РЕШЕНИЕ
№ 2257
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330116940 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правно основание член 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищeцът „КАНАРИНИ” ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.”Ниш ” № 7 - партер представлявано от Д.... Т. Д............... в исковата си молба против
„АЛЛИА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ...........със седалище и адрес на управление: Община Стара
Загора, с. Хан Аспарухово, п.к. 6055, ул. Кестен № 7, представлявано от Й.... Г.... Й..., е
поискал от съда да бъде осъден ответника да му заплати: сумата в размер на 5 100,00 лева по
издадена фактура № .....................ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че дружество „Канарини” ЕООД, имало за предмет на дейност търговия с
п..... месо. Твърди, че в качеството си на продавач на ...... „Канарини” ЕООД доставило и
продало на „Аллиа Комерс“ ЕООД, - 1 512,315 кг., п............" с цена за килограм 2,81 лв. без
ДДС или обща стойност на доставката с ДДС била 5 100,00 лв.
Твърди, че за извършената доставка издали фактура № ...........като „Аллиа Комерс“ ЕООД,
следвало да извърши плащане по банков път в срок от три дни след издаването на
фактурата, но плащане не било извършено до настоящия момент.
Твърди, че тъй като дължимите суми не са им били изплатени, за тях се пораждал правен
интерес от воденето на настоящия иск.
ОТВЕТНИКЪТ „АЛЛИА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ............. Община Стара Загора, с. Хан
Аспарухово, не взема становище по основателността на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото е представена като доказателство Фактура № .............., за доставка на П............. на
стойност 5 100,00 лева с ДДС, по която ищецът е издател, а ответника получател.
По делото е прието заключение на вещото лице С.К., съгласно което, Фактура №
................издадена от „Канарини“ ЕООД като доставчик и получател на стоката „Аллиа
Комерс“ ЕООД е на стойност 5 100,00 лева с ДДС. Съгласно данните от НАП – ТД –
П.........същата фактура е намерила отражение в счетоводствата на двете страни – при
„Канарини“ ЕООД е включена в дневника за покупките и справка – декларация по
ДДС(отчетен период на ДДС м. 07.2020 г.), при „Аллиа Комерс“ ЕООД е включена в
дневник за покупките и справка – декларация по ДДС(отчетен период на ДДС м. 07.2020
г.) с право на приспадане на данъчен кредит.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищецът
поддържа, че с ответника са в облигационни отношения с източник – неформален договор за
доставка на пилешко месо, който се приравнява на договора за покупко - продажба.
Претендира се стойността по процесната фактура в общ размер на 5 100,00 лева.
Договорът за търговска продажба/ страните в настоящото производство са търговци по
смисъла на ТЗ/, съгласно чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което
сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно правоотношение,
възникнало със сключването на договор за покупко-продажба; за възникването му е
необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като
продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я
получи и да заплати цената.
Ищецът основава твърдението си за наличие на сключен договор за доставка на
представената като доказателство в заверено копие Фактура № ..........................
Съгласно установената съдебна практика по чл.290 от ГПК, сама по себе си, издадената
фактура не е основание за плащане - цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършена продажба/доставка/ и купувачът дължи цена при предадена стока. В
случаите, когато страните са оформили продажбата/доставката/, чрез съставена за целта
фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от
него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми
от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата,
преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието
на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на
тези, относно предприети от страните действия по изпълнение на договора, които при
определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
2
облигационната връзка.
Установява се от заключението на вещото лице осчетоводяване на процесната фактура при
ищеца и ответника и включване в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за м. юли
2020 г. По този начин е възникнало правото за приспадане на данъчен кредит. А с факта на
осчетоводяване от ответника на данъчната фактура, практически е постигнато взаимно
съгласие и по отношение на възнаграждението за извършената от ищеца продажба, съгласно
договорките между страните.
Зачитайки правната характеристика на фактурата, като частен свидетелстващ документ и
доколкото автентичността й не е оспорена по надлежния ред, съдът намира, че сумата
посочена в нея е дължима.
От изложеното по-горе се налага обоснован извод, че предявения иск, с който се иска да
бъде призната дължимостта на ищеца на сумата по Фактура № ............... на обща стойност 5
100,00 лева с ДДС, е основателен и доказан в претендирания размер, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2020 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 954,00 лева
от които 204,00 лева за държавна такса, 600,00 лева за адвокатски хонорар на един адвокат и
150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът е възразил срещу адвокатският хонорар на ищеца, като прекомерен. С оглед
направеното възражение следва да се отбележи, че минималното адвокатско
възнагаржадение съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е 585,00 лева. Същевременно по делото са
проведени пет открити съдебни заседания, по които е осъществено процесуално
представителство от ищеца. От друга страна, цитираната по-горе наредба дава само
минимума на адвокатското възнаграждентие, като съдът намира, че при договаряне на
такова, не следва да бъде определяно единствено минимално такова.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛЛИА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление:
Община Стара Загора, с. Хан Аспарухово, п.к. 6055, ул. Кестен № 7, представлявано от Й....
Г.... Й............. да заплати на „КАНАРИНИ” ЕООД, ЕИК .............със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Ниш ” № 7 - партер представлявано от Д.... Т. Д..........., сумата
от 5 100,00(пет хиляди и сто) лева с ДДС представляваща дължима и неизплатена сума по
Фактура № .............издадена въз основа на неформален договор за доставка, както и законна
лихва върху главницата от 5 100,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.12.2020 г. до окончателното изплащане.
3
ОСЪЖДА „АЛЛИА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление:
Община Стара Загора, с. Хан Аспарухово, п.к. 6055, ул. Кестен № 7, представлявано от Й....
Г.... Й............ да заплати на „КАНАРИНИ” ЕООД, ЕИК .............. със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Ниш ” № 7 - партер представлявано от Д..... Т. Д............. сумата
от 954,00(деветстотин петдесет и четири) лева, представляващи направени по делото
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4