Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 18.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№**** по описа
за ****г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Е-П П” АД – гр. В.
В исковата молба ищецът твърди,
че между
страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски №***** за обект с абонатен номер №*********. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото
дружество в общ размер на 310,21 лв., като в посочената сума са включени незаплатени фактури за ел.енергия и такса за
възстановяване в размер на 271,92лв., представляваща главница по фактури
издадени в периода 18.01.2017г-20.04.2017г, както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 38,29 лв., представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до 13.09.2018г, посочени в извлечение от сметка на
ответника по кл.№****** към същата дата. Ищецът твърди, че претендираните
суми по процесните
фактури са
дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата 271,92лв.-главница, сумата 38,29лв.- представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 13.09.2018г , ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника, назначен по реда на чл.48 ал.2 от ГПК, в който исковите претенции са
оспорени като недопустими, неоснователни и недоказани по съображения, подробно
изложени в отговора. Особеният
представител оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотоншение. Счита, че не е ясно дали представените с отговора ОУ са влезли
в сила. Заявява, че ответникът не притежава качеството потребител, тъй като
ищецът не снабдява ответника с ел.енергия. Твърди, че сумите начислени в
процесните фактури са начислени без основание. Оспорва да е доставена
ел.енергия в обекта на ответника за процесния период, както и оспорав
твърдението, че ел.захранването е
възстановено. Твърди ,че ищецът не е изпълнил задълженито си да достави до
адреса на ответника процесните фактури. Оспорва
и претенцията за лихва за забава.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно
съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
От събраните
доказателства се установи, че за доставената електроенергия в обекта на потребление
в******, по партида с клиентски №****
и
абонатен №*******
за периода от 18.01.2017г. до 20.04.2017г., от
ищцовото дружество „Е-п п”АД гр.В са издадени следните фактури: ФП №**********
от 18.01.2017г.с падеж 27.02.2017г на стойност 112,90 лв., ТП №********** от 23.03.2017г. на
стойност 19лв, представляваща такса за
възстановяване ел.захранване в обекта; ФП №********** от 20.02.2017г. с падеж 27.03.2017г.
на стойност 123,54лв., ФП №********* от 20.03.2017г. с падеж 25.04.2017г. на
стойност 13,12лв., ФП №********** от 20.04.2017г. с падеж 25.05.2017г. на
стойност 3,36лв.
От представеното по делото
извлечение от сметка на клиент с кл.№ ********** на името на ответника Д.Д.М.,
извлечение за фактури и плащания се установява, че общият размер на претендираните
задължения за консумирана електроенергия и такса за възстановяване за процесния
период възлиза на 271,92 лв. главници по горепосочените фактури и 38,29 лв
лихва за забава, изчислена към дата 13.09.2018г.
По делото е представена
и справка за потреблението в обект по клиентски №********** за процесния
период, който е отразено количеството
потребена ел.енергия по дневна и нощна тарифа, фактурирано в процесните
фактури.
По делото е представено заявление
от 03.02.2016г. за продажба на ел.енергия за абонатен номер **********, за
обект в с.********,
подадено от пълномощник на ответника, към което е приложен заверен препис от
нотариален акт **********за покупко-продажба на недвижим
имот от 15.10.2015г., намиращ се в с.Х.
На 07.02.2016г. между
ищцовото дружество и ответника Д.Д.М., чрез пълномощник е сключен договор за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Е-П М”АД при Общи условия, за обект намиращ се в с.Х, дом***,
по абонатен номер*****. Приложен е заверен препис от пълномощно.
Представени са и Общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „******.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че електромерът,
който е отчитал потреблението в процесния обект в с.Хотница е бил метрологично
годен за процесния период. Вещото лице е посочило, че киловатите
електроенергия, които са отразени в справката за консумирана ел.енергия за
процесния обект и период са начислени при редовен отчет на СТИ, обслужващо
обекта, както и че същите са правилно остойностени, съобразно утвърдените от
КЕВР за съответния период цени.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са допустими. Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника за недопустимост на исковете, поради липса на
легитимация на ответника. Ищецът е този, който определя срещу кое лице насочва
иска си. В конкретния случай ответник по исковете е посоченото от ищеца
физическо лице Д.Д.М.. Различния начин на транслитерация на едно от имената на
ответника в приложените към исковата молба документи не е основание да се
приеме, че искът е насочен срещу друго лице, като в случая ответникът е
индивидуализиран и с посочена от ищеца в последваща негова молба дата на
раждане.
Разгледани
по същество исковете, с които се претендира заплащане на стойност на потребена
ел. енергия са основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество,
като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на
потребителя, по цени, определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с
ел.енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
между страните по делото е възникнало облигационно отношение свързано с
доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните са подробно регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са
влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът
- на потребител по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.Възраженията на ответната
страна относно качеството потребител на ответника, съдът намира за
неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на
името на ответника има открита партида в ищцовото дружество, по което е
заплащана потребяваната в обекта ел.енергия. Събраните по делото писмени
доказателства-заявление от 03.02.2016г. и писмен договор от 07.02.2016г.
доказват възникването на облигационното правоотношение между ищеца и ответника.
Ответникът е придобил качеството потребител на ел.енергия, тъй като същия към
момента на сключване на договора с ищцовото дружество се е легитимирал като
собственик на процесния имот в с.Х, за което е представен в заверен препис от
нотариален акт, с който е оформен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.10.2015г. Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства,
които установяват възникването на облигационното отношение по продажба на
потребена ел.енергия, тъй като къщите разгледани в тяхната съвкупност
установяват това обстоятелство. Потребители на ел.енергия могат да бъдат
собствениците или ползвателите на имота. По делото не се установи ответникът да
е изгубил качеството потребител на ел.енергия за процесния период.
За да се ангажира
отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в тежест на ищеца
е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия. От
събраните по делото доказателства /справка за консумирана електроенергия/ съдът
приема, че ищецът в качеството си на продавач е доказал, че е доставил на
ответника посочените в процесните фактури количества енергия. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
като обосновано изготвено, от вещо лице,
в чиято компетентност, съдът няма основание да се съмнява. Видно от
заключението, претендираните за заплащане суми за ел.енергия са по реален отчет
в обекта на потребление, като СТИ, обслужващо обекта е било метрологично годно.
Видно от заключението, посочените във фактурите количества ел.енергия могат да
преминат за съответните отчетни периоди, за които се претендират, както и че
същите са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответния
период цени на ел.енергия. Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че ищецът като краен
снабдител на ел.енергия по смисъла на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕе доставил в
обекта на ответника фактурираното количество ел.енергия, което е реално
потребено от ответника в качеството му на краен клиент. Получаването на
престацията по договора съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ е породило за
ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената
ел.енергия в срока по реда на чл.15 от ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа
поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ. От ответната страна
няма наведени твърдения, че процесните фактури са заплатени, поради което и
след като няма доказателства за плащане на сумите по процесните фактури,
съдържащи стойност на потребена в обекта ел.енергия, съдът намира, че
ответникът е останал задължен за сумата 252,92 лв. по четири от процесните
фактури, които са за стойност на потребена ел.енергия. След изтичане на срока
за изпълнение на задължението по фактурите длъжникът е изпаднал в забава, без
да е необходимо да бъде поканен за плащане на задължението, по арг. от чл.84
ал.1 от ЗЗД. Дължимото от него обезщетение за забава, за периода от падежа на
всяка от четирите фактури за потребена ел.енергия до 13.09.2018г., изчислено от
съда по реда на чл.162 от ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва,
възлиза на сумата 38,29лв.
С оглед изложеното
исковата претенция е основателна за сумата 252,92 лв.-главница за потребена
ел.енергия по фактури ФП №********** от 18.01.2017г.с падеж 27.02.2017г на
стойност 112,90 лв., ФП №********** от 20.02.2017г. с падеж
27.03.2017г. на стойност 123,54лв., ФП №********* от 20.03.2017г. с падеж
25.04.2017г. на стойност 13,12лв., ФП №********** от 20.04.2017г. с падеж
25.05.2017г. на стойност 3,36лв, както и за сумата 38,29лв.- мораторна лихва върху главниците по горепосочените четири фактури, за периода от
падежа на всяка от фактурите до 13.09.2018г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 252,92лв. следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задълженията, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на сумата 19лв., представляваща такса за възстановяване, съдът намира за основателно възражението за нейната недължимост. Съгласно чл.123 от ЗЕ и чл.20 от ДПЕЕ, крайният снабдител може временно да преустанови снабдяването с ел.енергия при неизпълнение на задължението на потреителя за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като нормата на чл.20 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ вменява задължение на ищеца да отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да укаже, че ако не предприеме изпълнение в предвидения в ОУ срок, ще последва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. В конкретния случай, по делото не бяха представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че е нарушен предвидения в ОУ ред за прекъсване на ел.захранването. Освен това, съгласно чл.21 от ОУ на ДПЕЕ и чл.124 от ЗЕ възстановяването на снабдяването с електрическа енергия се извършва след отпадане на основанието за прекъсването, а ако е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след заплащане на направените разходи за прекъсване и възобновяване. Доколкото в настоящото производство се претендира незаплатени суми за ел.енергия и ответникът не е изпълнил задължението си да ги заплати, то не се установява, че е възникнало задлъжение за ищеца да възстанови ел.захранването в обекта и да претендира такса за това. Освен това, видно от заявеното от вещото лице, ел.захранването в обекта е било прекъснато и СТИ демонтирано, като по делото няма данни същото да е било възстановено. Отделно от това клаузата на чл.21 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, която възлага на потребителя разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е по негова вина е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не следа да се прилага, защото е нищожна. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и без да е релевирано възражение от страните по делото. Цитираната клауза от ОУ противоречи на разпоредбите на чл.122-чл.124 от ЗЕ. В посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да търси заплащането на разноски за прекъсване и възобновяване на снабдяването, като такова не е предведено и в клаузите на договора за продажба, уреждащи задълженията на потребителя /чл.17 от ОУ на ДПЕЕ/. При това положение съдът намира, че разпоредбата на чл. 21 ал. 1 изр. 2 ОУ на ДПЕЕ е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Нищожната клауза не може да породи валидно вземане за ищеца, поради което претенцията му за заплащане на сумата от 19 лв., като стойност на такса възстановяване се явява неоснователна и иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в негова полза. В конкретния случай
разноските са: 100лв. за държавна такса, 20лв. за такса за обнародване в Държавен
вестник, 150лв. за възнаграждение за вещо лице, 150 лв. за възнаграждение за
особен представител, като има заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството
не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият
размер на разноските на ищеца възлиза на 520 лв., като с оглед уважаване
на част от исковите претенции на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 488,15 лв. за разноски в настоящото производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.М., роден на ***г., ДА ЗАПЛАТИ на „Е- П П” АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:****** сумата
от 252,92 лв./двеста петдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки/ - главница за консумирана електрическа
енергия, по фактури №**********
от 18.01.2017г.с падеж 27.02.2017г на стойност 112,90 лв.,
ФП №********** от 20.02.2017г. с падеж 27.03.2017г. на стойност
123,54лв., ФП №********* от 20.03.2017г. с падеж 25.04.2017г. на стойност
13,12лв., ФП №********** от 20.04.2017г. с падеж 25.05.2017г. на стойност
3,36лв, за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в с.Х****, сумата от 38,29 лв./тридесет и осем лева и двадесет
и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на
всяка от фактурите до 13.09.2018 г., ведно
със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба /12.10.2018 г./ до
изплащане на вземането, както и сумата 488,15лв./четиристотин осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/
за разноски по делото за държавна такса, такса за обнародване в ДВ,
възнаграждения за вещо лице, за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в
частта за сумата 19лв./деветнадесет лева/, представляваща такса за
възстановяване на ел.захранването, по фактура ТП
№********** от 23.03.2017г., като неоснователен и недоказан в тази част.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: