Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94 от 12.05.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 94 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Б.Е.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 2/05.02.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) №1038/2020 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1139-000468/26.05.2020 г., издадено от началника на сектор
„Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на Б.А. на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на
400,00 лева. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Б.А. не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото.
ОД на МВР – Кюстендил, сектор ПП, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 20-1139-000468/26.05.2020 г., издадено
от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил
от фактическата страна на спора, че на 15.05.2020 г. в
21:21 часа в с.
Копиловци, на ул. „Стоян Тренев”, Б.А. е
управлявал моторно превозно средство (МПС) марка и модел „УАЗ 469”,
с рег. № С8288КХ, собственост на Г. К. А., във
връзка с чието използване не е имало сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. На Б.А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 211782/15.05.2020 г., в който
актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, в
което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. В
производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по
акта, които с показанията си потвърждават констатациите в него. Районният съд е приел от правна страна липса на
допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на
наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано
противоправно деяние на Б.А., законосъобразно наложено
административно наказание и липса на маловажност на деянието. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, и доказано
противоправно деяние на
нарушителя. Процесните АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът е
съставен в присъствието на А., който го подписал без
възражения. На нарушителя е връчен препис от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН той не е представил възражения. Административнонаказателната
отговорност на Б.А. е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
съгласно която лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400,00 лева. Не се спори по делото, че към момента на проверката управляваното
от Б.А. МПС марка и модел „УАЗ 469”,
с рег. № С8288КХ, е собственост на Г. К. А..
От доказателствата по делото безспорно е установено, че към този момент за това
МПС няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т. 10. 1 от приложение
№ 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Установената
фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, съответства напълно на описанието на
нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП,
и се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е
предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Освен това разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ
въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които
няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение
на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата, без водачът да е застрахован по реда
на този кодекс.”. Предвид тази
абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите от касатора е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ с
всички негови обективни признаци, а именно – управление на МПС, във връзка с
чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нарушението е осъществено при
наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото Б.А.,
в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Правилен е изводът на районния съд за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 2/05.02.2021
г., постановено по АНД №1038/2020
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.