Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118 29.01.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,първи състав,в публично
заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: К. Линова
Прокурор: Д. Христов
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 285 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
от АПК.
Образувано е по искова молба от Р.Т.К.,
изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Бургас, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при МП- гр.София.
Претендира се обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 95 200 /деветдесет и пет
хиляди и двеста/ лева, ведно със законната лихва, с оглед последното уточнение
на исковата претенция в съдебно заседание на 29.07.2020г. (протокол от с.з.- л.98 и сл. от делото), които вреди били причинени
през периода от 27.02.2015г. до 27.10.2015г., когато ищецът търпял наказанието
си в Корпуса на Бургаския затвор и в периода от 27.10.2015г. до 12.10.2017г. в
Общежитие от открит тип към същия затвор, съобразно последното писмено
уточнение на исковата молба /вх.№ 2592 от
16.03.2020г., както и заявеното в съдебно заседание- виж протокол от с.з. на
29.07.2020г./. Претендират се дължимите законни лихви за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.10.2017г. до окончателното
плащане на сумата. Иска се присъждане и на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева във връзка с направени
операции. Както в последното писмено уточнение на исковата молба, така и в
устно направените изявления на ищеца и неговия пълномощник по време на това
съдебно заседание е заявено, че претенцията за обезщетение от 16 000 лева е за
твърдени имуществени вреди, съставляващи разходи за извършени три операции, от
които две на колянна става и една на тазобедрена става. Обстоятелствата, на
които се основава предявения осъдителен иск са изложени в първоначалната искова
молба и направените две допълнителни уточнения към нея /л.42-44 от делото и
л.50-52 от делото/. Твърди се, че вредите са причинени от материално-
битовите и санитарно- хигиенни условия, в които ищецът търпял наказанието си,
количеството и качеството на храната и медицинското обслужване. В съвкупността
на исканото обезщетение за неимуществени вреди / за сумата от 95 200 лева/
първоначално е калкулирана и претенция за неправомерно отнети 352 работни дни с
акт на началника на затвора, извършено без основание.
Доколкото, наличието на незаконосъобразен акт
обявен за такъв по съответния ред е предпоставка за допустимост на подобна
искова претенция за обезщетяване на причинени от подобен акт вреди и след като
по делото бе установено, че въпросния акт не е отменен като незаконосъобразен в
съответно производство, нито е обявен за нищожен, респективно тази
незаконосъобразност не може за първи път да бъде установявана в настоящото исково
производство, в тази част исковата молба, обективираща тази претенция за
неимуществени вреди в размер на 35 200 лева е върната на ищеца,
респективно делото е прекратено в съответната част, с влязло в сила протоколно
определение на съда от 21.10.2020г. /протокол от с.з. на 21.10.20г.
– л.137-гръб -138 от делото/.
Обобщено, след всички направени уточнения и с оглед
частичното прекратяване на делото, предмет на настоящото исково производство е
претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
60 000 лева, ведно с дължимите законови лихви за забава, считано от
12.10.2017г. до окончателното плащане на сумата, както и обезщетяване на
причинени имуществени вреди в размер на 16 000 лева. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба и допълнителните уточнения
се твърди, че вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на затвора, за които следва да отговаря ответника ГД“ИН“.
Според заявеното от ищеца, той търпял наказанието си в пренаселени килии, с
лоша хигиена и мухъл, студени през зимата и топли през лятото, без вентилация,
като липсвали отваряеми прозорци. В килията били 24 човека, а площта и била 28
кв.м., при нормативна изискуемост от поне 4 кв.м. на човек. Това го
принуждавало да стои постоянно в леглото си, като не можел да се движи в
помещението. Движението навън била само два пъти по 40 минути. Имало лоша
осветеност, а в килията се пушели цигари системно, поради което на моменти не
се виждало и осветлението. Липсвал достъп до санитарен възел – тоалетна, вечерно
време след 20 часа и до 06 часа сутринта нямал възможност да ползва санитарен
възел. В помещението имало една кофа, която се ползвала за тоалетна от всички
24 човека в килията. В нея лишените от свобода задоволявали всичките си
физиологични нужди, а съдържанието се изхвърляло едва на сутринта. В
помещението липсвала вентилация, тъй като прозорците били малки с размери около
80 на 40 см. Разположени високо на стената, а зимно време дори се запечатвали.
Липсвал достъп до течаща вода. Могъл да се къпе само веднъж седмично /само ден
четвъртък/ на душове, разположени в общ санитарен възел, като за около 140 души
работели само два душа, по два часа на ден. В помещенията имало и много
паразити- насекоми и гризачи, които лазели по затворниците. Нощно време унищожавал
по 30-40 броя хлебарки, дървеници. От тази насекоми често се получавали и
обриви и се налагало да искат медицинско обслужване. Храната била с лошо
качество и количество. Въпреки наличието на меню, се предлагала храна, чиито
вкусови качества били отвратителни и била негодна за консумация. Приготвяла се
от лишени от свобода без квалификация и умения да готвят. Медицинското
обслужване било лошо. Лекар можело да се посети само веднъж седмично, по
списък. Предвид заключването на вратите на килиите се налагало да се блъска, за
да се чуе, че някой има нужда от помощ, но това не винаги се случвало. През
месец юни 2017г. получил инсулт, но поради липса на лекар бил заведен едва два
дни по-късно в болница, където бил приет. Според ищеца, закъснението при
оказване на медицинска помощ му причинило засягане на очния нерв.
Всичко изложено му причинило обида, огорчение,
чувство за малоценност и негативни емоции да търпи и върши неща по принуда,
което причинило и здравословни проблеми, като освен, че претърпял инсулт, имал
проблеми със зрението и сериозни проблеми с костите и ставите, а също така
предстояла належаща оперативна интервенция. Били причинени смущение,
накърняване на човешките му права, здраве, душевно и емоционално състояние. Ангажира
гласни и писмени доказателства, включително искане за съдебно- медицинска
експертиза.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” –гр.София, чрез представител по пълномощие, в
писмен отговор (л.56-62) намира исковата претенция за изцяло неоснователна и
недоказана, а в частта за претендираното обезщетение за имуществени вреди и за
недопустима. Позовава се на нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, от чието
тълкуване се извеждал извода за недопустимост на искови претенции за
имуществени вреди, тъй като в чл.3 от ЗИНЗС, към която препраща чл.284 от
закона, са изброени само вреди от неимуществен характер. Според ответника не са
налице претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. Не били установени
конкретни незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на
ответното юридическо лице, с оглед ангажиране на тази отговорност. Оспорва се
иска по основание и размер. Представя писмени доказателства. Прави искане съдът
да отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана и да присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение. Последното се претендира и при
частична основателност, респективно частично отхвърляне на исковата молба,
досежно размера на отхвърлената част на иска.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с упълномощен от него процесуален представител- адвокат П.В. ***.
Поддържа се исковата молба.Пледира за уважаване на исковата претенция.
Ответникът -Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при МП-гр.София, редовно призован, не изпраща
представител. Представя писмено становище, с което моли исковата молба да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана изцяло.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявените
искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди и счита, че следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения
иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ФАКТИ:
Безспорно е по
делото, че за процесния период ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в подразделения на Бургаския затвор.
Според справка,
представена от ответника (л.64 и сл.) лишеният от свобода Р.Т.К. *** най-напред
на 17.06.2014г., но периодът на процесната искова претенция е с начална дата 27.02.2015г.,
т.е. за времето от постъпване в затвора на 17.06.2014г. до 26.02.2015г. /вкл./
периодът на изтърпяването на това наказание е извън предмета на настоящото
дело.
След замяна на режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ от „строг“
на „общ“, с протокол от 27.10.2015г.
на съответната комисия и от същата дата ищецът К. е настанен в ЗООТ „Строител“
към Затвора- Бургас /справка- л.65 от делото/, където пребивавал до
12.10.2017г., когато е бил преместен в Затвора – София /ЗО Казичене/ за
доизтърпяване на наложеното наказание. Сочи се, че е условно предсрочно
освободен от Затвора- София на 20.06.2018г.
Периодът, през
който е търпял наказанието си в Затвора – София също не е част от предмета на
настоящото дело.
След постъпването си първо в Корпуса на Бургаския
затвор, където е бил и първата част на исковия период /27.02.2015г. до
27.10.2015г./ е настанен със заповед на началника, считано от 06.10.2014г. в
шеста група, която е преместена от четвърти на втори етаж на корпуса на
затвора. Настанен е бил спално помещение № 213, с обща жилищна площ от 27.72
кв.м. обща жилищна площ, заедно с още 20 лишени от свобода или според описаното
в справката на ответника, със средно полагаща се площ за живеене на човек- 1.32
кв.м.
Няма спор по делото, с оглед заявеното и от ответната
страна, че през нощта лишените от свобода не са имали свободен достъп до течаща
вода и санитарен възел, каквито са ползвали само за времето от 08.30 часа до
20.00 часа. Не се спори, напротив признато от ответната страна е и
обстоятелството, че топла вода е имало два дни в седмицата, по график. Колкото
до самата хигиена в помещенията, според ответника същата се е поддържала според
волята на самите лишени от свобода, от чиито действия зависи чистотата на
въздуха, хигиената в помещенията и разположението на леглата, като е имало и
дежурни по хигиената. Признава се и факта, че медицинското обслужване на
затворниците също е било по график, но се сочи, че е имало възможност и за
извънреден достъп. При необходимост е било извършвано и изследване за
декларирани заболявания и съмнения за такива, както и извеждане за преглед от външен
специалист, за по-задълбочен медицински преглед.
Не се спори относно режима на престояване на открито,
също два пъти на ден, по утвърден график, като сутринта е за период от 1 час, а
следобед- 45 минути.
По отношение пребиваването на ищеца в ЗООТ „Строител“
се сочи, че първоначално е настанен в спално помещение № 6, заедно с още „до 7
души“, а по-късно е настанен в помещение № 9, заедно с още „до 5 души“. Сочи
се, че и в двете спални помещения имали санитарен възел, но няма баня.
Последната е обща, като лишените от свобода са могли да я ползват всекидневно,
по всяко време от светлата част на денонощието. В общежитието от открит тип
помещенията през целия ден били отключени и лишените от свобода са могли да се
разхождат на двора, както и да ползват спортните съоръжения.
Сочи се, че с протокол от 15.06.2016г. на ресорната
комисия, режимът на изтърпяване на наказанието е променен от „общ“ на „лек“,
който период касае последната част от пребиваването на ищеца в ЗООТ „Строител“.
Описано е, че ищецът не е бил наказван, а е награждаван многократно, като два
пъти е било прекъсвано наказанието му, за времето от 07-09.03.2015г. /за два
дни/, както и за интервала 29-30.10.2015г. /за един ден/. Тази справка
приложена по делото не е оспорена от ищеца, поради което съдът намира за
безспорно и това обстоятелства за прекъсване изпълнението на наказанието, в
упоменатите дни /общо 3 дни/.
Обстоятелствата
относно полагането на доброволен труд, респективно зачитането на работни дни,
както и последващото им отнемане е извън предмета на делото. Както вече бе
посочено, в тази част производството е частично прекратено, досежно претенцията
на ищеца за обезщетяване на вредите от неправомерно отнети работни дни,
основаваща се на административен акт, издаден от началника на затвора, в размер
на 35 200 лева, поради което и тези обстоятелства няма да бъдат обсъждани,
като ирелевантни.
Приети са по делото като писмени доказателства,
заверени преписи от медицински документи на ищеца, вкл. здравен картон,
амбулаторен лист и медицински справки. Установява се, че на 09.10.2017г. е
извършена консултация с хирург по повод доброкачествено образувание и
еотразено, че следва да се извърши оперативно планово лечение. По-подробно
описание на констатираното е отразено в амбулаторния лист от 09.10.2017г.,
където е описано, че същото е на мастната тъкан на кожата и подкожната тъкан на
главата, като ищецът е заявил към момента на прегледа, че от два месеца чувства
подутина в лявата аксиларна област, съответно, че тази подутина е с мековата
консистенция и е описано като терапия „оперативно лечение“. Това увреждане
обаче не е включено в обстоятелствата, на които се основава предявения иск,
видно от съдържанието на исковата молба и не следва да се обсъжда.
Приложените по делото медицински справки установяват,
че след преглед и консултация с външни специалисти по НЗОК, ищецът е прегледан
от лекар и след извършена рентгенография на белия дроб е поставена диагноза хроничен бронхит, като му е предписано
лечение и изписана терапия, но тези описани случаи са в периода от 18.06.2014г.
до 26.02.2015г. видно и от описаното в документа /л.84 от делото/, поради което
са неотносими към периода на исковата претенция, чието начало е ден след това-
27.02.2015г.
Втората медицинска справка /л.85 от делото/
установява, че е бил преглеждан на дати в периода от 26.06.2014г. до
10.02.2015г., като е получил необходимите медикаменти. Принципно, тези дати
също са извън периода на исковата претенция, т.е. обхващат период от време
преди началото на исковия период. Обаче, следва да бъде отбелязано, че от
отразеното в тази справка става ясно, че още с постъпването си в затвора на
18.06.2014г. и при първичния медицински преглед К. е съобщил за оперирана
жлъчка през 2010г., както и за налична артериална хипертония / високо кръвно
налягане/. В този смисъл, тези описани заболявания са били налице още във
времето преди исковия период, поради което и обсъждането им също е ирелевантно
към настоящата искова претенция.
С исковата молба на ищеца са представени заверено
копие на Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ –гр.Бургас от 05.08.2019г. относно
освидетелстване със 70 % намалена работоспособност, като последица от
мозъчносъдева болест, а също така е
описано и наличието на дългогодишна хипертония. Сочи се, че прегледа и описаното състояние на пациента е към
05.08.2019г. Представените други документи също за прегледи и лечение през
2019г., т.е. 1-2 години след обхванатите от исковата претенция периоди /до
12.10.2017г./, включително приложените епикриза от отделение по нервни болести
/относно лечение през април 2019г./, рентгеново изследване на 03.07.2018г.,
както и приложените амбулаторни листи за периоди през 2018-2019г.
В хода на
производството бе назначена и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена
от д-р И. А. – невролог. Същата е изготвена след запознаване с цялата приложена
по делото медицинска документация, а също и след личен преглед на ищеца. Видно
от изложеното в писменото заключение на вещото лице, ищецът съобщава за
артериална хипертония от 2008-2009 г., която била лекувана медикаментозно.
Относими към процесния период са хоспитализации на 27.02.2015г. в кардиологично
отделение по повод тахикардия и артериална хипертония, като му е назначена
амбулаторна терапия, както и на 30.06.2017г. в отделение по нервни болести, с
диагноза световъртеж от централен произход. Изрично се сочи, че е „отхвърлена диагноза „мозъчен
инсулт“, въз основа на неврологичния статус и негативна компютърна томография
на главен мозък“, като е назначена амбулаторна терапия.
Диагноза „исхемичен инсулт“ е поставяна по време на
лечението му в МБАЛ Бургас за времето от 09-13 април 2019г. Вещото лице сочи,
че от представените медицински документи не се установява забавяне на лечението
през 2017г., т.е. липсват доказателства за бездействие от страна на органите по
изпълнение на наказанието. Описани и са и други външни фактори, които обективно
са способствали за наличието на артериална хипертония, години преди исковия
период. Исхемичния инсулт е регистриран СЛЕД процесния период, т.е. както вече
бе посочено през 2019г. Относно предписаното лечение на хипертонията и
профилактично за атеросклероза се сочи, че и по негови данни не е лекувал
системно посочените заболявания, като не е изпълнил назначената терапия от
пролежаването в отделението по нервни болести през месец юни 2017г., поради
финансови причини.
По отношение твърденията в исковата молба и
уточненията, за извършване на три
оперативни интервенции на кости и стави, както и описаните стойности заплатени
като разходи за извършването им общо в размер на 16 000 лева, по делото не
са ангажирани никакви доказателства, въпреки предоставената многократна
възможност на ищеца.
По искане на ищеца, в хода на производството бяха
изслушани четирима свидетели, а именно С.Б., Т.М., Д. Великов и И. Генов.
Видно от показанията на свидетеля Б., същият е
пребивавал в корпуса на Бургаския затвор, като е бил в една килия с ищеца К.
през 2016-2017г. Според заявеното от него е имало около 18-19 човека.
Прозорците се отваряли много трудно, защото имало „вишки“ с легла на три етажа,
а през зимата били „опушвани“. Сред изтърпяващите наказанието имало лишени от
свобода, които били пушачи и същите използвали цигари в помещението. Имало
гризачи и насекоми, които лазели и
хапели затворниците. Р.К. също се оплаквал от такива охапвания и му показвал
къде има белези. Банята е ползвана два пъти в седмицата, по график, но
тоалетната била в „окаяно състояние“. Била е обща за целия коридор, като според
него е ползвана от 120 души и достъп само през деня. В килията нямало течаща
вода, а физиологичните нужди се удовлетворявали в обща кофа. По тръбите на
парното течала вода. Спомня си за случай, в който ищецът имал болки в областта
/сочи ребрата отляво/, но след като надзирателите разбрали за това заявили, че
ще се обадят на бърза помощ, но след като минал един час, отново чукали по
вратата и след това ищецът бил отведен в стационара. Свидетелят не знае дали е
пристигнал лекар от „бърза помощ“. За друг случай, при който К. се нуждаел от
лекар не си спомня. Сочи, че храната била лошо приготвена и в ужасно състояние,
като имала и лош мирис, а също така изтъква че се приготвя от затворници.
Сходни са и показанията на свидетеля М., който също е
бил заедно с ищеца К. в корпуса на затвора, а така също и на свидетеля Великов.
В общежитието „Строител“ ищецът е търпял наказанието
си заедно със свидетеля Генов. Според неговите показания, ищецът не е имало
баня в помещението, където е бил настанен ищеца. Той е ползвал баня на първия
етаж на общежитието. Знаел, че ищеца има проблеми с кръвното. Спомня си за
случай, в който му е прилошавало и е викан лекар, но не знае какво точно се е случило.
II. ПРАВОТО:
Искът е
процесуално ДОПУСТИМ, както по отношение претенцията за неимуществени вреди,
така и досежно исканото обезщетение за твърдяни имуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразни действия и бездействия на служители от състава на ГД“ИН“.
По-конкретно,
твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни
бездействия на служители на ответника, във връзка със санитарно-хигиенните и
социални условия, а също и при осъществяваното медицинско обслужване, по време,
когато ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, за периода 27.02.2015г.
– 27.10.2015г. – в корпуса на Затвора- Бургас и в периода от 27.10.2015г. до
12.10.2017г. в ЗООТ „Строител“ към същия затвор, а така също и имуществени
вреди в размер на 16 000 лева, съставляващи разходи за три оперативни
интервенции.
Разпоредбата
на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2
на текста сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София,
съгласно чл.12,
ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби
(чл.12,
ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата
на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това
положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявеният
иск. Исковата защита следва да се реализира по реда на глава Седма
от ЗИНЗС.
Ето защо,
за да бъде приета основателност на иск за вреди следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила, в
резултат на нарушението вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до
доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Следователно,
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал.1), както при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Ищецът
твърди бездействие на специализираните органи по отношение на задължението да
осигурят нормални санитарно-хигиенни условия, за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което се изразява в неосигуряване самостоятелен санитарен
възел и течаща вода за периода, недостатъчна жилищна площ, наличие на хлебарки,
дървеници, мишки, влага и мухъл, липса на проветряване в помещението, наличието
на цигарен дим, лошо качество на храната. Сочи се липса на възможност за
двигателна активност, както и бездействие при необходимост от медицинско
обслужване.
Твърди, че
поради бездействието на ответника да му осигури адекватни условия, в които да
търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него са настъпили
неимуществени вреди, защото било уронено човешкото му достойнство, появило се
чувство за малоценност и незащитеност, а така също са му причинени и
имуществени вреди в размер на 16 000 лева, платени вследствие на три
извършени оперативни интервенции на стави и кости.
Разпоредбата
на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.
3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Нормата на
чл.3
от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова
среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Следва да
се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност не са изчерпателно изброени.
Конкретните
действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според
отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на
основните му човешки права.
Съдът
намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с битовите условия, при които
е изтърпявал наказание лишаване от свобода- липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, сред влага, в помещение с мишки, дървеници и
хлебарки, при лоша хигиена, пренаселеност на помещението, където търпял
наказанието си невъзможност за нормално проветряване и вентилация, поради
наличието на множество легла на няколко етажа, по отношение на първата част от
исковия период, когато търпял наказанието си в корпуса на затвора. За процесния
период не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че затворната
администрация е предприела действия по извършване на ремонт в корпуса на
затвора, целящ привеждане на обитаваните помещения в съответствие с
изискванията на закона. Негативното въздействие на тези неблагоприятни условия
е продължило през целия престой на ищеца в корпуса на затвора.
Колкото до престоят му в общежитието от открит
тип, който е по-голямата част от исковия период- 27.10.2015г.- 12.10.2017г.
доказателства, обосноваващи извод за основателност на претенцията за
неимуществени вреди не са ангажирани. Единственият свидетел, който е пребивавал
в това общежитие заедно с ищеца е свидетелят Иво Генов, но от неговите
показания подобни обстоятелства не се доказват. Ангажираните от ответника
писмени доказателства /справка/ и отразените в нея обстоятелства също не сочат
наличие на факти, посредством които може да се установи причиняването на вредоносни
последици от неимуществен характер по време на изтърпяване наказанието в това
заведение, вследствие на твърдяните лоши битови условия на това място.
Напротив, описаните по-горе обстоятелства в справката опровергават тези
твърдения на ищеца, респективно не могат докажат твърденията на ищеца за лоши
битови условия на изтърпяване на наказанието и в общежитието, още повече, че от
2016г. режимът му е променен от „общ“ на „лек“ и с това му е предоставено
допълнително облекчаване на условията при които търпи наказанието.
По
отношение на претенцията за лошо медицинско обслужване и твърденията за
причинено увреждане през 2017г. с описаната в исковата молба диагноза, следва
да се отбележи, че с приетата по делото съдебно- медицинска експертиза от
вещото лице- д-р И.Ц. това твърдение на ищеца е опровергано. Заключението на
вещото лице се кредитира от съда с доверие, като професионално и компетентно
изготвено и поради липса на основания да бъде счетено за пристрастно или
необективно. Изслушаните по делото свидетелски показания също не установяват
наличие на бездействие от страна на администрацията, което да е причинила
конкретен вредоносен резултат, обективиран в процесната искова молба, поради
което дори да е доказано наличието на здравословни проблеми на ищеца, не се
установява връзка между тези констатирани състояния и конкретни действия или
бездействия на лица от състава на ГДИН, за което да се ангажира отговорността
на юридическото лице ответник в този аспект.
По
отношение твърдяните имуществени вреди в размер на 16 000 лева за
извършени три броя оперативни интервенции на кости и стави, такива
доказателства не са ангажирани въобще, поради което същата е изцяло
неоснователна.
В случаят,
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
което е доказано САМО по отношение първата част от исковия период и само по
отношение лошите социално-битови условия, защото органите, на които е възложено
да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на
наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на
осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на
Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че
основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява
всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е
ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент
на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в
разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Нормативно е установена и минимална
жилищна площ. В заведенията от закрит тип, каквото е процесното /корпуса на
затвора/, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения, нито е осигурена изискуемата минимална площ за ищеца, тъй като и
според заявеното в справката на Затвора-Бургас, според описаните данни тази
площ е била фактически 1.32 кв.м. на човек в същото помещение, където е бил
ищеца в корпуса на затвора. Тези изисквания на закона не са спазени за период
от 243 календарни дни. Както вече бе отбелязано, по делото не се спори, че за
времето от 7 до 9 март 2015г., изпълнението на наказанието на ищеца е било
прекъснато /за два дни/, поради което тези дни следва да бъдат приспаднати от
общия период и реално оставащите дни, през които изтърпявал наказание в корпуса
на затвора са 241. Прекъсването на наказанието за 29-30 октомври 2015г./ един
ден/ се отнася за времето, когато вече е бил преместен в общежитието от открит
тип и този ден няма отношение към уважаването на исковата претенция досежно
времето на изтърпяване наказанието в корпуса на затвора.
Освен
противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си
представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание.
Липсата на
елементарен битов стандарт, свързан с принудата ищецът да облекчава
физиологичните си нужди в кофа в същото помещение, където спи, липсата на
течаща вода в помещението, невъзможността за пребиваване при минимално
приемливи условия- с минимална нормативно указана площ за живеене далеч
надхвърляща фактически предоставената площ от 1.32 кв.м., при наличието на
влага, мухъл, мишки, хлебарки и дървеници, са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него.
Претърпяното
от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Както е
известно, в производството по чл.284
от ЗИНЗС ответникът следва да ангажира доказателства, чрез които да обори
въведената с ал.5 на текста, презумпция.
Доказателства,
изключващи направените по-горе констатации не са ангажирани от страната.
Напротив, ангажираните и от ответната страна писмени доказателства в съвкупност
със свидетелските показания по делото, установяват основателността на
претенцията, с оглед контекста на изложеното в настоящия съдебен акт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание за периода 27.02.2015г.
– 27.10.2015г., в частта, касаеща неосигуряване на нормални санитарно- битови
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в корпуса на
Бургаския затвор.
В
останалата си част твърденията на ищеца, за бездействие, изразяващо се в
неосигуряване на медицинско обслужване, са неоснователни, тъй като не се доказа
да са причинени вреди от такива конкретни бездействия. Дори ангажираните от
ищеца гласни доказателства, както и представените писмени доказателства,
включително приетата по делото и съдебно-медицинска експертиза не установиха подобни
факти за причиняване на конкретни вреди, т.е. индивидуализиране на ясно и
конкретно формулирано болестно състояние /с
точна диагноза/ на ищеца, което разбира се да е описано като такова в
исковата молба, което да е предизвикано от бездействието на органите на ГДИН да
осигурят медицинска помощ на ищеца. Напротив, както писмените доказателства,
така и експертното заключение сочат, че такава помощ е оказана. Съвсем отделен
е въпроса за ефективността на самото лечение, респективно за приложената терапия,
които въпроси са от компетентността на медицинските работници и за които
ответната страна обективно не би могла да носи отговорност. Отделен е въпроса,
че и според заявеното в заключението на вещото лице, по данни на самият ищец
същият не е спазвал точно предписаната му терапия и лечение, независимо, че той
е изтъкнал като причина финансовите си затруднения. Последното, със сигурност
не би могло да се вмени в отговорност и на служителите на ответната ГДИН,
поради което подобни доводи са неуместни.
Според чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В
конкретният случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на
ответника, както и естеството, и степента на претърпените морални страдания,
при отчитане периода, през който ищеца е бил поставен под въздействие на
установените неблагоприятни условия в корпуса на Затвора Бургас, съдът счита,
че справедливото обезщетение е в размер на 2 410 лв. Посочения размер съдът
намира за справедлив, в съответствие с интензитета на неблагоприятно
въздействие върху ищеца.
През
периода от 27.10.2015г. до 12.10.2017г. ищецът се е намирал в помещение със
санитарен възел и течаща вода в ЗООТ „Строител“, като не е установено и
допускане на други нарушения на нормативните изисквания по време на
изтърпяването на наказанието в общежитието, поради което за останалия период обезщетение
не се дължи, тъй като не се доказа наличието на каквито и да било вреди от
неимуществен характер.
В
останалата част - до пълния претендиран размер от 60 000 лв. искът за
обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Напълно
неоснователен е искът за причинени имуществени вреди, а именно в размер на
16 000 лева, при липсата на доказателства за такива извършени разходи,
както се твърди в последното уточнение на исковата претенция, поради което тази
претенция също следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този
изход, основателна е акцесорната претенция са присъждане на законната лихва за
забава, считано от датата, която е посочена в исковата молба от ищеца-
12.10.2017г., описана като крайна дата на периода, в който са причинени
неимуществените вреди, до окончателното плащане на сумата. Тази дата следва да
бъде началния период на лихвата за забава, макар да се установи, че
неблагоприятните условия, в които ищецът е поставен са преустановени с
преместването му в ЗООТ „Строител“, т.е. на 27.10.2015г. и реално от тази дата
е преустановено причиняването на неимуществени вреди. Въпреки това, определяне
на по-ранна дата за обезщетението за забавено плащане би било неблагоприятно за
ответната страна при положение, че се определя по-ранна дата за начисляване на
лихвите, а в исковата молба е посочена като начална дата за претендираната
лихва за забава именно 12.10.2017г. С други думи, определянето на по-ранна дата
би означавало присъждане на по-голям размер на лихвата и в този смисъл би било
свръхпетитум, което е недопустимо.
Предвид
изхода на спора, искането на ищеца да присъждане на разноски, представляващи
заплатено държавна такса следва да бъде уважено. Липсват доказателства за други
разноски, сторени от ищеца.
Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника, следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по делото е водено по реда на чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска /исковете му, обуславя извод, че такова не се дължи. В тази насока е и утвърдената практика на съда, например Решение № 924 от 24.07.2020г. по КАД № 92 от 2020г. по описа на АС-гр.Бургас- тричленен състав.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Бургас, в настоящия първоинстанционен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София да
заплати на Р.Т.К., ЕГН **********, обезщетение в размер на 2 410 (две хиляди четиристотин и десет) лв.,
за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица,
служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които изтърпял наложеното
наказание „лишаване от свобода“, за периода от 27.02.2015г. до 27.10.2015г. в
корпуса на Затвора- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София да
заплати на Р.Т.К., ЕГН **********, законната лихва за забава върху сумата от 2
410 (две хиляди четиристотин и десет) лв., считано от 12.10.2017г. до
окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск
от Р.Т.К., ЕГН ********** против
Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията"- гр. София за разликата над 2 410 лева до пълния претендиран
размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, съставляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, за сумата над
посочения размер.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Р.Т.К., ЕГН ********** против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията"- гр. София за
присъждане на обезщетение в размер от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева,
съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията"-гр. София да заплати на Р.Т.К., ЕГН **********
сумата от 10.00 /десет/ лева, съставляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр.София, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред тричленен състав на Административен съд –гр.Бургас, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: