РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 18.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 19 ноември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 528 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000516/11.05.2020
г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Илиев до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията
на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка
с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 31.08.2020 г., видно от
отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена
на 11.09.2020 г., поради което жалбата е допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ № 20-1085-000516/11.05.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 ,
б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да приложи
мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй
като на 11.05.2020 г. около 13,30ч. С.С.М. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test
5000 № ARJF 0042, който отчел положителен
резултат-наличие на метамфетамин , като е издаден и връчен талон за изследване
№
0038860, в който М. заявява, че приема показанията на теста.
В заповедта е направено позоваване на АУАН № АА 437956 от 11.05.2020 г. /л.
42от преписката/, съставен срещу М., за управление на лек автомобил на 11.05.2020
г. в гр.Русе след употреба на наркотици.
С
подадената жалба се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ №20-1085-000516/11.05.2020г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе; твърди се, че
жалбоподателят не е имал качество на водач към момента на проверката.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка са представени Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той
е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2 и Началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областната
дирекция, допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020г. Заповедта е издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра
на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен
факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на
МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това
и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства. Те се установяват и от
разпитите на свидетелите Т.Г. и П. С. С.. Св. С. установява, че е забелязал М. да управлява лек
автомобил, без поставен колан и говорейки по телефона. Последвал го със
служебния автомобил, спрял жалбоподателя за проверка и в жабката на МПС намерил
наркотични вещества. М. и спътниците му били задържани и конвоирани до Първо
РУ, където бил изпробван за наркотици. Свидетелят е категоричен, че от момента,
в който за първи път видял М. да управлява, до спирането му за проверка и
откарването му в конвойното звено не го е изпускал от поглед, поради което е
сигурен, че той е карал лекия автомобил и че не е употребил наркотик след спирането
му за проверка.
Вторият свидетел установява, че той и колегата му били извикани във Първо
РУ, за да извършат проверка на водач за употреба на наркотици. Водачът бил М.,
изпробвали го за алкохол и пробата била отрицателна, след което го изпробвали
за наркотици и дал положителна проба.
Събраните гласни доказателства кореспондират с писмените по делото – талон
за изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, докладна записка /стр.3-6 от преписката/.
Оспорената ПАМ е в предвидения от закона срок решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице нито едно от
основанията за отмяна по чл.146 от АПК, оспорената заповед не страда от
незаконосъобразност и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М. ***, ЕГН**********, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-1085-000516/11.05.2020
г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Илиев до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА С.С.М. ***, ЕГН**********,*** сумата от 100.00лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: