Решение по дело №144/2018 на Районен съд - Козлодуй

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № ….

Гр.Козлодуй, 03 юли 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, наказателна колегия, първи състав в публично заседание на 03.07.2019 г. /трети юли, две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

                                                      Председател: Цветанчо Трифонов

 

при секретаря Г.Д. и прокурора Валери Илиев, като разгледа докладваното от съдия Трифонов АНД № 144 по описа за 2018 година на Козлодуйския районен съд, въз основа на доказателствата по делото и закона,

 

Р Е Ш И:

 

Признава обвиняемия С.Д.Т., роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, средно специално образование, разведен, безработен, няма професия, неосъждан, ЕГН ********** за невинен в това, на 13.08.2013 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, в сградата на Районен съд гр. Оряхово, пред съдията по вписванията при „Службата по вписванията“ при Районен съд - гр. Оряхово, при съставянето на Констативен нотариален акт №110, том 9, рeг. №3966, н. д. №1516 от 2013 г., съзнателно да се е ползвал от неистински частни документи /саморъчни завещания/, както следва - Завещание от 29.VII.1964 г., на което е придаден вид, че е издадено от името на Г. Р. П. и от Завещание от 10.VIII.1989 г., на което е придадено вид, че е издадено от името на Р. Г. П., за да докаже, че съществува правото му на собственост върху цялото недвижимо и движимо имущество на завещателите, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 НПК разноските по делото и тези остават за сметка на държавата.

Решението може да се обжалва и протестира пред Врачански окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

Решението да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

 

                                                           Районен съдия :

                          Мотиви на решение № 63 по а.н.д. 144 от 2018 год.

 

 

  Производството е по Глава 28 от НПК.

Районна прокуратура град Козлодуй е внесла постановление против С.Д.Т., ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***, за това, че на 13.08.2013 година, в гр. Оряхово, обл. Враца, в сградата на Районен съд, гр. Оряхово, пред съдията по вписванията при „Службата по вписванията“ при Районен съд - гр. Оряхово, при съставянето на Констативен нотариален акт №110, том 9, Per. №3966, н. д. №1516 от 2013 г., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи /саморъчни завещания/, както следва - Завещание от 29.VII.1964 г., на което е придаден вид, че е издадено от името на Георги Радулов Пуйкански и от Завещание от 10.VIII.1989 г., на което е придадено вид, че е издадено от името на Радул Георгиев Пуйкански, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху цялото недвижимо и движимо имущество на заветниците, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с предложение същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК за извършено от него престъпление по смисъла на чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Обвиняемият не се признава за виновен и дава обяснения.

Основният му аргумент е, че не е знаел че завещанията са неистински. Не оспорва че ги е използвал пред съдията по вписванията в Районен съд Оряхово, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху имуществото на завещателите.

Според постановлението на обвинението, обвиняемият Т. е един от наследниците на своя прадядо Георги Радулов Пуйкански, роден на *** г. и починал на 22.01.1966 г. След смъртта си Георги Пуйкански оставил като един от наследниците си своя син Радул Георгиев Пуйкански, който починал през 1991 г. От своя страна Радул Пуйкански оставил като един от своите наследници по закон и Дафина Радулова Томова – майка на обвиняемия С.Т.. Дафина Томова Починала през 2002 г. и оставила за свои наследници С.Т. и неговата сестра Румяна Чолакова. Обвинението твърди, че Георги Радулов Пуйкански бил неграмотен и до смъртта си живеел в едно домакинство със своя син Радул Пуйкански. Преди образуването на ТКЗС Георги Пуйкански притежавал поземлени имоти с обща площ от 132,374 дка. При създаването на ТКЗС през 1950 г. той, съгласно традицията бил предоставили на синовете си Радул и Димитър земеделска земя, която тя били внесли като дялов капитал в ТКЗС.

На 26.10.1992 г. Генка Радулова Тотева от с. Паволче депозирала молба в Поземлена комисия гр. Оряхово за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Радул Георгиев Пуйкански. С протокол 790 от 10.11.1992 г. Поземлената комисия от гр. Оряхово признала правото на собственост на заявените земи, подробно изброени в постановлението и общо около 123 дка, на наследниците на Радул Георгиев Пуйкански. По повод възникнал спор между наследници било водено гр.дело № 345/1994 г. , с което на Георги Радулов Пуйкански били признати за възстановяване 132,374 дка.

С протокол № 10/09.02.2001 г. Поземлената комисия в гр. Оряхово признала правото на собственост на наследниците на Радул Пуйкански  възлизащи общо на 96,930 дка.

През 2002 г. Дафина Радулова Томова – майка на обвиняемия, предявила иск в Районен съд Оряхово с основание чл.97 ал. 4 ГПК, против ответниците Йордана Янева и Асен Войков за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на едно влязло в сила решение, изразяващо се в съставянето на неистински документ - Декларация от 02.06.1950 г. С тази декларация Георги Радулов Пуйкански – прадядо на обвиняемия Т. бил дал съгласието си описани в декларацията земеделски земи да бъдат внесени в ТКЗС. Ищцата считала, че Георги Радулов Пуйкански бил неграмотен, поради което атакуваната декларация не е възможно да бъде написана саморъчно от него.

В хода на процеса Дафина Томова починала и на нейно място в производството встъпили Румяна Димитрова Чолакова и нейния брат С.Д.Т.. По това дело с № 124/2002 г. Районен съд Оряхово постановил решение № 38/15.06.2003 г., с което отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Решението било обжалвано, но с друго такова с № 539/27.03.2007 г. по въззивно гр.дело     № 150 по описа на Врачански окръжен съд било оставено в сила. От своя страна Върховния касационен съд с решение 839/17.07.2007 г. оставил в сила решението на Врачански окръжен съд. Иначе казано не било установено, че Георги Радулов Пуйкански е бил неграмотен, поради което искът за установяване на престъпно обстоятелство на това основание и с предмет декларация от 1950 г. бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, а решението влязло в законна сила.

Обвинението счита, че след като встъпил в производство по това дело на мястото на своята починала майка ищцата Дафина Томова, обвиняемият е знаел че Георги Пуйкански е бил неграмотен, поради което приел да участва в него.

През 2005 г. Т. бил изтеглил кредит в размер на 5000 лв., но спрял редовното му изплащане . Поради тази причина срещу него било образувано изпълнително дело на ЧСИ Кирилова, но въпреки това вземането не било събрано по принудителен ред.

Това обстоятелство дава основание на обвинението да счита, че за обвиняемия е бил налице мотив за извършване на престъплението, в което е обвинен.

Според постановлението на прокуратурата по неустановен начин и на неустановена дата, в началото на м. август 2013 г., Т. се снабдил с неистински частни документи – завещания. Обвиняемият бил в затруднено финансово положение и се нуждаел от парични средства за погасяване на задълженията си към кредитора. На 13.08.2013 г., в Службата по вписванията при РС-Оряхово, обл. Враца той се явил и депозирал за обявяване два броя саморъчно изготвени завещания, както следва: Завещание от 29.07.1964 г, на което е придаден вид, че е издадено от името на Георги Радулов Пуйкански и Завещание от 10.08.1989 г., на което е придаден вид, че е издадено от името на Радул Георгиев Пуйкански, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху цялото недвижимо и движимо имущество, собственост на неговите възходящи. Завещанията били на лист хартия, формат А4, саморъчно изготвени, датирани, като същите не били поставени и запечатани в пощенски пликове. Съгласно изискванията на Закона за наследството, обвиняемия С.Т. се бил подписал в долния ляв ъгъл на документите като молител, след което се вписал. Документът бил нотариално заверен от Съдията по вписванията при Службата по вписванията при РС-Оряхово, като Завещанието, изготвено от името на Георги Пуйкански било заведено с Рег. № 5410/13.08.2013 г., а Завещанието, изготвено от името на Радул Пуйкански било вписано с Рег. № 5409/13.08.2013 г. На по-горецитираната дата, Съдията по вписванията – св. Райна Русолова, съставила Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съгласно изискването на чл. 27 от Закона за наследството. На 16.08.2013г. Т. подал молба до съдията по вписванията н РС – Оряхово, с която поискал да му бъде издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти предмет на вписаните завещания. На същата дата съдията по вписванията Русолова, въз основа на представените доказателства, признала С.Т. за собственик на тези имоти, което обективирала в нот.акт № 110, том 9, дело 1566/2013г.

На 28.08.2013г.  обвиняемият депозирал заявление в ОСЗ град Оряхово за вписване промяната на собствеността на процесните земеделски имоти според констативният си нотариален акт, който представил. Останалите наследници не били запознати с това обстоятелство. В последствие през 2013г. останалите наследници завели дело за делба на земеделските имоти останали им в собственост от Георги Радулов Пуйкански. В хода на това производство били представени писмени доказателства, според които собственик на имотите предмет на делба е С.Т..

На 15.05.2014г. Ц.М.Ц. *** внесла сигнал в РП – Оряхово по повод представените завещания от С.Т.  като изразила съмнение, че те са истински.

В хода на делбата друг наследник Юлия Алексиева Томова от село Челопек депозирала иск с правно основание чл. 343 от ГПК против обвиняемия Т. за обявяване за недействителни завещанията на Георги Радулов Пуйкански от 29.07.1964г. и на Радул Георгиев Пуйкански от 10.08.1989г. С решение № 92/27.05.2015г. по гр.дело № 461/2013г. по описа на РС – Оряхово саморъчното завещание на Георги Радулов Пуйкански било обявено за нищожно, като бил отменен и така съставения констативен нот.акт № 110. Искът за обявяване на нищожността на завещанието произхождащо от Радул Георгиев Пуйкански от 10.08.1989г. бил отхвърлен. Това решение било обжалвано и ОС – Враца обявил нищожността на завещанието и на Радул Георгиев Пуйкански от 10.08.1989г. изготвено в полза на С.Т.. В останалата част решението било потвърдено.

На досъдебното производство били изготвени две съдебни почеркови експертизи и от тях е видно, че ръкописните текстове на двете саморъчни завещания не са изпълнени в частност от С.Д.Т.. Доказано било, че подписите положени като молител пред съдията по вписванията са изпълнени от него. Освен това експертът заключил, че съдържателната част на завещанието от 29.07.1964г. е бил осъществен с използване на пишещо средство – автоматична писалка, а ръкописния текст в съдържателната част на завещанието от 1989г. е изпълнен с химикална паста от пишещо средство – химикал. Вещото лице е посочило, че не може да се определи по категоричен начин давността на изготвянето на двете завещания. Експертът е категоричен, че саморъчното завещание от 29.07.1964г. със завещател Георги Радулов Пуйякански е написано и подписано с химикалка тип РОЛЕР, черна на цвят, произведена на световния пазар след 1970г. поради което завещателното разпореждане не би могло да бъде съставено на посочената в него дата от 1964г.

Казаното до тук дава основание на обвинението да заключи в постановлението си, че от обективна и субективна страна обвиняемият Т. е осъществил състава на престъплението по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 13.08.2013г. в град Оряхово съзнателно се е ползвал от неистински частни документи /саморъчни завещания пред съдията по вписванията към РС – Оряхово, както следва: завещание от 29.07.1964г. на което е придаден вид, че е издадено от името на Георги Радулов Пуйкански и от завещание от 10.08.1989г., на което придадено вид, че е издадено от името на Радул Георгиев Пуйкански, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху цялото недвижимо и движимо имущество на завещателите като за самото съставяне на завещанието на Т. не може да се търси наказателна отговорност.

Пак в постановлението обвинението счита, че цитираното по-горе деяние от субективна страна е извършено при условията на пряк умисъл. Съществуването на този умисъл се извеждало от последователността в действията на обвиняемия, от което можело да се направи обоснованият извод, че той е знаел, че така изготвените завещания са неистински, тъй като не изхождат от лицата посочени като техни автори, но въпреки това използвал тези частни документи като доказателства за тези обстоятелства, за да извлече имотна облага за себе си.

Съгласно чл.378, ал.3 от НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението, ето защо съдът приобщи като доказателства по делото събраните на досъдебното производство такива.

Съгласно чл.278, ал.2 от НПК при разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в производство доказателства и да се събират нови доказателства. В този смисъл съдът е събрал и допълнително доказателства като е изискал от РС – Оряхово писмени такива – заключение на експертиза по гр.дело 461/2013г. относно истинността на завещанията, протокол за провеждане на съдебно заседание във ВКС по възз.дело 150/2007г. , образувано по жалба от ищците против решение № 539/2007г., графологична експертиза по въпросите дали подписът положен върху касационната жалба срещу решение № 539 е от обвиняемия. Съдът е изискал от СИС при РС – Оряхово и изп. дело № 39/2014г., разпитал е като свидетел Ц.М.Ц..

Обвиняемият не оспорва, че на 13.08.2013г. е внесъл в службата по вписванията при РС – Оряхово два частни документа /саморъчни завещания/, едното от 29.07.1964г. от името на Георги Радулов Пуйкански, а другото от 10.08.1989г. от името на Радул Георгиев Пуйкански, за да докаже пред съдията по вписванията, че съществува правото му на собственост върху цялото движимо и недвижимо имущество на завещателите и в следствие на което на него му бил издаден констативен нотариален акт, който удостоверил това му право върху земеделски земи, които били собственост на двамата завещатели. С това той е изпълнил от обективна страна състава на чл.309, ал.1 от НК – употребил е частен документ с невярно съдържание /неистински частен документ/ за съществуване на някакво негово право, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.

Това се доказва от самопризнанията на подсъдимия и от приложените към делото писмени доказателства – молбата му до съдията по вписванията, издаденият му констативен нотариален акт, двете завещания.

Обвиняемият оспорва, обаче, че е знаел, че тези документи – завещанията, са неистински. В обясненията си в съдебното заседание от 21.05.2018г. той обяснява следното: до 2012г. живеел в град Плевен, но след като през същата година неговата майка починала, той решил да направи ремонт в дома им в село Остров и при него намерил двете завещания. Те били в някаква тетрадка на неговия дядо. След това се консултирал с някакъв човек в селото, който му казал, че не били актуални. В последствие през 2013г. бил разбрал, че завещанията са валидни и затова ги обявил. Иначе казано, той оспорва съществуването на субективния елемент – прекият умисъл, който се изисква, за да бъде осъществено престъплението по смисъла на чл.309 от НК.

За съществуването на такъв умисъл обвинението изтъква няколко аргумента.

Първият е, че обвиняемият е използвал тези неистински документи, за да се облагодетелства, тъй като през 2005г. бил изпаднал в затруднено финансово положение, в следствие на което не можел да изплаща кредитите си. Съдът не приема този аргумент, тъй като мотивът изложен в него за извършване на деянието е само предположение. Не съществуват доказателства по делото, преки и косвени, които да доказват наличието на такъв мотив.

Другият аргумент на обвинението за умисъла е, че обвиняемият е знаел, че завещателят Георги Пуйкански е неграмотен, т.е. той не е могъл да напише саморъчно завещанието и да се подпише, от което следва, че е знаел, че това завещание е неистинско, но въпреки това го е използвал.

Съдът не приема и този аргумент на обвинението, поради наличието на следните обстоятелства.

Пред РС – Оряхово майката на подсъдимия била завела дело със правно основание чл. 94, ал.3 от ГПК /отменен/ за доказване на престъпно обстоятелство, а именно, че две декларации от 20.06.1950г. от името на Георги Пуйкански за внасяне на земята в ТКЗС били неистински.  Причината за това,според ищцата Дафина Радулова, била, че Георги Пуйкански бил неграмотен, не е могъл да чете и пише, а вместо подпис е поставял пръстов отпечатък от десния си палец върху документи. В същото време двете декларации били подписани от него, но не с пръстов отпечатък, а с подпис на декларатора в присъствието на двама свидетели. Оряховският районен съд отхвърлил този иск със свое решение № 38/15.06.2003г. по гр.дело № 124/2002г., а Окръжния съд – Враца със свое решение № 539/27.03.2007г. по в.гр.дело № 150/2007г. образувано по жалба на Румяна Чолакова и С.Т., встъпили в процеса на мястото на починалата тяхна майка Дафина Радулова, оставил в сила това решение.

Против това решение била подадена касационна жалба и Върховният касационен съд със свое решение № 839/17.07.2008г. оставил в сила решението на ОС – Враца.

В съдебното заседание проведено на 21.03.2007г. по гр.дело № 150/2007г. на ОС – Враца С.Т. е заявил, че поддържа жалбата си.

От казаното съдът прави извода, че Т. бил наясно с предмета на воденото дело, а така също и с неговия изход. През 2008г., когато ВКС със своето решение потвърдил това на ОС – Враца, а то от своя страна решението на РС – Оряхово, от което става ясно, че Георги Пуйкански не е бил неграмотен. С други думи, когато през 2013г. внесъл двете завещания за обявяване при съдията по вписванията в РС – Оряхово, а в последствие и за снабдяването му с нотариален акт, съобразно цитираните по-горе решения, той е имал съзнанието, че Георги Пуйкански е бил грамотен.

По искане на обвинението е разпитана и свидетелката Ц.М.Ц., която внесла сигнал в прокуратурата по повод тези завещания със съмнението в нея, че били неистински. В разпита си от 24.04.2019г. тя заяви, че предполага, че обвиняемият С. е знаел от сестра си и от майка си, че Георги Пуйкански е бил грамотен. Иначе казано, дори и тя, не твърди, че обвиняемият е знаел, че Георги Пуйкански е бил неграмотен и не може да пише.

От казаното до тук съдът намира, че липсва умисъл в действията на обвиняемия, за да бъде осъществен състава на чл.309 от НК – той е използвал неистинските завещания, за да докаже, че съществува правото му на собственост върху земеделските земи на завещателите  Георги Пуйкански и Радул Пуйкански, но е извършил това със съзнанието, че те са били истински.         Съгласно чл. 9, ал.1 от НК престъпление е това обществено опасно деяние, което е извършено виновно и обявено от закона за наказуемо. Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Престъплението по смисъла на чл.309, ал.1 от НК може да бъде осъществено само при условията на пряк умисъл като форма на вината. Това следва и от разпоредбата на чл.316, във връзка с чл.309 от НК в настоящия случай, според който наказанието предвидено в предходните членове се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ. Изразът „съзнателно” означава, че формата на вината за това престъпление е само пряк умисъл. Такъв по делото не се доказа, поради което и не е налице субективния елемент на престъплението, в което е обвинен обвиняемия.

Съгласно чл. 301, ал. 1,т. 1 от НПК при постановяване на присъдата си съдът обсъжда и решава въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно.

В конкретния случай първите две условия са налице, но липсва условията деянието да е извършено виновно.

В чл. 304 от НК е вменено, че съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или е извършено то него виновно.

С тези мотиви съдът оправда обвиняемия по повдигнатото му обвинение по смисъла на чл.316, вр.чл.309, ал.1 от Н

 

                                                       Районен съдия: