Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 2570 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Предмет на
обжалване е решение
№ 43300
от 17.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 14713 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 73 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД срещу З. „Б.И.“ АД иск с
правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 475,70 лева до пълния предявен размер от 867,96 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети
по застраховано при ищеца по договор за застраховка „Каско“ имущество – лек
автомобил с рег. № В 9595 ВК, причинени от ПТП, настъпило на 10.10.2017 г. в
гр. София поради виновно и неправомерно поведение на водача на лек автомобил с
рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на настъпване на
произшествието е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника.
Жалбоподателят
З. „А.Б.“ АД излага оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част с оглед неправилно приложение на материалния закон
от страна на първоинстанционния съд. Подчертава, че в конкретния случай по
делото е установено по несъмнен начин, че към датата на настъпване на
произшествието застрахованият при ищеца автомобил е бил въведен в експлоатация
преди по-малко от една година, с оглед което и застрахователно обезщетение за
вредите е било заплатено по цени на официален за марката сервиз. По изложените
в жалбата съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен и за отхърлената от първоинстанционния съд част.
Претендира разноски за двете инстанции съобразно основателната част от
претенцията си.
Въззиваемият З. „Б.И.“
АД оспорва жалбата, като с отговора на въззивната жалба представя сключено
между страните на 20.02.2020 г. споразумение, както и платежно нареждане от
23.06.2020 г., удостоверяващо заплащане на пълния размер на претенцията на
ищеца, в това число и частта, предмет на въззивното производство. По изложените
с отговора съображения моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено,
като в полза на страната се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от въззивника.
Със становище,
постъпило в съда на 07.04.2022 г., въззивникът заявява, че не оспорва факта, че
на 26.06.2020 г. въззиваемият е заплатил сума в размер на 1527,96 лева,
погасяваща пълния размер на процесната претенция от 867,96 лева, както и всички
направени за производството пред на СРС от
ищеца разноски. Поддържа претенцията си за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от
въззивника част. По правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд
приема следното:
При съобразяване на
доводите на страните, заявени в тази фаза на производството и с оглед
съдържанието на представените писмени доказателства, установяващи погасяване
чрез плащане на претенцията в пълния ѝ размер, следва да се приеме, че
ответникът въззиваем в производството е признал основателността на иска за
пълния размер, заплащайки същия. Доколкото обаче претенцията на ищеца, предмет
на въззивното производство, в хода на същото е била погасена чрез плащане, то и
към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд същата е
неоснователна на това основание. Видно е от клаузата на чл. 5 от сключеното
между страните споразумение, че кредиторът /ищецът/ се е съгласил да опрости на
длъжника /ответника/ задълженията му за законна и мораторна лихва, при
положение, че споразумението се изпълнява и плащанията се извършват в
уговорените срокове. Следователно не следва да се присъжда законна лихва от
датата на предявяване на иска до датата на извършеното плащане. Ето защо и
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено с
уточнението, че претенцията на ищеца е неоснователна, но поради извършеното в
хода на въззивното производство плащане от страна на ответника.
По разноските:
С оглед изхода от
спора /решението в обжалваната от въззивника ищец част се потвърждава поради
извършеното от въззиваемия плащане/ съдебният акт следва да се отмени в частта,
с която в полза на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски в
размер на 162,72 лева, доколкото към момента на приключване на съдебното дирене
пред първия съд искът е бил изцяло основателен. Остатъкът от разноските,
следващи се на ищеца за производството пред СРС не се претендират, доколкото
същите са погасени чрез извършеното плащане.
Право на разноски за
въззивната инстанция има само въззивникът, тъй като въззивната жалба е подадена
на 06.03.2020 г., а плащането е извършено на 23.06.2020 г. - въззиваемият ответник
е дал повод за образуване на въззивното производство, предвид което и
неоснователно с отговора на въззивната жалба се поддържа, че разноски на
въззивника не следва да бъдат присъждани. Сторените разноски са в размер 25
лева държавна такса и 360 лева с вкл. ДДС
– адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път. Възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК на насрещната страна за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца е неоснователно,
доколкото същото е в размер, съобразен с предвиденото в чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо сума в
размер на 385 лева следва да се възложи в тежест на въззиваемия.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43300 от
17.02.2020 г., постановено по гр. д. №
14713 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 73 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 411 КЗ срещу З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, иск за разликата над уважения размер от 475,70 лева
до пълния предявен размер от 867,96 лева - регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за щети по застраховано по договор за застраховка
„Каско“ имущество – лек автомобил с рег. № В 9595 ВК, причинени от ПТП,
настъпило на 10.10.2017 г. в гр. София поради виновно и неправомерно поведение
на водача на лек автомобил с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата
на настъпване на произшествието е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, поради погасяването му чрез
плащане на 23.06.2020 г.
ОТМЕНЯ решение № 43300 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14713 по описа за
2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 73 състав, в частта за разноските,
с която З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 162,72
лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 385
лева – разноски за настоящото производство.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ
могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, банка: А.Б.Б..
Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.