Решение по дело №335/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ№ 260045

 

гр. Перник  07.08.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Роман Николов

Маринела Стоева

 

при секретаря Емилия Павлова и с участието на прокурора Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 335 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 21/27.02.2020г., постановено по гр.д. № 1305/2019г. по описа на Радомирския районен съд е осъдена Прокуратура на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.Л.М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на повдигнато обвинение в престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с Постановление на Районна прокуратура- гр.Р. от 27.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 4300.00 лева, като неоснователен.

М.Л.М. е обжалвал в срок решението в частта му, с която искът е отхвърлен, като твърди , че размерът на присъденото обезщетение е занижен .

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Прокуратура на Република България, в който се поддържа, че същата е неоснователна.

В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от  Прокуратура на Република България против решението в частта му, с която искът е уважен , като е направено искане решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен или алтернативно да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са предявени  искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вследствие от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление

Ищецът, М.Л.М., е поискал да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 4 300лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.09.2018 г. до окончателното плащане за претърпени неимуществени вреди, преживени болки и страдания, загуба на сън, страх, че може да бъде осъден и да лежи в затвора за дълъг период от време, вследствие на незаконното обвинение, предявено за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. Претендира се и обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконното обвинение в размер на 700лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за защита по предявеното незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г..

В срока е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

От приложеното ДП № 48/2018 г. по описа на РУ-Р., пр. преписка № 206/2018 г. по описа на РП – Р. е видно, че същото е образувано на 26.02.2018 г. срещу ищеца за това, че на *** г., в *** е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с № ARDN0098 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С постановление от 07.03.2018 г. на РП- Р., на основание чл.357, ал.2 от НПК е постановено разследването по бързо производство № 48/2018 г. по описа на РУ – Р., да бъде извършено по общия ред.

На *** г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същият е разпитан като обвиняем на ***г.

С постановление от 27.08.2018 г. на РП-Р., наказателното производство по ДП №48/2018 г. на РУ-Р. е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, като в мотивите на акта е описано, че при извършената проба с техническо средство, контролният орган не е издал на ищеца талон за медицинско изследване, което било в размер с нормативната уредба отразена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и по конкретно чл.6 и чл.7 от същата, като на водача след установяване на положителен резултат от техническото средство се следва да бъде издаден талон за медицинско изследване, в който ако водачът е съгласен с показанията на техническото средство собственоръчно да впише в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство и ако ги приема, то тогава на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. Посочено е, че по този начин е ограничено правото на защита на ищеца и не е бил спазен законоустановения ред, което правело деянието по чл.343б, ал.1 от НК несъставомерно. Постановлението е получено от ищеца на 30.08.2018 г.

В хода на проведеното досъдебно производство ищецът е бил представляван от адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 1500лв., което е видно от приложения към ДП договор за правна защита и съдействие.

От приложената по ДП справка за съдимост е видно че ищецът е бил осъждан през 2013 г. за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК , като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Осъждан е и през 2014 г., като с определение е одобрено споразумение по НОХД № 304/2014 г. на КРС за деяние по чл.343б, ал.1 НК и му е наложено наказание „пробация“, със срок на пробационните мерки от 6 месеца, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца. Ищецът е бил осъждан през 2017 г., когато е било одобрено споразумение по НОХД № 1592017 г. на КРС, като за деяние по чл.345, ал.2 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

От показанията на свидетелката Ц. И. И., живееща на съпружески начала с ищеца, се установява, че след започване на делото бил нарушен съня на ищеца, спрял да контактува с нея и детето, нямал желание да е с тях, затворил се и не говорел, което продължило шест – седем месеца. Преди това бил различен, занимавал се с детето, не се отделял от него, общувал с тях, смеел се, а след започнатото досъдебно производство се променил. Страхувал се да не влезе в затвора.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че са налице обективните елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинените на ищеца вследствие  незаконосъобразното обвинение вреди. Съдът е посочил, че във фазата на досъдебното производство прокурорът упражнява функциите по ръководство и решаване – арг. чл.46, ал.1 от НПК, поради което ответника притежава пасивна легитимация да отговаря по претенциите, предявени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Последният носи отговорност за причинени вреди на лица по повод на воденото досъдебно производство, впоследствие прекратено именно с прокурорски акт. ДП е наблюдавано от РП – гр.Р., като същото е докладвано на прокурор, с прокурорски акт е било преобразувано в такова по общия ред с дадени указания за действията по разследване, които следва да бъдат извършени и приключило отново с акт на Прокуратурата, предвид на което и са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника.

Съдът е приел, че ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди – преживени болки и страдания, загуба на сънят, страх, че може да бъде осъден и да лежи в затвора за дълъг период от време, вследствие на незаконното обвинение. Отчитайки, че се касае за обвинение срещу млад мъж – към момента на образуване на производството на ** годишна възраст, спрямо който е била взета и мярка за неотклонение „подписка“, чийто начин на живот се е променил в хода на провежданото спрямо него досъдебно производство – същият ограничил социалните си контакти, с детето си и с жената, с която е живеел на семейни начала, че същият е бил привлечен като обвиняем по реда на чл.219 от НПК и срещу него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, фактът, че от образуване на производството на 26.02.2018 г. до неговото прекратяване с постановление от 27.08.2018 г., узнато от лицето на 30.08.2018 г., е изминал период от време с продължителност около шест месеца, със същия не са били извършвани действия по разследване, характерът на наказателното дело, имащо за предмет на разследване деяние по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, в който е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до пет години и "глоба" от петстотин до хиляда и петстотин лева, и събраните гласни доказателства, че понастоящем той отново е възстановил социалните си контакти, съдът е направил извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 500 лв.

Съдът е уважил в пълен размер предявения иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди, посочвайки, че на обезвреда подлежат всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка последица от незаконното обвинение, а претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен  адвокатски хонорар за осъществяване на защита в наказателното производство, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата на М.М. се твърди, че размерът на обезщетението е занижен и не е съобразен с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, а в жалбата на Прокуратура на Република България се поддържа, че не е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, а размерът на присъденото обезщетение е завишен.

Жалбите са неоснователни.

Спор по фактите няма и въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, защото ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, като наказателното производство е прекратено, като в постановлението за прекратяване е прието, че деянието на ищеца е несъставомерно.

Обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. В този смисъл е приетото в решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г. Изхождайки от така даденото разрешение, то неоснователни са доводите в жалбата на Прокуратура на Република България, че не е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Фактът на причиняване на вреди е установен от всички събрани по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитания свидетел.

Размерът на обезщетението се определя при спазване принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

За установяване как образуваното наказателно производство се е отразило на ищеца, по делото са събрани доказателства, като от тях не е видно, че на ищеца са причинени болки и страдания над обичайните. В случаите, когато се претендират увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл са решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г.; решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г. и др. Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е установил в условията на пълно и главно доказване твърдението от него обстоятелства за причинени вреди над обичайните, така както са описани в исковата молба – че е загубил социалните си контакти, че се е затворил вкъщи и е спрял да комуникира, че е бил подложен на силен стрес, изпитвал срам и неудобство от близките си, че е бил обект на постоянни и засилени проверки от органите на полицията. Липсват каквито и да било доказателства за посочените обстоятелства. По делото не са налице и данни случаят да е бил публично разгласен и обсъждан, да е упражняван засилен контрол от страна на полицията. Нещо повече от представените доказателства се установява, че ищецът не е търпял ограничения, извън нормалните такива, в резултат на наложената му мярка за неотклонение, вкл. и му е било разрешено да напусне страната за периода 17.06.2018г. – 10.09.2018г. /постановление на РП- Р. от 14.06.2018г./.

Като се имат предвид продължителността на наказателното производство, възрастта на ищеца, обстоятелството, че против него е било образувано наказателно производство за деяние, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, както и конкретно установените факти от свидетеля за начина, по който му се е отразило воденото против него производство, въззивният съд намира, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което и двете жалби, в които се поддържа, че размерът на обезщетението не е съобразен с цитираната норма, се явяват неоснователни. 

Както се посочи с обжалваното решение е присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, като в жалбата на Прокуратура на Република Българее се поддържа, че същото е прекомерно завишено и искът не е доказан по размер.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и в тази хипотеза договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Т.е предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по размер. Неоснователни са доводите, че адвокатското възнаграждение е завишено. Съгласно  чл.12 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно редакцията й, действаща през 2018г., възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13, ал. 1, като при извършване на процесуални действия в различни дни се заплаща по 100 лв. за всеки следващ ден. В случая минималното възнаграждение по чл. 13, ал.1 е 500 лв., а от приложеното досъдебно производство, се установява, че ищецът се е явявал заедно с упълномощения от него адвокат на три различни дати за извършване на процесуални действия. Следователно претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 700 лв. е в рамките на минималния такъв . Съгласно приетото в решение № 220 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2019 не следва да се очаква пострадалият да уговори възнаграждение, по-ниско от предвиденото в Наредба № 1/9.07.2004 г , защото едно такова възнаграждение е основание за дисциплинарна отговорност на адвоката.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/27.02.2020г., постановено по гр.д. № 1305/2019г. по описа на Радомирския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          2.