Р Е Ш Е Н
И Е
№278
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД , двадесет и шести наказателен състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела
Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7968 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № АО-07-08-67#1/ 18.11.2019г.,
издадено от А. К., *** на община К., с което на И.А.Р., ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба” в размер от 2 000 лева за
извършено от него нарушение по чл.232, ал.5, т.1 от Закона за устройство на
територията.
**** И.Р., чрез процесуалния представител адв.
А.обжалва процесното наказателно постановление, намирайки същото за незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага
съображения, че административнонаказващият орган (АНО) не е направил преценка
относно спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство. Навежда доводи за непосочване в НП
на конкретната материалноправна разпоредба от ЗУТ, която в процесния случай е
била нарушена. Поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. Сочи, че в АУАН, респективно в издаденото въз основа на
него НП, липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. Взема становище за необосновано висок размер на наложената глоба, несъобразен
с имотното състояние на санкционираното лице, и за липса на обективна преценка
от страна на административнонаказващия
орган относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна- Община К., редовно
уведомена, чрез процесуалния представител ****И.С. оспорва подадената жалба,
като намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление. Претендира адвокатско възнаграждение.
П. районен съд, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Обжалваното наказателно постановление №
АО-07-08-67#1/ 18.11.2019г. е съставено против И.А.Р., ЕГН: **********,***, за
това, че не е изпълнил писмено нареждане за премахване на незаконен строеж-
Заповед № РД-02-09-354/ 21.09.2017г. на ****- **** на община К., с която на
основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
,,масивен навес”, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641,
кв.108 по плана на гр. К., одобрен със заповед № 902/ 09.02.1982г. на *****-*****
на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (ИК
на ОНС), гр. П., попадащ в ПИ с идентификатор ******* по КК на КР на гр. К., с
административен адрес: гр.К., общ. К., обл. П., ул. ,, Н. В.” № 32, свързан със
склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор **** по КК и КР на гр. К., одобрени със заповед
№ РД-18-13/ 19.02.2009г. на ИД на АГКК гр. С., извършен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и
разрешение за строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, в срока, определен с
покана изх. № ОА-07-01-472#5/ 27.05.2019г. на ***** на община К., удължен с
писмо изх. № ОА-07-01-472#9/ 01.07.2019г. и писмо изх. № ОА-07-01-472#12/
05.08.2019г. на **** на община К..
На 10.08.2017г. и 24.08.2017г. били извършени
две проверки по документи и на място в поземления имот от комисия от общинската
администрация на община К., назначена с нарочна заповед. За същите били
уведомени заинтересованите лица. Съставен бил констативен акт № 2 от 04.09.2017г., с който е установено извършването
на незаконен строеж, представляващ ,,масивен навес”, находящ се на уличната
регулационна линия в УПИ Х-641, кв.108 по плана на гр. К.. Установено било, че
строежът представлява стоманобетонна плоча, разположена върху два вида колони -
от тухли с варо- циментов разтвор от стоманобетон. Установено е, че строежът не
е извършен съгласно предвижданията на застроителния и регулационния план на гр.
К. или на подробен устройствен план- план за регулация и застрояване за имота.
Също така не са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, разрешение за
строеж или скица- виза по чл.140, ал.1, т.2 във вр. чл.112, ал. 4 от Правилника
за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, протокол за
открита строителна площадка и определяне на ниво на строежа с резултати от
проверки на нива, изкоп, цокъл, корниз, било и др., заверена заповедна книга.
Прието е, че безспорно е налице строеж по
смисъла на §5, т.35 от ДР на ЗУТ, който се установява да е пета категория
съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. ,, в” от ЗУТ.
Според комисията са допуснати нарушения на
чл.48, ал.7, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и 2 и чл.157, ал.1 от ЗУТ. Направен е
извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ
и е налице основание за започване на производство по чл.225а от ЗУТ.
На 08.09.2017г. констативният акт бил връчен
на И.Р.. Възползвайки се от правото на възражение, на 13.09.2017г. същият е
подал такова, във връзка с което е дадено писмено становище от **** на
общината, а на 21.09.2017г. ****- ***** на община К. е издал визираната заповед (Заповед
№ РД-02-09-354/ 21.09.2017г.), с която е
наредено да бъде премахнат незаконният строеж.
Заповедта е била обжалвана пред
Административен съд- П.. С Решение №1604/11.07.2018г. съдът е приел, че
оспорената заповед е правилна и не следва да се отмени. Решението на
Административен съд- П. е потвърдено с решение на Върховен административен съд №6963/09.05.2019г.
На ***** била изпратена покана с
изх. № ОА-07-01-472#5/27.05.2019г., с която е определен 30-дневен срок за
доброволно изпълнение на нареденото в горецитираната заповед. Тази покана е
била връчена на И.Р., видно от приложената обратна разписка.
Въз основа на подадено заявление
вх. № ОА-07-01-472#11/ 02.08.2019г. и заявление вх. № ОА-07-01-472#7/
26.06.2019г. от И.Р. двукратно е поискано удължаване на срока за доброволно
изпълнение.
Съгласно писмо изх. № ОА-07-01-472#12/
05.08.2019г. на **** на община К., получено на 07.08.2019г. от А. И.Р.- син на И.А.Р.
с обратна разписка ,, Български пощи”, е определен 30 /тридесет/ дневен срок от
получаването му за доброволно изпълнение.
Неизпълнението е констатирано с протокол от
25.09.2019г. на служители на община К., с който е установено, че Заповед №
РД-02-09-354/21.09.2017г. на ****- **** на община К. не е изпълнена по смисъла
на §1 от ДР на Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях по чл.225а, ал.3 от ЗУТ на територията на
община К..
Актът за установяване на
административно нарушение № АО-07-08-67/ 30.10.2019г. е съставен при условията
на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, след като нарушителят И.А.Р. е поканен за
съставяне на акта с писмо изх.№ АО-07-01-472#13/ 21.10.2019г. на ****. С. Р.- ****
дирекция ,, УТГРМДТХД” при община К., получено на 24.10.2019г. от А. И. Р. - ****
на И.А.Р., но не се е явил в указания 3-дневен срок. АУАН № АО-07-08-67/
30.10.2019г. е предявен на И.Р., подписан е от същия на 31.10.2019г. и е
получен препис от него на същата дата.
В законоустановения срок по
чл.44, ал.1 от ЗАНН в Община К. е постъпило писмено възражение от И.Р.. Въз
основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление, в което наказващият орган наложил на И.Р. административно
наказание ,,глоба” в размер от 2 000 лева за извършено от него нарушение по
чл.232, ал.5, т.1 от Закона за устройство на територията.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан ****** В.В.. В своите
показания той потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че комисията,
извършила проверката и съставила констативния протокол от 25.09.2019г., е
включвала като членове освен него, в качеството му на ***** в община К. и
служител по контрол на строителството, още двама членове, а именно: ***. Н. Б.
и ****. В. Д.. Разясни, че проверката е извършена в присъствието на А. и И. Р..
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания**** В., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с намиращите се по административнонаказателната преписка писмени
документи. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Не се
констатираха и основания, по които да се приеме, че същият е бил предубеден или
заинтересован.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени
по предвидения в НПК ред. Последните са еднопосочни и безпротиворечиви, като от
тях по несъмнен начин се установява описаната фактическа обстановка.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, и
анализа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на П.
районен съд, достигна до следните правни изводи:
Изхождайки
от разпоредбата на чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ, се установява, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, който е действал в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Съгласно визираната разпоредба
наказателни постановления се издават от кмета на общината или от упълномощено
от него длъжностно лице. Компетентността на актосъставителя от своя страна
произтича директно от представеното по делото заверено копие от Заповед № РД-
02-09-48/04.02.2019г. на ****на община К..
Неоснователно се явява наведеното
възражение от страна на жалбоподателя, че АУАН бил съставен извън срока по чл.
34 ЗАНН. Видно от същия се установява, че той е издаден на 30.10.2019 г., за
това, че в срок до 06.09.2019 г. нарушителят не е изпълнил Заповедта на **** за
премахване на незаконния строеж. Ирелевантно е от коя дата е тази заповед, тъй
като същата подлежи на обжалване, като видно от административно-наказателната
преписка се установява, че се е било развило производство пред Върховния
административен съд. Едва след влизане в сила на същата и изтичане срока за
доброволното й изпълнение, ***** би могъл да извърши вмененото му нарушение,
тъй като преди това не се знае дали за същия съществува задължение да я
изпълни.
Неоснователно се явява наведеното възражение,
че липсва коректно посочена за нарушена материална норма. Видно от АУАН и НП е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, която по
своята същност представлява, както материална, така и санкционна норма.
Поначало в АУАН липсва конкретна
дата на която е посочено, че е извършено нарушението. В описанието на същото,
обаче е посочено, че Заповедта е следвало да се изпълни до 06.09.2019 г., тоест
се достигна до извод, че нарушението е извършено на 07.09.2019 г., като това е
възпроизведено и в обжалваното наказателно постановление. Допуснатото нарушение
не е от категорията на съществените, че да доведе до отмяна на атакувания акт.
Всичко гореизложено обосновава и
неоснователността на жалбата. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Размерът на наложената глоба е
правилно определен в такъв от 2000 лева на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ,
като същият е съобразен със степента на обществената опасност на деянието. От
друга страна на съдебния състав е служебно известно, че има висящи други
административно-наказателни производства образувани пред Районен съд гр. П.,
във връзка с извършени от **** нарушения по ЗУТ, с въззиваемата страна Община К..
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив засегнати са
обществените отношения, гарантиращи законното строителство, като нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществената опасност в сравнение с останалите
такива нарушения.
По въпроса за разноските:
В оглед изхода на спора
неизправната страна – жалбоподателят И.Р. следва да понесе сторените от другата
страна разноски за адвокат в настоящото производство. Видно от представените
доказателства, а именно банков превод и Договор за правна защита и съдействие
се установява, че е бил заплатен адвокатски хонорар от Община К. в размер от
300 лева. Ето защо, същите ще бъдат възложени на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Поради горните мотиви, Пловдивският
районен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № АО-07-08-67#1/
18.11.2019г., издадено от А. К., **** на община К., с което на И.А.Р.,
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба” в размер от
2 000 лева за извършено от него нарушение по чл.232, ал.5, т.1 от Закона за
устройство на територията.
ОСЪЖДА
И.А.Р., ЕГН: ********** *** сумата в размер от 300 лева, представляваща
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –П. по реда на
глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с
оригинала
М.Т.