РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Тетевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100201 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7,
ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от
адв. М. срещу „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул.
„Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя Здравко Стаменов Райчев.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клауза, предвиждаща такса бързо
разглеждане на Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с
„ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК *********, като
противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.
Излага се в исковата молба, че на 03.10.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен
заем № с „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 200 лева, при погасяване в срок до 02.11.2022 г.
В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,60 %, лихвен
процент за креди та в размер на 40,94 %, сума на лихвата за срока на договора - 6,73 лв. В
договора било записано, че кредитонолучателят дължи сума в размер на 51,26 лв. такса за
бързо разглеждане.
М. Г. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е заплатила по сметка
па дружеството изцяло сумата но договора, включително такса за експресно разглеждане, а
именно: 257,99 лева
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ но кредита, тъй като в договора за потребителски креди те
налице грешно посочен размер на ГПP, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПК. Заявява, че още със сключване на договора било
1
посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на
подписване на договора. Следователно се касае за уговорки но сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради
което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит но смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този
смисъл, счита, че невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата па чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събиране то на възнаграждения но пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се сина до надхвърляно ограниченията на закопа за
максимален размер на ГПР. С тези действия „ВИВУС.БГ“ ЕООД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове
ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа па
присъединяването към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за
синхронизиране па българското законодателство с европейското.
Сочи се в исковата молба, че възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна
услуга но смисъла па чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което
е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлявала и реално предоставена
допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.
Сочи, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.
Съгласно ЗПК, тъй като кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането,
усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си
набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко нарушение на
разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи
на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Моли съда да прогласи Нищожност на клауза, предвиждаща такса бързо разглеждане
на Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ВИВУС.БГ“
ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК *********, като противоречаща на
ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „ВИВУС.БГ“
ЕООД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените
данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен
договор за потребителски кредит от дата 03.10.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че
2
целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради
заобикаляне на Закона, респективно на отделни негови клаузои по съображения изложени в
ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.
Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните
от процесуалния представител на ищеца разноски.
От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за
прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща такса за
бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М.
Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК ********* и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51.26 лева
представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски
кредит.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването
на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във
всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в
конкретния случай - противоречие с добрите нрави.
Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД град София е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ
и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова
дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла
н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните
институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите
по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се
установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит № от
03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
3
Видно от съдържанието на Договор за кредит № от 03.10.2022 г. в него в табличен
вид е посочена сумата от 51.26 лева под формата на посочената допълнителна такса, при
сума на кредита от 200 лева и ГПР 49.60 %.
С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна
услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в
срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по
кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е
включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество
прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и
отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно
клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.2. от ОУ е предвидено, че
срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, което неминуемо
съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана
на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.
Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените
такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване
чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в
колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга,
която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.
Предвид всичко изложено, посочените уговорки на договора за кредит са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието им с нормата с
повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Според правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП нищожността на клаузи в потребителските
договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези
клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл. 6, пар. 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи.
Макар кредиторът да е финансова институция и договорът за кредит да е възмезден,
не може да се счита, че същият е изцяло нищожен, при нищожност на клаузата за включена
от допълнителна услуга.
4
Аргумент, че прогласяването на отделна договорна клауза за недействителна не влече
нищожност на целия договор, се извежда и от чл. 23 ЗПК, според който при прогласяване на
договора за недействителен се връща само чистата стойност на кредита. Логическото
тълкуване на разпоредбата налага извод, че действието на договора се запазва, потребителят
дължи изпълнение, но следва да върне само стойността на заетата сума.
Ето защо, съдът счита, че нищожността на определена договорна клауза не влече
нищожност на договора изцяло. С оглед основателността алтернативно предявеният иск и
установяването на най-тежкото основание за недействителност на клаузите от сделката -
противоречието им със закона, произнасянето на съда следва да бъде ограничено единствено
до този порок.
По отношение на предявения е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 24 от ЗПК: Фактическият му състав изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това
предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено
основание, като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а
съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.
Претендираната сума в размер на 51.26 лева, представляваща недължимо платена сума, при
начална липса на основание от сключен Договор за кредит № от 03.10.2022 г., съдът взема
предвид факта, че по установената като нищожна клауза „Такса бързо разглеждане“
уговорената престация е в общ размер на 51.26 лв., реално изплатената е в размер на 51.26
лв., което напълно кореспондира със заключението по допусната и неоспорена от страните
ССЕ.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 51.26 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожни клаузи по Договор за кредит № от 03.10.2022 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 29.02.2024 г. в съда до
окончателното изплащане на вземането. Поради това и осъдителният иск също следва да
бъде уважен в определения размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото, изразяващи се в
заплатена Държавна такса в размер на 50 лева и сумата от 200 лева депозит за назначената
експертиза.
Отделно от това, в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от
адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор
за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани
доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък
върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
5
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024
г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на
адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. М. следва да бъде
определено адв. възнаграждение в размер от 400 лева с ДДС по двата иска общо или по 200
лева с ДДС за всеки от исковете, което е в границите за съответния вид дейност, определени
с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от
съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено от
ответника. В този смисъл е и Определение № 324 от 16.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024
г. по описа на ОС – Ловеч; Определение 450 от 24.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по
описа на ОС – Ловеч; Определение № 416 от 12.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по
описа на ОС – Ловеч и др.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
10а от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД на клаузата на Договор за потребителски кредит № от
03.10.2022 г., предвиждаща дължимост на „Такса бързо разглеждане“, сключен между М.
Х. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, и „ВИВУС
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
която предвижда заплащането на възнаграждение за „Такса бързо разглеждане“ в размер на
51.26 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на М. Х. Г., ЕГН
********** от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 сума в размер на 51.26
лева, представляваща недължимо платена сума по чл. 4.2 от ОУ към Договор за
потребителски кредит № от 03.10.2022 г., сключен между страните, която предвижда
6
заплащането на възнаграждение за „Такса бързо разглеждане“ ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на М. Х. Г., ЕГН
********** от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 сума в размер на 250
лева съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „ВИВУС БГ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК
сумата от 400 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
М. Г. по гр.д. № 201/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7