Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ихтиман, 15.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 397/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, чрез адв. В.Г. от САК, срещу С.В.Б. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 847/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, за сумата от 23,32лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за клиентски номер 6587523 за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2017г.. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника са възникнали облигационни правоотношения по силата на Договор от 04.01.2014г. и Допълнително споразумение от 17.10.2015г.. Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите задължения за използвани мобилни услуги. Твърди, че вземането е прехвърлено първоначално на „С.Г. Груп“ ООД, а последното впоследствие го е прехвърлило на ищцовото дружество.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че е заплатил претендираната сума. Поддържа, че не дължи претендираните разноски.
С влязло в сила определение от 20.07.2021г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение №260228/09.12.2020г., издадена по ч.гр.д№847/2020г. по описа на РС- Ихтиман в частта за сумата от 6,74лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 13.10.2020г.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право по иска за заплащане на месечни такси и потребени услуги се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение между страните по делото по
процесните Договори със съответното
съдържание, вкл. уговорките за цена и срок на издължаването ѝ; 2)
съответствието на клаузите на договора с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са
във вреда на потребителя; 3) потребените далекосъобщителни услуги и стойността
им; 4) валидно сключен договор за цесия; 5) надлежно уведомяване на длъжника за
цесията. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на
ответника е при установяването на горните факти да докаже положителния факт на
плащане.
От приложеното ЧГД №847/2020 . по описа на РС- Ихтиман се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК (срокът изтича на 19.04.2021г.- понеделник, тъй като 18.04.2021г. е почивен ден) заявителят е предявил установителните искове (виж куриерска товарителница на л. 44 от делото), предмет на настоящото производство.
От Договор от 04.01.2014г. и Допълнително споразумение от 17.10.2015г. се установява, че между „БТК“ ЕАД и ответника е съществувало облигационно отношение. Договорите са подписани от ответника в качеството на потребител.
От съдържанието на подписаните договори и от изрична декларация на потребителя се установява, че потребителят е получил възможност да се запознае с приложимите Общите условия на оператора.
Така уговорените клаузи, касаещи предоставянето на мобилни услуги съдът намира, че съответстват на с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи предоставяне на потребените мобилни услуги и стойността им. В тази връзка са представени: фактура №**********/15.10.2017г. и фактура №**********/15.11.2017г..
В представените писмени доказателства са описани подробно потребените услуги- брой разговори и с кой оператор, брой изпратени текстови съобщения, пренос на мобилни данни, месечни такси и др.
Доставената мобилна услуга не оставя във времето материална или веществена следа за съдържанието си, остава единствено дигитална следа за самото ѝ осъществяване. Местата, където се регистрира информацията, че определена услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора – тоест – само при съответния доставчик на мобилните услуги.
В момента на доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, тоест за осъществяването ѝ остава електронна следа, отчетена от оператора и нанесена в съответния дигитален информационен носител, от който тя се трансформира в лингвистичния си аналог, за да се материализира информацията, примерно, на хартиен носител – фактури, справки, таблици и т.н. Това е единствената информация /създадена идентично в посочените сървъри/ и тя по принцип не може да бъде променяна или подправена при отпечатването ѝ впоследствие.
Следователно, ако е отбелязано такова регистриране, това означава, че услугата с описаните параметри е доставена, а информацията за нея се залага едновременно в различните системни програми, чрез които се извършват калкулациите, фактуриранията, справките, отчетите и т.н.
Може да се отбележи в насока надеждността на доказателственото средство и това, че то, макар да е представено от ищеца, моментът на издаването му предшества завеждането на исковата молба – тоест, към датата на отпечатването на справката операторът не е имал качеството „страна“ в съдебен процес и е издал документа не по повод висящо дело. Освен това не може да се предполага и последваща материална, графична подправка на документа, именно понеже след издаването му той се е намирал в държане и на ответника, поради което съдът приема, че е във вида, отпечатан от ищеца.
Ответникът не е оспорил дължимостта на сумите след издаване на процесните фактури.
Поради всичко това към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била дължима сумата от 23,32лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за клиентски номер 6587523 за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2017г..
От Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г. (л. 14 от делото) се установява, че „БТК“ ЕАД цедира на СГ ГРУП ООД вземания, индивидуализирани в съответното Приложение.
От Потвърждение за сключена цесия (л. 20 от делото) се установява, че прехвърлянето вземането срещу ответника е потвърдено писмено по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че се касае за вземане от 23,32лв. срещу ответника, като тази информация представлява извлечение от Приложение №1 към Договора и цесионерът е упълномощен да уведомява длъжника за прехвърлените вземания.
От Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. (л. 12 от делото) се установява, че „ СГ ГРУП ООД цедира на ищцовото дружество вземания, индивидуализирани в съответното Приложение.
От Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор (л. 21 от делото) се установява, че вземане по договор за мобилни услуги в размер на 23,32лв. с длъжник ответникът по делото е включено в това приложение.
От Уведомление за цесия (л. 22 от делото) се установява, че в същото съдържа информация до длъжника за гореописаните две цесии, както и че изрично е посочено, че задължението следва да бъде заплатено на ищцовото дружество.
Уведомяването за цесията е извършено с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС,ТК, I т.о.).
С отговора на исковата молба е представена разписка за внесена по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 23,32лв., като датата на превода е 17.06.2021г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (29.10.2020г.) и след депозиране на исковата молба (20.04.2021г.).
С оглед представените доказателства за заплащане на дължимата сума от ответника съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото И ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като датата на извършеното от него плащане е 17.06.2021г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (29.10.2020г.) и след депозиране на исковата молба (20.04.2021г.). На следващо място с подадения отговор на исковата молба ответникът изрично посочва, че счита предявения иск за неоснователен, поради което не е налице и признание на иска. По тези съображения по делото не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 25лв. държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и 25лв. държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Г. от САК, срещу С.В.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 847/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, за сумата от 23,32лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за клиентски номер 6587523 за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.В.Б., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сумата от общо 410лв., представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: