№ 384
гр. Видин, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200678 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Н. Р. Н.,
ЕГН: ********** с адрес: с. Пешаково, ул. „Десета“ №2, против Наказателно
постановление № 21 – 1786 - 000087/01.11.2021 г. на Началник РУ към
ОДМВР - Видин, РУ - Видин с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закон за
движение по пътищата “глоба“ в размер на 200.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 150 от Закон за движение по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
защитава се от адв. И. от АК-Видин. Последният моли за отмяна на
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва описаната
фактическа обстановка.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Изтъква, че е безспорно доказано
вмененото нарушение, неговото авторство и вина. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 18.08.2021г. около 17:00 ч. в с. Дружба от ул. „Първа“ посока с.
Каленик към площада, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Киа“, модел „СОРЕНТО“, с рег. Номер ВН 3767 АК, собственост на
Миглена Цветанова Г.а с ЕГН: **********. При направена справка с ОДЧ
присъстващите полицейски служители установили, че жалб. Н. не притежава
СУМПС и е неправоспособен, поради и което били свалени 2 бр.
регистрационни табели на автомобила - ВН 3767 АК и освен това било иззето
1
и СРМПС 2-ра част № *********.
Свид.Е. С. съставил АУАН № 21 – 000087 по показания на очевидец
за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го
подписал с възражение и получил препис от него. В срока по чл. 44 ЗАНН
било депозирано писмено възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във
връзка с констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177,
ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на
200 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетелите Е. С. –
съставил АУАН и Б. Г. – очевидец на извършеното административно
нарушение от страна на жалб. Н.. Между така събраните доказателства няма
противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради и което Съдът им дава вяра. Показанията на актосъставителя С. следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания.
От съществено значение за изясняването на делото са показанията на
свид. Г., който лично е възприел управлението на л.а. „КИА“ от страна на
жалбоподателя Н.. Показанията на този свидетел бяха възприети от страна на
съдебния състав като логически-обосновани и съотносими към останалите
приложени по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе от
Съда.
От друга страна Съдът не даде вяра на показанията на свид. Валерия
Г.а, тъй като бе установено по делото, че същата е във фактическото
съжителство с жалб. Н., освен това нейните показания се противопоставят на
останалите приложени по делото доказателства, на които Съдът е дал вяра.
Имено поради изложеното Съдът възприе показанията на свидетелката като
естествена защитна теза.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, (съгласно
2
редакцията на ЗАНН към момента на извършване на нарушението и преди
новостите от 21.12.2021г) срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокрИ.е на установените факти и
правни изводи между АУАН и НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Красимир Тренчев – Началник РУ към ОДМВР Видин, РУ - Видин който към
дата 01.11.20221 г. е бил оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з –
515/14.05.2018г. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят не можа да ангажира никакви доказателства, които да
обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Напротив - същата се подкрепя от показанията на
разпитания в хода на делото актосъставител С. и свид. Г., както и от другите
писмени доказателства приложени по делото.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобИ.е
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Установи се, че на 18.08.2021 г., около 17: 00 часа, в с. Дружба, Н. Н. е
управлявал лек автомобил, който съгласно § 6, т. 12, б. "а" от ДР на ЗДвП е
недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за
превозване на пътници и в което броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 8. Леките автомобили са превозни средства категория В,
по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 ЗДвП, за които се изисква придобита
правоспособност за управление и притежаване на СУМПС, валидно за тази
категория, а от доказателствената съвкупност по делото се установява, че
жалбоподателят въобще не притежава СУМПС.
Обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен водач не се
3
оспорва от него.
От субективна страна Н. е съзнавал, че управлява МПС, без придобита
правоспособност. Въпреки наличието на тези представи, жалбоподателят е
привел в движение и управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на
АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена,
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно за описаното нарушение е наложеното наказание по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В административнонаказателната разпоредба е предвидено
наказание „глоба“ от 100 до 300 лева, като определеното наказание от
административнонаказващият орган е в средния размер. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за справедливо с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН поради следното:
Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП защитава обществените отношение по
безопасността на транспортната дейност. Същата е източник на повишена
опасност, затова следва да се упражнява от лица, които са преминали
необходимото обучение и квалификация, удостоверено с издаденото СУМП.
Управление на превозно средство от неправоспособен водач поставя в
опасност живота и здравето на останалите участници в движението и може
да доведе до настъпване на имуществени вреди. В случая извършеното
нарушение-управление на лек автомобил, т. е. на превозно средство със
значителна маса и мощност, в населено място, от неправоспособен водач,
притежава присъщата степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид. В този смисъл не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
По делото безспорно са установени авторството и вината на
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за
което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21 – 1786 - 000087/01.11.2021 г. на Началник
РУ към ОДМВР - Видин, РУ - Видин ,с което на Н. Р. Н., ЕГН: ********** с
адрес: с. Пешаково, ул. „Десета“ №2 е наложено административно наказание
на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата “глоба“ в
4
размер на 200.00 лв. за извършено нарушение по чл. 150 от Закон за движение
по пътищата.
ОСЪЖДА Н. Р. Н., ЕГН: ********** с адрес: с. Пешаково, ул.
„Десета“ №2 да заплати на Областна дирекция на МВР Видин сумата от 100
лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5