Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12644/2019г. по описа на Варненски районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу К.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: главница 6133,88лева, формирана като сбор от
следните суми- 4639,79лева, дължими такси за поддръжка и управление за 2013г.-
437,71лева, а за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. всяка от по 1050,52лева /
537,12евро определена при цена от 6евро за 1кв.м. застроена площ/, 875,45лева-
такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.
всяка от по 175,09лева /89,52евро определена при цена от 1евро за 1кв.м.
застроена площ/ и 618,64лева- режийни разноски за 2013г.- 58,36лева, а за
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. всяка от по 140,09лева/ определена при цена от
0,80евро за 1кв.м. застроена площ/, дължими за апартамент № 5 във вход 2 на жк. Евксиноград резидънс 2 с адм.адрес гр. Варна, ул. Христо Динев № 5 с площ от
89,52кв.м. в изпълнение на решения на ОС на ЕС от 11.07.2013г. по договор за
поддръжка и управление на общите части от 01.08.2013г. сключен между ищеца и УС
на ЕС; 270,91лева, представляваща сбор
от мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г., от
която 204,93лева начислена върху главницата от 4639,79лева, 38,66лева начислена
върху главница от 875,45лева и 27,32лева начислена върху главницата от
618,64лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4804/24.06.2019г. поправена с
определение № 1494/24.01.2020г. по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът излага в исковата
и уточняващата я молба, че Ответницата
е собственик на апартамент № 5 на втори етаж във вх. 2 на жк.
Евксиноград резидънс 2 с адм.
адрес гр. Варна, ул. Христо Динев № 5. На 11.07.2013г. е било проведено ОС на
ЕС. На него са били взети решения, с които е определена годишната такса дължима
от всеки от собствениците за поддръжка и управление от 6евро на кв.м. и
годишният размер на средствата дължими за фонд Ремонт и обновление- 1евро на
кв.м. На същото ОС е взето и решение за възлагане на управителите на ЕС да
сключат договор с избрана от тях фирма за поддръжка и управление. В изпълнение
на това решение ищецът е избран и с него е бил сключен договор от
представляващите ЕС, по силата на който на него е било възложено да осъществява
управлението, поддръжката и почистването на жилищния комплекс и общите части
срещу възнаграждение. Съобразно решението на ОС на ЕС и чл. IV, т. 5 от подписания договор с
ищеца, всеки от собствениците на самостоятелни обекти е поел ангажимент да
заплаща дължимите такси по сметка на ищцовото дружество. На ищеца е било
възложено и да осъществява контрол по събиране на таксите, като за целта издава
и изпраща на всеки от собствениците фактура. Твърди, че по силата на договора,
УС на ЕС му е делегирал част от правомощията си свързани със събиране на
дължимите такси, вкл. чрез административни процеси, за което на ищеца е било
издадено и изрично пълномощно. Твърди, че ответницата не е изпълнявала взетите
решения на ОС на ЕС по заплащане на дължимите такси за поддръжка и управление,
и фонд ремонт за периода 2013-2017г., както и задължения за режийни разходи за
общите части за периода 2013-2017г. За дължимите такси управление ищецът е
издавал съответните фактури. При изчисляване размерът на дължимите такси се
сочи, че е взета предвид площта на притежавания имот и припадащите се ид.части от общите части на сградата. Площта на апартамента
на ищцата е 79,55кв.м. и припадащите се ид.ч. 2,3597%
или 9,97кв.м.ид.ч., т.е изчисленията на таксите са
правени върху площ от общо 89,52кв.м. Твърди, че е изправна страна по договора
и добросъвестно е изпълнявал задълженията си по поддръжка и управление, като
реално е извършил всички разходи свързани с това. Посочва, че комплексът се
състои от две сгради, всяка с от четири входа. Достъпът е контролиран, имало
портиери, както и 24часово видеонаблюдение. В
комплекса имало обособен вътрешен двор изискващ озеленяване и поддръжка на
добрия вид не само на общите части на сградите, но и на вътрешното блоково
пространство. Поддръжката се осъществявала ежедневно, като в комплекса имало на
разположение един офис- мениджър, две камериерки, четирима портиери, един
работник поддръжка сгради. Комплексът се почиствал всеки ден. В него имало
градина, водно огледало поддържани ежедневно. Извършвани били и ремонтни
дейности. За погасяване на задължението, ответницата е била търсена
многократно, вкл. е била уведомена чрез нотариална покана връчена й на 31.12.2018г.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че ответницата не е изпълнила
задълженията си в срок, поради което дължи и обезщетение за забава. За събиране
на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответницата възразила в срок. Молбата е за уважаване на исковата
претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. На първо
място се сочи недопустимост на иска, доколкото липсвали доказателства да
представителната власт на лицата сключили договора за поддръжка и управление от
01.08.2013г. от името на ЕС. В тази връзка се оспорва представителната власт на
лицата упълномощили ищцовото дружество, тъй като нямало положени подписи в
полетата за упълномощители, както и тази на процесуалния
представител на ищеца. Счита и че пълномощното следва да е нотариално заверено,
каквото било изискването на т. 24 от договора. Твърди, че договорът е с изтекъл
срок на валидност на основание чл.19, ал. 8 ЗУЕС, тъй като клаузата за
автоматичното му подновяване била недействителна. Нямало и доказателства за
това, че ищецът е вписан като професионален домоуправител, респ. кога и на
какво основание. Оспорва и на 11.07.2013г. да е било провеждано ОС, оспорва и
взетите на него решения като нелегитимни и нищожни, защото нямало приложен
присъствен лист и отразяване на притежаваните ид.части,
съответно не ставало ясно кой е присъствал и имало ли е нужния кворум. Исковете
се оспорват като неоснователни. Твърди, че в случая не дължи разходи по
управление и поддръжка, тъй като следвало да намери приложение разпоредбата на
чл. 51, ал.2 вр. ал. 3 ЗУЕС. Ответницата не обитавала
имота и никога не била живяла в него от датата на закупуването му, което се
потвърждавало и от удостовереното от нотариуса по повод връчване на нотариална
покана до нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност, предвид
периодичния характер на вземането и уговорения падеж- 31 март на текущата
година. Оспорват се представените фактури, тъй като не ставало ясно за кой
период се отнасят и за какви услуги, не отговаряли и на изискванията на закона.
Оспорва представените трудови договори като неотносими. Оспорва посочените в
договора услуги да са били реално предоставяни. Оспорва и начина на изчисляване
на дължимите такси с включване към площта на имота и тази на прилежащите общи
части, доколкото липсвало взето такова решение на ОС. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изразява становище. Ответниците редовно уведомени, не са били представлявани и
не са изразили становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответницата е възразила. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по
чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да проведе успешно
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, доказателствената тежест в процеса
вменява провеждане на пълно и главно доказване от ищеца наличието на следните
предпоставки: че ответницата е собственик на обект във вх. 2 на жк. Евксиноград резидънс 2 с адм. адрес гр. Варна, ул. Христо Динев № 5, която е в режим
на етажна собственост; валидно взети решения от проведено ОС на ЕС на
11.07.2013г. за възлагане дейности по поддръжка общите части на сградата на
ищеца, за определяне размера на таксите за поддръжка и управление, фонд ремонт
и режийни разходи, вкл. възлагане плащането им да се извършва директно на
ищеца; валидно сключен договор на 01.08.2013г. от управителите на ЕС с ищеца
договор за поддръжка и управление, в изпълнение на който се търси плащане на
процесните суми и надлежно упълномощаване от УС на ЕС за събиране на тези суми
от ищеца; размер на задълженията и падеж на плащането им; факти обуславящи
прекъсване/спиране протичането на давностния срок за
събиране на вземането.
В тежест на ответника е
да докаже правоизключващи си възражения и в частност твърденията си, че е пребивавала в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките
на всяка една календарна година.
Между страните не е
имало спор, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че
ответницата с договор за покупко- продажба обективиран
в НА № 177/16.06.2006г. е придобила право на строеж на апартамент № 5, находящо
се във вх. 2, ет. 2 на жилищна сграда с адм. адрес
гр. Варна, ул. Христо Динев № 5, с площ от 79,55кв.м., ведно с 2,3597%ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж.
С решение № 3 на ОС на
ЕС от 23.06.2013г. за членове на Управителния съвет на ЕС са избрани Сияна
Дончева, Людмила Дубс и Пламен Йонков. На 11.07.2013г.
е било проведено Общо събрание на етажната собственост на комплекс Евксиноград Резидънс, на което по т. 2, т. 3 и т. 4 са били взети
решения, с които на УС е възложен избор на фирма за управление измежду три
предложени, определен е размер на годишна такса за поддръжка от 6евро на кв.м.
дължима от всеки собственик, и на годишна такса за фонд ремонт от 1евро на
кв.м., дължима еднократно за годината, като тази за 2013г. следва да бъде
платена в срок до 15.06.2013г. На 01.08.2013г. между ЕС представлявана от
Управителния съвет в състав Пламен Йонков, Людмила Дубс
и Сияна Дочева и ищеца е бил сключен договор за поддръжка и управление на
общите части на сградата. Съгласно чл. 2 от договора, ищецът като изпълнител се
е задължил срещу определена в договора такса да предостави на ЕС конкретно
изброени услуги. В чл. 3 са разписани дейностите възложени на ищеца, като в б. vii е разписано, че изпълнителят организира, насочва и контролира събирането
на дължимите от собствениците средства за такси, режийни разходи и вноски за
ремонт и обновление. В раздел IV Такси- формиране,
заплащане и идексиране е регламентирано, че
собствениците заплащат на изпълнителя годишна такса от 6евро за 1кв.м. от
сумарната застроена площ за покриване разходи по поддръжка, почистване и възнаграждение
на изпълнителя. Таксата е дължима авансово за всяка година в срок до 31.03 на
съответната година, като тази за 2013г. се дължи до 31.08.2013г. В раздел V фонд „Ремонти и обновяване“ е разписано, че изпълнителят приема да събира
вноска за ремонт и обновяване в размер на 1евро за 1кв.м. от сумарната
застроена площ на всеки един обект в комплекса, като вноската се дължи в срок
до 31март всяка година с изключение на 2013г., за която вноската се дължи в
срок до 31.08.2013г. В раздел VI Режийни разходи е
разписано, че собствениците се задължават за заплащат авансово дължимите
режийни разходи в срок до 31март на съответната година, чийто размер за
следващата календарна година се определя на прогноза в съответствие с реално
разходените средства за комунални услуги в края на текущата календарна година. За
2013г. размерът на такса режийните разходи е определен от 0,34евро за 1кв.м.
сумарна застроена площ за всеки обект в ЕС, които средства са дължими в срок до
31.08.2013г., а за 2014г. в размер на 0,80евро за 1кв.м. сумарна застроена площ
за всеки обект в ЕС.
Няма спор по делото, че решенията на ОС на ЕС от 23.06.2013г. и
11.07.2013г. са влязли в сила като неоспорени по реда
на чл. 40 ЗУЕС. Твърдения, респ. доказателства обосноваващи обратен извод по
делото не са ангажирани. Следователно, в настоящия
процес ответницата няма правна възможност да възразява за незаконосъобразност
на така взетите решения /така решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г.
на ВКС, І г.о. и определение
№ 194/26.02.2016г. на ВКС по т. д. № 2280/2015г., I т.о., ТК на ВКС и др./. Всичките й възражения срещу законосъобразността на
взетите решения не може да бъдат разглеждани. Неоснователни се явяват и
възраженията й срещу действителността на сключения от ЕС в ищеца договор за поддръжка
и управление. Установи се, че договорът е сключен от Управителния съвет на ЕС
избран с решението от 23.06.2013г. и в изпълнение на решение на ОС от
11.07.2013г. по т. 2 от дневния ред. В чл.11 ЗУЕС е предвидена
компетентността на ОС по въпроси касаещи управлението на етажната собственост.
В т.11 от посочената законова норма е предвидена компетентност на ОС да може
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет, които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. След като е налице изрично решение по чл. 11, ал.1, т.11 ЗУЕС,
оправомощаващо управителният съвет да действа като
представител на етажните собственици във връзка с поддръжката на общите части,
договорът се явява сключен от лице с представителна власт и в този смисъл
ангажира ответницата. Ето защо и материалното правоотношение по заплащане на
дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя по договора- в случая ищецът, е
възникнало между собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в
режим на етажна собственост и изпълнителят по договора. Следва да се посочи и
че Етажната собственост не представлява юридическо лице или друго
неперсонифицирано образувание /извън сдружението на собствениците, каквото в
случая не е налице/, на което законодателят да е придал статут на правен
субект. Страна в правоотношенията с трети за ЕС лица е всеки етажен
съсобственик. В този смисъл неоснователни са и възраженията, че не е спазено
изискването на чл. 24 от договора. В тази разпоредба е предвидена възможност на
УС на ЕС да упълномощава с нотариално заверено пълномощно възложителя да
представлява управителя на ЕС при предприемане на действия по снадбяване с изп. лист и провеждане на изп. производство за
събиране на дължими такси по договора, направени разходи за ремонти и вноски
във фонд ремонт и обновяване. Безспорно представеното пълномощно като
приложение № 1 към договора, не е с нотариална заверка на подписите. Тълкувайки
волята на страните по сключения договор, налага се извод, че изискването за
такова касае хипотези на представителство на представляващия ЕС, които не са
предмет на възлагане по сключения договор за управление. В случая, в процесния
договор е ясно регламентиран вид и размер на дължимите такси, в т.ч. че
плащането им се дължи в полза на ищеца като изпълнител и в изпълнение на
задълженията му по организиране и контрол върху събирането на дължимите
средства по поддръжка на ЕС. Иначе казано, ищецът заявява свое облигационно
право, а не такова на ЕС, в който случай следва да е изрично упълномощен съгласно
уговореното в чл. 24 от договора. Извън това, за действителността на подобно
упълномощаване законът не поставя изискване за нотариална форма, поради което и
неспазването й не може да опорочи упълномощителната
сделка откъм форма. Като неоснователни се преценяват и възраженията на
ответника, че договорът е с изтекъл срок на валидност, доколкото уговорката за
автоматичното му подновяване е недействителна на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Процесният договор е сключен на 01.08.2013г., когато
разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е била в редакцията си на ДВ бр. 57/2011г.,
където не е разписан максимален срок, за който може да се сключи.
Действителността на договора и клаузата в него относно срок и възможност за
автоматично подновяване, следва да се преценява към датата на сключването му.
Тогава законът не е уреждал по императивен ред срок на договора и забрана за
договаряне на клауза за автоматично подновяване под страх от прогласяването й
за недействителна. В заключение, налага се извод, че е налице валидно решение
на ОС на ЕС за възлагане поддръжката и управлението на ЕС на ищеца, както и
валидно сключване на договор за това от представляващия ЕС орган.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост, собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в
размер, определен в правилника за вътрешния ред, или с решение на общото
събрание. В чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС е предвидена компетентност на ОС по
отношение определяне размера на паричните вноски за разходи за управлението и
поддържането на общите части на сградата и тези за фонд ремонт. В пар.1, т.11 ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието
разходи за управление и поддържане, а именно това са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните
и контролните органи и за касиера, както
и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. В случая, с решението на
ОС от 11.07.2013г. е определен максимален размер на тази такса. В този
максимален размер е уговорена и в чл. 2, раздел IV от договора, а именно 6евро за 1кв.м. от сумарната застроена площ за
покриване на разходи по поддръжка, почистване и възнаграждение на изпълнителя.
Таксите за фонд ремонт са определени в решение по т. 4 на ОС на ЕС от
11.07.2013г. в конкретен размер като дължими от всеки собственик на обект в
сградата- 1евро.
Задължението за плащането им следва от чл. 50 ЗУЕС предвиждащ, че Общото събрание на собствениците
създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", средствата в който се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната
собственост, но не по- малко от един процент от минималната
работна заплата за страната,
както и от други източници. Определянето размера на вноската изисква преценка на
нуждите на етажната собственост, свързани с управлението и поддръжката, а основанието
за задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е установено и в
закона- чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС.
Останалите разходи са режийни, което понятие е дефинирано в раздел I, т. s, а именно-
разходи за консумирана вода и ел. енергия по партидите на общите части, които
собствениците заплащат на изпълнителя, а той към съответните доставчици на
комунални услуги. Както се посочи за покриването им, в раздел VI, чл. 7 от
договора е регламентирано, че се дължи годишна такса във фискиран
размер определен прогнозно на база реално разходените средства за комунални
услуги в края на текущата година. Начинът на формиране на задължението на всеки
собственик е същият, като този на останалите такси- сумарната площ на всеки
обект.
Възражението на
ответника, че размерът на таксите е определен незаконосъобразно, доколкото
липсва решение на ОС към застроената площ да се включват и общите части е
неоснователно. В решението на ОС е посочено, че таксата е дължима на кв.м.
Така, както е взето решението, дефакто не дава
възможност с категоричност да се посочи дали се има предвид само застроената
площ на обекта по смисъла на пар. 5, т. 15 от ДР на
ЗУТ или към нея се включват и припадащите се общи части. И доколкото решението
на ОС е влязло в сила, то следва да се приеме, че със сключения договор за
управление е конкретизиран начинът на определяне на площта на обекта, въз
основа на която ще се определя размера на дължимите годишни такси.
Неоснователни се явяват
и възраженията срещу дължимостта на сумите, тъй като услугите не били реално
предоставени. Ако ответницата е имала претенции по отношение изпълнение на
възложените задължения от страна на ищеца, същата е можела да свика ОС на ЕС,
когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание,
на осн. чл. 12, ал. 5 ЗУЕС при предварително обявен
дневен ред съдържащ предложение за вземане на ново решение относно поддръжката
на общите части. Очевидно не се е ползвала от това си право. Извън това, тези й
възражения колидират с възражението й, че не е
обитавала имота, при което се поставя въпроса, ако не е обитавала имота как има
наблюдения върху неговата поддръжка, като липсват и твърдения кои точно
задължения не са изпълнявани от дружеството.
На следващо
място, ответницата е възразила срещу дължимостта на таксите за поддръжка и
управление с твърдения, че никога не е живяла в имота. В тази връзка е
ангажирала доказателства, а именно удостоверение от ВиК Варна ООД за
потреблението в периода 2013-2017г. и справка за потребление на ел.енергия в
периода 2016-2017г. Принципно ищецът не е твърдял ответницата да е живяла в
имота за периода, като възраженията му в тази връзка са били, че разпоредбата
на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е неприложима за казуса, доколкото претенцията се
основава на договорно основание. Видно от писмените доказателства е, че
ответницата няма потребление на вода за периода 2013-2017г. и ел. енергия за
периода 21.10.2016- 20.01.2018г., т.е явява се доказано твърдението й, че не е
обитавала имота. Косвено доказателство за това е и фактът, че в хода на
производството същата е търсена неуспешно на този адрес, който при това не
съвпада и с постоянния й и настоящ такъв. На него тя не е била открита и по
повод връчване на нотариална покана от м.12.2018г. Чл. 51, ал. 2 ЗУЕС предвижда,
че не се заплащат разходите по ал. 1 / за управление
и поддържане на общите части по см. на пар. 1, т.11 ДР на ЗУЕС/ за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а
ал. 3 ЗУЕС, дава правомощия на ОС да освободи на 50 на сто от задължението за
плащане на разходите за управление и поддържане на общите части етажен
собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, за времето на отсъствието му. Нормата е императивна /така определение по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, I
ГО, решение по в.гр.д. № 1873/2019г. на ВОС и др/.
Изискване за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС,
но то касае собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни
от жилището, т. е. касае друга хипотеза извън процесната. В случая ответницата
е твърдяла, че не е обитано жилището, което и
възражение с оглед ангажираните доказателства следва да се приеме за доказано.
Действително, нормата на чл. 51 ЗУЕС е приложима само при отсъствие на писмен
договор за управление и поддръжка. В случая
юридическият факт, от което вземанията произтичат представлява договор от 01.08.2013г.
за поддръжка и управление на общите части, а не решение на ОС на ЕС.
Същевременно обаче, договорът е сключен от оправомощения
УС на ОС и в изпълнение на решение на ОС, и макар да обвързва ответницата, тя
не е договаряла в лично качество по него, в която хипотеза единствено
императива на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС не би намерил приложение, респ. не може да освободи
собственика от задължението да заплаща годишна такса за управление и поддръжка
и режийни разноски. Приемането на обратното би довело до хипотеза на
заобикаляне разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, приложима всякога, когато
вземането се основава на решение на ОС, чрез сключване от УС на ЕС на договор
за възлагане на управлението и поддръжката на общите части по реда на чл. 11,
ал.1, т. 11 ЗУЕС. В заключение, съдът приема, че ответницата не дължи
такси за поддръжка и управление, и режийни разноски за периода. Искането за
присъждането им следва да бъде отхвърлено, а оттам и обусловените претенции за
обезщетение за забава в размер на 204,93лева върху
главницата от 4639,79лева за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г. и 27,32лева
върху главницата от 618,64лева за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г.
Таксите за фонд ремонт и
обновление обаче са дължими на общо основание и за тях разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС не намира приложение. Предмет на претенцията са такива за сумата от общо 875,45лева- дължими за 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. всяка от по 175,09лева /89,52евро определена при цена от 1евро
за 1кв.м. застроена площ/. Предвид
основателността на тази претенция съдът следва да се
произнесе по повод направеното правоизключващо
възражение за давност. Вземането е с периодичен характер по см. на понятието
„периодични плащания“ на чл. 111, б. В ЗЗД разяснено с ТР № 3/2012г. на ВКС,
поради което за него следва да намери приложение кратката 3г. давност. На
основание чл.114 ЗЗД давностният срок започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.6, б. d раздел V
от договора, вноската за фонд ремонт и обновяване се
дължи в срок до 31-ви март на всяка година от действието на договора, с
изключение на настоящата година, т.е 2013г., за която вноската се дължи в срок
до 31.08.2013г. Следователно, вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо,
считано от 01.09.2013г. за 2013г. и считано от 01-ви април за останалите години.
Заявлението по чл. 410 ГПК, като прекъсващо давностния
срок е подадено в съда на 10.06.2019г., поради което и всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 10.06.2016г. следва да се считат за погасени по
давност. Действията по изпращане на покани до длъжника да изпълни не могат да
обосноват спиране, респ. прекъсване протичане на давностния
срок. Или, като погасени по давност в случая се явяват вземанията на ищеца за
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. на обща стойност от 700,36лева. Исковата претенция
следва да бъде уважена до размера на сумата от 175,09лева като необхваната от
възражението за погасителна давност и за разликата до 875,45лева отхвърлена
като погасена по давност.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая в чл.6, б. d раздел V
от договора страните са уговорили падеж на изпълнение на
задължението за плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновление.
Следователно, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за
плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този
като определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 38,66лева върху главница от 875,45лева за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г. За този период всички вземания са с настъпил падеж, т.е ответницата е в
забава. Доколкото вземането за такси за фонд ремонт и обновление за 2013г.,
2014г., 2015г и 2016г. се явява погасено по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД, погасено по давност се явява и търсеното обезщетение за забава върху тях. Съдът
намира, че не са нужни специални знания за изчислението на лихвата на забава дължима
върху главницата от 175,09лева за процесния период 31.12.2018г. до 10.06.2019г., която е в размер на законната такава. Поради това, използвайки програма Апис Финанси, се изчисли дължимата лихва за забава в размер
на 7,88лв. В този му размер искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата до 38,66лева следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски съразмерно на уважената част на иска. Реализираните такива в
настоящото производство са в размер на 167,26лева допълнително платена държавна
такса. Доказателства за уговорено и платено адв. възнаграждение не са
ангажирани. Или за исковото производство на страната съразмерно уважената част
на иска следва да се присъдят разноски в размер на 4,79лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Реализираните
там са в размер на 128,10лева платена ДТ. Или съразмерно уважената част на иска
се следват разноски от 3,66лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Представен
е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива за адв. възнаграждение от 534лева
за осъществено процесуално представителство по заповедното производство по
сключен договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019г., адв.
възнаграждение от 780,27лева за осъществено процесуално представителство по
исковото производство по сключен договор за правна защита и съдействие от
26.11.2019г., както и 10лева платени държавни такси за съд. удостоверения.
Направено е възражение за прекомерност на адв. хонорари. Предвид формиращата се трайна съдебна практика относно размера на адв.
възнаграждение дължимо за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК /пр. определения по
в.ч.т.д. № 14/2017г. на Апелативен съд – Варна, в.ч.т.д. № 1854/2019г. на ВОС, в.ч.т.д.
№ 199/2017г. на ВОС и
др./ съдът намира,
че с оглед принципите за правна
сигурност и предвидимост, следва да я съобрази,
като възнаграждението се определи в размер
на 50лева, съгл.
чл. 6, ал. 1 вр. пар.1
от ДР към Наредба 1/2004г. за минималните размери
на адв. възнаграждения. По отношение на адв. възнаграждение за исковото
производство съдът съобрази, че минималният му размер определен съгласно чл. 7,
ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. е 650,24лева. Предвид липсата на фактическа и
правна сложност, обстоятелствата, че производството е приключило в едно съдебно
заседание, видът и обемът на ангажираните доказателства /само писмени такива/,
то съдът преценява, че възражението е основателно и адв. възнаграждение следва
да се редуцира до размера от 700лева. Съобразно уважената част на исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски за заповедното
производство от 48,57лева, а за исковото 689,72лева, или общо 738,29лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
съществува вземане срещу ответника К.Ц.Т., ЕГН ********** *** в размер на сумата от 175,09лева, представляваща дължима такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г. /89,52евро определена при
цена от 1евро за 1кв.м. застроена площ/ дължима за апартамент № 5 във вход 2 на
жк. Евксиноград резидънс 2
с адм.адрес гр. Варна, ул. Христо Динев № 5 с площ от
89,52кв.м. по договор за поддръжка и управление на общите части от 01.08.2013г. сключен между ищеца и УС
на ЕС в изпълнение на решения на ОС на ЕС от 11.07.2013г. и 7,88лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4804/24.06.2019г. по ч.гр.д. №
8953/2019г. по описа на ВРС, поправена с определение № 1494/24.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми-
4639,79лева, дължими такси за поддръжка и управление за 2013г.- 437,71лева, а
за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. всяка от по 1050,52лева / 537,12евро
определена при цена от 6евро за 1кв.м. застроена площ/; за разликата над
присъдена сума от 175,09лева до пълния заявен размер от 875,45лева- такси за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. всяка от по
175,09лева /89,52евро определена при цена от 1евро за 1кв.м. застроена площ/; за
сумата от 618,64лева- такса режийни разноски за 2013г.- 58,36лева, а за 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. всяка от по 140,09лева/ определена при цена от 0,80евро
за 1кв.м. застроена площ/, дължими за апартамент № 5 във вход 2 на жк. Евксиноград резидънс 2 с адм.адрес гр. Варна, ул. Христо Динев № 5 с площ от
89,52кв.м.; за сумата от 204,93лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
от 4639,79лева за периода 31.12.2018г. до 10.06.2019г.; за разликата над
присъдената сума от 7,88лева до пълния заявен размер от 38,66лева, представляваща
мораторна лихва начислена върху главницата от 875,45лева за периода
31.12.2018г. до 10.06.2019г. и за сумата от 27,32лева, представляваща мораторна
лихва начислена върху главницата от 618,64лева за периода 31.12.2018г. до
10.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4804/24.06.2019г. по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС, поправена с
определение № 1494/24.01.2020г. на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ц.Т., ЕГН ********** да заплати на „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 8,45лева, от която 4,79лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски за исковото производство пред настоящата инстанция и 3,66лева,
представляваща разноски направени в
производството по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС, съразмерно уважената част на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на К.Ц.Т., ЕГН ********** сумата от общо 738,29лева, от която 689,72лева, представляваща направени разноски
за исковото производство пред настоящата инстанция и 48,57лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС съдебно-
деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: