Р Е Ш Е Н И Е
№……/17.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на деветнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 555 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
С влязло в сила решение №
38/14.02.2018 год., постановено по в.т.д. № 667/2017 год., ВАпС е обезсилил
решение № 650/10.10.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО, постановено по т.д. №
62/2017 г., и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от
друг състав с указания за фактическото
и правно основание на предявения иск .
Предявени са искове от Община Ловеч
против съдружниците в „Консорциум ЕВРОГЕЙМС” ДЗЗД - „ЕВРОГЕЙМС” ООД И ЕТ „2002-
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ”, както следва:
за
осъждане на ответника „ЕВРОГЕЙМС” ООД да заплати сумата от 183 463.60 лева с
ДДС, съставляваща припадащата му се част от обезщетение за
претърпени от възложителя на обществената поръчка вреди в общ размер от
359 732.55 лева следствие наложена му по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК
имуществена санкция чрез механизма на финансовите корекции, по вина на
изпълнителя, ведно със законната лихва до окончателно плащане на главницата, както и
сумата от 21 915.03 лева, представляваща лихва за периода от 16.09.2014 год. до
20.01.2017 год. и сумата от 20 286.23 лева - лихва за периода от 15.12.2014
год. до 20.01.2017 год.
и
за осъждане на ответника ЕТ „2002-КОНСТАНТИН
ДИМИТРОВ” да заплати сумата от 176 268.94 лева с ДДС, съставляваща припадащата
му се част от обезщетение за претърпени от възложителя на
обществената поръчка вреди в общ размер от 359 732.55 лева следствие
наложена му по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК имуществена санкция чрез механизма на
финансовите корекции, по вина на изпълнителя, ведно със законната лихва до окончателно изплащане
на главницата, както и сумата от 21 055.62 лева, представляваща лихва за периода от 16.09.2014 год. до
20.01.2017 год. и сумата от 19 490.70 лева, представляваща лихва за периода от
15.02.2014 год. до 20.01.2017 год.,
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от
Договор №BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24/03098.2014 год. и чл.86 ЗЗД
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че страните по делото са такива и по договор № BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24/03.09.2014
год., с предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона” по
проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч”, с
технически характеристики съгласно техническото предложение за изпълнение на
поръчката, представляващо неразделна част от договора. Излага се, че атракционното
влакче - предмет на договора е било предназначено да бъде използвано като
свързващ елемент между атракциите старата баня „Дели Хамам” и крепостта
„Хисаря”, реализирани в изпълнение на възложен проект. Твърди се, че на
16.09.2014 год. ищецът е превел авансово плащане 50 % от стойността на договора
в размер на 179 866.27 лв. с ДДС и на 15.12.2014 г. - окончателно плащане в
размер 179 866.25 лв. с ДДС. Излага, че с Решение № РД-02-36-1416/23.11.2016 г
на ръководителя на ОУ на ОПРР е наложена финансова корекция на Община Ловеч в
размер на 359 732.55 лева за описаните по-горе обстоятелства, съставляваща
отказ за възстановяване направените от Община Ловеч разходи по договора с
„Еврогеймс” ДЗЗД, което решение е издадено след доклад № ДИ 2 ЛЧ-5/03.10.2016
год. на Агенцията за държавна финансова инспекция към МФ. Сочи, че в Доклада на
АДФИ изриччно е посочени, че договорът не е изпълнен по вина на изпълнителя,
тъй като предоставеното атракционно влакче не може да изпълнява
предназначението си съгласно чл.1, ал.2 от договор BG 161PO0001/3.1-03/2010/032-D/03.09.2014
год., а от там – да изпълнява целите на проект „Подкрепа на развитието на
природни, културни и исторически атракции в Община Ловеч, дейност 10, за
доставка на атракционно влакче с два вагона. Като пресъздава констатации от
доклада и се позовава на чл.25, ал.1 от Договора, сочи, че с писмо изх.№ 0400-548-6
от 16.12.2016 г. е поканил ответниците да възстановят сумата 359 732.55 лв.,
заедно с дължимата лихва в седемдневен срок от получаване на поканата. Поради
отказ от заплащането й, предявява иска си, ведно с начислените лихви.
Акцесорните си претенции свързва с датите на извършваните по договора плащания,
както следва: плащане
на 16.09.2014 г. на сумата 179866.28 лв. - начислена лихва до 20.01.2017 г. в
размер на 42970.65 лв. и плащане на 15.12.2014 г. на сумата 179866.27 лв. - начислена
лихва до 20.01.2017 г. в размер на 39776.93 лв., като исковите суми се
претендират от ответниците съобразно процентното участие на съдружниците в
консорциума.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците „ЕВРОГЕЙМС”
ООД И ЕТ „2002- КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ” депозират
идентични по съдържание отговори, с които оспорват предявените искове. Не
оспорват наличието сключен между страните и ДЗЗД договор от
03.09.2014г., както и заплащане на сумата по него от ищеца. Оспорват
истинността на твърденията, основани на изготвения от АДФИ към МФ доклад,
доколкото в последния не е взето предвид функциониране на процесната вещ през
гаранционния срок на договора като излагат съображения по всяко едно от
сочените от ищеца, въз основа на доклада, нарушения, включително и относно
негодността на атракционното влакче да се ползва по предназначение и наличие на
недостатъци на вещта. Сочат, че Решение № РД-02-36-1416/23.11.2016 г
на ръководителя на ОУ на ОПРР, с което на Община Ловеч е наложена процесната
финансова корекция, не съставлява основание за ангажиране на отговорността за
вина на изпълнителя по договора, а на възложителя, който е спрял движението на
влакчето, нарушил е устойчивостта и изпълнението на проекта като дори не е
обжалвал съставения му акт. Твърдят недоказаност на виновно
поведение на ответниците и изправност по договора и сочат, че за извършваната
проверка са разбрали едва с отправеното от ищеца искане за възстановяване на
разходи. Оспорват по основание и размер мораторната лихва, като в тази връзка
се сочи дата на първата покана – 19.12.2016г.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът Община Ловеч депозира
допълнителна писмена молба, с която твърди нарушение на изпълнителя по
договора, в частност на чл.1, ал.2, чл.5, ал.1, чл.5, ал.2, чл.5, ал.3, чл.5,
ал.9 т.6 и чл.7 от Договора.
В срока по чл.373 ГПК, ответниците „ЕВРОГЕЙМС”
ООД И ЕТ „2002- КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ” депозират отговор на
допълнителна искова молба, в която по същество изразяват становище по
доказателствените искания на ищеца.
В с.з. по същество пред настоящия
състав, ищецът, чрез процесуалните си представители, моли за уважаване на
исковете като такива по чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД съобразно указанията на
въззивната инстанция.
В с.з. по същество пред настоящия
състав, ответниците, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
исковете.
При новото разглеждане на делото не са събирани нови
доказателства, поради което Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните при първоначалното разглеждане на
делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Релевираните в
исковата молба и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си
осъждане на съдружниците
в „Консорциум ЕВРОГЕЙМС” ДЗЗД - „ЕВРОГЕЙМС” ООД И ЕТ „2002- КОНСТАНТИН
ДИМИТРОВ”, ищецът Община Ловеч извежда от
наложена му по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК 100 % имуществена
санкция чрез механизма на финансовите корекции, изразяваща се в отказ за
възстановяване на сторените от ищеца разходи по Договор №
BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24/03.09.2014 год., с
предмет „Доставка на атракционно влакче - локомотив с два вагона” по проект
„Подкрепа за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч”, с изпълнител „Консорциум
ЕВРОГЕЙМС” ДЗЗД, съставляващи заплатената от него цена на атракционното влакче – предмет
на договора и дължими от изпълнителя по договора на основание чл.25, ал.1 от
него.
Не
е спорно между страните по делото, че същите са такива и по договор № BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24/03.09.2014 год., по силата на
което «ЕВРОГЕЙМС» Консорциум по ЗЗД, в което дружество участват «ЕВРОГЕЙМС» ООД
и ЕТ «2002 - КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ», в качеството си на изпълнител, след
проведена открита процедура и решение № 104/18.08.2014 г. за избор на
изпълнител, са приели срещу
възнаграждение да доставят за нуждите на Община Ловеч атракционно влакче
– локомотив и два вагона /марка GREATWALL, модел HOVER/ с технически характеристики
съгласно техническо предложение за изпълнение на поръчката, представляващо
неразделна част от договора. Видно от текста на договора атракционното влакче е
предназначено да бъде използвано като свързващ елемент между атракците: старата
баня „Дели Хамам” и крепостта „Хисаря”, реализирани по проект „Подкрепа и
развитие на туристическите атракции в Община Ловеч” и Договор за безвъзмездна
финансова помощ по ОП „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Според договора
компоцизията включва локомотив, двата вагона, 1 броя радио CD, микрофон и тон
колони за 2 вагона, и 1 бр. камбана. Цената на доставката, която ищецът следва
да заплати е 359 732.56 лева с ДДС, като прието за безспорно установено
между страните е, че същата е получена от ответниците.
Не е налице и спор между страните, че
в рамките на договорения между страните срок атракционното влакче – предмет на
договора е доставено на възложителя – ищец, както и че понастоящем се намира на
територията на Община Ловеч.
Представен
по делото е изготвен
от АДФИ доклад № ДИ 2 ЛЧ-5/03.10.2016 г., вх. № при Община Ловеч №
А-122/06.10.2016 г., чийто предмет е проверка законосъобразност в областта на
обществените поръчки, при възлагането на обществена поръчка с предмет „Доставка
на аткракционно влакче – локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за
развитие на туристическите атракции в Община Ловеч, финансиран по проектна ос 3
на ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2013 год., съгласно Договор за безвъзмездна
финансова помощ № BG161PO001/3.1-03/2010/032/03.08.2012 год. между МРРБ и Община Ловеч,
изпълнението на сключения договор, финансирането му и неговото осчетоводяване.
Проверяващите са констатирали нарушения в три посоки – нарушение на процедурата
по обявление на обществената поръчка чрез въвеждане на дискриминационни
критерии, нарушение на процедурата по провеждане на обществената поръчка чрез
изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което е довело до
незаконосъобразно допускане на участник в процедурата и недопустимост на
разходите по договора поради непостигане целите на проекта и липса на
устойчивост. По отношение на последната нередност /тази по II.2.3
посочено в доклада е, че
доставеното не съответства на техническите характеристики, отразени в
Удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано ППС №
АОО2056/09.06.2014 г, издадено от ИААА и заверено ксерокопие на протокол за
идентификация на ППС № **********-75 от 03.06.2014 г., издадено от DEKRA Automobilaa GmbH, че изпълнителят е представил
подправени документи в офертата си на техническите характеристики, отразени в
Удостоверението и че влакчето не може да се ползва по маршрута. Обобщено, констатациите
на АДФИ касаят два аспекта на изпълнение на договора – самата доставка на
стоката от гледна точка на технически характеристики и вторият аспект –
възможността да служи за целите на проекта.
Въз основа на така изготвения доклад,
по реда на чл.73, ал.1 вр. чл.69, ал.1 ЗУСЕСИФ е издадено и Решение №
РД-02-36-1416/23.11.2016 год., с което при определен чрез пропорционален подход
размер на финансова корекция 10 % за нарушението по т.1.1.1, 25 % за
нарушението по т.1.1.2 и 100 % за нарушението по т.1.1.3 и при съобразяване на
чл.10 ал.3 от МОФК досежно констатирани две и повече нарушения, на
бенефициентът Община Ловеч е наложена финансова корекция в размер на 100 % -
процентният показател, предвиден за най-сериозното установено нарушение. В
проведеното на 19.06.2018 год. ищецът уточнява, че не е провел процедура по
чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ по оспорване на издаденото по решение.
Именно посочената с Решение №
РД-02-36-1416/23.11.2016 год. вина на изпълнителя по договора ищецът въвежда
като основание за осъдителната си, на основание чл.25, ал.1 от Договора, претенция
/изрично в този смисъл изявлението на процесуалния представител на ищеца в
проведеното на 25.09.2017 год. по т.д. № 62/2017 год. съдебно заседание по
същество, позовавайки се на доказателствената сила на решението на органа като официалния
удостоверителен документ, доводите във въззивната жалба срещу постановеното по
т.д. № 62/2017 год. и указанията на горестоящата инстанция, дадени с решение №
38/14.02.2018 год., постановено по в.т.д. № 667/2017 год. на ВАпС /.
Горното извежда като основен въпроса
за действието на процесното решение по отношение на изпълнителя по договора,
който не е страна в процедурата по извършената проверка и не е адресат на акта,
респективно е уведомен за констатираното от проверяващия орган едва с поканата
за доброволно плащане към него от ищеца.
Безспорно в съдебната практика е, че
издаденото по река на чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ
решение съставлява индивидуален административен акт, а с оглед естеството си
може да бъде определен като конститутивен такъв. С оглед определянето му като
индивидуален такъв, същият се отнася и към конкретно определен адресат – в
случая, бенефициентът по програмата Община Ловеч. Липсва нормативна разпоредба,
разпростираща действието на издадения по реда на ЗУСЕСИФ индивидуален
административен акт спрямо трети, неучастващи в административното производство,
лица, в случая – лицето, с което бенефициентът е сключил договора /ответниците
по делото/, за да се приеме твърдението на ищеца за доказана с акта вина на изпълнителя
по договора.
Липсва подобна обвързаност с
констатациите на проверяващия орган по проекта и в самия договор. Действително,
от клаузите му става ясно, че същият е сключен в изпълнение на проект „Подкрепа
за развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“, за което и изпълнителят
е поел задължението да спазва изискванията на законодателството на Европейската
общност и националното законодателството във връзка с предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, да спазва изискванията по договора за безвъзмездна финансова
помощ, сключен между Община Ловеч и договарящия орган по ОП „Регионално
развитие“, при извършване на проверка – да осигури присъствие на негов
представител и да осигурява достъп до помещения и документи поне до 31.08.2020
год., включително да възстанови суми по нередности и/или неправомерно платени
средства /раздел IV,
чл.5, ал.6 и ал.9,
точки 1, 2, 3 и 6/, но липсва клауза, която по пряк или тълкувателен път, да
обоснове извод за наличие на обективна отговорност на изпълнителя вследствие на
издадено от проверяващия орган решение. Позоваването от ищеца на клаузата на
чл.7, ал.2 от договора е несъстоятелно, доколкото издаденият индивидуален
административен акт за налагане на финансова корекция не съставлява указание
и/или изискване на органите с компетентност по Оперативна програма „Регионално
развитие“ 2007-2013 год., а и не се твърди такова да е дадено на изпълнителя по
договора, респективно да не е изпълнено.
При горното и клаузата на чл.25 от
договора, визираща задължение за изпълнителя да възстанови разходите по
проекта, за които е отказано възстановяване по вина на изпълнителя, не следва да се приема като обвързваща
последния без същия да може да опровергае констатациите на проверяващия орган.
Приложима в контекста на горните съждения
е нормата на чл.17, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, косвеният съдебен
контрол е допустим когато се противопоставя, както е в разглеждания случай, на
страна по делото, която не е била участник в административното производство и
оспорва законосъобразността му. Трети лица, извън лицата по административното
правоотношение, не са страни в административното производство и те на могат да
участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел
защита права на трети лица, които не са страна в административното
производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената
като задължителна сила на решението на административен съд по
административноправен спор по отношение на законосъобразността на
административния акт. В разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е отречена възможността
граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по
законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато
такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по
издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че
страната, която не е била в страна в производството по обжалването на
административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността
на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване
на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата
незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това
оспорване /така, решение № 88 от 09.03.2012 год. по гр. дело № 1131/2011 г. на
ВКС, II г. о./.
По изложените съображения, допустими
за разглеждане в настоящото производство са възраженията на ответниците, че
процесното решение не представлява основание за ангажиране на отговорността на
изпълнителя и че липсва виновно неизпълнение на договорните му задължения.
Както се посочи по-горе, изготвеният
от АДФИ доклад № ДИ 2 ЛЧ-5/03.10.2016 г. обективира изводи за нарушения в три посоки като в
частта за недопустимост на разходите по договора
поради непостигане целите на проекта и липса на устойчивост констатациите на
АДФИ касаят два аспекта на изпълнение на договора – самата доставка на стоката
от гледна точка на технически характеристики и вторият аспект – възможността да
служи за целите на проекта. Базирайки се на тези констатации е издаденото
решение, ката видно настоящата искова претенция е обусловена от извода на
управляващия орган за нарушение по т.1.1.3 за извършени разходи в противоречие
с чл.5, ал.1 т.1 от ПМС № 245/09.10.2007 год. /л.52 и следв. от решението/. Съгласно
цитираната норма условията, на които кумулативно следва да отговарят разходите,
за да се считат за допустими, е да са необходими за изпълнението на проекта, да
са заложени в ДПБФП и да отговарят на принципите за добро финансово управление
– икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства. Видно от
мотивната част, приема се от УО на ОПРР, че доколкото атракционното влакче е
доставено количествените измерители за резултатите от проекта са постигнати, но
не са постигнати качествените негови измерения – влакчето да бъде ползвано като свързващ елемент между атракциите
старата баня „Дели Хамам“ и крепостта „Хисаря“. Основен аргумент за извода
обаче, че същото не може да функционира по първоначално предвидения начин се
влече не от неговите променените характеристики на влакчето, а обстоятелството,
че същото е действало в продължение на малко над 3 месеца, а не е използвано в
продължение на почти две години от края на 2014 год. /така стр.56 от решението,
както и обстоятелствената част на същото – стр.34 и следв., в които
нееднократно е посочено, че в периода от 05.11.2014 год. – датата на доставка
на аткракционното влакче до 03.10.2016 год. – датата на констативния протокол
доставеното актракционно влакче – локомотив с два вагона не е използвано във
връзка с изпълнение на целите на проекта, заложени във формуляра за
кандидатстване по проект „Подкрепа за развитие на туристическите атракции в
Община Ловеч“/.
Конкретни причини за неизползване на
атракциионното влакче в посочения период /след доставката му и приемането му от
ищеца/ не са посочени от ищеца, в качеството му на бенефициент по проекта.
Твърдения в този смисъл липсват и в исковата молба, и в допълнителната такава,
в които се изхожда единствено от констатацията на проверяващия орган. Твърдения
в този смисъл липсват и в дадените от Общината пред проверяващия орган
обяснения, насочени основно към твърденията за спазване на процедурата по
провеждане на обществената поръчка, но от пресъздаването им в решението може да
се съди и за изявление за използването на атракционното влакче в период от три
месеца - обстоятелство, доказано
посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Казанджиев и Василев и чрез проведената ССЕ. От последната, кредитирана изцяло
от съда, се установява, че приходите от експлоатацията на атракционното влакче
са се формирали от цени на билетите за маршрута, като за отчитане на приходите
Община Ловеч е въвела в експлоатация с дата 01.04.2015 г. касов апарат без
стационарен обект като на пътниците във влакчето са издавани касови бонове от
касовия апарат. Сочи се също, че събраните парични средства са постъпвали в
Община Ловеч съгласно приходни квитанции и са осчетоводявани по дебита на
сметка 50131-27-29-12 „банка бюджет приход – Атракционно влакче”, респективно
по кредита на сметка 7051 „приходи от такси в лева”.
В контекста на горното, настоящият
състав приема за основателно възражението на ответниците, че отговорността за
невъзстановяване на разходите по проекта поради тяхната недопустимост е на
възложителя, който е спрял изпълнението на проекта. Липсват твърдения и данни
от страна на ищеца същият да е констатирал, при използване на влакчето,
невъзможност то да изпълнява целите си, тази невъзможност да е поради некачествено
и/или лошо изпълнение и респективно да е ангажирал съгласно договореностите на
страните гаранционната отговорност на изпълнителя.
Действително, в решението на
проверяващия орган, възпроизведени и от ищеца, доставеното от ответниците
актракционно влакче е с променени технически характеристики. Липсва проведено
доказване обаче именно променените характеристики да са довели до сочената от
управляващият орган причина като отказ да верифициране разходите, които
бенефициерът е заявил - непостигане целите на проекта и липса на устойчивост, а
именно влакчето да бъде ползвано като свързващ елемент между атракциите старата
баня „Дели Хамам“ и крепостта „Хисаря“. Обратното, от проведената тройна СТЕ,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като обоснована и компетентно
дадена, се установява, че техническите характеристики на атракционното влакче
не са пречка за използването му по проектния маршрут. Нещо повече. Излага се от
вещите лица, че влакчето не може да се движи в момента по линия старата баня
„Дели Хамам” – крепостта „Хисаря” поради независещи от изпълнителя по договора обстоятелства:
по ул. „Мадара” има паркирани автомобили, с които влакчето не може да се
размине; на паркинга край паметника на В. Левски влакчето не може да обърне
поради наличие на паркирани автомобили; за безопасното обръщане на влакчето е
необходимо да се увеличи площта на паркинга към страната с дължина 34.70 м.; за
да може влакчето да се върне обратно от този паркинг е необходимо да се създаде
организация за движението по ул. „Мадара” между паркинга и ул. „В. Левски” с
помощта на светофарна уредба. А че след приемането му, влакчето не се е
използвало по проектния маршрут не по вина на изпълнителя, респективно
променени технически характеристики, е видно от показанията на свидетелите
Казанджиев и Василев. Първият сочи, че по негово нареждане, поради ремонтни
дейности в един от участъците по маршрута на движение, е променил маршрута, тъй
като общината е следвало да реализира приходи от експлоатацията на влакчето
като по заповедта е била за движение от банята до участък с кръгово движение,
по който маршрут не е имало видим наклон. При така събраните доказателства,
съдът намира, че променените технически характеристики не се отразяват на
целите на проекта, за което е наложена финансовата корекция.
Налага се извод за незаконосъобразност
на констатацията на УО, че влакчето да бъде ползвано като свързващ елемент
между атракциите старата баня „Дели Хамам“ и крепостта „Хисаря“ като фактът на
неползването му за целите на проекта се дължи не на виновното поведение на
изпълнителя на поръчката, а на ищеца – община Ловеч. Последното обуславя
и неприложимост на договорната разпоредба на чл.25, ал.1, респективно
неоснователност на предявения иск.
За пълнота на изложението следва да се
изложи, че формираните по-горе мотиви за липса на виновно изпълнение от страна
на ответниците са относими и при разглеждане на предявения иск на плоскостта на
договорната отговорност.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, в полза на ответниците се дължат сторените по делото разноски, които
възлизат в общ размер на 10 450 лева за всеки един от тях.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Община Ловеч
против съдружниците в „Консорциум ЕВРОГЕЙМС” ДЗЗД - „ЕВРОГЕЙМС” ООД И ЕТ „2002-
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ” искове,
както следва:
за
осъждане на ответника „ЕВРОГЕЙМС” ООД,
ЕИК *********, гр. Варна да заплати сумата от 183 463.60 лева с ДДС,
съставляваща припадащата му се част от обезщетение за претърпени
от възложителя на обществената поръчка вреди в общ размер от 359 732.55
лева следствие наложена му по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК имуществена санкция чрез
механизма на финансовите корекции, по вина на изпълнителя, ведно със
законната лихва до окончателно плащане на главницата, както и сумата от 21
915.03 лева, представляваща лихва за периода от 16.09.2014 год. до 20.01.2017
год. и сумата от 20 286.23 лева - лихва за периода от 15.12.2014 год. до
20.01.2017 год.
и
за осъждане на ответника ЕТ „2002-КОНСТАНТИН
ДИМИТРОВ”q ЕИК ********* гр. Варна да
заплати сумата от 176 268.94 лева с ДДС, съставляваща припадащата му се част от
обезщетение за претърпени от възложителя на обществената поръчка
вреди в общ размер от 359 732.55 лева следствие наложена му по реда на
ЗУСЕСИФ и МОФК имуществена санкция чрез механизма на финансовите корекции, по
вина на изпълнителя, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на главницата, както и
сумата от 21 055.62 лева, представляваща
лихва за периода от 16.09.2014 год. до 20.01.2017 год. и сумата от 19
490.70 лева, представляваща лихва за периода от 15.02.2014 год. до 20.01.2017
год.,
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от
Договор №BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24/03098.2014 год. и
чл.86 ЗЗД
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на „
ЕВРОГЕЙМС” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 10 450 лева, съставляваща сторените по делото разноски, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на ЕТ „2002-
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ", ЕИК ********* гр. Варна, сумата от 10 450 лева, съставляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: