следва: погасяването на кредита да се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове по курс “купува“ за
швейцарския франк на банката в деня на усвояване на кредита. Молят съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявените искове
с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове следва да бъдат
установени следните предпоставки: валидно сключен договор за банков кредит, предоставяне
на заема, наличие на договори за цесия, чрез които вземанията на кредитора по
договора за кредит да са прехвърлени на ищеца; уведомяване на ответниците за
цесията; настъпила изискуемост на вземанията; да е установен размерът на
задълженията.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Видно от договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 28392/30.10.2007г. ищецът е поел задължение да предостави
на ответниците кредит в швейцарски
франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността на
70 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк
спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита. Посочено е, че част от кредита в размер на
17 965 евро по курс „ купува“ за швейцарски франк към евро в деня на
усвояване на кредита се предоставят за
закупуване на недвижими имот: апартамент № 24, находящ се в гр.София,
жк.“Красна поляна“ на ул. „****в блок 4 в сградата на ЖСК „****етаж с площ от
85.29 кв.м., ведно с прилежащо мазе № 52 с площ от 4.46 кв.м., а останалата
част от кредита от 52 035 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други
разплащания. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 300 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се
удостоверява чрез подписване на приложение №1 към договора. Кредитът се
погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 от договора. Погасителните
вноски се заплащат ежемесечно. Ответниците са се задължили да заплащат годишна
лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити
в швейцарски франкове +1.15% надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 4.5%.
Уговорена е еднократна такса за управление, представляваща 1.5 % върху размера
на кредита и ежегодна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на
непогасената главница.
Представени са нот.акт № 191/01.11.2007г., том 10, рег. №
24 226, дело № 1826/2007г. на нотариус Б.и нот.акт № 192/01.11.2007г., том
десети, рег. № 24 227, дело № 1827/2007г. на нотариус Б.с рег. № 302 на НК
с район на действие - районът на СРС, от които се установява, че ищците са
закупили недвижимия имот, за който е отпуснат кредита и са учредили договорна
ипотека върху него в полза на банката.
С договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. банката е прехвърлила свои вземания по договори за потребителски и
жилищни кредити на трето за спора лице – „Б.Р.с.“ АД, съобразно приложение към
договора, от което се установява, че е прехвърлила и вземането по процесния
кредит.
С последващ договор за цесия от 25.03.2014г. „Б.Р.с.“ АД е прехвърлил
обратно на „Ю.Б.“ АД вземанията по процесния договор за кредит за покупка на
недвижим имот.
От допълнително споразумение от 22.01.2010г. се установява,
че между „Б.Р.с.“ АД и ответниците е сключено споразумение към основния
договор, съгласно което е договорен 6 месечен период на облекчено погасяване
при фиксиран ГЛП от 6.23%, а след него олихвяване с ГЛП, който е равен на БЛП
плюс 0.01% надбавка. Със споразумението страните са се съгласили общия сбор на натрупаната до датата на
споразумението дължимата редовна главница и редовна лихва да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовна главница. След изтичане на периода на облекчено
погасяване на общия дълг
кредитополучателят се задължава да продължи да погасява общия дълг на
равни месечни анюитетни вноски, като размерът им се определя с двустранно
подписан погасителен план.
С оглед на
допълнителното споразумение от 22.01.2010г. съдът приема, че ответниците са били уведомени за цесията от 06.12.2007г. и към
22.01.2010г. са знаели, че техен кредитор е „Б.Р.с.“ АД, поради което са
сключили с него допълнително споразумение към основния договор.
Спорен въпрос е дали ответниците са били
уведомени за втората цесия от 25.03.2014г., респ. дали ищецът има качеството
на кредитор спрямо тях.
Ищецът се позовава
на уведомления с рег. № 7539/2014г., 7544/2014г., № 7541/2014г., с които „Б.Р.с.“
АД уведомило ответниците за договора за цесия
от 25.03.2014г. Ответниците оспорват представителната власт на лицето,
подписало уведомленията от името на „Б.Р.с.“ АД – адв. С.З..
Действително, по делото липсват доказателства към датата
на изпращане на уведомленията през 2014г.
адв. З. да е бил упълномощен от „Бълегирън Ритейл сървисиз“ АД да уведоми
ответниците за договора за цесия от 25.03.2014г. Представено е пълономощно,
което е с по-късната дата - 15.01.2015г./л.236-237/, от което се
установява, че е упълномощен от дружеството да изпраща уведомления за
прехвърляне на вземания, но това е станало едва през 2015г.
Представено е и друго пълномощно от 08.04.2010г./л.250-253/,
но с това пълномощно С. З. не е
упълномощен от „Б.Р.с.“ АД да уведоми
ответниците за извършената цесия.
Пълномощното касае други права във връзка с договорите за цесия, а именно право
да вписва договорите за цесия и в тази връзка да получава документи от нотариуси, агенция по
вписванията и съответните служби, Агенция по геодезия, картография и кадастър и
всички други институции, които извършват процедура по вписване на договори за
прехвърляне на вземания.
Независимо, че С.З. не е бил упълномощен от цедента – „Б.Р.с.“
АД към датите на изпращане на уведомленията от 2014г. да уведоми ответниците за
цесията от 25.03.2014г., съдът приема, че ответниците са удведомени за цесията
от датата на подаване на ИМ, тъй като
сред документите, приложени към ИМ, е и договорът за цесия от 25.03.2014г.
Спорни въпроси по делото
са: договорен ли е бил падеж на месечните погасителни вноски,
дали банката е изпълнила задължението си да предостави кредита в швейцарски
франкове, настъпила ли е предсрочна изискуемост, нищожни ли са клаузите на
чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.12, ал.1 от договораза кредит и т. V, изр. второ от допълнителното споразумение от
22.10.2010г., какъв е размерът на задълженията по договора за кредит.
От
договора за кредит от 30.10.2007г. се установява, че страните са договорили
размер и падеж на всяка от погасителните вноски, съгласно погасителен план,
приложение №2 /чл.6, ал.1 от договора/. Действително в чл.7 от договора се съдържа текст с неясно съдържание,
съгласно който падежът на вяка погасителна вноска е „всяко ….. число на месеца“,
следващ датата на усвояване на кредита, но в чл.6, ал.1 от договора изрично е
посочено, че размерът на вноските се определя от погасителен план,
представляващ приложение №2 към договора, поради което съдът приема, че размерът
и падежът на вноските е бил определен в погасителния план.
По
делото не е представен погасителният план - приложение №2 към договора. Вместо
това е представен погасителен план, в който е посочено, че е разпечатан на
24.01.2013г. Този погасителен план не е подписан от ответниците. Представени са
и разпечатки на два погасителни плана, без дати на съставяне, за които банката
твърди, че представлявали всички погасителни планове по договора. Тези
погасителни планове също не са подписани от ответниците. В долния десен ъгъл на
изготвените едностранно от банката погасителни планове е поставен подпис от
неизвестно лице. Самият ищец не твърди, че тези погасителни планове са
подписани от ответниците.
Нито един от представените по делото погасителни планове
не е подписан от ответниците.
Независимо, че не са представени погасителните планове,
подписани от ответниците, съдът приема, че същите са обвързани от договор за
кредит, тъй като са получили договорения кредит в размер на 118 185
швейцарски франка по блокирана сметка на името на ответника Г.Д.А., от която
сметка същия ден сумата е преведена по друга сметка на Г.Д.А. в евро по курс
1.6888351 и е получена сумата от 70 000 евро. Със сумата от 70 000
евро са извършени разплащания, след което сметката е закрита. Останала е действаща
единствено първата сметка в швейцарски франкове, по която е обслужван процесния
кредит. /констативната част на заключението на счетоводната експертиза –
отговор на въпрос първи от въпросите на ищеца/. Банковият кредит е вид договор
за заем по чл.240 от ЗЗД, който е реален договор и се сключва с факта на
получаване на сумата от заемополучателя. Писмената форма е за доказване на уговорките
и условията за даване, респ. получаване на заема, както и за неговото връщане. От
заключението на счетоводната експертиза се установява, че ответниците са извършвали
плащания по договора за жилищен кредит, съобразно погасителните планове,
представени по делото, които са едностранно изготвени от банката./констативна
част от заключението на счетоводната експертиза - таблица към отговора на въпрос
три от въпросите на ищеца/. Следователно, ответниците са били запознати със
съдържанието на погасителните планове, приели са, че дължат изпълнение по
договора, съобразно тези погасителни планове и за известен период от време са
погасявали задълженията си, съобразно тяхното съдържание. Последното плащане е
извършено на 22.03.2013г., след което
няма други плащания./счетоводна експертиза – отговор на въпрос 4 от въпросите
на ищеца/.
Според счетоводната експертиза, по погасителните планове,
представени от банката, ответниците за периода 09.11.2007г. - 22.03.2013г. са
заплатили общо 46 025.89 швейцарски франка, от които – 8 816.76
швейцарски франка /главница/, 36 747.66 швейцарски франка – договорна лихва
с падежи от 09.12.2007г. до 09.08.2012г., част от договорна лихва с падеж 09.09.2012г.
в размер на 195.20 швейцарски франка, наказателна лихва върху просрочена
главница в размер на 126.63 швейцарски франка и такси – 139.64 швейцарски
франка. Размерът на непогасената главница, съобразно представените погасителни
планове, е 109 455.46 швейцарски франка, договорната лихва с падеж 09.09.2012г.-09.03.2012г. е 4 269.27
швейцарски франка, незаплатената наказателна лихва е 17 214.43 швейцарски
франка за периода 09.09.2012г. до 26.04.2015г., таксите за периода 09.09.2012г.
- 09.11.2014г. са 1052.93 швейцарски франка /счетоводна експертиза - отговори
на въпрос 5 от въпросите на ищеца/.
Ответниците оспорват
размера на главницата и лихвите, определени, съобразно
погасителните планове. Поддържат становището, че размерът на задълженията
неправилно е определен, тъй като са приложени
нищожни клаузи и не е настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът намира за
основателни възраженията на ответниците, че клаузите на чл. чл.3,
ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит и т. V, изр. второ от допълнителното споразумение от 22.01.2010г. са нищожни, тъй като противоречат на чл.143, т.10, т.11, т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО.
Наред с това съдът приема, че е неравноправна и клаузата
на чл.6, ал.2 от договора, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал.1 за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5%.
Съгласно чл.3, ал.5 от договора, действащият базов лихвен
процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването
им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки
не се променят.
Съгласно чл.12, ал.1 от договора, банката запазва правото
си по време на действие на договора да променя тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по договора за кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в тарифата и/или
други приложими лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.
Съгласно т.V, изр.второ от допълнително споразумение от 22.01.20-10г. след изтичнае
на периода на облекчено погасяване, общият дълг се олихвява с годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 0.01 пункта.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за кредит
погасяването на задълженията се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита
може да се извърши от банката, освен във валугатата на кредита, и в лева или
евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава“ на самата банка за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо съгласие и
я оправомощава.
С оглед момента на сключване на договора, същият е извън
приложното поле на специалния Закон за потребителския кредит/отм/, поради
специалната цел на кредитирането /чл.3, ал.5 от ЗПК/отм/. Към този договор,
обаче, е приложима общата императивна закрила от ДР на ЗЗП, вр чл.143 и сл. от
ЗЗП.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния
характер на клаузи от потребителски договори, са повелителни, поради което по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР №
1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът е
длъжен да следи служебно за правилното приложение на императивни правни норми.
По отношение на института на неравноправните клаузи
задължението на съда да извърши служебно проверка е вменено и с преюдициални
заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на
Директива 93/13/ЕИО.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи са
нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните. За да бъде
квалифицирана, като неравноправна, конкретна клауза в потребителски договор, е
необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл.143, чл.145,
ал.2 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Общата потребителска закрила по
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е обусловена от две
предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне.
Процесните клаузи от договора
не са индивидуално уговорени. Индивидуално договорена е клаузата, върху чието
съдържание потребителят е можел да окаже влияние в процеса на преговорите, чрез
участие в обсъждането и формулиране на редакциите на клаузите на договора. При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда, търговецът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът или
споразумението е подписано е ирелевантно за дължимата от съда защита на
потребителя. В този смисъл решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на
І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Тъй като търговецът е по-силната
икономически страна, законодателят е създал презумпция, че не е налице
индивидуално договаряне на клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност в преговорния процес да участва в
изготвянето на съответните текстове, особено в случаите на договор при общи
условия. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП, когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването е върху него.
По делото не са ангажирани
доказателства от ищеца, чрез която да обори презумпцията по чл.146, ал.4 от
ЗЗП, поради което съдът приема, че клаузите не са индивидуално уговорени.
Клаузите на чл.3, ал.1, чл.3,
ал.5, чл.12, ал.1 и т.V, изр.второ от допълнителното
споразумение, предвиждат едно и също по своята същност право на банката да
променя едностранно условията на сключената сделка, поради което цитираните
разпоредби ще бъдат разгледани заедно при извършване на преценка дали са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съгласно чл.3, ал.1, чл.3, ал.5,
чл.12, ал.1 и т.V, изр.второ от допълнителното споразумение,
потребителят поема задължение за заплащане на лихва за ползването на уговорения
кредит, чийто размер зависи от БЛП на банката. Предоставена е възможност банката едностранно да променя базовия лихвен
процент, която промяна не подлежи на договаряне между страните.
Според чл.3, ал.1 от
договора, кредитополучателя дължи
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихватга, плюс договорна надбавка от 1.15 пукта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката е фиксиран в размер на 4.5%.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че базовият лихвен процент е
променян едностранно от банката през
периода 09.11.2007г. –18.05.2015г., както следва: на 09.07.2008г.
– 5%, на 16.10.2008г. – 6%, на
09.08.2010г. – 7.2 %, на 09.10.2012г. – 6.95%. Промените на БЛП са довели до
промени в годишния лихвен процент по кредита, който от 5.65 % е увеличен до
6.15 %, впоследствие на 7.15%, достига
до 7.21 %, а от 09.10.2012г. до сега е 6.96%./счетоводна експертиза – отговор
на въпрос пети от въпросите на ответниците/. Базовият лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове е определян, съобразно методология на банката за образуване
на базовия лихвен процент. В нея е
посочено, че БЛФ представлява сбор от трансферна цена на ресурс и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите за привличане на
паричен ресурс /в процентно изражение/, при което се взимат предвид пазарни бенчмаркови лихвени
материали, рискова премия, приложима от банката
за компенсиране на риска, директни нелихвени разходи на банката по
привличане на ресурса, минимални задължителни резерви, вноска към Фонда за
гарантиране на влоговете в банките. Буферната надбавка включва оценката на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти – това е компонент, който
зависи от субективното решение на банката, и отчитане на временни пазарни
сътресения в лихвените нива в размер до 0.50%/ на годишна база/, а това
означава, че банката променя стойността на БЛП, когато съвкупно изменението на
всички компонентни е повече от 0.50%. Няма
конкретна математическа формула за изчисляване на БЛП, която да сочи
индивидуалното относително тегло на
всеки отделен компонент. Промените в компонентните се прилагат
кумулативно и на нетна база. Банката
следи количествените отклонения взима решение за промяна при трайни изменения
на компонентните на съвкупна база.
Извършените промени на БЛП, касаещи процесния договор, са приети при
съществени промени на пазарните условия за съответния перод и са свързани с
повишеното ниво на лихвите по междубанкови депозити, измерени чрез лихвите на
междубанковия паар, изразени като комбинацияа от LIBOR и CDS. Банката е имала основание дори за по-голямо
увеличение на лихвения процент, отколкото всъщност е извършено.
С оглед заключението на
счетоводната експертиза, съдът приема, че начинът на формиране на БЛП не е ясен, той се формира по
вътрешни правила на банката, които не са част от договора. От възприетата от банката методика не става ясно
какво е съотношението на обективните фактори, каква е тяхната тежест,
изразена в съотношението им един към
друг в проценти и какво влияние имат за
определяне на общия показател. Липсва точна формула за изчисляване на БЛП.
Следователно, чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит и т. V, изр. второ
от допълнителното споразумение от
22.01.2010г., уреждат възможност за
кредитора едностранно и неопределено да променя съществени елемент от насрещната престация, а именно – размера на дължимите от кредитополучателя лихви. Договореното с процесните клаузи право на банката
едностранно и необосновано да изменя размера
на лихвата, без да са определени ясни обективни критерии за това, нарушава принципа за справедливост, както и принципа на добросъвестност в търговските
отношения , тъй като предоставя възможност за
несправедливо облагодетелстване на едната страна по
договора за сметка на другата. Възможността за неограничено и едностранно увеличаване на лихвата, дължима в полза на банката, нарушава равностойността на насрещните престации по договора, като при това не е предвидена възможност
потребителят да се откаже от договора.
Тези уговорки покриват
признаците на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което клаузите са
неравноправни и не следва деа бъдат прилагани в отношенията между страните.
Неравноправна е и клаузата на
чл. 6, ал.2 от договора.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора
за кредит погасяването на задълженията се извършва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.3, ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на самата банка за швейцарския франк към
лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо съгласие и я оправомощава.
Съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2 от
договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева или евро, като
за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, като се съгласява
в тези случаи банката да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс
„купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както
и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени
от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.
Дефиниция на понятието „превалутиране“
е дадена в чл. 21 от договора. Посочено е, че превалутиране е промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което трябва да
се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия.
Текстът на чл. 6, ал. 2 от
договора предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валута
швейцарски франкове и дава право на банката да преизчислява направени в евро или лева вноски, чрез
превалутирането им в швейцарски франкове по произволно определен курс "купува". Същевременно в чл. 1,
ал. 1 от същия стойността на кредита е посочена само в евро, макар да е предвидено, че кредитният лимит е в швейцарски франкове, без
да е посочена конкретна сума в швейцарски
франкове. Съгласно чл. 1, ал. 2, общият
размер на задължението на търговеца не може да надвишава уговорената в евро стойност, т. е. кредитът реално е разрешен на стойност в евро, а не в швейцарски франкове.
Според чл. 2, ал. 1, кредитът се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове, до която кредитополучателят няма
достъп. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3, швейцарските франкове задължително
служебно се превалутират в евро преди усвояването им, и на разположение на
кредитополучателя се предоставят само евро. Същият
механизъм на усвояване на кредита е установен и от счетоводната експертиза
/констативна част на заключението – отговор на въпрос втори от въпросите на
ищеца и отговор на въпрос втори от въпросите на ответника/. Така договорения от
страните начин на усвояване на кредита дава основание да се направи извод, че процесният кредитът се усвоява в евро. Така от една страна, клаузата на чл. 6, ал. 2
предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен, а кредитът
реално е усвоен в евро. От друга страна,
клаузата предвижда, потребителят да погасява задълженията си в швейцарски франкове - валута, в която кредитът в действителност не е усвоен.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП
и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от процесния договор не отговаря на това нормативно изискване в частта, в която предвижда погасяване на кредита във валута швейцарски франкове, тъй като
съгласно цитираните клаузи от договора, кредитът реално е усвоен и се ползва в евро, а не в швейцарски франкове.
Текстът на чл. 6, ал. 2 е и във вреда на потребителя,
тъй като въвежда различна валута на насрещните задължения на търговеца и
потребителя по договора за кредит. С въвеждане на задължение в швейцарски
франкове върху потребителя е възложен съществен валутен риск, който е
потенциално силно вредоносен за него. Сделка с валутен риск по дефиниция е
рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца
за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга. Договорът
предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността търговецът да
понесе евентуални неблагоприятни последици за него при промени в курса на швейцарския франк, с което се създава значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Задължението на
банката е да фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното
задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя едностранно от банката, без да е
договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с
които да е съобразен търговският курс на банката. Търговецът разполага с
дългогодишна информация и специалисти, които са запознати с движението в
дългосрочен план на котировките на швейцарския франк, за разлика от
потребителя, който няма достъп до такава информация и необходимите познания да
предвиди мащабите на валутния риск. Освен, че не е в състояние да оцени риска,
потребителят не разполага със знания и финансови възможности да се предпази от
него, като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от
професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне негативните
последствия от промените на валутните пазари. Единствената възможност за
потребителя да ограничи вредите от реализирания валутен риск е правото му да
поиска превалутиране на кредита по чл. 20, което от една страна е обусловено от
съгласието на банката за това, според интереса й, а от друга - превалутирането
би се осъществило по актуален курс на швейцарския франк, при което потребителят
ще изплати по-висока сума от получената и отново ще поеме за своя сметка всички
вече настъпили негативни последици.
Клаузата не отговаря на
изискването за добросъвестност, предвид различното ниво на информираност,
професионална подготовка и възможност на двете страни да преценят последствията
от сключване на договора към момента на сключването му. Добросъвестността и обичайната
банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни
да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща
кредита и да посреща финасовите си нужди. При сключване на договора тази
преценка може да се направи само за кредит на стойност в лева или евро при
месечна погасителна вноска в лева или евро при уговорените лихва и срок. В чл. 22, ал. 2 от договора,
редитополучателите са заявили,
че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че са съгласни с настъпването им. Този текст от договора не доказва добросъвестност на търговеца, тъй
като ответниците не са били реално информирани за негативните последиц от
договора. За да приеме съдът, че ответниците реално са били информирани за
негативните последици, следваше тези последици да могат да бъдат установени от ясни и прозрачни условия на договора.
Съществени параметри на договора, обаче, в случая не са ясни – не е посочен конкретният
размер на кредита в швейцарски франкове; не са посочени факторите, които
определят курса на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не е пояснено въз основа на какви показатели банката определя
курсовете „продава“ и „купува“ за съответните валути); в договора не е посочен размерът на месечните погасителни вноски в
швейцарски франкове - валутата, определена в договора за валута на задължението
на кредитополучателите да погасяват кредита – техният размер е посочен едва при
изготвяне на погасителния план, а това е станало след подписването на договора при усвояване на кредита.
Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора покрива не само общите критерии на чл. 143 от ЗЗП, но и попада в някои от хипотезите от
примерния списък на частните случаи на неравноправни клаузи. Уговорката е неравноправна,
тъй като договорът е наложил на ответниците, като
потребители, да поемат задължение, с което не са могли да се запознаят преди сключването му, а именно
- конкретният размер на задължението в швейцарски франкове. Тази
информация е била предоставена от
банката едва след като ответниците са се задължили с договора, а именно, при
подписване на приложение №1 и
първоначалния погасителен план – приложение № 2. Същата клауза е неравноправна и съгласно чл.
143, т.10 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание - потребителят не може да влияе върху определения от търговеца нов
размер на кредита, договорът не предвижда приложимост на обективен курс или
индекс, който да направи размера на задължението обективно определяем. Тя
позволява на банката да променя едностранно, без основание, характеристиките на услугата по смисъла на чл. 143, т.11 от ЗЗП, а именно валутата на погасяване на кредита, а от там - и
стойността на кредита, като го преизчислява по курс, определен от нея, което е
още едно основание за нейната неравноправност.
Не са налице специалните
изисквания на чл. 144, ал. 2 от ЗЗП, договорът да е безсрочен или да е предвидена
изрична възможност за прекратяването му от потребителя без санкция при
несъгласие с новоопределения размер на задължението му. В случая не съществува
възможност, потребителят да прекрати правоотношението си с банката, без да
плати съществено увеличената стойност на кредита. Неприложима е и разпоредбата на
чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, която има
предвид сделки с финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена не е свързана с измененията на
борсов курс или индекс на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Съгласно т. 59 от Решение по дело
С-26/13 на СЕС, курсовите разлики между курса на усвояване и курса на
погасяване на кредита не са нито част от основния предмет на договора, нито
представляват възнаграждение (цена) за финансова услуга, с което приложението
на чл. 144, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗЗП е изключено относно клаузата на чл. 6, ал. 2
от договора. Същевременно, договорът не предвижда приложимост на борсов курс
или индекс извън контрола на търговеца.
Условието при погасяване на
кредита потребителят да понася всички вреди от валутни промени, представлява
неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като създава предпоставки за облагодетелстване на банката за сметка на
потребителя над договорената цена. Същевременно договорът предвижда гаранции и
предпазни клаузи, изключващи възможността банката да понесе евентуални
неблагоприятни за нея промени в курса на швейцарския франк и създава значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Задължението на
банката, както се посочи, е на фиксирана стойност, която е точно и ясно
определена към момента на подписване на договора и не се влияе от курса на
швейцарския франк. Насрещното задължение на потребителя, обаче, е неопределено и неговият размер се определя от
едната страна по договора - банката, без да е договорена приложимостта на
официален курс или други обективни критерии, с които да е съобразен търговският
курс на банката. От друга страна, дори при евентуално понижаване на курса на
швейцарския франк, банката разполага с механизъм, с който да компенсира
неблагоприятните последици от това, като увеличи лихвата по кредита. За
потребителя не е предвиден какъвто и да било защитен механизъм срещу валутни
промени, напротив - поставен е в положение да търпи вреди в неограничен размер.
Следва да се посочи, че същата
схема с банкови кредити, отпуснати в швейцарски франкове с превалутиране в
местна валута в периода 2008 г. – 2014 г. се прилагат в Унгария, Хърватска и
Полша и именно по тези въпроси е отправено от унгарския съд и преюдициално
запитване до СЕС, по което е постановено решение по дело С-26/2013 г. на СЕС, в
което е посочено, че чл.4, §2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език,
следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са
ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора
да е прозрачно изложен точният механизъм на конвентиране на чуждестранната
валута, посочен във въпросната клауза, както и отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици. Освен това, що се отнася
до особеностите на метода на конвентиране на чуждестранната валута, запитващата
юрисдикция следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевантните
факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя
при договаряне на договор за кредит, средният потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл не само да установи
съществуването на разлика, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни
книжа между обменния курс „продава“ и обменния курс „купува“ на чуждестранна
валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици за него от
прилагането на обменния курс „продава“ при изчисляването на погасителните вноски,
които той в крайна сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на
кредита.
По изложените съображения,
съдът прие, че клаузите на чл.3, ал.1, чл.3,
ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит и т. V, изр. второ
от допълнителното споразумение от
22.01.2010г. са неравноправни, поради което задълженията на ответниците по кредита следва да бъдат определени по първоначалния погасителен план, а това е
планът, по който месечните вноски са определени в размер на 736.38 швейцарски
франка/л.287-292/, а не по следващия погасителен план, в който размерът на
вноските е променен и достига до 841.27
швейцарски франка.
Спорен въпрос по делото
е дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съдът намира за основателно възражението на ответниците, че към посочената
от ищеца дата - 04.12.2014г., не е настъпила предсрочна изискуемост, поради
следните съображения:
Уведомленията за предсрочна изискуемост на кредита са
изпратени от името на „Ю.Б.“АД. Към 04.12.2014г., когато са залепени
уведомленията на адресите на ответниците, кредитополучателите не са били
редовно уведомени за цесията от 25.03.2014г. Същите са знаели за цесията от 06.12.2007г.,
което се установява от подписаното от тях допълнително споразумение от 22.01.2010г.,
поради което за тях кредитор е било „Б.Р.с.“ АД. За цесията от 25.03.2014г. не
са надлежно уведомени, тъй като към датата на изпращане на уведомленията за
цесията, подписани от адв. З., същият не е бил упълномощен от „Б.Р.с.“ АД да уведоми
ответниците за цесията от 25.03.2014г. Тъй като не са били редовно уведомени за
цесията, с която вземането е прехвърлено на „Ю.Б.“ АД, то и уведомлението за
предсрочна изискуемост не е произвело действие спрямо тях, тъй като към 04.12.2014г.
за кредитополучателите техен кредитор е „Б.Р.с.“
АД, не „Ю.Б.“ АД.
В този смисъл съдът приема, че предсрочна изискуемост на
кредита е обявена едва с подаването на ИМ, към която дата ответниците са
уведомени и за цесията от 25.03.2014г.
Поради изложените съображения, ищците дължат главницата
по договора за кредит и договорната лихва за периода до датата на подаване на
ИМ. Усвоената от ответниците главница е в размер на 118 185 швейцарски
франка. Ответниците са заплатили за периода 09.11.2007г. - 22.03.2013г. общо
сума в размер на 46 025.89 швейцарски франка./отговор на въпрос 2 и 3 от въпросите
на ищеца и отговор на въпроси 1 и 3 от въпросите на ответниците/. С тази сума,
съобразно първоначалния погасителен план, е погасена главница с падежи от
09.12.2007г. до 09.12.2012г. в размер на 12 679.94 швейцарски франка и
част от главница с падеж 09.01.2013г. - 16.27 швейцарски франка или общо за
главница 12 696.21 швейцарски франка, договорна лихва с падежи
09.12.2007г. до 09.01.2013г. – 32 736.24 швейцарски франка, такса
управление с падеж 09.11.2012г. в размер на 327.16 швейцарски франка/счетоводна
експертиза – отговор на въпрос 8 от въпросите на ответника/.
Следователно, неизплатената част от главницата към датата
на подаване на ИМ и приключване на устните състезания по делото е
105 488.79 швейцарски франка/118 185 швейцарски франка –
12 696.21 швейцарски франка/, до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 109 455.46 швейцарски франка
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира договорна лихва за периода 09.09.2012г.
– 27.04.2015г. Според първоначалния погасителен план, размерът на договорната
лихва за периода 09.09.2012г.- 27.04.2015г. е 15 879.60 швейцарски франка.
От заключението на счетоводната експертиза/ отговор на въпрос 8 от въпросите на
ответниците/ се установява, че ответниците са заплатили договорната лихва за
периода 09.12.2007г.-09.01.2013г., който включва и част от процесния период, а
именно периода 09.09.2012г.-09.01.2013г., за който искът за договрна лихва се
явява неоснователен. За останалата част от процесния период
09.01.2013г.-27.04.2015г., договорната лихва, като общ сбор на вноските,
посочени в първоначалния погасителен
план, възлиза на 13 384.66лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 21 483.70 швейцарски франка и
за периода 09.09.2012г. – 09.01.2013г., искът следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за заплащане на такса за периода
11.09.2012г.-27.04.2015г. в размер на 1556.11лв. следва да бъде отхвърлена. От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че таксата, изчислена
съобразно първоначалния погасителен план, възлиза на 327.16 щвейцарски франка и
е погасена изцяло.
Ответниците в хода на делото поддържаха възражение за стопанска
непоносимост на задълженията си.
Съдът счита, че това възражение е недопустимо и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.
Стопанската непоносимост е способ за изменение и прекратяване на двустранни
договори. Възможността да се иска изменение или прекратяване на договора е субективно право от категорията на
потестативните и може да се упражни само по съдебен ред с конститутивен иск.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
25 072.20лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********,*** и С.Й.А.,
ЕГН **********,*** II, част ****да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П.Д.и Д.Ш.– изпълнителни директори, на основание чл. 430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД, сумата от 105 488.79 швейцарски
франка/главница, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 28392/30.10.2007г./, сумата от 13 384.66 швейцарски
франка /договорна лихва за периода 09.01.2013г.-27.04.2015г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2015г. до окончателното
изплащане, като исковете в останалата
част, в която се претендира главница за сумата над 105 488.79
швейцарски франка до 109 455.46 швейцарски франка, договорна лихва в
размер над 13 384.66 швейцарски франка до 21 483.70 швейцарски франка
и за периода 09.09.2012г. - 09.01.2013г., както и неизплатена такса в размер на
1 556.11 швейцарски франка за периода 11.09.2012г.-27.04.2015г., като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Д.А. и С. Й.А. да заплатят на „Ю.Б.“АД,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 25 072.20лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: