МОТИВИ
към Решение № 1285 от 10.06.2015 г., постановено
по АНД № 2081/2015 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 17263 от 17.04.2015 г. по описа на
ПРС, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство (сл. дело) № 172/2013 г. по
описа на ОСО
при ОП-Пловдив, водено срещу обвиняемия Х.И.Д., с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 235,
ал. 6, вр. ал. 1НК, с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това че: на 25.05.2013
г. е местността “Белите брези” в землището на с.
Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив, без редовно писмено позволително, е отсякъл
осем пространствени кубически метра дървета – бук за огрев на стойност 500.00
лева, като сечта е извършена в отдел 7 „У“ на горския фонд, като случаят е
маловажен.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа
горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на
обвиняемия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на същия да бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер.
Обвиняемият, Х.И.Д., се явява в проведеното съдебно заседание, признава
вината си и моли съда да му бъде наложено минимално наказание.
Неговият защитник, адв. А.И., също не оспорва обвинителната
теза и моли спрямо подзащитния му да бъде наложено наказание в минимален размер, като акцентира на
наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият Х.И.Д. е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, б.,
български гражданин, без образование, работещ, неженен, във фактическо
съжителство, неосъждан, с ЕГН: **********.
Към месец май 2013г. обвиняемият Х.Д. бил трудово ангажиран
към „***“ ООД на длъжност ***. През същият този месец последното дружество
извършвало законна сеч в отдел „9“ на държавния горския фонд в землището на
местността „Белите брези“ в землището на с. Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив.
Тази сеч била извършвана под ръководството на свид. П.Д., който бил *** към „***“
ООД, като обв. Д., изпълнявайки трудовите си задължения, също извършвал сеч в
този отдел.
На 25.05.2013 г. обвиняемия Д. решил, че може да използва
така предоставеното от „***“ ООД оборудване и да отсече няколко дървета за своя
полза. В изпълнение на взетото решение обв. Д. се отделил от своите колеги
секачи и отишъл в отдел 7 „У“ на държавен горски фонд в местността „Белите
брези“ в землището на с. Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив, където имало
дървета от вида „бук“. Обвиняемият Д. нямал редовно писмено позволително за
извършване на сеч, но въпреки това отсякъл 8 /осем/ пространствени кубически
метра дървета – бук за огрев в отдел „7У“ на държавен горски фонд в местността
„Белите брези“ в землището на с. Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив. След което
обв. Д. оставил отсечената дървесина в в отдел „7У“, тъй като все още не бил
измислил, как щял да я транспортира оттам.
На 28.05.2013 г. свидетелите Д.Д. и Е.К. – *** към ТП ДГС –
Хисар отдел в отдел „9“ на държавния горския фонд в землището на местността
„Белите брези“ в землището на с. Старосел, общ. Хисар, за да извършат проверка
на добива на дървесина от „***“ ООД. На
място свидетелите Д. и К. разбрали от секачите на „***“ ООД, че техен колега Х.Д.
бил сякъл дървета в отдел 7 “У“ на държавен горски фонд в местността „Белите
брези“ в землището на с. Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив. Незабавно горските
стражари посетили посочения отдел и констатирали осъществената незаконна сеч от
обв. Х.Д., а именно отсечените 8 /осем/ пространствени кубически метра дървета
– бук за огрев. Дървесината била подредена и готова за експедиране.
На 29.05.2013 г. обв. Д. бил установен и му бил съставен акт
с бланков номер 007477 за извършено нарушение на чл. 266, ал.1, вр. 104, ал. 1,
т.4 от Закона за горите. Така съставения акт бил подписан от обв. Х.Д. без
възражения.
За случая била сигнализирана и РП-Пловдив, във връзка с
което било образувано досъдебно производство, по което обв. Д. бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство била назначена и
извършена оценителна експертиза за стойността на 8 пр. куб. метра дървета – бук
за огрев, според заключението на която стойността възлиза в размер общо на 500.00 лева.
Предвид ниската стойност на отсечената дървесина, както и
чистото съдебно минало на обв. Х.И.Д., случаят е бил квалифициран като
маловажен по смисъла на чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 НК, поради което и като е
преценено, че са налице предпоставките на чл. 78а НК, делото е внесено в съда с
мотивирано постановление, с което е направено предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – писмени доказателства (Протоколи за разпити на свидетели и
обвиняем, Докладни записки, Констативен протокол, Акт за установяване на
административно нарушение, Обяснения, Справка АИС „Български документи за
самоличност”, Справка съдимост, Характеристична справка) и гласни такива (показанията
на свид. Д. П. Д., свид. П. Г. Д., свид. И. П. Л. и свид. К. Г. М.), които съдът кредитира
изцяло. Същите се подкрепят и от обясненията на обвиняемия Д., който не оспорва
описаната в постановлението РП - Пловдив и възприета от настоящия съдебен
състав фактическа обстановка, като изцяло признава вината си.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в
пълно съответствие с направените самопризнания от обв. Д., поради което в
конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по
делото, доколкото липсва спор както по фактите, изложени в обстоятелствената
част на постановлението на РП за освобождаване от наказателна отговорност,
които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и
по правната страна на деянието.
От правна страна:
При
така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът
приема от правна страна, че с деянието си обв. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 6, вр.
ал. 1 НК, тъй като на 25.05.2013 г. в местността “Белите брези” в землището на с.
Старосел, общ. Хисар, обл. Пловдив, без редовно писмено позволително, е отсякъл
осем пространствени кубически метра дървета – бук за огрев на стойност 500.00
лева, като сечта е извършена в отдел 7 „У“ на горския фонд, като случаят е
маловажен.
От обективна страна се установява, че на посочената дата и място обв. Д.
е отсякъл
осем пространствени кубически метра дървета – бук за огрев на стойност 500.00
лева /съгласно заключението на изготвената по делото СОЕ/. Установява се също
така, че така описаната деятелност е извършена от обвиняемия без същия да е
притежавал надлежно исмено позволително, с което е осъществил фактическия
състав на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 НК едно деяние представлява „маловажен
случай“, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. Съдът намира, процесната деятелност следва да се квалифицира именно
като маловажен случай. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав
взе предвид обстоятелството, че предметът на престъплението е на сравнително
невисока стойност - под двукратния размер на минималната работна заплата за
страната, а освен това обв. Д. не е осъждан, спрямо него са налице добри характеристични
данни и същият е оказал пълно съдействие при разследването на престъплението,
признавайки вината си изначално, с което значително е улеснил разкриването на
обективната истина. Всичко това обосновава извод за по-ниска степен на
обществена опасност на съответното деяние от останалите такива случаи. Все пак,
няма как да не се вземе предвид това, че отсечените от обв. Д. дървета не са в
пренебрежимо малко количество /осем пространствени кубически метра/, поради
което съдът изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
От субективна страна обвиняемият Х.Д. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че няма редовно
писмено позволително за извършената от него сеч, но въпреки това пряко е целял
и е искал настъпването на
немаловажните вредни последици за горския фонд от където са били добити
процесните дърва.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обв. Д. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна, състава на престъплението по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 НК,
поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
приложението на чл. 78а от НК:
Съдът намира, че в случая са налице материално-правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание лишаване от свобода до до една година или пробация или глоба от сто до
триста лева, като
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от
престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия изначалното
признаване на вината и ниската степен на обществена опасност на личността му,
предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална регистрация и трудовата
му и семейна ангажираност. От друга страна съдът не отчете наличието на
отегчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието бе определено в
минималния предвиден в закона размер.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева,
като счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив
и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени
разноски в размер на 120.00 лева за извършената стоково-оценъчна експертиза,
които на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на обвиняемия Д.,
като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОП-Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ