Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 4260 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация §22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с полица №
0802Г013548/06.02.2009 г. е сключен договор за имуществена застраховка
„Защитено имущество“ на магазин с адрес гр. Б., ж.к. „*******“, зона „А“, до
бл. **, и стоки, собственост на „*****“ ЕООД със срок на действие от 08.02.2009
г. до 07.02.2010 г. Застрахователната сума на непроизводствените сгради е
уговорена на 100 000 лева, а на стоките на 150 000 лева. На 27.09.2009 г., в
гр. Б., ж. к. „*******“, между бл. *** и бл. *** възникнал пожар, вследствие на
късо съединение в паркиран автобус „Исузу“, с рег. № *****, като пожарът
засегнал супермаркет „*****“, в резултат на което са нанесени вреди на магазина
и намиращите се в него стоки. Образуваното срещу неизвестен извършител
досъдебно производство №04-1017/2009 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Б., ДП
№3779/2009 г. по описа на Районна прокуратура-Б. е прекратено. В резултат на
това, на 29.09.2009 г. ищецът е подал уведомление-декларация за щета по
застраховки на имущество с искане за обезщетяване на нанесените вреди на
собственика на застрахованото имущество и е заведена преписка по щета
№12009-0802-00014. Оценените от експерти на дружеството щети възлизат на 33 432
лева. От тях 5 869 лева е обезщетението, изплатено за вреди по сградата и 27
563 лева за погинали стоки. С преводно нареждане №2284898/22.06.2010 г. на ТБ
„ЦКБ“ АД, ищецът е изплатил на „*****“ ЕООД сумата от 33 432 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №12009-0802-00014. Твърди се
още, че с полица №47100008351, валидна от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., между
ответника и собственика на автобус „Исузу“, с рег.№ ***** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застраховката покрива
гражданската отговорност на собственика на въпросното МПС-„К.“ ООД, за
причинените на трети лица вреди, в случая покрива обективната отговорност на
собственика на автобуса. С оглед на това, ищецът кани ответника с писмо,
придружено с цялата ликвидационна преписка по щетата, доброволно да му заплати
сумата от 33 457 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 33 432 лева и 25 лева ликвидационни разноски. Писмото е получено
от ответника с вх.№1663/08.07.2010 г., като до момента на завеждане на
настоящата претенция ответникът е заплатил сумата от 5 869 лева. Моли съда да
осъди ответника да му заплати претендираната сума в размер на 27 588 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 430 лева -
мораторна лихва за периода от 20.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата
молба. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.” АД оспорва
предявените искове по основание и размер, като прави и възражение за изтекла
погасителна давност и на двата иска. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на магазин „*****“.
Оспорва съдържанието на представения по делото препис от застрахователна полица
№ 091200802Г013548. Оспорва приложения опис на стоки, като неотносим, както и
приложените Общи условия. Оспорва покритието на полицата, като счита, че от
същата не е видно дали е застрахована балансовата или действителната стойност
на стоките. Оспорва механизма на настъпване на застрахователното събитие, като
счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на собственика или
ползвателя на вещта. Оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие всички стоки, за които ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение са били в магазина, както и че същите са
собственост на „*****“ ЕООД. Оспорва представения от ищеца протокол за брак на
стока от 15.10.2009 г., тъй като същият е изготвен 18 дни след възникване на
пожара и не е изготвен в законоустановената форма. Оспорва и представените към
него описи. Оспорва количеството на увредената стока и степента на увреждане,
като счита, че същата не е следвало да бъде бракувана, а е могло да бъде
преоценена или преработена. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахования, тъй като счита, че ако в магазина е било налично
оборудване за пожароизвестяване и пожарогасене, не би настъпил вредоносния
резултат или същият не би бил в такъв размер. Твърди, че след покана от страна
на ищеца, ответникът е уважил претенцията му само по отношение на вредите на
сградата, поради което е изплатил обезщетение в размер на 5 869 лева, чрез
извършване на прихващане на насрещни З.ължения между двете дружества. Моли Съда
да отхвърли исковете, като му присъди направените в производсвото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От застрахователна полица № 091200802Г013548
издадена от ищцовото дружество е видно,
че на 06.02.2009г. е сключен договор
за застраховка „Защитено имущество” между ищеца -застраховател и „*****“
ООД- застрахован собственик на непроизводствени сгради и стоки, намиращи се на
адрес: гр. Б., ж. к. „*******“, **, до бл. **, за периода считано от 00:00 часа
на 08.02.2009 г. до 24:00 часа на 07.02.2010 г., застрахователната сума на
непроизводствената сграда е 100 000 лева, с покрити рискове- А; З, а
застрахователната сума на стоките е 150 000 лева, с покрити рискове-
А;К;Т,В;Г;З. Договорът е сключен по условията на клауза „А” при Общи условия на
застрахователя и съгласно чл.7.1 от „Покрити рискове“-ОУ, по тези ОУ
застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу пожар.
В срока на застрахователно покритие по
гореописаната полица настъпва покрит от застраховката риск – пожар. От протокол
за оглед на произшествие от 27.09.2009г. на М.И., дознател при IV РПУ МВР- гр. Б.
се установява, че е настъпил пожар на паркирал в гр. Б., ж. к. „*******“ до
северната част на магазин „*****“ автобус ИСУЗУ с рег.№*******. Автобусът е
изгорял, както отвън, така и отвътре, вследствие на което северната част на намиращия се набилизо магазина
е опушена, а самите плоскости от ламарина деформирани. В северната част на
търговската зала част от покривната конструкция е разрушена и плоскостите са
паднали до северната страна и са намерени стелажи с наредени на тях опушени
бутилки алкохол, а също така стелажи с опушени пакетирани хранителни продукти,
чиито станиолени обвивки са стопени както и цялата половина на търговската зала
е опушена. На 28.09.2009 г. е направен допълнителен оглед на
местопроизшествието.
С постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 20.04.2010г., М.Н.- прокурор при Районна прокуратура Б.
по досъдебно производство №04-1017/2009г. по описа на IV РУ при ОД на МВР гр. Б.,
ДП №3779/2009г. по описа на Районна прокуратура Б. прекратява наказателното
производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.331,ал.1 НК. От обстоятелствената част на постановлението се установява, че
в резултат на пожара е изгорял не само автобуса „Исузу“, но и била унищожена
голяма част от сградата на магазин „*****“, както и 90% от стоката в магазина.
Като причина за възникването на пожара е приета версията за късо съединение в електрическата
инсталация на автобуса, предизвикало превишаване на температурата и оттам
възникване на открито пламъчно горене. Установява се също, че в разглежданата хипотеза липсва конкретно
извършено човешко деяние, респ. отсъства причинна връзка между него и
настъпилия съставомерен резултат.
Ищецът своевременно е уведомил
застрахователя за възникване на събитието, поради което ответникът е образувал
щета № 12009080100014, извършил е опис на щетите, за което е съставил протокол,
отразяващ претенцията на 29.09.2009 г.
По делото е представен протокол за брак
на стоки от 15.10.2009 г. на основание заповед №66/27.09.2009г. на комисия в
състав В.И.- компютърен оператор, Р.Д.- компютърен оператор и А.Г.-
счетоводител, съгласно който след проверка в супермаркет „*****“ в ж. к. „*******“
до бл. 408 и съвместно с комисари от ЗАД „А.“ АД се установява, че следва да
бъдат бракувани стоки на обща стойност 33 075.04 лева. Отбелязано е, че
установяването на брака е започнало на 27.09.2009 г. и е завършило на
15.10.2009г.
От представения по делото авариен
протокол № А2141/12.10.2009 г., с възложител З. „А.“, със З.ача установяване на
количеството и състоянието на стоката в магазин „*****“, находящ се в гр. Б.,
ж. к. „*******“ до блок 408, прегледа извършен от 29.09.2009г. до 01.10.2009г.,
присъствал на прегледа П.К.- представител на магазина се установява, че стоките
описани в приложение №1-8 не могат да бъдат реализирани в търговската мрежа,
отбелязано е, че общата фактурна стойност на щетата е 31 024.42 лева с ДДС,
като в стойността на щетата не е включена стойността на липсващите 140 броя
бутилки алкохол, за които няма категорични данни, че са повредени или са били
обект на посегателство по време на пожара. Като предполагаема причина за пожара
е отбелязано, че установените повредени по стоките са настъпили вследствие на пожар възникнал на 27.09.2009г., а като
извършил аварийната констатация е отбелязан Н.Д..
От представен доклад на З. „А.“ АД по
щета №12009080200014 от полица №09-120-0802Г-013548 от 06.02.2009г., със
застрахован – „*****“ ЕООД, се установява, че одобреното обезщетение за
изплащане е в размер на 33 432 лева, от която сума обезщетението за щети на
сградата е 5869 лева, а обезщетението за стоките в магазина 27 563 лева без
ДДС, на база одобрена претенция и протокол за брак. С писмо ЗАД „А.“ АД
уведомява управителя на дружеството „*****“ ЕООД за размера на общо
определеното обезщетение, което ще бъде изплатено- 33 432 лева, приложено е
също така платежно нареждане от 22.06.2010г. за сумата от 33 432 лева, с
наредител „А.“ АД и получател - „*****“ ЕООД
Видно от представената по делото
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № 0350947100008351, с валидност
от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ответникът е застраховател по застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на автобус марка „Исузу” с
ДК № *****, собственост на „К.” ООД.
С писмо с вх. №1663/08.07.2010г., З. „А.“
АД уведомява ЗАД „Б.“ АД , че на основание чл. 213, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД встъпва в правата на своя застрахован по щета № 12009080200014 срещу „Б.“
АД, където виновното лице има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата
на събитието и претендира възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 33 432 лева, включително и направените ликвидационни
разноски по щетата в размер на 25 лева, като прилага и съответните документи
към щетата.
От показанията на свидетеля К.Г.Д.,
разпитан по делегация от РС – Б. , по ч.гр.д. № 2345/2016 г. по описа на РС-Б.,
се установява, че свидетелят е работил като експерт мобилна Г.а към ЗАД „А.“ АД
и работата му е била да посещава места, на които се е случило застрахователно
събитие. Спомня си, че са го изпратили да помага на колега за оглед и описване
на имущество. Не си спомня подробности, но помни, че била изгоряла някаква част
от магазин и стоките в него. Спомня си, че са ходили в продължение на няколко
дни на обекта, като колегата му, който се занимавал с имуществото е правел
огледа и е оформял документацията. Не си спомня кога е съставен протокола, тъй
като е разгледал хиляди случаи и точно за този не си спомня категорично. Доколкото
знае е имало изгорял автобус спрял до магазина, но не знае дали е повикан
собственика на автобуса, нито застрахователя му.
От показанията на свидетеля П.Ж.К., разпитан
по делегация от РС – Б. , по ч.гр.д. № 3891/2016 г. по описа на РС-Б., се установява, че свиделката е собственик на
дружеството „*****“, като един от обектите на дружеството се намира в гр. Б., к/с „*******“ до бл. 404. Спомня си, че З. „А.“
е бил застраховател на всички обекти, стопанисвани от „*****“. Спомня си, че
през 2009 г. е имало пожар в обекта, находящ се в к/с „*******“ до бл. 404,
като по време на пожара е била в чужбина. Спомня си, че й се обадили в
3:00-3:10 часа сутринта и й съобщили за пожара, а също така й се обадили и от
СОТ, за да съобщят за пожара. Спомня си, че същият ден, около 18:30 часа вече е била в к/с „*******“ и
там е имало спрян неправилно ученически автобус на минимално разстояние от
сградата, около две педи отстояние, непосредствено до сградата, като от този
автобус е тръгнал пожара и е обхванал почти целия обект, защото е термопанел.
Спомня си, че била изгоряла инсталацията, тавана, хладилните съоръжения,
стелажи и стока. Автобусът е бил с газово устройство, което е възпламенило
пожара, като всичко е станало за около 3-4 мин., а самият инцидент е станал към
в три часа без няколко минути. Спомня
си, че на място е дошъл представител на застрахователното дружество, който е
описал състоянието на сградата след пожара. Спомня си, че след това е получила
писмо, в което е била начислена голяма амортизация, заради сградата, в която се
намираше обектът. През м. април изцяло реновирала обекта, а след пожара се
наложило да прави нов ремонт през м. октомври. Спомня си, че сумата, която
получила от застрахователя е била 4000 лева, а щетите били само по ДМА 60 000
лева, като в тях се включвала и ел. инсталацията, тавана, видео наблюдение,
стелажи, а стоките са били застраховани отделно. Имала е застраховка сграда при
З.„А.“ и отделна застраховка стоки. Спомня си, че всичко било изгоряло и била
изпратена комисия, която с целия екип са направили ревизия и на тази база и
това, което можеше да се види са описали стоката, която е изгоряла. Спомня си,
че тогава все още е нямало агенция по храните и докторът от ХЕИ, който беше
назначен по случая не е знаел как да приключи със стоките дали да ги унищожи
или бракува. Спомня си, че те са направили протоколите за брак. Спомня си, че
едновременно се правила ревизия и се бракувала стоката, като са представили
всички протоколи за закупената стока. Застрахователят им изплатил обезщетение
само за част от стоките, тъй като е преценил, че дори замърсени и в негоден
търговски вид, стоките имат някаква остатъчна стойност и не подлежат на
бракуване. Посочва, че нощната охрана е пред магазина в самостоятелен павилион
и обикаля около обекта, а самият обект се охранява от СОТ. Отбелязва, че когато
е възникнал пожарът на охранителя първо му е замирисало на изгоряло, а след
това е видял пламъците, като таксиметров шофьор наоколо е сигнализирал спешния
център за възникнал пожар. Спомня си, че навсякъде е имало поставени
пожарогасители по проект вътре в магазина и по изискване на пожарната, а
обектът е отговарял на всички нормативи. Пожарогасителите са били изправни, а
система за гасене няма, защото обектът е в друга категория.
От показанията на свидетеля Н.М.Д., разпитан по
делегация от РС – Б. , по ч.гр.д. № 2345/2016 г. по описа на РС-Б., се установява, че свидетелят знае за инцидента
през месец септември 2009г. в магазин „*****“, в ж. к. „*******“. Тогава е
работил към фирма „Т.“, която се занимава с опис на имущество след възникнал
инцидент, а стоките, които са увредени се описват от служителите на фирмата.
Спомня си, че е участвал при описване на стоките, повредени от пожара. Твърди,
че протоколът за опис се подписва от
управителя на фирмата, а той е изпращал документите, фактурите и описите на
управителя и последният е оформял протоколите и ги е разписвал. Спомня си, че е
извършил аварийна констатация за бракуваните стоки, описани в аварийния
протокол. Спомня си, че е проверил представените фактури за закупени стоки,
описани в протокола и е имало вреди по стоки, които са се намирали в магазина.
Спомня си, че главно той, но заедно с управителя на магазина са проверявали
увредените стоки, и той е изготвил списък на увредените стоки, който
предоставил на управителя. Спомня си, че
не е съставял протокол за брак и не знае кой е съставил такива протоколи.
Стойността на бракуваните стоки е определил по фактурите за закупуването им,
които му били предоставени от управителя. Не знае да е извършван оглед на
бракуваните стоки от застрахователя.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията се основават
на лични и непосредствени възприятия на свидетелите.
От заключението на приетата съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността
на нанесените вреди по средни пазарни цени на сградата на супермаркет „*****“,
находящ се в гр. Б., кв. „*******“, в резултат на процесното събитие, възлиза
на обща стойност 26 572.45 лева без ДДС, а стойността на щетите на сградата,
включително с електрическата инсталация възлиза на 30 783 лева без ДДС. Според
вещото лице стойността на бракуваните стоки, увредени в резултат на процесното
събитие възлиза на 26 849.28 лева без ДДС. В публично съдебно заседание от
29.01.2016 г. вещото лице уточнява, че за отговор на З.ачите по експертизата е
ползвала само протокола за брак и приложенията към него, като там са описани
хранителните продукти, които са бракувани. Уточнява, че не е работила по
фактури, а стоките за заприходени по доставна цена без ДДС и това е стойността,
която е отчетена в протокола за бракуване.
От заключението на основната
съдебно-пожаротехническа експертиза се
установява, че откриването на пожара при съществувалите обстоятелства не би се
установило по-рано. Според вещото лице при съществувалите обстоятелства на
мястото на пожара, като се отчита механизма на възникване и разпространение на
пожара, както и механизма за сработване на пожароизвестителните и
пожарогасителните инсталации, следва че настъпилите вреди не биха се
различавали съществено. В материалите, съдържащи се в кориците на делото, няма
данни някой да е предприемал действия по гасене на пожара преди пристигането на
пожарната, а също така няма информация за броя, вида и състоянието на
поставените на дежурство уреди за пожарогасене. Според вещото лице няма
информация дали охранителят е могъл да предприеме действия по локализиране и
гасене на огъня. В публично съдебно заседание от 14.04.2016 г. вещото лице
уточнява, че щом обектът е пуснат в експлоатация, което може да стане само след
подписване на надлежните разрешителни документи, с участието на органите на
ПБЗН, то не се налага и не се изисква инсталация, поради което обектът не
попада в изискването за монтирането на такава. Посочва, че горенето е започнало
отгоре и ако конкретното лице е било отвън сградата на магазина с видимост към
покрива на магазина, би могло да отрази пожара. Уточнява, че датчиците се
инсталират в обема на помещението вътре на тавана и същите не могат да се З.ействат,
защото пожарът е започнал от външната страна на покрива, а те се З.ействат от
вътрешната страна.
От заключението по приетата
допълнителна съдебно-пожаротехническа експертиза се установява, че съгласно
Наредба № Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар не се изисква монтиране на пожароизвестителна и
пожарогасителна инсталация в процесния обект. Според вещото лице по-ранното
откриване и по-ранното предприемане на действия по гасенето във всички случаи
ще ограничат загубите. Обектът е бил оборудван с изискващите се противопожарни
уреди и същите са били изправни и преминали техническия преглед и са монтирани
в магазина. Според вещото лице охранителят не е имал възможност да предприеме
действия по локализиране и гасене на огъня, тъй като се е намирал извън
магазина и не е разполагал с противопожарни уреди. В публично съдебно заседание
от 16.11.2016г. вещото лице уточнява, че в допълнителното заключение е
съобразил показанията на П.К., съгласно които охранителят се е намирал извън
обекта и в съответствие с това обстоятелство е дал заключение за възможността
на охранителя да възприеме пожара и да предприеме действия по овладяването му.
При така събраните доказателства
/по-конкретно свидетелските показания на Д. и К./, Съдът намира, че
оспорването, във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК досежно истинността на авариен протокол № А2141/12/10.2009г. е останало
недоказано и това доказателство следва да остане в събрания по делото
доказателствен материал.
По иска с правна квалификация чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), доколкото нормата е приложима към спорното
материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на
КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне и може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Ангажирането на отговорността на
причинителя на вредата по чл. 213, ал. 1 КЗ е свързано с установяване на
следните кумулативни предпоставки: валиден договор за имуществена застраховка
между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество; реализиране на
застрахователно събитие, покрито от този договор, настъпило в рамките на
застрахователното покритие; заплащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя; наличие на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет увреждащото МПС, по което
застраховател е ответникът; непозволено увреждане, в случая по чл. 50 ЗЗД, с
всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. В срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение
на този договор ищецът-застраховател е платил застрахователно обезщетение на „*****“
ЕООД в размер на общо 33432 лева.
Безспорно се установява и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответника и „К.“
ООД.
За вредите, произлезли от каквито и да
са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Тази отговорност е безвиновна, т.е. няма нужда да се доказва вина, за
да се реализира състава на деликта. При регламентирането на този вид деликтна
отговорност законодателят изцяло е изходил от съображението за икономическата
целесъобразност при обезщетяване на вредите с оглед на специфичния причинител и
е изключил вината като елемент на фактическия състав. В случая увреждането на
третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на собственика на
процесното МПС. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, но и при вреди, причинени на трети лица от вещ, на която той е
собственик. Това е така, предвид законодателната уредба на „Гражданската
отговорност“, като покритият риск е не само опасността от възникване на санкционното
задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние
/чл. 45 от ЗЗД/, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Според
чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 от КЗ /отм./, обект на застраховане и
застрахователно покритие са причинени вреди, свързани с притежанието и
използване на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското
законодателство. В конкретната хипотеза се установява, че се е получило късо
съединение вследствие на техническа неизправност довело до пожар в автобуса, а
от автобуса огънят се е прехвърлил на покрива на магазин „*****“.
От събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, обуславящ безвиновната отговорност на собственика и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
Неоснователни остава твърденията на ответника, че при наличие в магазина на
оборудване за пожароизвестяване и пожарогасене, не би настъпил вредоносния
резултат. Както се установи от доказателства по делото съгласно нормативните
изисквания/ Наредба №Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар / не се е изисквало монтиране на
пожарогасителна и пожароизвестителна инсталация, обектът е бил оборудван с
изискващите се противопожарни уреди, а дори и при наличието на система за
пожароизвестяване настъпилите вреди не биха се различавали съществено, а
охранителят не е имал възможност да предприеме действия по локализиране и
гасене на огъня /основната съдебно-пожаротехническа експертиза и допълнителна
съдебно-пожаротехническа експертиза/. В този смисъл недоказано остана
направеното от ответинка възражение за съпричиняване.
Неоснователни са и възраженията за
изтекла погасителна давност, тъй като искът е предявен преди изтичане на
петгодишния давностен срок /чл. 110 ЗЗД/. Началото на регресното право възниква
от момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице,
което в случая е направено на 22.06.2010
г., а искът е предявен на 19.06.2015г., т.е. преди изтичането на давностния
срок.
Поради изложеното съдът приема, че е
налице основание за възникване на регресно вземане.
В хода на производството е прието
заключението на вещо лице по СЧЕ, според което стойността на бракуваните стоки,
увредени в резултат на процесното събитие възлиза на 26 849.28 лева без ДДС.
Данните за бракуваните стоки са отразени, както в изготвения авариен протокол
№А2141/12.10.2009 г., така и в протокол за брак на стоки от 15.10.2009г..
Разпитаният по делото свидетел Д. потвърждава, че е участвал при изготвянето на
описа на стоките, проверил е фактурите за придобиване на същите, като е
определил стойността на бракуваните стоки по фактурите за закупуването им, а
свидетелят К. потвърждава, че е участвала при изготвянето на протокола за брак
на стоки.
По отношение на размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че то следва да бъде определено в размер на 26 849.28
лева /приспада се платената извънсъдебно от ответника сума/, както е определено
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед изложеното
настоящият състав счита, че обезщетението, дължимо на увреденото застраховано
лице за стоките е в размер на 26 849.28 лева, поради което и ищецът встъпва в
правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка гражданска
отговорност до този размер. Разпоредбата
на чл. 213 КЗ /отм./ определя като подлежащи на репарация сумите, както за платеното застрахователно обезщетение, така и
за обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая в исковата
молба ищецът излага фактически твърдения, че иска да му бъдат присъдени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
поради което искът е основателен и доказан за сумата от 26874.28 лева,
като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27 588
лева.
По иска с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За вземането на ищеца по чл. 213, ал. 1 КЗ не е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като самият закон за
тази хипотеза предоставя на длъжника срок, в който следва да изпълни, поради
което едва след изтичане на този срок е налице изпадане в забава. Този срок е
определен в чл. 213а, ал. 3 КЗ и е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника. В случая тази претенция е предявена с представената по делото
регресна покана, получена на 08.07.2010 г. Ето защо и съобразно чл. 213а, ал. 3 КЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичането на 30-дневния срок, което е
станало на 07.08.2010 г. В случая, обаче, претенцията за мораторна лихва е за
тригодишен период преди завеждане на исковата молба, а именно 20.06.2012 г. –
19.06.2015 г., а размерът й следва да се определи върху уважената част от
главницата от 26 874.28 лева, за този период. Размерът на законната лихва за
този период съдът определя по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна
програма в размер на 8 212.28 лева. Предвид изложеното искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи за сумата 8212.18 лева, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 8430 лева.
При
този изход на производството ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 3439.40
лева. Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които изчислени съобразно отхвърлената
част на исковете възлизат на 65.29 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 26874.28 лева
/двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 28 ст./,
представляваща неплатената от ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност” - застрахователна полица №
0350947100008351, с валидност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., част от
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне по застраховка „Защитено имущество“ - полица № 0802Г013548/06.02.2009 г. на вреди,
причинени от пожар от 27.09.2009 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 27588 лева.
ОСЪЖДА З.„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата 8212.18 лева /осем хиляди
двеста и дванадесет лева и 18 ст./, представляваща лихва за забава за периода
от 20.06.2012 г. – 19.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 8430 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3439.40 лева /три хиляди четиристотин тридесет и девет
лева и 40 ст./ разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 65.29 лева /шестдесет
и пет лева и 29 ст./ разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: