РЕШЕНИЕ
№
90
гр.
Пловдив, 10 .01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Ваня Христева, като
разгледа КАНД №3520 по описа на съда
за 2019 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.П. ЛНЧ**********, депозирана чрез
адв.Г. от ВТАК срещу Решение №1687 от 19.09.2019 г., постановено по АНД № 4394/2019
г. по описа на Районен съд - Пловдив, 5 наказателен състав, в частта, в която е
потвърдено Наказателно постановление № 18-0329-001061/05.09.2018г., издадено от
Началник група РУ на МВР-Раковски при ОДМВР-
Пловдив, като за административно нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от Закона за
движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба в размер на 10.00 /десет/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно
събраните доказателства и не е изяснил в пълнота обективната истина относно
авторството. Същевременно е изложил и съответните съображения, с които счита,
че не се касае за съществено нарушение на проведения административно-
наказателен процес по издаване на НП, които да дават основание за отмяна на
атакувания административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на отменения с него административен акт. Редовно призован, същият не
се явява в съдебно заседание, не се представлява и не представя допълнително
становище в подкрепа на незаконосъобразността на обжалвания акт.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив началник група
РУ-Раковски не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Д.П. чрез адв.Г. срещу процесното
НП с искане да бъде отменено поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с
механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото
право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН бл.№0626457/14.08.2018г по установеното
административно нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, те са се изразили в това,
че на 14.08.2018г. около 10.50 часа в Община Брезово на път III-666 между село Чоба и с.Тюркмен гр.Калофер като
водач на лек автомобил „Форд Рейнджърс“ с рег.№ ***, собственост на „Помексения-1932“ЕООД
не носи свидетелство за регистрация на МПС. На основание съставения АУАН,
подписан и предявен на нарушителя, е било издадено и процесното НП, с което е
определена и наложена санкция в размер на 10 лева. За да потвърди в тази си
част така издаденото НП районният съд е
приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи
изпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е дадено коректно,
ясно и несъмнено описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното
нарушение. Посочил, че даденото описание на обстоятелствата по извършеното
административно нарушение не е пречка да се направи извод относно
съставомерността на извършеното деяние и липсват основания, които да ограничават
правото на защита на нарушителя. По тези мотиви направил извод, че обжалваното
НП в тази си част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който
е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени
законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни признаци за
съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното
административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора
на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са
направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. За да потвърди атакуваното пред него наказателно постановление,
районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението,
което е довело до законосъобразно изпълнение на административно –
производствените правила, свързани с описание на обстоятелствата, при които то
е било осъществено. Съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при
описание на обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение, следва ясно и
недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното
поведение на нарушителя. Липсват неяснота, непълнота и липса на конкретни факти,
които касаят административното нарушение и които да водят до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен порок на проведения
административно наказателен процес, водещ до липса на преводач. Това е така,
защото безспорно се установява, че макар и чужд гражданин, същият владее в
достатъчна стеепен писмено и говоримо български език, което се сутановява от
действията по представяне на писмени възражения. Липсват и основания да се
приеме, че не са изпълнили административните органи задължението си да предявят
съставения АУАН по чл.43 ал.5 от ЗАНН, доколкото в постъпилото с
вх.№000-4349/12.08.2018г. писмено възражение същият е приложил екземпляр от
него. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна
инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната
жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните
доказателства в хода на първоинстанционното производство, по които решаващият
съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните
гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността
на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1687
от 19.09.2019 год., постановено по АНД № 4394/2019 година по опис на Районен
съд – Пловдив - пети наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.