Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… / 21.07.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1127
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. Н.И. *** срещу Наказателно
постановление № 472134 – F508892 от 23.10.2019 г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна към Централното управление на Националната
агенция за приходите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 15.09.2019 г. от 13:37 часа е
извършена проверка на обект кафе – сладкарница „Мадо“,
находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 186 (МОЛ Варна), стопанисван от „Е.“ ООД, с
ЕИК: *********, при която проверка
са установени продажби от въведеното и регистрирано в обекта ФУ с марка Datecs DP – 55 KL с рег. № 3743596/ 01.08.2016
г. с ИН на ФУ DT348115 и ИН на ФП 02663971, без изградена дистанционна връзка на цитираното
ФУ с Националната агенция за приходите, като юридическото лице представя
договор за сервизно обслужване № DT
348115/13.09.2018 г., валиден до 11.08.2019 г.,
като съгласно изведен отчет от фискална памет № 0032015/15.09.2019 г. е видно,
че задълженото лице е реализирало продажби за периода за периода от 11.08.2019
г. – 11.09.2019 г. в размер на 1391, 05 лева, задълженото лице няма актуален
договор за сервизно обслужване и същото е работило без дистанционна връзка с
НАП – нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006
г. на Министерството на финансите.
Дружеството – жалбоподател „Е.“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Според дружеството
липсва констатация на административно – наказващия орган дали установеното
нарушение е довело до неотчитане на приходи, а също така е отразено от актосъставителя
св. Д., че книгата за дневните финансови отчети се води редовно и хронологично,
както и разчетена касова наличност от ФУ и фактическата наличност на парични
средства съвпадат. Поради тази причина според дружеството – жалбоподател е
следвало административно – наказващия орган да индивидуализира
административното наказание въз основа на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Също така
се излагат аргументи в защита на позицията за приложимост на разпоредбата на
чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Е.“ ООД моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 17.06.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 1127 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Е.“ ООД се представлява от своя
процесуален представител адв. Н.И. ***, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 17.06.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 1127 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна отдел „Оперативни дейности“ – Варна към
Централното управление на Националната агенция за приходите се представлява от
своя процесуален представител гл. юрисконсулт *а, която моли за потвърждаване
на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно
установено, подчертавайки, че водената хронологично касова книга в търговския
обект не оневинява санкционираното дружество и не се отразява на съставомерността на допуснатото административно нарушение.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 15.09.2019
г. св. Н.И.Д. и св. И.Д.И. – инспектори по приходите в Централното управление
на Националната агенция за приходите извършили проверка по спазване на
финансовото законодателство в търговски обект кафе – сладкарница „Мадо“, находящ се в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 186 (търговски център
МОЛ Варна), стопанисван от „Е.“ ООД ***.
В
хода на проверката двамата свидетели установили, че в обекта функционира ФУ с
марка Datecs DP – 55 KL с рег. № 3743596/ 01.08.2016
г. с ИН на ФУ DT348115 и ИН на ФП 02663971, но същевременно констатирали, че
считано от 11.08.2019 г. фискалното устройство нямало дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите, тъй като договора за сервизно обслужване на
фискалното устройство бил изтекъл.
Св. Д.
и св. И. установили също така, че за периода 11.08.2019 г. – 11.09.2019 г.
дружеството „Е.“ ООД е реализирало продажби в размер на 1391, 05 лева през това
фискално устройство.
Приемайки,
че със своето поведение дружеството „Е.“ ООД е извършило нарушение на
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на 19.09.2019 г.
св. Н.И.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал въззивното дружество за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 23.10.2019 г. Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция
за приходите издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, наложил на дружеството административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за извършено
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството
на финансите.
По отношение на доказателствата и от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество,
съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Н.И.Д. и св. И.Д.И.; Протокол от
15.09.2019 г. за извършена проверка на кафе – сладкарница „Мадо“,
изготвен от св. Д. и св. И.; опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката; дневен финансов отчет от деня 15.09.2019 г. и съкратен
отчет на фискалната памет; договор № DT 348115 за техническо обслужване и ремонт на фискално
устройство.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че на
практика не е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства, доколкото дружеството – жалбоподател не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление и конкретно обстоятелството, че считано от
11.08.2019 г. до 11.09.2019 г. ФУ с марка Datecs DP –
55 KL с рег. № 3743596 функциониращо в търговския обект, стопанисван от
дружеството не е имало дистанционна връзка с НАП. Също така не се оспорва
констатацията на св. Д. и св. И., че за същият времеви период дружеството е
реализирало продажби в размер на 1391,
05 лева.
При тези фактически констатации, според съда съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
дружеството за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н
– 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите, която дословно предвижда,
че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена
дистанционна връзка с НАП.
Възраженията на дружеството срещу
законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество
и се изразяват в позицията му, че неправилно е била индивидуализирана санкцията
на дружеството, въз основа на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът се солидаризира с това становище на
дружеството – жалбоподател, доколкото на първо място не са наведени никакви
твърдения, както от актосъставителя св. Д., така и от
административно – наказващия орган, че процесното нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от
13.12.2006 г. на Министерството на финансите е довело до неотразяване на
приходи от страна на търговското дружество, още по – малко са представени
някакви доказателства, че дружеството с това свое поведение не е отразявало
приходите.
Този въпрос беше засегнат в хода на разпита на
двамата свидетели в хода на съдебното следствие, но и двамата инспектори от НАП
споделиха, че дружеството има хипотетична възможност по този начин, извършвайки
процесното нарушение да укрива приходи, но не е факт
и няма доказателства, че действително е укривало приходи през процесния период.
Поради тази причина според съда санкцията, която
следва да бъде наложена на дружеството „Е.“ ООД следва да бъде наложена въз
основа на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във вр. ал.
1 от ЗДДС и съответно да бъде в размер от 500 до 2000 лева.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че
нарушението на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите е безспорно установено и не би било честно и
справедливо най – вече спрямо останалите съвестни данъкоплатци в Република
България наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
Следва единствено да бъде коригиран размера на
санкцията, като същата бъде наложена въз основа на разпоредбата на чл. 185, ал.
2 във вр. ал. 1 от ЗДДС.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита
като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната
преписка не се съдържат данни дружеството „Е.“ ООД да е санкционирано за
подобни нарушения на финансовото законодателство, което мотивира съдът да
приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага
извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание, а именно „имуществена санкция“ в размер на 500 лева се явява
справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
В случая предвид сравнително продължителното
времетраене на нарушението (повече от месец) според съда е неприложима
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
Наказателно постановление № 472134 – F508892 от 23.10.2019 г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна към Централното управление на
Националната агенция за приходите следва да бъде изменено в санкционната си
част, като самото административно наказание бъде наложено въз основа на
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и бъде
редуциран неговия размер до сумата от 500 лева (петстотин лева).
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 472134 – F508892 от
23.10.2019 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна към
Централното управление на Националната агенция за приходите, с което на „Е.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева (три хиляди лева) за нарушение
на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция“ до размер от 500 лева (петстотин лева) и я налага въз основа на
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: