Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателката Д. И. Д., с ЕГН *, с адрес гр.В.,ул.”В.Л.”, №.-А, с жалбата си до съда оспорва Решение №829/16.07.2012 г., постановено от Районен съд гр.В. по гр.д.№3503 по описа на съда за 2011 г., с което съдът е приел за установено, че тя дължи на”П. И. Б.”, с ЕИК ............. гр.С., сумата 16735,69 лв, от която 9919,98 лв. просрочена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 20КР-АА-4037/04.05.2006 г., по който тя е поръчител на кредитополучателя „П. П. - П. К.", и сумата 6815,71 лв просрочена лихва върху главницата за периода 06.10.2008 г.-25.01.2011 г., както и законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, при условията на солидарност с „П. П. - П. К.”, както и в частта за присъдените разноски. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че между ищеца „П.”, от една страна и „М. - Д. Д.”- от друга, е сключен договор за поръчителство, обезпечаващ договора за кредит, който банката е сключила с „П. П. - П. К.” В.Жалбоподателката твърди, че от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи извода, който съдът е направил, а именно, че Записът на заповед с дата 12.10.2007 г., авалиран от ”М. -Д. Д.”, обезпечава същия кредит,тъй като в него е посочен срок за погасяване на кредита 12.10.2007 г., а не както в договора за кредит- срок 04.05.2010 г.Съдът неправилно според жалбоподателката е приел, че е ползвана съществуваща предишна компютърна бланка, на която е останала погрешна дата на падежа 12.10.2007 г.Според жалбоподателката единственият извод в случая, който може да бъде направен е, че записът на заповед е невалиден, защото в него липсват изискуемите от закона реквизити-издател, сума,валидна дата и място на падеж и подпис на издателя. Този запис безспорно се отнася за друг договор за кредит, сключен между същите страни. На второ място жалбоподателката счита, че по делото не е доказано по безспорен начин, че положеният подпис в Договор за поръчителство с дата 05.05.2006 г. между „П.” – клон В. и Д. И. Д., в качеството й на фирма „М. -Ив-Д. Д.” под „П.” , и подписът в Запис на заповед от 05.05.2006 г. под „А.”, са положени от Д. И. Д. и дали те не са компютърно положени и монтирани. На трето място жабоподателката счита за установено по делото, че към датата на сключения договор за поръчителство-05.05.2006 г. правният субект „М. Ив-Д. Д.” вече не е съществувал, тъй като на 24.06.2004 г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба предприятието на едноличния търговец е прехвърлено на „М. ИВ-1” ЕООД и е бил вече заличен и не е съществувал в правния мир. По тези съображения жалбоподателката намира решението за неправилно. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като претендира присъждането на направените от нея разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „П. И. Б. „ гр.С., с ЕИК .............. - клон В. В него се излага становище за законосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че в хода на делото е установено съществуващото между страните правоотношение, възникнало въз основа на сключения договор за поръчителство, съгласно който поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит по програмата за микрокредитиране № 20КР-АА-4037/04.05.2006 г. Безспорно е доказано по делото според ответника, че подписът в договора за поръчителство под „Поръчител” и подписът в Запис на заповед от 05.05.2006 г. под „Авалист” са положени от Д. И. Д..В тази насока заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза е категорично. Ответникът акцентира върху факта, че жалбоподателят оспорва в жалбата си представения Запис на заповед, а не Договора за поръчителство,обезпечаващ Договора за кредит, който е основанието за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги. Записът на заповед е представен по делото само да докаже, че договорът за поръчителство не е единственият документ, в който жалбоподателят е положил подпис в качеството си, след като навсякъде твърди, че към 05.05.2006 г. вече не съществува в правния мир. В отговора се заявява, че правилно в мотивите си районният съд е стигнал до извода, че между страните е имало отношения основани на доверие, обусловили сключването на множество договори с разменени позиции, при които едната е поръчителствала на другата и обратно. Твърди се, че изводите на съда са обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Иска се потвърждаване на решението и се претендират направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателката-ответник в първата инстанция, дължи на”П. И. Б.”, с ЕИК ..............., гр. С., сумата 16735,69 лв, от която 9919,98 лв просрочена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 20КР-АА-4037/04.05.2006 г., по който тя е поръчител на кредитополучателя „П. П. - П. К.", и сумата 6815,71 лв просрочена лихва върху главницата за периода 06.10.2008 г.-25.01.2011 г., както и законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, при условията на солидарност с „П. Пепа - Пенка К." и е присъдил разноски. За да постанови решението, съдът е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните относими, необходими и допустими доказателства-писмени и експертизи. В резултат на направения анализ на õоказателствата е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на претенцията. Фактическата обстановка по делото е правилно и подробно изяснена. Така съдът обосновано и въз основа на представените писмени доказателства е приел, че на 04.05.2006 г. между „П. И. Б.”, гр. С. клон В., от една страна, в качеството на кредитодател и „П. П. - П. К.” гр. В., в качеството й на кредитополучател, от друга, е сключен Договор за кредит по програма микрокредитиране № 20КР-АА-4037/05.05.2006 г. за сумата 20000 лв с краен срок за погасяване 04.05.2010 г. За обезпечаването на кредита е подписан Договор за поръчителство между Б. и „М. Ив-Д. Д.” с дата 05.05.2006 г. и Запис на заповед със същата дата, в който като авалист се е подписал „М. -Ив- Д. Д.”. Документите са представени по делото като писмени доказателства. Ответницата е оспорила подписите си под „Поръчител „ и „Авалист”, положени върху двата документа, но назначеното по делото вещо лице-графолог категорично е заявило в заключението си, че те са автентични и са положени именно от ответницата. Не е спорно обстоятелството, че с Решение от 01.07.2004 г. по ф.д.№2526/93 г. на ВТОС е постановено вписване в ТР прехвърлянето на предприятието на „М. -Ив-Д. Д.” на „М. Ив-1” ЕООД, при което е прекратил дейността си. Районният съд е обсъдил подробно и представения Запис на заповед с дата 05.05.2006 г., както и представените по делото други договори, сключени между страните. В мотивите на решението е обсъдено и несъответствието между посочената в записа дата на падежа -12.10.2007 г. и тази за погасяване на кредита, който той обезпечава, посочена в договора за кредит-04.05.2010 г. Съдът е изразил предположение, че за съставения запис на заповед от 05.05.2006 г. е използвана стара компютърна бланка, касаеща друг запис на заповед, обезпечаващ друг кредит с този падеж. Настоящата инстанция намира, че обсъждането на записа на заповед от 05.05.2006 г. не е необходимо, тъй като ищецът черпи права от сключения между страните Договор за поръчителство с дата 05.05.2006 г., който договор е оспорен по отношение автентичността на подписа на Д. Д., но в хода на делото е установено, че подписът е нейн. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснования извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на базата на сключения между тях договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията по Договор за кредит по програма микрокредитиране № 20 КР-АА-4037/05.05.2006 г. наред с кредитополучателя „П. П. - П. К.”, като отговорността на поръчителя е солидарна. Правилно и въз основа на изисканите от съда кредитни документи съдът е направил извод за съществуването между П. К. и Д. Д. на отношения на доверие, обусловили сключването на множество договори с разменени позиции, при които едната е била поръчител на другата при тегленето на кредити и обратно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към датата на сключването на договора за поръчителство „М. - Ив-Д. Д.” не е съществувал като правен субект, тъй като е прехвърлил предприятието и е прекратил дейността си, при което не може да се задължи. Районният съд е изложил подробни мотиви защо това не опорочава договора за поръчителство. Изтъкнал е, че едноличният търговец не е юридическо лице, нито различен правен субект от физическото лице, тъй като регистрацията му по ТЗ не внася промяна в правосубектността му, а само я разширява, давайки възможност на регистрираното като търговец физическо лице да участва в търговския оборот с произтичащите от това права и задължения. Така при прекратяването на дейността му и заличаването му като търговец, физическото лице продължава да носи отговорността му за поетите задължения. А в конкретния случай ответникът е подписал договора за поръчителство като физическо лице, тъй като е знаел, че е заличен. В този смисъл той е поел задължението лично и следва да носи отговорност за неизпълнението на главния длъжник, защото поръчителят е солидарен длъжник. В този смисъл правилно съдът е приел съществуването на спорното вземане в посочения в исковата молба размер, за което е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1239/2011 г. Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят - осъден да заплати направените от ответника разноски пред въззивната инстанция, възлизащи на 300 лв ю.к. възнаграждение. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №829/16.07.2012 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№3503 по описа на съда за 2011 г. ОСЪЖДА Д. И. Д., с ЕГН *, с адрес гр.В., ул.”В. Л.”, №.,вх.А да заплати на „П. И. Б.”, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”,бул.”Д. Ц.”, №.,представлявано от М. Л. Г. и Й. В. С. - изпълнителни директори, сумата от 300 лв /триста лева/ разноски направени пред въззивната инстанция, представляващи ю.к. възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |