Р Е Ш Е Н И Е

 

№…........./.............2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2019 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12490 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове на "*** - ***" АД, ЕИК: ***, срещу И.И.Х., ЕГН: **********, с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 369.47 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса за възстановяване, по фактури издадени в периода от 19.12.2016 г. до 20.04.2017 г., за обект на потребление, с абонатен № 02***, находящ се на адрес: гр. ***, ул. *** 44, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 38.72 лв., мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура, считано от 10.01.2017 г. до 30.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3018/04.05.2018 г. за изпълнение по ч.г.д. № 6328/2018 г.

В исковата молба се посочва, че И.И.Х. е клиент на "*** - ***" АД, с клиентски номер **********, във връзка с продажбата на ел.енергия за обект на потребление, с абонатен № 02***, находящ се на адрес: гр. ***, ул. *** 44. Договорните отношения между страните се регламентирали съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, потребителят бил задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура (№ ФП **********/19.12.2016 г. – с падеж 10.01.2017 г., № ФП **********/18.01.2017 г. – с падеж 10.02.2017 г., № ФП **********/20.02.2017 г. – с падеж 10.03.2017 г., № ТП **********/14.03.2017 г. – с падеж 14.03.2017 г., № ФП **********/20.03.2017 г. – с падеж 10.04.2017 г., № ФП **********/20.04.2017 г. – с падеж 10.05.2017 г.), без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Ако потребителят не изпълнил задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Посочва се, че задълженията за обект с адрес: ***, ул. *** №44, са за период от 19.12.2016 г. до 20.04.2017 г., когато вероятно са прекъснали захранването на новия собственик на обекта и той е бил принуден да сключи договор с доставчика за консумация на ел. енергия за същия обект. Твърди се, че на 06.12.2016 г., между ответницата И.И. М***а, в качеството й на продавач, и Н.Т.Й., ЕГН **********, като купувач, бил сключен договор за продажба на недвижим имот, с адрес гр. ***, ул. „***" №44, който имот бил присъединен към електроразпределителната мрежа и по който имало натрупани задължения за консумирана ел. енергия. Продажбата била обективирана в Нотариален акт № 80 от 06.12.2016 г., съставен от нотариус ***, в който бил визиран начина на предаване на владението на недвижимите имоти, което се случило преди подписване на договора за продажба. Т.е. след датата 06.12.2016 г. ответницата не владяла и не ползвала имота, за който била натрупана сметка за консумирана ел. енергия, а същият се владял от купувача Н.Й.. И двете страни по договора не декларирали промяна в обстоятелствата, съгласно общите условия на доставчика на ел. енергия, и това довело до натрупване на задължения в тежест на продавача на имота. От данните по делото било видно, че ответницата продала имота и напуснала страната, което потвърждавало обстоятелството, че фактическото предаване на владението върху имота е станало с продажбата на имота.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявеният установителен иск възлага в тежест на ищеца да установи основанието на вземането си, а при проведено надлежно доказване в този смисъл, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си основания. В настоящия случай ищецът основава претенцията си на неплатени вземания за реално потребена ел.енергия и такса за възстановяване, по фактури, издадени в периода от 19.12.2016 г. до 20.04.2017 г., за обект на потребление, с абонатен № 02***, находящ се на адрес: гр. ***, ул. *** 44.

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 6328/2018 г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца сумата от 369.47 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.12.2016 г. до 20.04.2017 г., за обекти с абонатен № 02***, в гр. ***, ул. „***“ 44, и клиентски № **********, а именно: № ФП0250303220/19.12.2016 г. – с падеж 10.01.2017 г., № ФП0251036929/18.01.2017 г. – с падеж 10.02.2017 г., № ФП0251851356/20.02.2017 г. – с падеж 10.03.2017 г., № ТП3301265824/14.03.2017 г. – с падеж 14.03.2017 г., № ФП0252645436/20.03.2017 г. – с падеж 10.04.2017 г., № ФП0253467165/20.04.2017 г. – с падеж 10.05.2017 г., сумата от 38.72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.5.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като заявителят е бил уведомен за възможността да предяви иск на 19.07.2018 г. Настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 17.08.2018 г., т.е. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

От представените по делото фактури и извлечение от сметка към 30.03.2018 г., се установява, че общата начислена сума за потребената електрическа енергия за периода от 04.11.2016 г. до 02.04.2017 г. и такса за възстановяване, е 369.47 лв., както и сумата от 38.72 лв. лихви за забава за периода от 10.01.2017 г. – 30.03.2018 г., за обект гр. ***, ул. „***“ 44, абонатен № 02*** и клиентски № **********.

По делото са представени справка за потреблението към 20.07.2018 г., извлечение от фактури и плащания към 20.07.2018 г., Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на *** *** АД (приети с протокол № 12/28.06.2007 г. и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР).

От представения по делото договор за покупко-продажба № 80/06.12.2016 г. се установява, че И.И. М***а е прехвърлила на Н.Т.Й. имота с адрес: ***.

От приетата по делото ССЕ се установява, че има издадени шест фактури на обща стойност 369,74 лв., която сума не е заплатена; пет от фактурите са за потребена ел. енергия за период от 04.11.2016 г. до 02.04.2017 г., на общата стойност 350,74 лв., и една за възстановяване на захранването, на стойност 19 лв. Размерът на мораторната лихва върху просрочените задължения вещото лице е изчислило на 38,72 лв., за периода от 10.01.2017 г. – 30.03.2018 г.; количество потребена ел.енергия било отчетено коректно.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за продажба на ел.енергия, като съгл. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Общите условия, потребителите (клиентите) се задължават да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина , определени в тези общи условия. Съгласно чл. 27 и 28 от ОУ, потребителят заплаща ежемесечно на продавача стойността на фактурираната ел.енергия. Като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Като при допусната забава потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, чл. 32 от ОУ.

Съгласно чл. 2, т. 1 и 9 от ОУ, битов клиент е клиент, който купува ел.енергия за собствени битови нужди, а небитов клиент е който купува за небитови  нужди.

Безспорно в хода на производството се установи, че собственик на процесния обект е бил ответника, и същият е бил в договорни отношения с ищеца във връзка с продажбата на ел.енергия. И.И.Х. фигурира като потребител на ел. енергия, доставяна от ищцовото дружество за обекта на потребление в гр. ***, ул. *** 44. На името на ответника има открита партида с абонатен № 02*** и клиентски № ********** за продажба на ел.енергия за въпросния обект. Установи се, от приложените по делото фактури, че ищцовото дружество е доставило на посочения обект на потребление електрическа енергия и е отчетена консумирана такава за периода от 04.11.2016 г. до 02.04.2017 г., като с фактура от 14.03.2017 г. е начислена и сумата от 19 лв. за възстановяване на ел.захранването. По делото се установи обаче, че ответницата се е разпоредила със собствеността на процесния недвижим имот, като на 06.12.2016 г. е продала същия на друго лице – Н.Й.. Това налага извода, че след датата 06.12.2016 г. ответницата е загубила качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия и съответно не дължи стойността на потребената  електрическа енергия и за възстановяване на ел.захранването след тази дата. Задължението на потребителя да уведоми ищеца за настъпилата промяна в собствеността, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от ОУПЕЕ (чл. 17, т. 3 от ОУДПЕЕ), не може да промени този извод, доколкото  уведомяването на доставчика за всяка промяна в собствеността на обекта, е само с цел да се получи информация за една евентуална промяна на партидата на потребление и не създава за прехвърлителя на имота задължение да заплаща ел. енергия, която реално не е потребил. Неуведомяването на крайния снабдител би могло единствено да ангажира отговорността на бившия собственик за евентуални вреди на ищеца (Решение № 205/28.02.2019 г. по г.д. № 439/2018 г. на ВКС, 3 о., ГК). В случая, отговорността на ответника следва да се ограничи само до сумата от 14.41 лв., дължима за консумирана ел.енергия за периода от 04.11.2016 - 03.12.2016 г., за която сума има издадена фактура № ФП0250303220/19.12.2016 г., с падеж 10.01.2017 г., както и за лихвата за забава върху нея в размер на 1.78 лв., дължима за периода от 10.01.2017 г. до 30.03.2018 г., съгласно заключението по ССЕ. Доколкото ответникът не е носител на правото на собственост върху имота след 06.12.2016 г., той не дължи цената на доставената в имота електроенергия и такса за възстановяване за разликата над сумата от 14.41 лв. до пълния претендиран размер от 369.47 лв., както и за претендираната лихва за разликата над сумата от 1.78 лв. до пълния претендиран размер от 38.72 лв., предвид акцесорността на иска по чл. 86 ЗЗД.

Тъй като по делото е безспорно установено, че от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получената ел.енергия, то това е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и искът е основателен, но само за сумата от 14.41 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия за периода от 04.11.2016 г. – 03.12.2016 г., по фактура от 19.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, и за сумата от 1.78 лв., мораторна лихва, считано от 10.01.2017 г. до 30.03.2018 г. За разликата над сумата от 14.41 лв. до претендирания размер от 369.47 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса за възстановяване, по фактури издадени в периода от 18.01.2017 г. до 20.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата над сумата от 1.78 лв. до претендирания размер от 38.72 лв., представляваща мораторна лихва, за периода 10.02.2017 г. до 30.03.2018 г., исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.

С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 2.97 лв., както и в настоящото производство в размер на 13.28 лв., съразмерно с представения списък и уважената част от иска.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.И.Х., ЕГН: **********, дължи на „*** – ***” АД, ЕИК ***, сумата в размер на 14.41 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия за периода от 04.11.2016 г. до 03.12.2016 г., по фактура от 19.12.2016 г., за обект на потребление, с абонатен № 02***, находящ се на адрес: гр. ***, ул. *** 44, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1.78 лв., мораторна лихва, считано от 10.01.2017 г. до 30.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3018/04.05.2018 г. за изпълнение по ч.г.д. № 6328/2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 14.41 лв. до пълния претендиран размер от 369.47 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса за възстановяване, за периода от 04.12.2016 г. – 02.04.2017 г., по фактури, издадени в периода от 18.01.2017 г. до 20.04.2017 г., за обект на потребление, с абонатен № 02***, находящ се на адрес: гр. ***, ул. *** 44, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата над 1.78 лв. до пълния претендиран размер от 38.72 лв., мораторна лихва, считано от 10.02.2017 г. до 30.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3018/04.05.2018 г. за изпълнение по ч.г.д. № 6328/2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН: **********, да заплати на „*** – ***” АД, ЕИК ***, сумата от 2.97 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, и сумата от 13.28 лв., представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: