Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. Пазарджик, 07.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 235/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.П.в качеството му на кмет
на Община Пазарджик срещу Наказателно постановление № НЯСС- 3 от 11.01.2019 г.
издадено от К.М.В.в качеството му на заместник-председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.201 ал.12
във вр. с чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, на Община Пазарджик, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №
2, представлявана от кмета Т. Д. П. е наложена имуществена санкция в размер на
3 000 лева.
В жалбата обобщено се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на
НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументи за
незаконосъобразност на НП, поради което пледира за неговата отмяна. Представя и
подробна писмена защита в подкрепа на становището си. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов
или процесуален представител, но депозира писмено становище, с което се оспорва
жалбата и се прави искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на НП
като законосъобразно и правилно, излагайки подробни доводи в подкрепа на
становището си.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение
и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа
страна:
Община Пазарджик е санкционирана за това, че като
собственик на язовир „О. 1 /Гарата/“, находящ се в поземлен имот № 000070 в
землището на с. О., общ. Пазарджик, с Акт за ПОС № 7/26.09.2001 г., не е
изпълнила задължителни предписания, дадени от длъжностни лица по чл.190 ал.4 от
Закона за водите, а именно не е почистена дървесната растителност на въздушния
откос на язовирната стена, по начин че да се осигури обход и оглед на същия.
Предписанието било дадено с Констативен протокол № 07-01-015 от 26.03.2018 г.,
като срокът за изпълнение на предписанията бил 31.07.2018 г. На 27.09.2018 г.
при извършена проверка от служители на ДАМТН било установено, че предписанията
не са изпълнени, като не били предприети никакви мерки за почистване на
наличната растителност, което било установено при извършения обход и оглед на малка
и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, при които
било установено, че въздушният откос е обрасъл с дървесна растителност, което
затруднявало обследването му. Така констатираното от инспекторите към РО
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“- ЮЦБ гр. Пловдив в ГД
„НЯСС“ при ДАМТН било отразено в Констативен протокол № 07-02-69/ 27.09.2018 г.
За така констатираното против Община Пазарджик бил
съставен АУАН № 07-177/ 22.10.2018 г. в отсъствие на нарушителя, след като
Община Пазарджик била надлежно поканена за съставяне на акта с Покана изх. №
85-02-310/ 04.10.2018 г., връчена по пощата. По-късно на 08.11.2018 г. АУАН бил
връчен на кмета на Община Пазарджик Т.Попов, видно от разписката към АУАН,
приложен по делото.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение от кмета на Община Пазарджик, което не било уважено от наказващия
орган, който възприел изцяло установената от контролните органи фактическа
обстановка, поради което на 11.01.2019 г. срещу Община Пазарджик било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено по пощата на служител в Община
Пазарджик на 18.01.2019 г., видно от разписка на л.9 от делото. Жалбата против
НП е подадена на 25.01.2019 г. по куриер (л.7 от делото) от санкционираното
лице чрез пълномощник, чрез АНО до РС- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите З.П. и Г.К.. Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът не констатира
нарушение на процесуалния закон, което да е съществено и да води до накърняване
правото на защита на санкционираното лице.
Първо следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им по закон, в същите са отразени
датата, час и мястото на нарушението, както и обстоятелствата- елемент от
фактическия състав на нарушението, т.е. в словесното описание на нарушението е
посочено в достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото и
обстоятелствата, при които то е извършено. В този смисъл съдът не споделя
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за
допуснато нарушение на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и НП, в смисъл, че не е посочена дата на извършване на нарушението, т.к.
посочената дата на установяване на нарушението не можела да се отъждестви
автоматично с тази на неговото извършване.
Според настоящия съдебен състав, това възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение не би било направено, ако бе взето
предвид направеното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП,
както и на съставения преди това АУАН. В абз. 3 от обстоятелствената част на НП
е цитирано подробно какво е било предписано и какъв е бил срокът за изпълнение
на предписаното- 31.07.2018 г. А в абз. 4 от същото, наказващият орган е
посочил, че приема, че с така описаното деяние на 01.08.2018 г. Община
Пазарджик е осъществила фактическия състав на нарушение на чл.190а ал.2 от
Закона за водите. Т.е. АНО е посочил изрично, че административното нарушение е
извършено на 01.08.2018 г., тъй като предходния ден- 31.07.2018г. е изтекъл
срокът за изпълнение на предписанието. Именно до последния ден на месец юли
предписанието е можело да бъде изпълнено, т.е. бездействието до последната
възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а е станало такова едва на
01.08.2018 г., когато дължащият изпълнението все още е бездействал.
Не може да бъде споделено и възражението във
въззивната жалба, поддържано и в писменото становище на процесуалния
представител на жалбоподателя в смисъл, че нарушението не било извършено, т.к.
общината извършила почистване на въпросната язовирна стена, за което била
уведомила с писмо изх. № 11-00-319/12.10.2018г. РО НЯСС- ЮЦБ- гр. Пловдив, като
самото почистване станало през месец април 2018 г. и отново на 29-ти и 30-ти С.
2018 г. От показанията на актосъставителя З.П., както и от смисъла на
горецитираното възражение категорично стана ясно, че действително язовирната
стена е била почистена, но това е станало доста след изтичането на срока за
изпълнение на предписанието- 31.07.2018 г. и по повод на това, че в общината
била получена покана за съставянето на АУАН. Св. П. беше категоричен в
показанията си, че при извършената на 27.09.2018 г. проверка не е имало следи
от предходно почистване, т.е. след първоначално извършената проверка, когато са
били дадени задължителните предписания, още повече, че е имало дървета с
диаметър около 15-16 см, които няма как да израснали до този размер, ако са
били почистени само няколко месеца преди това. При това положение няма
съмнение, че почистването е станало по-късно и че поводът за това е получената
в общината на 10.10.2018 г. покана за съставянето на АУАН.
Съдът обаче намира за основателно направеното
възражение относно липсата на авторство на вмененото нарушение в лицето на
Община Пазарджик.
В случая безспорно има осъществен състав на нарушение
по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите (ЗВ), но субект на същото не е Община
Пазарджик. Действително разпоредба на чл.190а ал.2 от ЗВ вменява в задължение
на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по ал.1 т.3 от закона, а по делото не се спори, че именно Община
Пазарджик е собственик на процесния язовир. Разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от
ЗВ пък разписва императивно, че председателят на ДАМТН или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190 ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141 ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти. Това пък пряко кореспондира
на разписаното в чл.190 ал.4 т.2 от ЗВ в смисъл, че председателят на ДАМТН или
оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за
осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях и за безопасната им експлоатация.
Собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, обаче имат право да възложат своите задължения по поддържането на
техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към тях на
определени други лица. Това право е регламентирано в чл.20 ал.5 от ЗВ, според
която на лицето, на което се възлага концесия за водностопанска система, с
концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията
съгласно изискванията на наредбата по чл.141 ал.2.
Разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредба №13 от 29.01.2004
г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, издадена на основание чл.141 ал.2 от
ЗВ предвижда, че собственикът може да предостави частично или изцяло своите
права по техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях
на други лица.
Установи се, че въпросният язовир е предоставен на
концесия с договор от 29.01.2002 г., сключен между Община Пазарджик, в
качеството на концедент и Г. Т.К.от гр. Пазарджик, като концесионер (л.12-15 от
делото). Съгласно чл.6 от договора за концесия дейността по концесията, следва
да се осъществява в съответствие с действащите нормативни актове и установените
с тях технически и технологични изисквания. Изрично е разписано в чл.11 ал.5 от
договора и задължението за концесионера да извършва необходимата поддръжка и
благоустройство на обекта, предмет на концесията.
Следователно съгласно сключения договор за концесия,
Община Пазарджик е възложила изцяло дейностите по управление и поддържане
язовирната стена на яз. „О. 1 /Гарата/“ и съоръженията към нея на концесионера
по договора.
При това положение субект на нарушението е именно
концесионера. Като не е взел предвид направеното от Община Пазарджик възражение
срещу съставения АУАН и представения договор за концесия, АНО неправилно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на Община Пазарджик.
Всичко изложено до тук дава основание на съда да
приеме, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Тока мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № НЯСС- 3 от 11.01.2019 г. издадено от К.М.В.в качеството му на
заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на основание чл.201 ал.12 във вр. с чл.200 ал.1 т.39 от Закона
за водите, на Община Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета Т.Д.П.е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: