Р Е Ш Е Н И Е
№ 44/28.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 857 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик против Решение
№ 385/18.06.2021 г., постановено по АНД № 275/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 13-002468 от 27.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик, с
което на „Дими 2020“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно е
тълкувано понятието работодател, което има легална дефиниция. Сочи се, че няма
спазени изисквания за преотдаване на персонал между дружествата „Дими 2020“
ЕООД и „Си Джи Груп“ ЕООД. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване
на обжалваното НП.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище се
поддържа жалбата. Претендират се разноски по делото. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът – „Дими 2020“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, в писмено становище и устно в съдебно
заседание, сочи, че решението на Районен съд – Пазарджик
е правилно
и законосъобразно, моли за
неговото
потвърждаване. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд
за законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди. Посочва,
че не съществува нормативна забрана един обект да се ползва съвместно от две
дружества.
Административен
съд – Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно и
допустимо. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При изцяло изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал и
до правилни правни изводи.
С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 13-002468 от
27.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик,
с което на „Дими 2020“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, във
връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно:
„Дими
2020“ ЕООД е санкционирано с обжалваното НП за това, че в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 14.10.2020
г., в обект на контрол – Заведение за бързо хранене „Златното пиле“, находящо
се в гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 8, не е уредило като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор
в писмена форма с лицето В. С. Т., която била заварена да престира труд като „помощник
в кухнята“.
Това съставлявало нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
То било установено първоначално на 14.10.2020 г. при проверка на място в обекта
на дружеството и окончателно на 21.10.2020 г. – при преглед на фирмената
документация в сградата на ДИТ Пазарджик, когато не бил представен трудов
договор в писмена форма за горепосочения работник. Проверката била извършена по
повод получен сигнал от ТД на НАП Пловдив, че дружеството „Си Джи Груп“ ЕООД не
извършва дейност, но наема работници/служители.
На място в гореописания търговски обект били заварени да престират труд няколко
човека, които извършвали различни дейности, сред които и В. Т.. От въведеното в
експлоатация фискално устройство в обекта бил изведен фискален бон, който
сочел, че търговската дейност се осъществява от „Дими 2020“ ЕООД.
На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в
които декларирали трудови правоотношения със „Си Джи груп“ ЕООД. Такава
декларация попълнила и В. Т..
Въз основа на
тази фактическа обстановка е бил съставен АУАН и е издадено НП за нарушение на
чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че с оглед
представените по делото доказателства, работодател по отношение на лицето В. Т.
се явява дружеството „Си Джи Груп“ ЕООД, тъй като още преди проверката е бил сключен
трудов договор между цитирания работник и „Си Джи Груп“ ЕООД, за който това дружество
като работодател своевременно е подал уведомление и бил регистриран в НАП, а копие
от уведомлението е било връчено на лицето. По силата на този договор между страните
е възникнало валидно трудово правоотношение, като на работника е възложено да изпълнява
длъжността „работник в кухня“. По време на проверка лицето е било заварено да работи
именно на тази длъжност.
Правилно съдът е
коментирал фактическата обстановка, а именно че обектът, в който е полаган трудът,
е ползван от „Си Джи Груп“ ЕООД по силата на сключен договор за наем с „ДИМИ
2020“ ЕООД. Трудовото възнаграждение е заплащано от свид. А. Л. – домакин-касиер
в „Си Джи Груп“ ЕООД. Обстоятелството, че в обекта търговска дейност е осъществявало
и дружеството-жалбоподател „ДИМИ 2020“ ЕООД
не налага извод, че завареното да работи лице е престирало труд в негова
полза.
Настоящата
касационна инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че не съществува
нормативна забрана един търговски обект да се ползва съвместно от няколко правни
субекта дори такава възможност имплицитно се извежда от чл. 18 от ЗЗБУТ. Не съществува
нормативна забрана лицето, което предлага и продава определен вид хранителни продукти
в стопанисван от него търговски обект, да възложи приготвянето им на друг правен
субект, за което да ползва работната сила на наети от този субект лица, в рамките
на надлежно възникналите между тях трудови правоотношения. Обстоятелството, че
„Си Джи Груп“ ЕООД е предоставяло на друго юридическо лице – търговец, продукта
на ползвания от него труд, е ирелевантен за настоящия казус въпрос. Трудово-правната
връзка между „Си Джи Груп“ ЕООД и работника е надлежно възникнала въз основа на
валиден и своевременно регистриран в НАП трудов договор. Не съществува нормативен
регулатор, уреждащ административен или съдебен ред, който да пренебрегне неоснователно
както този договор, така и свободната воля на страните по него.
С оглед
гореизложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил
правилен съдебен акт, като е отменил обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд – Пазарджик ще следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение, тъй като соченото в НП и АУАН нарушение не е установено да е извършено.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено.
Разноските са в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, за
което са представени и доказателства за извършването им – договор за правна
зашита и съдействие. Възражението на ответната страна за прекомерност е
неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за
този вид дела е 370 лева, като така заплатеното в никакъв случай не се явява
прекомерно с оглед проведеното едно съдебно заседание по делото с участие на
процесуалния представител на ответника и изготвянето на писмена защита от
негова страна.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІ съдебен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила
Решение
№ 385/18.06.2021 г., постановено по АНД № 275/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик да
заплати на „Дими 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пазарджик, сторените по делото разноски в размер на
400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)