Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, XXIII-ти състав
в публично заседание на десети декември 2019г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия
Дичева
с участието на секретаря Светла Великова,
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 2787/2019г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от А.Л.П. ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000655/27.05.2019
г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Шумен, Сектор Пътна полиция Шумен,
с която на основание чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС –
Опел Астра с рег.№***за срок от шест месеца, считано от 27.05.2019 г. В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че като
собственик не е управлявал въпросното МПС, като и че не е неправоспособен или с
отнето СУМПМС, както и наказан по реда на чл.69 от НПК, поради което заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че е предоставил
автомобила си да се управлява от Г.П.Г., за който няма сведения, че е бил лишен
от право да управлява МПС. Посочва, че се е уверил, че има издаден АУАН от
10.04.2019 г., който не е по реда на чл.171, т.1 от ЗДВ, а по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Излага доводи, че е запознат, че Г. е подал възражения срещу съставения
му АУАН, по което няма произнасяне. Посочва, че фишовете, които са послужили,
като основание за издаване на ПАМ на Г. не съществуват в НАП. Твърди, че ПАМ не
е била връчвана на Г.. По тези съображения е направено искане за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР Шумен, чрез
процесуалния му представител оспорва жалбата, като неоснователна, като твърди,
че заповедта е издадено при правилно приложение и в съответствие с материалния
закон. Изложени са твърдения, че мярката действа предварително, съгласно
чл.172, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, като срокът започва да тече от датата на
реалното изземване на табелите и СРМПС с акта. Посочва, че ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалния закон и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона. Иска
се от съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Варна, XXIII-ти състав след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000655/27.05.2019 г., издадена от Началник група
към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция на А.Л.П. е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Заповедта е постановена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на основание съставен АУАН
№ АА-113103/10.04.2019 г. на Г.Г., че управлява лек автомобил „Опел Астра“
рег.№***, след като СУМПС му е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Г.П.Г.
АУАН № АА-113103/10.04.2019 г. от компетентния орган за нарушение на чл. 190,
ал.3 от ЗДвП за това, че на 27.05.2019 г. около 07.10 ч. в гр.Шумен, по
ул.“Климент Охридски“ до №35, в посока бул.“Симеон Велики“, автомобилът на П. е
бил управляван от Г.Г., на който СУМПС е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП с АУАН от 10.04.2019 г. и в последствие издадена ЗППАМ №19-0869-000458 по
чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, след като СУМПС му е отнето. На Г. би съставен АУАН
от 27.05.2019 г.
С наказателно постановление №19-0869-002538/02.08.2019
г./л.17 от делото/ издадено от Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор
Пътна полиция Шумен, с което на основание чл185 от ЗДвП на Г.Г. е наложена
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. В наказателното
постановление е посочено, че същото е влязло в законна сила на 22.10.2019 г.
Представени са данни за извършено плащане/л.18-19 от
делото/ от Г.Г., от които се установява, че лицето е извършило плащане по фиш
серия К 1302376/05.08.2016 г. и фиш серия К 1392034/24.10.2016 г..
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за
което оспорвания индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според
който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група
при ОД на МВР – Шумен е надлежно упълномощен, видно от цитираната в
административния акт и представена по делото Заповед № 372з-2222/10.07.2018 г.
на Директора на ОД на МВР Шумен.
Постановена е в писмена форма и съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, в т. ч фактическите и правни
основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти,
предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, поради което
същата съдържа мотиви.
Според нормата, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една
година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Видно от доказателствата по делото – Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0869-000458/10.04.2019 г., с която му
е отнето СУМПС №********* и контролен талон №3653762, защото управлява ПМС с
наложено наказание глоба с електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно
заплащане. ПАМ е наложена считано от 10.04.2019 г. От заповедта, с която е
наложена ПАМ се установява, че Г. е управлявал лек автомобил Опел астра,
собственост на А.Л., с наложени глоби по фиш от 05.08.2016 г. и фиш от
24.10.2016 г., влезли в законна сила и незаплатени в срока за доброволно
плащане. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС,
което е управлявано от такова лице. Той не е адресат на съставения и цитиран в
заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ
доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач с отнето
СУМПС / да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с
установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е
обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на
собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за
това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения. Следователно възприетата от административния
орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за
налагане на ПАМ.
Необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено
по надлежния ред управление на МПС от водач, който не е платил наложена му
глоба в срока за доброволното й
заплащане. В случая
релевантните факти - управлението на МПС от оспорващия на
посочената дата и незаплащането на наложени глоби, с влезли в сила наказателни
постановления, в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП, са констатирани със съставения
АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи
доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна
от визираната в акта. В случая такива доказателства не са представени.
Неоснователно се твърди в жалбата, че жалбоподателя не
е знаел, че Г. е бил лишен от „шофьорски права“, но се е „уверил“, че има издаден
АУАН №123103/10.04.2019 г. След като жалбоподателят твърди, че се е „уверил“,
че срещу Г. има издаден АУАН №123103 от 10.04.2019 г., то следва, че същият е
знаел, че Г. е бил с отнето СУМПС и контролен талон, защото в АУАН от
10.04.2019 г. е посочено „Иззех като доказателства СУМПС №*********, Контролен
талон №33653762“.
Законодателят е предвидил, че заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“д“ не се издава, ако в срок
до два часа от съставяне на АУАН и отнемане на СУМПС се заплатят дължимите
глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, но настоящият
случай не е такъв. Задължението
на Г. по издадените фишове № К 1302376/05.08.2016 г. и № К 1392034/24.10.2016
г. са били заплатени на 16.10.2019 г., за което са представени доказателства по
делото – л.18 и 19 от делото. Установи се по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, че към момента на прилагане на ПАМ водачът на ППС е с временно отнето свидетелство за управление на МПС,
поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон-
чл.171 т.2а ЗДвП.
По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията
на А.П. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е
приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на
необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява
правото му на защита.
Прави впечатление, че Г. е подал възражение до
Началник на ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, като твърди, за че глобите
наложени с фиш от 05.08.2016 г. и фиш от 24.10.2016 г. е изтекла абсолютната
давност по чл.82, ал.1 от ЗАНН, поради което същите са недължими. Възражението
е подадено два дни след съставяне на АУАН №113103 от 10.04.2019 г. и Заповед за
прилагане на ПАМ №19-0869-000458/10.04.2019 г., поради което мотив за подаване
на възражението е именно фактът, че е била издадена въпросната ПАМ. Във връзка
с подаденото възражение е било отговорено на Г. с писмо от 02.08.2019 г./л.20
от делото на Административен съд Шумен/, в което е посочено, че актосъставителят
е действал законосъобразно, поради което на лицето ще му бъде издадено
наказателно постановление.
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000655/27.05.2019
г., издадена от Началник група към Областна дирекция на вътрешните работи Шумен,
Сектор Пътна полиция е формално и материално законосъобразна и издаването й
съответства на целта на ЗДвП.
Безспорно е по делото, че към момента на проверката –
около 07.10 ч. на 27.05.2019 г. притежаваното от водача СУМПС № ********* е
отнето по административен ред с предходно издадената ЗПАМ № 19-0869-000458/10.04.2019
г. Тази заповед има предварително изпълнение на основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП, като нейните правни последици възникват от момента на издаване на
заповедта, а не от влизането й в сила, т.е. заповедта вече е породила правното
си действие от момента на издаването й по-рано същия ден, поради което
последващото управление на МПС от страна на Г. се явява такова при отнето свидетелство,
с оглед на което налице е хипотезата на чл. 171, ал.1, т.2а, б. "а"
от ЗДвП - свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1. Правнозначимият факт е, че към момента на проверката Г. не е притежавал
СУМПС, тъй като същото му е било отнето по административен ред, с оглед на
което материалният закон е правилно приложен при налагането на процесната
принудителна мярка. При констатиране на някое от обстоятелствата по т.2а на
цитираната горе правна норма административният орган действа в условията на
обвързана компетентност.
След като е установил правнозначимите факти, свързани
с управление на МПС, след като водачът е бил лишен от право да управлява по
административен ред, административният орган правилно е приложил материалния
закон – чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, като е наложил процесната
принудителна административна мярка. В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.
146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на
жалбоподателя А.П. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.П.
ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0869-000655/27.05.2019г, издадена от Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с която на основание чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–
прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест на МПС "Опел астра"
с рег. № ***, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Л.П. ЕГН **********
*** сумата
от 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: