РЕШЕНИЕ
№266
Стара
Загора, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 207 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
„ДМВ Петрол“ ЕООД гр. Русе против решение № 205 от 18.05.2023 г. по АНД №
2977/2022 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) №
КГ-2457 от 26.09.2022 г., издадено от заместник-председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), и частна жалба на „ДМВ
Петрол“ ЕООД гр. Русе против определение № 823 от 14.07.2023 г. по АНД №
2977/2022 г. на Районен съд Стара Загора, с което „ДМВ Петрол“ ЕООД гр. Русе е
осъдено да заплати на ДАМТН сумата от 120 лева, представляваща направени по
делото разноски. Оплакванията са за
незаконосъобразност на обжалваното решението, като постановено в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, включително необоснованост на извода на въззивната
инстанция за доказаност на административнонаказателното обвиинение – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Твърди се, че районният съд не е изпълнил задължението си да вземе всички мерки
за разкриване на обективната истина и неоснователно е отказал назначаването на
съдебно-техническа експертиза, в резултат на което са останали неизяснени
обстоятелствата относно законосъобразното вземане и транспортиране на пробите от
течно гориво. Навеждат се доводи, че при вземане на пробите не е направена
промивка на удължителя за вземане на проби и не е почистен дозиращия накрайник,
че не е спазено изискването съдовете за вземане на проби да се запълват не повече
от 80%, тъй като изтегленото количество гориво било 5,40 л и не било ясно каква
част от него е била използвана за промивка и каква част е била за проба, и че
не е спазено изискването за охлаждане на пробите при транспортирането им, тъй
като то е било извършено чрез обикновена куриерска услуга в туристическа чанта.
Поддържа се, че взелият пробите служител не е бил компетентен да извърши това.
С оглед на тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение
и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане, алтернативно – за
отмяна на НП, ако съдът приеме, че не са налице основания за връщане на делото
на въззивната инстанция за ново разглеждане. По отношение на обжалваното
определение за присъждане на разноски в полза на ДАМТН оплакването е, че те са били присъдени без направено в
тази насока искане и без представен списък на разноските, поради което се иска
същото да бъде отменено.
Ответникът – заместник-председател
на ДАМТН, в писмен отговор на касационната жалба, писмено
становище по касационната жалба и писмено възражение против частната жалба, представени
от процесуалния му представител Р.Ш. – старши експерт с юридическо образование,
оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни и моли обжалваните
съдебни актове да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. С
оглед на изхода от делото претендира за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно
– прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно. Не изразява изрично становище по основателноста на частната
жалба, респективно – по законосъобразността на обжалваното определение.
Касационният състав на Административен съд
Стара Загора, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба и частната жалба са
подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебните актове
са неблагоприятни, и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е било НП № КГ-2457 от 26.09.2022
г., издадено от заместник-председател на ДАМТН въз
основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-20 от 12.05.2022 г., с което на основание
чл.
34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1, ет. 5, е
наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2
от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 1 от Приложение № 1 на Наредбата за изискванията
за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), извършено в качеството му на краен
разпространител по смисъла на §1, т. 20 от ДР на
ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена на 14.02.2022 г.
проверка на обект – Бензиностанция № 4, управляван от „ДМВ
Петрол“ ЕООД и находящ се в гр. Стара Загора, Околовръстен
път, от бензиноколонка № 1 е взета проба от разпространяваното течно гориво –
автомобилен бензин RON 95,
след изпитването на която контролна проба в стационарна акредитирана
лаборатория е установено, че течното гориво не съответства на изискванията за
качество по показател „Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“, тъй
като резултатът от изпитването е 227,4 °С при максимално допустима стойност 210 °С, а според критериите за прецизност на използвания метод за изпитване
съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродуукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измеерване – Част 2: Тълкуване и приложение на
данните за прецизност относно методите за изпитване“ при получен резултат над
214 °С продуктът не съответства на изискването за
температура на край на кипене. Посочено е, че резултатът от изпитването е
изпратен на „ДМВ Петрол“ ЕООД и на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК дружеството е поискало стартиране на процедура
по спор на Етап 1 от Приложение № 12 от НИКТГУРНТК, но в срока по чл. 30в, ал. 1,
т. 5 от ЗЧАВ не е изпратило протокол от изпитване на контролната проба,
предоставена му по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК, поради което е било уведомено,
че оспорването се прекратява и резултатът от вече извършеното изпитване на
контролна проба се смята за окончателен.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Прието е, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания
и процесуални правила, а при вземането, транспортирането и изпитването на
контролните проби от течно гориво са спазени изискванията на НИКТГУРНТК. Въз основа на събраните доказателства е изведен
извод за доказаност на административнонаказателното обвинение.
Решението на въззивния съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ (на което основание е санкциониран касатора с обжалваното пред районния съд
НП) лице, което разпространява, включително като
краен разпространител, или използва течни горива, които не съотвестват на някое
от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1
(каквато е НИКТГУРНТК), ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или
липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20000 лв.,
съответно имуществена санкция от 10000 до 100000 лв.
„Разпространение на течни горива“ е
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне
на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5
(в цитираната разпоредба изрично са посочени и
бензиностанциите) – §1, т. 23 от
ДР на ЗЧАВ.
„Краен разпространител на течни горива“ е
лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на
горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства –
§1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК.
„Течни горива“ са течни горими продукти,
получени от нефт или от билогичен произход, или техни смеси: автомобилни
бензини [...], които се използват като източник на енергия за двигатели с вътрешно
горене, както и [...] – §1, т. 21 от ДР на ЗЧАВ.
Изискванията за качество на течните горива и
процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са
регламентирани подробно в НИКТГУРНТК, съгласно чиито разпоредби:
течните горива трябва да отговарят на
следните изисквания за качество: автомобилните бензини съгласно приложение № 1
– чл. 6, т. 1, според което приложение максималната допустима стойност по
показател „Дестилационни характеристики: край на кипене“ е 210 °С;
проби от течни горива
от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275 (представляващ според посоченото в него официално издание на
българския език на европейския стандрат EN 14275:2013) – чл. 18, ал. 1;
пробите се вземат в
присъствието на собственика или
ръководителя или служител на проверявания
обект, който поставя печат, дата и подпис
върху протокола за проверка и вземане на
проба и етикетите им –
чл. 18, ал. 3;
общото количество на
взетата проба от всеки вид гориво е не повече от 6,5 l, разпределя се в 6 броя
съдове за еднократна употреба и се отбелязва в протокола за проверка и
вземане на проба –
чл. 19;
съдовете с взетата проба се разделят на 4 съда с контролни и 2 съда с арбитражни проби, което се отбелязва на етикета на
всеки съд, като един съд с контролна проба се предоставя на проверяваното юридическо лице/обект – чл.
20, ал. 1;
съдовете с контролните проби се затварят,
етикетират, пломбират с еднократна пластмасова пломба с шестцифрен номер и лого „ГД „ККТГ“ и
се транспортират до ГД „ККТГ“ – чл. 20, ал. 2;
съдовете с арбитражните проби се обработват
съгласно ал. 2, като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на
длъжностното лице, взело пробата, и
печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3
и се транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГД „ККТГ“ – чл. 20, ал. 3;
пробите от автомобилни бензини се вземат в
предварително охладени съдове и се
транспортират, като се вземат мерки за
охлаждането им – чл. 21;
взетите контролни проби се изпитват в
подвижни или в подвижни и стационарни,
или само в стационарни акредитирани лаборатории при спазване изискването на чл. 30ж ЗЧАВ
– чл. 22, ал. 1;
за резултатите от изпитването по ал. 1 се издава протокол от изпитване в 3
оригинални екземпляра, от които един за
акредитираната лаборатория и два за ГД „ККТГ“ – чл. 22, ал. 2;
длъжностните лица предоставят за изпитване съдовете с контролна проба в
акредитирана лаборатория на ГД „ККТГ“ –
чл. 22, ал. 3;
въз основа на
протокола от изпитването от акредитирана подвижна лаборатория ГД „ККТГ“ изготвя
експертно заключение за съответствието на горивото с изискванията
за качество – чл. 22, ал. 4;
когато с експертно заключение се установи
несъответствие на горивото с изискванията за
качество, копия от експертното заключение заедно с протокола от изпитване,
издаден от акредитираната подвижна лаборатория, се изпращат на лицата по чл. 18а, ал. 1
или по чл. 18б ЗЧАВ в срок 3 работни дни от
изготвянето на експертното заключение –
чл. 22, ал. 5;
когато след изпитване в подвижна лаборатория
се установи несъответствие на горивото с изискванията за
качество по даден/и показател/и, изпитването по този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна
лаборатория – чл. 22, ал. 6;
в срок 3 работни дни от получаване на протоколите от изпитване от акредитираната
стационарна лаборатория, но не по-късно от 15 работни дни от вземането на пробите, ГД "ККТГ" изготвя
констативен протокол със заключение за
съответствието на горивото с изискванията за
качеството – чл. 22, ал. 7;
копия от констативния протокол заедно с
протокола от изпитване се изпращат на
лицата по чл. 18а, ал. 1
или по чл. 18б от ЗЧАВ
в срок 3 работни дни от изготвянето на
констативния протокол при констатирано несъответствие и в срок 5 работни дни при констатирано съответствие – чл. 22,
ал. 8;
при оспорване на
резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е
длъжна в 7-дневен срок от получаването на
протоколите по ал. 8 да започне процедурата за
оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение № 12, като
процедурата по оспорване на резултати от
изпитване приключва в рамките на 2 месеца
от обявяване на оспорването от
заинтересованата страна – чл. 22, ал. 9;
за провеждане на арбитражни изпитвания
се определят не повече от две дати за
една и съща или за две различни лаборатории – чл. 22, ал. 10;
участващите акредитирани лаборатории в
процедурата по оспорване съгласно приложение № 12 осигуряват валидността на резултатите, като преди извършване на измерванията проверяват правилното
функциониране и/или калибровъчната крива на основното средство за измерване по съответния арбитражен метод чрез използване на подходящи сертифицирани референтни
материали, референтни материали или материали за
контрол на
качеството. Записите от проверката са
достъпни за участващите лаборатории в
процедурата по оспорване на резултатите и ГД „ККТГ“ – чл. 22, ал. 11.
В случая няма спор, че на 14.02.2022 г. Д.В.И.
и Е.Д.Д. – служители на ГД „ККТГ“, са извършили проверка в бензиностанция,
стопанисвана от касатора и находяща се в гр. Стара Загора, в присъствието на М.М.Б.–
работеща на бензиностанцията като продавач, за която е бил съставен Протокол № Хс-0010 от 14.02.2022 г. за проверка и
вземане на проба от течно гориво (л. 21 – 23 от АНД №
2977/2022 г. на РС-Стара Загора).
Според отразеното в Протокол № Хс-0010 от
14.02.2022 г. Е.Д.е взела от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с
помощта на удължител 5,4 литра проба от автомобилен бензин
RON 95, като преди вземането на пробата са били източени
4 л от горивото през дозиращия накрайник, а източеното количество течно гориво,
част от което е било изразходвано за промивка на съдовете, е било разпределено
в 6 бр. чисти, охладени, еднолитрови, метални съдове за еднократна употреба,
всеки от които е бил запълнен до около 80% от обема му (т.е. използваното количество за промивка на съдовете е било общо около 0,6 л,
а разпределеното в съдовете течно гориво – общо около 4,8 л) – 4 бр. с контролна проба (3 бр.
за ГД „ККТГ“ и 1 бр. за касатора) и 2 бр. с арбитражна проба за ГД „ККТГ“.
Съдовете с пробите са били затворени, етикитирани и плоомбиирани с еднократна
пластмасова пломба с № 110735 и обозначение „ГД „ККТГ“. На проверяваното
лице/обект е било указано, че предоставената му проба ще служи при изпитване на
процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК
и трябва да се съхранява на тъмно, сухо и хладно място, като бъде запазена
нейната цялост с информацията, необходима за идеентифицирането й при извършване
на изпитването, а останалите 5 бр. съдове с проби са били поставени в хладилна
чанта с охладител. Изрично е отбелязано, че пробите са били взети в момент на
разпространение на горивото. Освен от извършилите проверката служители,
протокълът е бил подписан без възражения от присъствалият при извършването й
служител на касатора, работещ в проверявания обект, и съответно е бил
подпечатан от него с печат на касатора.
Взетите проби са били изпратени за изследване
в акредитирани подвижна и стационарна лаборатории, съответно в Плевен и София (л. 28 – 29 и л. 33 – 34 от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора), като за всяко от изпитванията е бил съставен протокол (л. 30 – 3 и л. 35 – 36 от АНД № 2977/2022 г.
на РС-Стара Загора). За
извършеното изпитване в подвижната лаборатория е било изготвено Експертно
заключение (ЕЗ) за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0111 от
15.02.2022 г., според което установената стойност на изпитваното гориво по
показател „Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“ е 227,8 °С (л. 32
от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора), а за извършеното изпитване в стационарната лаборатория е бил изготвен Констативен протокол (КП) за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество № КП-0078 от 16.02.2022 г., според който установената стойност на изпитваното гориво по показател
„Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“ е 227,4 °С (л. 37
от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора).
На касатора са били изпратени и на 22.02.2022
г. той е получил протоколите за изпитванията, ЕЗ и КП за резултатите от тях (л. 42 и 43 от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора), но един ден преди да ги получи – още на 21.02.2022 г., вероятно узнавайки
по-рано за тях по друг начин, касоторът ги оспорил (л. 44 от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора) и с молба вх. № 84-01-114-2 от 01.03.2022 г. потвърдил оспорването им (л. 45 от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара Загора).
С писмо изх. № 84-01-114-3 от 24.03.2022 г.
касаторът бил уведомен, че тъй като в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ не
е изпратил протокол от изпитване на контролната проба,
предоставена му по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК, с резултат по оспорения
показател, попадащ в обхвата на съответствие, не може да бъде проведен Етап 1
на процедурата по оспорване, регламентирана в
Приложение № 12 във връзка с чл. 29, ал. 2 от НИКТГУРНТК, съответно – и Етап 2 от нея, а
срокът за провеждането й е два месеца от подаването на заявлението за спор,
т.е. до 21.04.2022 г., след тази дата оспорването се прекратява и резултатът за
установеното несъответствие с КП № КП-0078 от 16.02.2022 г. се счита за
окончателен (л. 46 от АНД № 2977/2022 г. на РС-Стара
Загора).
По делото не се налице данни, а и не се
твърди касаторът да е представил в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ
протокол от изпитване в акредитирана лаборатория на контролната проба,
предоставена му по реда на чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК.
С оглед на така изложените правна
регламентация и фактически установявания касационната инстанция намира за
обоснован извода на въззивния съд за доказаност на административнонаказателното
обвинение.
Нарушението – несъответствие на проверяваното
течно гориво с изискванията в Приложение № 1 към
чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, е установено след извършени изследвания,
обективирани в различни по вид документи. Всички тези документи, изброени
по-горе, са били съставени от длъжностни лица по предвидения за това ред,
поради което притежават качеството „официален документ“ и се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства, нещо
повече – протоколът за извършена проверка и вземане на проба от течно гориво е
бил подписан и от служител на касатора, съответно – подпечатан от него, без
възражения. Видно от тях, процесните проби от течно гориво – автомобилен
бензин, са били взети, транспортирани и изследвани при спазване на изискванията
на НИКТГУРНТК и приложимите стандарти, а възраженията на касатора в тази насока
са неоснователни – в протокола за извършена проверка и вземане на проба от
течно гориво изрично е отразено, че всеки от съдовете за вземане на проби е бил
напълнен до около 80% от обема му, а доказателства, че при вземане на пробите
не е била направена промивка на удължителя за вземане на проби и не е бил
почистен дозиращия накрайник, не са ангажирани от касатора както във
въззивното, така и в касационното производство. Взети са били и необходимите
мерки за охлаждане на съдовете с проби при транспортирането им до
сертифицираните лаборатории – същите са били поставени в туристическа хладилна
част с охладител, което напълно покрива предписанията на чл. 21 от НИКТГУРНТК,
а и на т. 5.7 и 6 от приложимия БДС EN 14275 – когато се транспортират проби
бензин, се препоръчва те да се постовят в изолиращ съд, съдържащ охлаждаща
среда, като твърд въглероден диоксид или лед. Нито в НИКТГУРНТК,
нито в БДС EN 14275 са предвидени някакви специални
изисквания към транспортните средства, използвани за превозване на взетите
проби, като например поддържане на конкретна стойност на температурата, поради
което и транспортирането на процесните проби до съответните лаборатории чрез
куриерска фирма не опорочава процедурата, а и липсват данни по време на превоза
им те да са били компрометирани по някаква причина, като например нарушаване на
цялостта им и т.н. Не би могло да се приеме за компрометиращ резултата от
изпитването на пробите фактът, че не е било спазено изискването за
транспортирането им при обърнато положение на съдовете с проби с цел
предотвратяване загубата на леки фракции през затварящото устройство – т.
7.2.3.1 от БДС EN ISO 3170, в
каквато насока са събраните от районния съд гласни доказателства, тъй като от
една страна пробите са били херметически затворени и не се установява при
транспортирането им да е била нарушена тяхната цялост, а от друга страна
касаторът не е ангажирал във въззивното производство доказателства, че
неспазването на посоченото изискване би могло да доведе до компрометиране на
резултата от изпитването на пробите по спорния показател
(направеното в съдебно заседание на 27.03.2023
г. искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза е без формулирани въпроси, на които вещото лице да отговори – посочено е, че
същите се съдържат в молба, каквато обаче не е приложена по делото на районния
съд, а мотивите на последния да откаже назначаването на експертиза не обуславят
извод, че е било поискано изготвянето на заключение по въпроса дали неспазването при транспортирането на пробите
на коментираното по-горе изискване би могло да се отрази на резултата при
изпитването на пробите относно спорния показател). В тази насока следва да се има предвид и нормативно уредената процедура
за оспорване на резултата от изпитването на контролната проба – Приложение № 12 от НИКТГУРНТК, в хода на която този
резултат може да бъде оспорен не само с оплаквания относно нарушения по време
на изследването, но и с оплаквания за нарушения в процедурата по вземане и
транспортиране на пробите, още повече, че арбитражната процедура стартира по
искане на заинтересованата страна въз основа на представен от нея протокол за
изпитване на предоставената й с тази цел при извършване на проверката 1 бр.
контролна проба, чието съхранение и транспортиране поради това е под неин
контрол от момента на вземането й до постъпването й в изпитващата лаборатория.
Касаторът обаче не се е възползвал от тази възможност – макар да е оспорил в
срок резултата от изпитването на контролните проби, изпратени за анализ от
контролния орган в подвижна и в стационарна лаборатории, в срока за приключване
на арбитражната процедура той не е представил съответен протокол за изпитване
от акредитирана лаборатория на намиращата се у него контролна проба с резултат
за съответствие на горивото по спорния показател, с което е възпрепяствал
започването, респективно провеждането и приключването на Етап 1 от процедурата
по Приложение № 12 на НИКТГУРНТК, а впоследствие евентуално и на Етап 2 от нея,
правна последица от което му поведение е ползването с доказателствена сила на
резултата от изпитването, приключило с КП за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0078 от
16.02.2022 г.
При тези данни неоснователни се явяват и
оплакванията на касотора за допуснати от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – гореизложеното
илюстрира в достатъчна степен несъстоятелността както на довода за
необоснованост на извода на съда за доказаност на административнонаказателното
обвинение, така и на твърдението за неизясняване на обективната истина поради
отказ на съда да назначи съдебно-техническа експертиза, още повече, че
последната, както вече беше посочено, е била поискана без формулирани въпроси,
на които вещото лице да отговори – в
съдебния протокол (л. 197-гръб) е отразено, че въпросите са посочени молба, каквато обаче не е приложена
по делото на районния съд.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че
взелият пробите служител не е бил компетентен да извърши това. Съгласно чл. 15, т. 3 и чл. 16, т.3 от НИКТГУРНТК длъжностните
лица от ГД „ККТГ“ извършват контрол в
бензиностанции от колонките за зареждане,
като вземат безвъзмездно проба от
течното гориво, какъвто е и случаят – касае за проби от течно гориво, взети от
колонка за зареждане в бензиностанция от длъжностното лице Е.Д.– главен
инспектор в ГД „ККТГ“.
Предвид тези съображения настоящият
касационен състав на Административен съд съд Стара Загора намира, че не са
налице релевираните касационни основания, поради което обжалваното съдебно
решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Макар обаче решението на Районен съд Стара
Загора, с което е било потвърдено обжалваното пред него НП, да е правилно, частната
жалба против определение № 823 от 14.07.2023 г. по АНД № 2977/2022 г. на Районен
съд Стара Загора, с което „ДМВ Петрол“ ЕООД гр. Русе е било осъдено да заплати
на ДАМТН сумата от 120 лева, представляваща направени по делото разноски, е
основателна.
В случая на 29.05.2023 г., т.е. след постановяване на
съдебното решение, от процесуалния представител на административнонаказващия
орган е постъпило писмено становище по съществото на спора, предмет на
разглеждане от районния съд, както и искане
за допълване на постановеното от районния съд решение в частта му за
разноските – за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, т.е. имащо
характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във
връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Същите са приложени към касационната жалба и
отговора към нея, независимо че нямат отношение към тях, без районният съд да
се е произнесъл по искането на административнонаказващия орган по чл. 248, ал.
1 от ГПК, направено чрез процесуалния му представител. Предвид това с
определение № 27 от. 10.07.2023 г. по КАНД № 164/2023 г. на Административен съд
Стара Загора производството по цитираното КАНД е било прекратено, а делото –
изпратено на Районен съд Стара Загора за произнасяне по искането на заместник-председателя
на ДАМТН за допълване на Решение № 205 от 18.05.2023 г. по АНД № 2977/2022 г.
на Районен съд Стара Загора по реда на чл.
248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
във връзка с чл. 63д от ЗАНН.
В изпълнение на определение № 27 от. 10.07.2023 г. по КАНД № 164/2023 г. на
Административен съд Стара Загора
районният съд е постановил обжалваното определение
№ 823 от 14.07.2023 г., с което е осъдил „ДМВ Петрол“ ЕООД гр. Русе да заплати
на ДАМТН сумата от 120 лева, представляваща направени по делото разноски. При постановяване на последното съдът е
нарушил чл. 248, ал. 2 от ГПК – не е съобщил на „ДМВ Петрол“ ЕООД за исканото
допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, и не е взел
предвид, че до приключване на устните състезания (съдебното
следствие)
във въззивното производство не е било направено искане от
административнонаказващия орган или от процесуалния му представител за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение – във възражението си против
частната жалба на касатора процесуалният представител на ответника твърди, че
такова искане е било направено със становище с техен № 84-03-22-3 от 07.12.2022
г., но такова не се съдържа между кориците на АНД № 2977/2022 г. на Районен съд
Стара Загора. Ето защо, след като районният съд е осъдил „ДМВ Петрол“ ЕООД да
заплати на ДАМТН разноски за юрисконсултско възнаграждение, без такова искане
да е било направено от административнонаказващия орган или от процесуалния му представител
своевременно – до приключване на устните състезания (съдебното
следствие),
постановеното в тази насока определение № 823
от 14.07.2023 г. се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено, като бъде оставено без уважение искането на административнонаказващия
орган за присъждане на направени във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на делото по главния спор – законосъобразността на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, при съобразяване на неговата фактическата и правна сложност, на
основание чл. 63д, ал. 4
и 5 от ЗАНН касаторът следва бъде осъден да заплати на ДАМТН разноски
за юрисконсултско възнаграждение в
касационната инстанция, определено в минималния размер съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ – 80
лева.
Водим от горните мотиви, Административен съд Стара
Загора на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо и чл. 235 от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205 от
18.05.2023 г. по АНД № 2977/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОТМЕНЯ определение № 823 от
14.07.2023 г. по АНД № 2977/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заместник-председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени по АНД №
2977/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
„ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ №
1, ет. 5, да заплати на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор сумата в размер
на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.