№ 262
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно
административно наказателно дело № 20241200600446 по описа за 2024
година
С решение № 20/25.01.2024 год., постановена по н.а.х.д. № 902/2023 год.
на Районен съд - Благоевград, обвиняемата В. П. К. е призната за виновна в
това, че в качеството си на управител на „И" ЕООД с ЕИК .. със седалище и
адрес на управление в гр. П, ул."З" № 189, след като на 29.07.2017 г.
дружеството изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от
Търговския закон, според който неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, в 30 - дневен срок от спиране на плащанията по
публичноправни задължения в общ размер на 98 569.73 лева /деветдесет и
осем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/
от които: главница в размер на 86 980.23 лева /осемдесет и шест хиляди
деветстотин и осемдесет лева и двадесет и три стотинки/ и лихва в размер на
1
11 589.50 лева /единадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ към Националната агенция по приходите (НАП) и Главна
инспекция по труда Благоевград, установени със следните актове: - Месечни
справки-декларации по ЗДДС за задължения данък върху добавената стойност
от сделки в страната и чужбина за периода от 15.10.2013 г. до 30.06.2017 г.
задължения в общ размер 28 310,06 лева, от които главница в размер на 25
110,40 лева и лихва в размер на 3 199,66 лева; - Декларация по чл. 55, ал. 1 от
ЗДДФЛ, задължения за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии,
граждански договори, изплатени наеми и дивиденти за периода от 01.05.2014
г. до 31.03.2017 г. задължения в общ размер на 1 962,86 лева, от които главница
в размер на 1 718,85 лева и лихва в размер на 244,01 лева; - Декларация
образец 6 за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения за периода от 26.10.2013 г. до 31.08.2016 г. в общ размер
на 8 470,24 лева, от които главница в размер на 7 564,30 лева и лихва в размер
на 905,94 лева; - Декларация образец 6 за задължения за данък общ доход за
периода от 26.10.2013 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 26 824,29 лева, от
които главница в размер на 23 280,52 лева и лихва в размер на 3 543,77 лева; -
Декларация образец 6 за задължения за здравно осигурителни вноски за
периода от 26.10.2013 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 12 292,00 лева, от
които главница в размер на 10 631,55 лева и лихва в размер на 1 660,45 лева; -
Декларация образец 6 за задължения за УПФ за периода от 28.01.2014 г. до
30.06.2017 г. в общ размер на 6 991,16 лева, от които главница в размер на 6
175,56 лева и лихва в размер на 815,60 лева; - Годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО задължения за корпоративен данък за периода от 01.04.2014 г.
до 31.12.2016 г. в общ размер на 12 206,98 лева, от които главница в размер на
11 361,24 лева и лихва в размер на 845,74 лева - Наказателно постановление
№ 01/01/03537 от 25.03.2014 г. на Главна дирекция „Инспекция по труда"
задължения в общ размер на 1 512,14 лева, от които главница в размер на 1
137,81 лева и лихва в размер на 374,33 лева, а именно до 28.08.2017 г. не е
поискала от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по
несъстоятелност, поради което и на основание чл.227б, ал.2, вр. ал.1 НК вр.
чл.78а, ал.1 НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 НПК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 лева /хиляда лева/.
Със същото решение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на
2
признатата за виновна обвиняема са възложени сторените в хода на ДП и
съдебното производство разноски, като следва да заплати на ОДМВР-
Благоевград сумата от 5372,40 лв. /пет хиляди триста седемдесет и два лева и
четиридесет стотинки/ лева, а на БлРС сумата от 564,41 лева /петстотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, както и по 5.00 (пет)
лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу посоченото решение е депозирана въззивна жалба от името на
обвиняемата К., в която се оспорва обосноваността и законосъобразността му.
Според защитника е останало неизяснено обстоятелството към кой момент
точно представляваното от К. „И" ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност
и дали е била управител към същия момент. Според първата съдебно-
счетоводна експертиза неплатежоспособността на дружеството е настъпила на
10.11.2020 год., към който момент К. вече не е била негов управител. Ако се
приеме по-ранна дата от посочената в съдебното решение, е възможно да е
изтекла предвидената от закона погасителна давност, което изисква
прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство. Акцент се
поставя и върху още едно обстоятелство, свързано с представеното от К. и
налично по делото уведомително писмо от 03.08.2017 год. до св. В Д в
качеството му на нов собственик на „И" ЕООД, с което изразява желание да
бъде заличена като управител на същото. От този момент тя не е изпълнявала
функцията на управител и съответно липсва изискуемия се пряк умисъл от
нормата на чл.227б, ал.2 от НК, за да бъде подведена под отговорност.
Пред въззивната инстанция В. К. не се явява, а защитникът й поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. С оглед възприетата дата за
изпадане в неплатежоспособност, се оспорва това да се базира на продажбата
на дяловете от страна на К. и преустановяване на основната й дейност –
извършване на счетоводни услуги, като липсва мотивация в тази част на
атакуваното решение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и
оправдаване на обвиняемата по повдигнатото й обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята
въззивната жалба за неоснователна като счита, че правилно К. е призната за
виновна и освободена от наказателна отговорност, като й е наложена „глоба“ в
размер на 1 000 лв. Липсват основания за отмяна или изменение на решението
на БлРС.
3
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Възприетата от първата инстанция фактическа обстановка се базира на
събраните по делото доказателства. При излагане на установените факти БлРС
подробно е описал какво приема за установено и въз основа на кои
доказателства. В аналитичната част на мотивите си е изтъкнал сравнителната
еднопосочност на събрания доказателствен материал, позовавайки се на
показанията на разпитаните свидетели, приобщените по надлежния ред
писмени доказателства и заключенията по тройната и петорната ССчЕ.
Аргументирано и ясно е откроено значението на двете комплексни
експертизи, позволили на първата съдебна инстанция правилно да определи
датата на изпадане в неплатежоспособност на дружеството, като са откроени и
различията в тази посока с некридитираното заключение по единичната ССчЕ.
Окръжният съд не съзира никакви основания за корекция на направените
изводи, които са обосновани смислено и логично на базата на изтъкнатото от
експертите. Крайната дата, на която по бедспорен начин може да се приеме
изпадането в неплатежоспособност на представляваното от обвияемата
дружество, е 29.07.2017 година, отчитайки преустановяването на търговската
дейност на същото и продажбата на дружествените му дялове. БлРС е
изследвал и изискуемите се елементи от състава на престъплението по
чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, приемайки за доказана вината на
обвиняемата, която независимо от прехвърлянето на собствеността върху
дяловете му, не е била освободена от задълженията си на управител. Затова и
въззивната съдебна инстанция напълно се съгласява с приетите за установени
факти, които съобразно задълженията си посочва накратко по долу.
Обвиняемата К., която живеела постоянно в гр. П, е участвала през 2008
год. в учредяването на „К" ООД със седалище и адрес на управление в същия
град. На 07.04.2011 г. по надлежния ред в полза на К. се прехвърлили
дружествените дялове на другия съсобственик, при което тя придобила изцяло
собствеността върху дружеството, преименувайки го на „И“. С оглед
едноличната собственост върху капилата му се променила и правната му
форма от ООД на ЕООД. Посочените промени се вписали на 13.04.2011 г. по
партидата на дружеството, а на 14.04.2015 г., с договор за продажба на
4
дружествени дялове, В. К. прехвърлила на дъщеря си Е А К. притежаваните от
нея дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на „И“ ЕООД. За
управител била регистрирана новия собственик Е А К., като предметът на
дейност е останал непроменен. С декларация с нотариално заверени подписи
от 02.06.2015 г. обвиняемата декларирала съгласие да извършва действия по
управление и представителство на „И“ ЕООД, като на 08.06.2015 г. това
обстоятелство е вписано в Търговският регистър. От посочената дата К. е
представлява и управлявала „И“ ЕООД.
На 25.07.2017 г. дъщерята на обвиняемата, в качеството си на едноличен
собственик на капитала на „И“ ЕООД, прехвърлила дружествените си дялове в
размер на 5 000 лв. на „С“ ЕООД. Прехвърлянето на дружествените дялове
било вписано в ТР при АП на 03.08.2017 г., без обаче да се променя
представителството и управлението му в лицето на обвиняемата К..
С уведомително писмо /л. 46 от делото/, получено на 03.08.2017 г. от В
Д, в качеството му едноличен собственик на „И “ ЕООД, обвиняемата го
уведомила, че на основание чл.141, ал.5 от Търговския закон желае да бъде
заличена като управител на дружеството, като това се случи в срок до 30
работни дни, считано от 04.08.2017 г., както и че в случай че не бъде заличена
като управител на дружеството в определения от нея срок, ще поиска
извършване на заличаването пред ТР при АП на основание чл.141, ал.5 ТЗ. На
16.09.2017 г. обвиняемата постановила Решение /л. 236, т.3 от ДП/, в което е
отразено, че уведомила своевременно законния представител на едноличния
собственик на капитала на „И“ ЕООД за желанието й да бъде заличена като
управител на „И“ ЕООД, както и че предупредила същия относно
намерението си да предприеме предвидените с чл. 141, ал.5 ТЗ действия. След
бездействие от страна на Димитров в посочения срок, К. поискала от
Агенцията по вписванията да бъде заличена от ТР на основание чл. 141, ал.5
ТЗ. Заличаването на същата като управител на „И“ ЕООД е вписано по
партидата на дружеството в ТР на 21.09.2017 г.
В началния период от своето съществуване процесното дружество „И“
отчитало печалба от дейността си, като приходите от дейността му били
повече от разходите и дружеството могло да погасява задълженията към
кредиторите си. Постепенно обаче се стигнало до тенденциозно нарастващи
задължения към НАП, които не се погасявали. Последното доброволно
5
плащане към НАП от страна на дружеството било извършено на 11.08.2015 г.,
когато били погасени публични задължения в размер на 500 лева. Поради
съществуващите финансовите затруднения, дружеството постепенно спряло
да извършва дейност. На 28.07.2017 г. „И“ ЕООД е извършило продажба на
единствения си актив, който съществувал като съоръжения в счетоводния
баланс на стойност 13 000,00 лв. Продажната цена в размер на 15 237,00 лв. с
ДДС е декларирана в дневник продажби на дружеството за м. юли 2017 г.
Според заключението по единичната ССчЕ датата на изпазане на „И“
ЕООД в неплатежоспособност е 10.10.2020 г., а изискуемите и ликвидните
публични задължения към ТД на НАП като орган по приходите са с общ
размер 151 952,70 лв. Вещото лице е посочило, че няма данни дали
задълженията на дружеството, възникнали към доставчици и персонал за
периода 01.01.2018 г. до 10.11.2020 г. са погасени, поради което не може да
бъде даден отговор дали съществуват към 10.10.2020 г. Констатирано е, че
няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО от дружеството за отчетните 2018г., 2019
г. и 2020 г. Посочено е, че установените високи коефициенти на обща и бърза
ликвидност се дължи на високия размер на парични средства, които
дружеството отчита. Пояснено е, че експертизата не може да установи
доколко тези парични средства са реални или са само по документи, но смята,
че съществува вероятност посочените в балансите средства /касови
наличности/ да не отразяват действителните размери и реално да не са
налични в тези високи стойности. Отразено е, че този извод се базира на това,
че от страна на НАП като орган по приходите не са открити налични парични
средства, с които да бъдат обезпечени публичните задължения на
дружеството, а от приетите по – късно обезпечителни мерки било установено,
че дружеството не разполагало с такъв наличен паричен ресурс.
В хода на досъдебното производство била назначена тройна съдебно
счетоводна експертиза със същата задача. При изпълнението й експертите
установили документирана касова наличност в размер на 242 000 лв, като
същите били с натрупване от 2013 г., а касата е успявала да се задържи в
цялост до 2017 г. Според тях е нереално да се приемае декларираната касова
наличност, защото тя би позволила да се изпълнят изцяло задълженията на
дружеството, което не се е случило. Вещите лица смятат, че датата, на която е
настъпила неплатежоспособността на дружеството е 29.07.2017 г., към която
са установили наличието на трайно, обективно и необратимо финансово
6
затруднение на „И“ ЕООД, а именно преустановена търговска дейност,
продажба на дружествени дялове и продажба на активи, от които може да се
черпи полза и удовлетвори изцяло или отчасти задължение към кредитори.
Извършената документална проверка е установила, че към посочената дата
дружеството е имало публично - правни задължения към Националната
агенция по приходите и Главна инспекция по труда Благоевград в общ размер
на 98 569.73 лева.
При изслушването им в съдебно заседание тримата експерти са заявили, че
при фактическата наличност на посочената в счетоводните документи касова
наличност, НАП като орган по приходите биха събрали успешно вземанията
си. Поясняват, че дори и при наличието на посочената касова наличност и
вземанията към клиенти, същите не покриват текущите задълженията,
посочени в баланса на дружеството към 31.12.2017 г., които са в размер на 232
000лв.
Сходно е заключението и по назначената в хода на ДП петорна ССчЕ. На
база на извършения финансов анализ на приходите и разходите на
управляваното от К. дружество е установено, че към 29.07.2017 год., когато са
прехвърлени дяловете му и фактически напълно преустановена дейността му,
е възникнала трайна и необратима невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си. В този смисъл напълно потвърждават заключението по
тройната ССчЕ, че датата на изпадането на дружеството в
неплатежоспособност е именно 29.07.2017 г. Към посочената дата
дружеството не е имало активи, парични средства, налични авоари в банки.
Безспорно установената фактическа обстановка, която първата съдебна
инстанция е описала много подробно, се базира на събрания по делото
доказателствен материал. Тъй като липсва каквото и да било оспорване на
събраните доказателства, въззивната инстанция не намира за нужно да ги
обсъжда поотделно. Следва да се отбележи, че в основната си част
направените изводи се градят на представени документи и заключенията по
двете комплексни експертизи, установяващи статута на фирмата, нейната
собственост и представителство, сключвани договори и налични задължения
към кредитори. В този смисъл може да се заключи, че доказателствената
съвкупност е сравнително еднопосочна и установява с обвързваща сила не
само задълженията на „И“ ЕООД, които в основната си част са публични по
7
своя характер, но и бездействието в определения от закона 30-дневен срок
след 29.07.2017 год. до 28.08.2017 г., в който управителят на същото В. К. е
следвало да поиска от БлОС обявяване в несъстоятелност. Последното се
удостоверява със справка от съда в този смисъл, в която е отбелязано, че в
описа му няма данни за образувани граждански /търговски/ дела за откриване
на производство по обявяване в несъстоятелност на посоченото дружество с
управител обвиненото лице.
Районният съд е отдал дължимото и на показанията на разпитаните
свидетели, които на практика в голямата си част потвърждават установеното
за фирмата на К. по документален път. Подробното разискване на техните
показания е излишно, защото финансовите проблеми и възникналата
неплатежоспособност на „И“ ЕООД се удостоверяват по документален път и
от заключенията по двете комплексни ССчЕ.
На практика основното възражение в защитата на обвиняемата е относно
определената дата на възникване на неплатежоспособността на управляваното
от К. дружество. Ако същата бъде определена в по-ранен момент, според
защитника, е възможно поради изтеклия значителен период от време да се
претендира изтичането на определената от закона погасителна давност за
наказателно преследване. А ако се приеме заключението по първоначалната
единична ССчЕ, обвиняемата следва да се оправдае, защото към момента на
възникване на неплатежоспособността същата не е имала качеството на
управител на дружеството. На тези възражения, направени и пред
първоинстанционния съд, е даден смислен и убедителен отговор. Въззивната
инстанция се съгласява с изтъкнатото като отбелязва много по-задълбочените
и подробни изследвания по двете комплексни експертизи в сравнение с
единичната такава, които практически всестранно са изследвали активите и
пасивите на „И“ ЕООД, за да определят датата на неплатежоспособност
непосредствено след продажбата на всичките и дялове на друго лице и
прекратяване на упражняваната от нея основна дейност. В тази посока е и
изтъкнатото от БлРС, че последващото удовлетворение на кредитор от
сметките на дружеството е в резултат на принудителни действия от търговска
банка по наложен запор и не може да промени извода, че възникналата към
29.07.2017 год. неплатежоспособност е трайна, обективна и необратима по
своя характер.
8
Относно обстоятелството, че К. към инкриминирания период е имала
качеството на управител на „И“ ЕООД липсват възражения пред въззивната
инстанция. Проследявайки безспорно установената по делото фактология
съдът е заключил, че в периода от 29.07.2017 год. до 28.08.2017 г. В. К. е имала
качеството на негов управител и съответно е отговаряла за изискуемото се от
закона нейно поведение в това й качество.
На тази плоскост и след мотивиран отговор на направените пред него
възражения БлРС правилно е заключил, че поведението на обвиняемата К. от
обективна и субективна страна запълва състава на престъплението по чл.227б,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Като управител на „И“ ЕООД с ЕИК .. със седалище
и адрес на управление в гр. П, ул."З" № 189, след като на 29.07.2017 г.
дружеството изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от
Търговския закон, според който неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, в 30 - дневен срок от спиране на плащанията по
публичноправни задължения в общ размер на 98 569.73 лева /деветдесет и
осем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/
от които: главница в размер на 86 980.23 лева /осемдесет и шест хиляди
деветстотин и осемдесет лева и двадесет и три стотинки/ и лихва в размер на
11 589.50 лева /единадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ към Националната агенция по приходите (НАП) и Главна
инспекция по труда Благоевград, установени със следните актове: - Месечни
справки-декларации по ЗДДС за задължения данък върху добавената стойност
от сделки в страната и чужбина за периода от 15.10.2013 г. до 30.06.2017 г.
задължения в общ размер 28 310,06 лева, от които главница в размер на 25
110,40 лева и лихва в размер на 3 199,66 лева; - Декларация по чл. 55, ал. 1 от
ЗДДФЛ, задължения за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии,
граждански договори, изплатени наеми и дивиденти за периода от 01.05.2014
г. до 31.03.2017 г. задължения в общ размер на 1 962,86 лева, от които главница
в размер на 1 718,85 лева и лихва в размер на 244,01 лева; - Декларация
образец 6 за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на
9
тях правоотношения за периода от 26.10.2013 г. до 31.08.2016 г. в общ размер
на 8 470,24 лева, от които главница в размер на 7 564,30 лева и лихва в размер
на 905,94 лева; - Декларация образец 6 за задължения за данък общ доход за
периода от 26.10.2013 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 26 824,29 лева, от
които главница в размер на 23 280,52 лева и лихва в размер на 3 543,77 лева; -
Декларация образец 6 за задължения за здравно осигурителни вноски за
периода от 26.10.2013 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 12 292,00 лева, от
които главница в размер на 10 631,55 лева и лихва в размер на 1 660,45 лева; -
Декларация образец 6 за задължения за УПФ за периода от 28.01.2014 г. до
30.06.2017 г. в общ размер на 6 991,16 лева, от които главница в размер на 6
175,56 лева и лихва в размер на 815,60 лева; - Годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО задължения за корпоративен данък за периода от 01.04.2014 г.
до 31.12.2016 г. в общ размер на 12 206,98 лева, от които главница в размер на
11 361,24 лева и лихва в размер на 845,74 лева - Наказателно постановление
№ 01/01/03537 от 25.03.2014 г. на Главна дирекция „Инспекция по труда"
задължения в общ размер на 1 512,14 лева, от които главница в размер на 1
137,81 лева и лихва в размер на 374,33 лева, а именно до 28.08.2017 г. не е
поискала от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по
несъстоятелност.
Изложеното в мотивите на проверявания съдебен акт относно
обективната и субективна страна на посоченото престъпление се споделя и от
въззивната инстанция. Особеното качество на субекта на това престъпление
като управител или представляващ търговстото дружество е удостоверено с
извлечение от регистъра на търговските дружества. Видно от цитирана по-
горе справка на БлОС е и че няма образувано гражданско дело за откриване на
производство по несъстоятелност на „И“ ЕООД. Освен това, от обективна
страна безспорно е установено, че посоченото дружество е задлъжняло към
Национална агенция по приходите и частни лица, а заключенията по двете
кредитирани комплексни ССчЕ са категорични, че към 29.07.2017 год.
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. А според нормите на ТЗ
/чл.608, ал.1 и ал.3/ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни публично правно задължение или задължение по търговска сделка. А
самата неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Яснотата на законовите положения изключва необходимостта от
по-подробни разсъждения. Деянието е осъществено чрез бездействие, а от
10
субективна страна е налице пряк умисъл, както правилно е посочено и от
първата съдебна инстанция. Възражението за липса на умисъл в поведението
на К., изводимо от изпранетото от нея писмо до В Д в качеството му на нов
собственик на дяловете на „И“ ЕООД, не може да бъде споделено. От правна
страна обвиняемата е имала качеството на управител на посоченото
дружество до заличаването й като такава в ТР, вписано на 21.09.2017 год.
Напълно обосновано БлРС е изтъкнал, че опита на подсъдимата в
управлението на бизнеса на дружеството е в подкрепа на извода, че ясно е
съзнавала задълженията си към него, включително и тези по чл.608 от ТЗ.
Направеното от нея изявление до новия собственки на дружеството е с
декларативен характер и не я освобождава от правата и задълженията й като
негов управител.
Относно конкретната наказателна отговорност на обвиняемата следва да
се отбележи, че също липсват основания за изменение на атакуваното
решение. Законосъобразно БлРС е приел, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК като е постановил К. да бъде освободена от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на
1 000 /хиляда/ лева. Минималният размер на наложената глоба вероятно може
да се обясни с изтеклия продължителен период от време до реализиране на
наказателната отговорност, въпреки, че значителния размер на задълженията
и особеностите на конкретния казус изискват по-високо по размер наказание.
Липсата на протест от страна на прокуратурата не позволява такъв подход от
проверяващата инстанция.
Спазено е и изискването на чл.189 от НПК в тежест на призната за
виновна обвиняема да бъдат възложени сторените в хода на наказателното
производство разноски.
Отчитайки всичко изложено по-горе, проверяващата инстанция не
намира основания за отмяната или изменението на първоинстанционното
решение, поради което и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/25.01.2024 год., постановена по н.а.х.д. №
902/2023 год. на Районен съд - Благоевград.
11
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12