РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Благоевград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500699 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№4159/11.07.2022 г.,
подадена от адв. А. А., процесуален представител на М. К., против
Решение №160/20.06.2022 г., постановено по гр.д. №1409/2021 г. по
описа на РС гр.П.. Възразява се, че съдът не е защитил в решението си
най – добрия интерес на детето, като е игнорирал дълбоката му
емоционална връзка с неговия баща и по – добрите битови условия,
които може да му предостави той. Възразява се, че съдът не е оценил
каква радикална промяна ще бъде за детето промяната на семейната и
социалната му среда, с която е свикнало в гр. П., ако бъде представено
упражняването на родителските права на майката, която живее в гр.
С.. Поддържа се, че бащата има добри качества на родител и е в
състояния да предостави на детето пълноценна родителска грижа.
Жалбоподателят иска атакуваното решение да бъде отменено и
делото да бъде решено като бъдат уважени неговите искове, респ.
1
бъдат отхвърлени насрещните такива на В. М..
Последната, чрез процесуалния си представител адв. Г., заявява в
открито с.з., че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни,
а решението на ПРС е правилно. Ето защо иска то да бъде потвърдено.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
След преценка да доказателствения материал, събран от
първоинстанционния съд, решаващият състав прие за установени
следните факти :
Ищецът М. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Х. Ч.“ № *, ЕГН
********** и ответницата В. О. М., с адрес в гр. С., ул. „О.“ № *, ЕГН
**********, са родители на малолетното дете Т. М. К.а, ЕГН
**********. Понастоящем детето Т. М. К.а е на * години.
Не е спорно между страните, че от месец септември на 2014 г. до
месец юни на 2017 г. те са живеели на семейни начала, след което са
се разделили. Същите не спорят и заявяват идентични твърдения и за
това, че след раздялата им ответницата, заедно с детето, се е
установила в дома на своите родители в гр. С., където до средата на
2020 г. е полагала непосредствените грижи за същото. Нямат
противоречия и за обстоятелствата, че тя е била подпомагана и от
родителите си в грижите за детето, които са били добри, а също и че
бащата през този период е предоставял парична средства за
издръжката на Т. и е можел да общува с нея и да я взема при себе си
винаги, когато е искал.
Установява се от трудов договор №429/23.08.2021г., че В. М.
работи по трудово правоотношение в администрацията на община С. и
получава основно месечно възнаграждение в размер на 700лв. С
декларация са семейно и материално положение и имотно състояние е
декларирала, че притежава лек автомобил марка Фолксваген, модел
„Голф 5“ и живее с родителите си.
2
Видно е от декларация са семейно и материално положение и
имотно състояние на М. К. и удостоверение от „Тим трейд“ ЕООД, на
което е управител, че получава месечно възнаграждение от 650лв. и
притежава земеделски имот нива с площ от 5 894кв.м.
От социалните доклади, изговени и представени пред
първоинстанционния и пред настоящия съд се установява, че двамата
родители на детето Т. М. К.а имат много добри битови условия за
отглеждането й. Социалните работници са установили, че то има
близка емоционална връзка и с майка си и баща си, както и с техните
родители, които ги подкрепят в отглеждането й. И за двамата
родители е установен родителски капацитет, който е адекватен на
нуждите на детето и то общува спокойно и с двамата, въпреки
конфликтите помежду им. Следва да се съобрази обстоятелството, че
последният социален доклад, който е за въззивното производство е
изготвен при условията на прекъснат контакт между майката и детето
от страна на бащата и само въз основа на разговор с него и с бабата Т.
К.а.
От показанията на разпитаните свидетели на М. К. съдът счита,
че следва да обсъди и да даде вяра само на тези, които са за
непосредствени възприятия. Показанията, които възпроизвеждат
чужди възприятия, включително на малолетното дете Т. К.а, са
ирелевантни, тъй като не могат да бъдат съпоставени с други
доказателства. От свидетелствата на Т. К.а и К. Т. се установи, че М.
К. полага много добри грижи за отглеждането на детето и е ангажиран
с образованието и развитието му, тъй като e осигурил посещаването на
танцова и езикова школа от детето. Той полага и необходимите грижи
за неговото здраве като му е осигурил необходимата сТ.тологична
грижа. Същите свидетели установяват, че бащата живее в
самостоятелно жилище и има много добри битови условия за детето,
както и доходи от собствен бизнес, които му позволяват да полага
пълноценни грижи от финансова гледна точка. Сочат, че до момента
3
на изслушване на свидетелите – м. май 2022г., М. К. не е
съжителствал с друг партньор и не е създавал пречки на В. М. и
родителите й да общуват с детето и да го вземат при себе си.
Двамата свидетели са категорични, че през месеците, в които
майката е била извън страната и детето е било отглеждано от бащата,
той е полагал ежедневни и всеотдайни грижи за детето, като го водил
на детска градина, на разходки, грижил се е за храната, хигиената и
здравето му.
Втората група са свидетелите на В. М., които твърдят, че през
2020г. тя е остнала без работа и е решила да замине, за да работи за
няколко месеца в Англия, поради което е решила да даде детото си Т.
на нейния баща, докато се завърне в България. Свидетелката Л. М.-
майка на ответницата, заявява, че тя и съпругът са искали да се грижат
за детето в този период, но дъщеря им е преценила, че е правилно то
да бъде при баща си. Свид. К. също твръди, че В. й е споделила, че
смята, че е по – добре за детето да бъде при баща си.
Твърдят също, че докато майката е отглеждала детето, не е
препятствала и граничавала общуването между бащата и него. Сочат,
че от своя страна В. М. е грижовна и отдадена на детето си майка, тъй
като му е отделяла цялото си време след работа и е полага
необходимите грижи за него.
Свид. Л. М. сочи, че дъщеря й е страдала от раздялата с детето и
се е завърнала в страната, за да си я прибере при нея и да си я
отглежда.
Двете свидетелки са категорични, че след завръщането на В. М.
през 2021г., М. К. е отказал да й даде детето Т. за постоянно.
Двамата родители са изслушани в първоинстанционния съд, като
К. заявява, че желае да упражнява родителските права, заради
изградената силна връзка с детето и желанието и възможността да се
грижи за него. От своя страна М. декларира също желание да се грижи
4
за детето, тъй като има възможност и желание за това, както и защото
Т. е изключително радостна, когато е при нея.
Останалите доказателста, като неотносими към същността на
правния спор, не следва да бъдат обсъждани.
Правни изводи :
Правното основание на разглежданите първоначални искове е по
чл. 127, ал. 2 и по чл. 149 СК, а на насрещния такъв по чл. 127, ал. 2 от
същия кодекс.
Според решаващия състав, в интерес на детето е, с оглед
пълноценното му израстване, да не се прекъсват контактите и с
двамата родители. Това ще му създаде пълноценен модел на контакт,
както с майката, така и с бащата и ще му позволи да оценява и
възприема света през разбиранията и вижданията и на двамата. Тъй
като родители не живеят заедно и между тях липсва съгласие за равно
поделяне на грижите за детето, т.нар. споделено родителство, съдът
следва да прецени кой от двамата да полага тези грижи
преимуществено, с оглед единствения значим критерий, а именно
интересите на детето.
Категорично се доказа в казуса, че седемгодишната Т. М. е
еднакво привързана и към двамата си родители. Заедно с това, и
двамата се грижат пълноценно и адекватно за нея, както в материален,
така и в интелектуален и емоционален аспект. Ето защо се налага
извод, че всеки от тях е добър родител за детето си и е в състояние да
го отглежда пълноценно.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че материалните
възможности на родителите са равностойни, с оглед представените
доказателства. Но дори и да не са, те не следва да са водещи при
преценката на кой от двамата да се предоставят родителските права и
задължения.
Водещ следва да бъде критерият кой от двамата е по – значим за
5
израстването и възпитанието на детото, с оглед възрастта, пола и
емоционалните му нуждите. В случая от разждането на детето до
петия му рожден ден, то е живяло неотлъчно с неговата майка,
включително и след раздялата на родителите пред 2017г. Това
означава, че то е изградило неразривна и близка връзка с нея, която е
била прекъсната за 7-8месеца, поради заминаване на майката, а след
лятото на 2021г., поради отказа на бащата да върне детето на майката.
Този отказ на бащата, при липса на родителски провинения от страна
на майката, сочи на незряло родителско отношение към детето.
Обичайно е родителите да изпитват силна обич и привързаност към
децата си, но тази обич не може да е мотив за единия родител да
прекъсва съжителството на детето с родителя, който го е отглеждал
преимуществено. По този начин е накърнена трайната и стабилна за
детето връзка и семейна среда, в която е участвала майката.
Родителската незрялост на бащата е ескалирала и същият е
прекъснал всички контакти на детето с майката, включително и по
телефона, след 14.09.2022г., според нейните твърдения във въззивното
с.з. Това егоистично отношение на бащата към детето е вредно за
последното.
На следващо място, решаващият състав отчита обстоятелството,
че детето е момиче и от тази гледва точка за него е от изключително
значение да имала модела на жената и майката в живота си. Връзката с
майката и моделът на женското и майчинското начало, който всяка
майка предава на децата си, е екзистенциален и в случая детето не
следва да бъде лишено от тях. Противното би навредило на негово
емоционално развитие.
Според окръжния съд не е доказано в делото майката да има
вредни навици, пороци или лоша семейна и социална среда, който да
застрашават живота, здравето и развитието на Т. К..
Бащата е създал към настощия момент нова семейна и социална
среда за детето, но обстоятелството, че това състояние продължава без
6
съгласието на майката, не може да обоснове извод, че заради тази
среда, следва да се предоставят родителските права на него.
По изложените съображения съдът счита, че родителските права
и задължения по отношение на малолетната Т. М. К.а следва да бъдат
предоставени на майката В. М..
Безспорно се доказа, че детето е привързано и обича и баща си.
Социалните работници са категорични, че то има силна емоционална
връзка с бащата си. Поради това, за да се съхрани тази връзка, което е
в изключителен интерес на детето и за да има пълноценно общуване и
с родителя, при който не живее, следва да бъде предоставена
достатъчно възможност двамата да общуват. Заедно с това възрастта и
развитието на детето също предполагат активно общуване между тях,
което налага определяне на разширен режим на лични отношения с
детето. Въззивният състав счита, че постановеният такъв от
първоинстанционния съд отчита горепосочените нужди на детето и е в
състояние да гарантира запазване на връзката между Т. К. и нейния
баща.
Определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата
издръжка от М. К. за неговата дъщеря отчита материалните
възможности на същия и нуждите на детето, поради което е адекватен.
Ето защо и в тази част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от въззивната проверка, на ответницата по
жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция,
които са размер на 800лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №160/20.06.2022г., постановено по
гр.д.№1409/2021г. по описа на РС П..
7
ОСЪЖДА М. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Х. Ч.“ № *, ЕГН
********** да заплати на В. О. М., с адрес в гр. С., ул. „О.“ № *, ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8