Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260079
гр.Свищов,13.08.2021
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 14.07.2021 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1043/2020
година, за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК , вр. чл. 266 от ЗЗД вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище адрес на управление ***, представлявано
от Н.Х. – управител, чрез адв. П.И.Г. - САК твърди, че между него и ЗП Ч.М. М., Булстат/ ЕГН **********, с адрес *** **** са налице търговски
взаимоотношения по доставка на консумативи и поддръжка на техника. За
извършените доставки и услуги „А.“
ЕООД, ЕИК ****** е издавал фактури, по които от ЗП Ч.М. М., Булстат/ЕГН **********
не постъпило плащане, както следва: по фактура № **********/17.09.2015 г. на
стойност 135,60 лева с ДДС- неплатен остатък от 119,74 лева; фактура №
**********/17.11.2015г. на стойност 130,20 лева с ДДС; фактура № **********/ 09.12.2015г,
на стойност 132,00 лева с ДДС; фактура № **********/15.02.2016г. на стойност
150,00 лева с ДДС; фактура № **********/15.02.2016г. на стойност 58,56 лева с
ДДС; фактура № **********/29.08.2016г. на стойност 607,84 лева с ДДС. Общо
главницата по изброените фактури е 1
198,34 лева (хиляда сто деветдесет и осем лв. и 34 ст.), като е начислена и 519,32 лева (петстотин и деветнадесет лв. и
32 ст.) - мораторна лихва за забавено плащане, считано от 17.09.2015г. до
7.08.2020г. – датата на подаването на заявлението за снабдяване със заповед за
изпълнение в съда. За тези суми е подадено заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.№ 793/2020 г. по описа на PC
Свищов е издадена Заповед за изпълнение №497 от 13.08.2020г. Във връзка с възражения на длъжника, в указания от съда срок ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че на 11.06.2013 г. ответника е сключил с „Ф.Т.“
ЕООД, ЕИК ***** договор за покупко-продажба № Ф34/11.06.2013 г. за закупуване
на централен млекопровод марка „Delaval“, тип „RTS“ и колесен товарач марка „Weidemann“,
модел „Т4512 СС 40“. От своя страна продавачът „Ф.Т.“ ЕООД на 5.01.2015 г. е
сключило с ищеца „А.“ ЕООД договор за доставки на части и сервизно обслужване
на машини, търгувани от „Ф.Т.“ ЕООД с марки „Weidemann“, „Joskin“, „Delaval“.
На тази основа се основавали договорните правоотношения между ищеца и
ответника, като ответникът при необходимост от сервизно обслужване на
горепосочената техника и доставка на консумативи за нея, се е обръщал със
заявки към ищеца. От своя страна ищцовото дружество е извършвало заявените
дейности, след което е начислявало на ответника стойността на услугите и
консумативите, по предварително договорени между страните цени.
Така на 1.09.2015г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта № 0001851/1.09.2015
г. са констатирали и отстранили следния дефект: „Обърната пружина на филтъра”.
На 17.09.2015 г. ищеца издал фактура № ********** за извършен труд 1 час- 50
лв. и разходи за път - 126 км. при ед.цена от 0,50 лв., или общо 63,00 лв.,
обща стойност на фактурата 135,60 лева е ДДС. Фактурата била доставена на
ответника с препоръчано писмо на 24.09.2015 г.
На 15.11.2015 г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта №
0001663/15.11.2015 г. са констатирали следния дефект: „Изгоряло контролно табло
на млечната помпа и траф на таблото (проблем в захранването)”, извършени са
дейности: нагаждане на млекопровода за да може да се дои временно”. На
17.11.2015г. е издадена фактура № ********** за извършен труд 1 час- 70 лв. и
разходи за път - 55 км. при ед.цена от 0,70 лв., или общо 38,50 лв., обща
стойност на фактурата на стойност 130,20 лева с ДДС. Фактурата е доставена на
ответника с препоръчано писмо на 9.12.2015 г.
На 9.12.2015г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта №
0001885/09.12.2015 г. са констатирали следното: „Не установих проблем в
машината, проверено масло на двигателя и на хидравликата”. На 9.12.2015г. е
издадена фактура № ********** за извършен труд 1 час- 50 лв. и разходи за път -
120 км. при ед.цена от 0,50 лв., общо 60,00 лв., обща стойност на фактурата
132,00 лева с ДДС. Фактурата е доставена на ответника с препоръчано писмо на
4.11.2016 г.
На 13.02.2016г. ищецът е извършил доставка на
консумативи за ответника, съгласно приемо-предавателен протокол №
00004817/13.02.2016г., а именно: алкален препарат, туба 25 л. на стойност 60
лв. и киселинен препарат, туба 25 л. на стойност 65 лв. За доставката на
15.02.2016г. ищецът е издал фактура № ********** на стойност 150,00 лева с ДДС.
Фактурата е доставена на ответника с препоръчано писмо на 4.04.2016 г.
На 13.02.2016г. ищецът е извършил и доставка на
консуматив за ответника, съгласно приемо-предавателен протокол
№00000938/13.02.2016г., а именно: Панто Минерал Р 91Л, 2 бр. от 20 кг., на
стойност 48,80 лв. За доставката на 15.02.2016 г. ищецът е издал фактура №
********** на стойност 58,56 лева с ДДС Фактурата е доставена на ответника с
препоръчано писмо на 4.04.2016 г.
На 29.08.2016г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта
№0002100/29.08.2016 г. е извършено обслужване на машината - смяна на филтри и
масла, при което са вложени следните резервни части: комплект филтри за 4512 -
1 бр.; двигателно масло - 7 л.; и хидравлично масло 1 л. На 29.08.2016 г. е
издадена фактура ********** за доставка на комплект филтри на стойност 288,15
лв.; моторно масло 7 л., ед. цена 14,50 лв., общо 101,50 лв.; хидравлично масло
HLP 1 л. на стойност 6,88 лв. Фактуриран е и извършен труд 1 час- 50 лв. и
разходи за път - 120 км. при ед.цена от 0,50 лв., или общо 60,00 лв. Общата
стойност на фактурата е 607,84 лева с ДДС. Фактурата е доставена на ответника с
препоръчано писмо на 23.01.2017 г.
Твърди, че към настоящия момент задължението на ответника
по горепосочените фактури възлиза на 1 198,34 лева. Претендира се и законова лихва за отделните периоди както
следва:
- за
периода от 17.09.2015г. до 07.08.2020 г., която възлиза на 59,45 лева по
неплатения остатък на фактура № **********/17.09.2015 г. в размер на 119,74
лв.;
-
законова лихва за периода от 27.11.2015г. до 07.08.2020 г., която възлиза на
62,07 лева по фактура № **********/17.11.2015 г.;
-
законова лихва за периода от 19.12.2015 г. до 07.08.2020 г., която възлиза на
62,15 лева по фактура №**********/09.12.2015г.;
-
законова лихва за периода от 25.02.2016 г. до 07.08.2020г., която възлиза на
67,76 лева по фактура № **********/15.02.2016г.;
-
законова лихва за периода от 25.02.2016 г. до 07.08.2020г., която възлиза на
26,43 лева по фактура № **********/15.02.2016г.;
-
законова лихва за периода от 08.09.2016 г. до 07.08,2020г., която възлиза на
241,46 лева по фактура №**********/29.08.2016г.,или законова лихва в общ размер
на 519,32 лв. Претендира и законова лихва от 8.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
иска. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Г., която поддържа
исковата молба. В представена писмена защита взема становище, че искът е
основателен и следва да се уважи.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответника
счита иска за недопустим и неоснователен. Не оспорва обстоятелството заявено в
исковата молба, че между ответника и „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК ***** бил сключен договор
за покупко-продажба № Ф34/11.06.2013 г. за закупуване на машини, оборудване и
монтаж, отразени в техническата спецификация към договора. Възразява против
описаните обстоятелства в исковата молба. Заявява, че за описаните във
фактурите и приемо-предавателните протоколи работа, няма възможност да следи
дали е извършена. Тъй като ищецът не бил представил договор за доставка на
части и сервизно обслужване между ищеца и „Ф.Т.“ ЕООД, твърди че закупвайки
машините от третото лице „Ф.Т.“ ЕООД същите имат гаранционен срок, който важи
за всяка закупена техника в Република България, а именно от 2 години. Твърди,
че по фактура № 3207/17.09.2015г. има частично плащане. Оспорва доставянето на
консумативи, както и извършването на работа, като по отношение на първата
фактура твърди, че същата работа е следвало да бъде извършена в гаранционния
срок на обслужване на машината. По втората фактура по отношение на изгорялото
контролно табло, за която се претендира сумата от 130,20 лева твърди, че също е
следвало да бъде в гаранционното обслужване, а по останалите фактури твърди, че
не са доставяни консумативите и работата, която е била извършена също е
следвало да бъде в срока на гаранцията и не е следвало да бъде извършено
допълнително заплащане. По отношение на представената като доказателства
фактура № 6491/29.08.2016 г. оспорва същата, като заявява, че не е подписана от
Ч. М.. Възразява относно претендираната
лихва, като счита че е изтекъл тригодишния давностен срок. Счита, че
претендираните разноски в заповедното производство са недопустими.
В съдебно
заседание се представлява от М.М.-баща на ЗП Ч.М. М., който оспорва иска. В
представена писмена защита взема становище, че искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №497 от 13.08.2020г. по ч.гр.д.793/2020г. на СвРС,
ответникът по настоящото дело ЗП Ч.М. М., Булстат/ ЕГН **********, с адрес *** **** следва
да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище адрес на управление ***, представлявано от Н.Х. – управител сумата 1 198,34 лева (хиляда сто
деветдесет и осем лв. и 34 ст.), 519,32
лева (петстотин и деветнадесет лв. и 32 ст.) - мораторна лихва за забавено
плащане, считано от 17.09.2015 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Безспорно по делото е, че между
страните е имало договорни отношения. Видно от приложения Договор за покупко-продажба № Ф34/11.06.2013 г. за
купуване на централен млекопровод марка „Delaval“, тип „RTS“
и колесен товарач марка „Weidemann“, модел „Т4512 СС 40“ на 11.06.2013
г. ответникът е сключил с „Ф.Т.“ ЕООД този договор. По делото е приложен и
договор №04/121/06248/12.08.2014г. за отпускане на финансова помощ опо мярка
121 “Мореднизиране на земеделските стопанства“, подкрепена от ЕЗФРСР , по
силата на който ДФ“Земеделие“ отпуска на
ЗП Ч.М. М. безвъзмездна финансова
помощ за закупуване на техника и модернизиране на животновъдна ферма. По този
проект ответникът е закупил процесната техника, като същата е предадена,
инсталирана и тествана, което се установява от приложените приемо-предавателни
протоколи от 27.05.2015г. към Договор
за покупко-продажба № Ф34/11.06.2013г., подписани от продавача „Ф.Т.“ ЕООД и ЗП Ч.М. М. .От своя страна продавачът
„Ф.Т.“ ЕООД е закупил въпросната техника от ищеца „А.“ ЕООД , видно от Договор
№ 02-445/20.11.2014г. , които са официален вносител на машини с марки „Weidemann“, “Joskin“, „Delaval“. Съгласно договора „А.“ ЕООД извършва доставки на части и
сервизно обслужване на машини, търгувани от „Ф.Т.“ ЕООД с марки „Weidemann“, “Joskin“, „Delaval“, като гаранцията по него
е валидна 12 месеца, считано от приемо-предаване на техниката и пускане в
експлоатация и обхваща определени дейности. Същите са описани в Условия за
гаранционна поддръжка – Приложение №2 към Договор № 02-445/20.11.2014г. , като
същата не важи за бързоизносващи се части и консумативи, както и за повреди,
дължащи се на недобросъвестно използване на оборудването. Видно от
Приемо-предавателен протокол от 27.05.2015г. и Протокол за проведена 72-часова
проба при експлоатационни условия от 4.06.2015г. до 7.06.2015г., следва да се
приеме че гаранцията обхваща периода от 7.06.2015г. до 7.06.2016г., като както
се посочи по горе се отнася за повреди, които не са свързани с неправилно
използване от ползвателя. На ответника е представена ценовата тарифа на „А.“
ЕООД за 2015г. и 2016г. за извънгаранционно обслужване на
горепосочената техника . Ищцовото дружество е извършвало заявените от ответника
дейности, като е начислявало стойности на услугите и консумативите по
предварително договорени между страните цени. Отношенията между страните се
установиха от приложените договори и разпита на свидетелката М.Д.-служител на
ищеца, която детайлно обясни процедурата по обслужване на гаранционни машини,
съответно условията, при които гаранцията не покрива ремонтите и начина на
фактуриране на услугите.
Видно от работна карта № 0001851/1.09.2015г.,по
заявка на ответника ЗП Ч.М. М. на
1.09.2015г. техници на ищеца са извършили инспекция във фермата на ответника
и са констатирали и отстранили следния
дефект: „Обърната пружина на филтъра”. Прието е , че се касае за човешка грешка
при експлоатация /неправилно поставяне на пружината от човека от фермата,който
е сменял филтъра/, поради което не може да бъде обслужена гаранционно. На
17.09.2015г. ищецът е издал фактура № ********** за извършен труд 1 час- 50 лв.
и разходи за път - 126 км. при ед.цена от 0,50 лв., или общо 63,00 лв., обща
стойност на фактурата 135,60 лева с ДДС. Фактурата била доставена на ответника
с препоръчано писмо на 24.09.2015г., като е получена лично , видно от обратна
разписка.
На 15.11.2015 г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта №
0001663/15.11.2015 г. са констатирали следния дефект: „Изгоряло контролно табло
на млечната помпа и траф на таблото (проблем в захранването)”, извършени са
дейности: нагаждане на млекопровода, за да може да се дои временно”. На
17.11.2015 г. е издадена фактура № ********** за извършен труд 1 час - 70 лв. и
разходи за път - 55 км. при ед.цена от 0,70 лв., или общо 38,50 лв., обща
стойност на фактурата 130,20 лева с ДДС. Фактурата е доставена на ответника с
препоръчано писмо на 09.12.2015 г.
На 9.12.2015 г. техници на ищеца са извършили
инспекция във фермата на ответника, и съгласно работна карта №
0001885/09.12.2015 г. са констатирали следното: „Не установих проблем в
машината, проверено масло на двигателя и на хидравликата”. На същата дата е
издадена фактура № ********** за извършен труд 1 час - 50 лв. и разходи за път
- 120 км. при ед.цена от 0,50 лв., общо 60,00 лв., обща стойност на фактурата
132,00 лева с ДДС. Фактурата е доставена на ответника с препоръчано писмо на
4.11.2016г., получена лично.
На 13.02.2016 г. ищецът е извършил доставка на
консумативи за ответника, съгласно приемо-предавателен протокол №
00004817/13.02.2016 г., а именно: алкален препарат, туба 25 л. на стойност 60
лв. и киселинен препарат, туба 25 л. на стойност 65 лв. За доставката на
15.02.2016 г. ищецът е издал фактура № ********** на стойност 150,00 лева с
ДДС. Фактурата е доставена на ответника с препоръчано писмо на 4.04.2016 г.,
получена лично.
На 13.02.2016 г. ищецът е извършил и доставка на
консуматив за ответника, съгласно приемо-предавателен протокол
№00000938/13.02.2016 г., а именно: Панто Минерал Р 91Л, 2 бр. от 20 кг., на
стойност 48,80 лв. За доставката на 15.02.2016 г. ищецът е издал фактура №
********** на стойност 58,56 лева с ДДС. Фактурата е доставена на ответника с
препоръчано писмо на 4.04.2016г., получена лично, видно от обратна разписка.
Тези две доставки нямат връзка с гаранцията на
оборудването, касае се за консумативи, които ответникът е поръчал и приел,
съгласно приложените приемо-предавателни протоколи.
Описаните до тук фактури, както и две фактури от
30.06.2015г. и от 18.08.2015г. са
включени в Протокол от 29.08.2016г., подписан между страните по делото- ЗП Ч.М. М. и „А.“ ЕООД, съгласно който страните декларират , че доставчикът е доставил
на клиента резервни части и консумативи, както и е извършил описаните във
фактурите сервизни услуги. Ответникът е декларирал, че няма възражения и е поел
ангажимент да заплати сумата по фактурите в срок до 30.09.2016г. Извършил е
плащане –по фактура от 30.06.2015г. и от
18.08.2015г., които не са предмет на настоящото дело и частично по № **********
от 17.09.2015г., която е била за 135,60лева, а претендираният неплатен остатък
е 119,74лева.
В описания протокол не е включена единствено фактура
№********** от 29.08.2016г., издадена на консумативи и дейности, извършени на
същия ден, в който е подписан протоколът. Самата фактура е доставена на ответника с препоръчано писмо на
23.01.2017 г. Съгласно нея и работна карта №0002100/29.08.2016г. техници на ищеца са извършили обслужване на
машината - смяна на филтри и масла, при което са вложени следните резервни
части: комплект филтри за 4512 - 1 бр.; двигателно масло - 7 л.; и хидравлично
масло 1 л. На 29.08.2016 г. е издадена фактура ********** за доставка на комплект
филтри на стойност 288,15 лв.; моторно масло 7 л., ед. цена 14,50 лв., общо
101,50 лв.; хидравлично масло HLP 1 л. на стойност 6,88 лв. Фактуриран е и
извършен труд 1 час - 50 лв. и разходи за път - 120 км. при ед.цена от 0,50
лв., общо 60,00 лв. Общата стойност на фактурата е 607,84 лева с ДДС. Тази
фактура е издадена след като е изтекло 12 месечното гаранционно обслужване и
касае смяна на бързоизносващи
се части и консумативи, които по принцип не се
покриват от гаранцията.
По
делото беше допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, при която
вещото лице след като е прегледало счетоводствата на двете дружества е
преценило, че счетоводство на ищеца и редовно водени според ЗС.Ответникът като
Земеделски производител не е регистриран по ЗДДС , подава в НАП годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ като физическо лице и не е задължен да води
счетоводна отчетност. В счетоводните регистри на ищеца „А.“
ЕООД процесните фактури са отразени като
дължими.
В
тази връзка няма възражения от страна на ответника , че е заплатил сумите по
фактурите. Съдът намира, че искът за главинца по фактурите е основателен и
доказан.
По
отношение на възражението за давност, което не е особено конкретизирано, съдът
приема за частично основателно. По отношение възражението за изтекла давност за
главницата по процесните фактури ,съдът намира същото за неоснователно.В случая
се прилага общата давност 5 години. От падежа на всяка една от шестте
фактури до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -10.08.2020г.
не са изтекли 5 години за да се погаси вземането по давност.
Основателно
е възражението за част от претенцията за лихва , при която се прилага кратката
три годишна давност. В случая заявлението
за издаване на заповед за изпълнение , по което е образувано ч.гр.д.793/2020г.
на СвРС е подадено на 10.08.2020г., като за периода преди 10.08.2017г. /7.08.2017г.
доколкото лихвата е изчислявана до 7.08.2020г./ претенцията за лихва е погасена
по давност. В случая вещото лице не е имало задача да изчислява дължимата лихва по всяка една от фактурите,
като отчита направеното възражение за давност, поради което съдът следва да ги
изчисли посредством онлайн калкулатор за лихви за периода от 7.08.2017г. до 7.08.2020г.
Претендирана
е лихва за периода от 17.09.2015 г. до 07.08.2020 г.,
която възлиза на 59,45 лева по неплатения остатък на фактура №
**********/17.09.2015 г. в размер на 119,74 лв. С прилагане на давността и
направените изчисления за периода от 7.08.2017г. до 7.08.2020г. дължимата лихва възлиза на 36,49
лева.
Претендирана е законова лихва за
периода от 27.11.2015 г. до 07.08.2020 г. в размер на 62,07 лева по фактура №
**********/17.11.2015 г. След направените изчисления за периода от 7.08.2017г. до 7.08.2020г.
дължимата лихва възлиза на 39,68 лева.
Законова
лихва за периода от 19.12.2015 г. до 07.08.2020 г. е претендирана в размер на
62,15 лева по фактура№**********/09.12.2015г. Същата възлиза на 40,23 лева.
Претендирана е законова лихва за
периода от 25.02.2016 г. до 07.08.2020 г. в размер на 67,76 лева по фактура №
**********/15.02.2016 г., която след приспадане на давността е в размер на 45,71
лева.
По фактура № **********/15.02.2016 г. е претендирана
законова лихва за периода от 25.02.2016
г. до 07.08.2020 г. в размер на 26,43
лева. Същата следва да е 17,83 лева.
По
фактура №**********/29.08.2016г. е претендирана законова лихва за периода от
08.09.2016 г. до 07.08.2020г. в размер на 241,46 лева. С прилагане на давността и
направените изчисления за периода от 7.08.2017г. до 7.08.2020г. дължимата лихва възлиза на 185,22
лева.
Общо е претендирана законова лихва в размер на 519,32 лв.,като следва да се
уважи до размер на 365,16лева.
С оглед на
горното, представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът
намира, че исковете са основателни и доказани, като за лихва е частично и
следва да се уважат, както следва : главница 1198,34 лева и лихва 365,16 лева,
като за разликата до 519,32лева се отхвърли ,като
неоснователен.
Ищецът е
претендирал разноски. При този изход на делото ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в
размер на 784,35лева,от които 34,35 лв.- държавна такса за делото,
300,00лева-депозит за вещо лице , 450,00лв.- адвокатско възнаграждение. В тази връзка представителят на ищеца-адв.Г. в списъка с разноски е претендирала пътни разноски-300,00лева, а видно от
приложените 3 броя разписки – за по 100,00лева също сумите са описани като
получени за пътни разходи за съдебните заседания на 17.05.2021г., 16.06.2021г.
и 14.07.2021г. Няма основание и практика на адвокат , представляващ страна и
пътуващ до съд в друго населено място, извън кантората му да се начисляват
пътни разходи, това обикновено се включва в адвокатския хонорар. Единствено
в чл.7 ал.9 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /Нова- Д.в., бр.
68/31.08.2020 г. /е предвидено при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание на адвоката да се заплащат допълнително
по 100 лева. По гр. д. 1043/2020г. на СвРС са проведени три публични съдебни заседания, като на адв.П.Г. е било възможно да се определи допълнително възнаграждение по чл.7 ал.9
от Наредбата
за явяване в третото заседание-на
14.07.2021г., но такова не е заявено на това основание. Още повече това
допълнително възнаграждение не е обвързано с пътуването до друго населено място
, предвид на което съдът намира че
сумата 300,00лева-пътни разходи не следва да се присъжда. С оглед отхвърлената
част от иска –за сумата 154,16лева- мораторна лихва, съразмерно следва да се
намалят и разноските, т.е. от направените разноски в
размер на 784,35лева, ответникът следва да заплати 714,00лева. Ответникът не е
направил разноски и не е претендирал такива.
По отношение на разноските в
заповедното производство, същите следва да са в размер на 334,35лева, от които
ДТ 34,35 лева и адв.възнаграждение 300,00лева. В случая по неясно какви причини
е внесена ДТ 50,00лева, при положение , че дължимата е 34,35 лева и в този размер следва да се присъди за
заплащане от ответника.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 10.08.2020 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд) и към настоящия момент в полза на „А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище адрес на управление ***, представлявано от Н.Х. – управител съществува
вземане против ЗП Ч.М.
М., Булстат/ ЕГН **********, с адрес *** **** сумата
1 198,34 лева (хиляда сто деветдесет и осем лв. и 34 ст.)-главница и 365,16лева (триста шестдесет и пет лева
и 16 ст.) - мораторна лихва за забавено плащане, считано от 7.08.2017 г. до
07.08.2020 г. ,като отхвърля за
разликата до 519,32 лева (петстотин и
деветнадесет лв. и 32 ст.) - мораторна лихва за забавено плащане, считано от
17.09.2015 г. до 07.08.2017г. в размер на 154,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение №497 от 13.08.2020г. ч.гр.д.793/2020г. на СвРС.
ОСЪЖДА ЗП Ч.М. М., Булстат/ ЕГН **********, с адрес ***
**** да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище адрес на управление ***, представлявано от Н.Х. – управител сумата 714,00лева - разноски в исковото производство и 334,35лева –разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: