Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 964 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 97 938, 57 лв.
В исковата молба на Г.С.О. се твърди, че на 15.01.2018 г., в гр. Стражица е
настъпило ПТП с лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, управлявано от С.В.О.
и вследствие на удара пострадала ищцата като пътник в автомобила. Твърди се, че
в МБАЛ – Велико Търново била приета за 16 дневно амбулаторно лечение като били
установени фрактури на прешлени Тх12 и Л1 с фрагмент от Л1 към
гръбначно-мозъчния канал. Било взето решение за стабилизация чрез оперативна
интервенция, която била извършена на 18.01.2018 г., изразяваща се в титаниева
стабилизация чрез монтаж на 10 винта. Твърди се, че тези увреди причинили
болки, страдания и ограничения на ищцата, която трябвало да пази постелен режим
и имала нужда от помощ при осъществяване на ежедневните си нужди. Твърди се, че
по повод лечението сторила и имуществени разходи за закупуване лекарства и
остеосинтезни материали.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Пежо 206”, да й заплати сумата от 90 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания,
както и сумата от 7 938, 57 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в
срока по ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Тодорова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2/2018 г. на РУ на МВР – Стражица, от който се установява, че на 15.01.2018 г.,
около 12.30 ч. в гр. Стражица, на ул. „Гладстон” е осъществено ПТП от водача на
лек автомобил „Пежо 206” с рег. № *******– С.В.О., при която е пострадала Г.С.О.
с диагноза – фрактура на прешлени в областта на таза. В протокола е отбелязано,
че причините за ПТП са в процес на изясняване.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП е управление на водача на автомобила със скорост, по-висока
от критичната скорост за преодоляване на хоризонталната крива без загуба на
устойчивост от автомобила. Посочено в
заключението на вещото лице е, че МПС-то е оборудвано с предпазни въздушни
възглавници за водача и пътника на предна дясна седалка и странични въздушни
възглавници. Посочено е, че при поставен предпазен колан тялото би се задържало
към облегалката на автомобила, а главата и крайниците са свободно движещи.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата е
получила при процесното ПТП счупване на 12-ти гръден и 1-ви лумбален прешлени с
наличие на фрагмент към гръбначномозъчния канал като за период от една година
същата е търпяла болки и страдания, като
първите четири месеца, болките са били с по-интензивен характер. Посочено е в
заключението, че при нормално протичане на лечебния процес, срокът за
възстановяване при подобен род увреждания е около 12 месеца, а получените
травматични увреждания на ищцата са в причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП.
В съдебно заседание от 25.02.2019 г. са събрани и показания на свидетеля Л.Р.Б.,
роднина по сватовство на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.01.2018 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 12 месеца/ проведената хирургична интервенция, справедливо
би било да се присъди сума от 60 000 лв., а за горницата
до пълния предявен размер от 90 000 лв. да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира за изцяло
основателен и заявения иск за обезвреда на причинените имуществени вреди под
формата на сторени разходи за лечение и възстановяване на ищеца и предвид
представените по делото фактури.
Заявеното възражение за съпричиняване от
страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, предвид липсата на данни по делото, от които да се обоснове
извод, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните
последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 29.04.2018
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 18.03.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.19 гръб в
делото/. Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение
по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 3 956, 95 лв., колкото е и посочено в списъка
по чл. 80 от ГПК на ищеца. Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК на процесуалния представител на ответника се възприема като неоснователно
от състава на съда, доколкото визирания размер в списъка по чл. 80 от ГПК е
съизмерим с минимално определените размери по Наредба 1/2004 г. Неговата
припадаща се част, съобразно уважената част от исковете възлиза на 2 744,
88 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 183, 33 лв.
– разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК ш отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 950, 85 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Г.С.О., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 2 – адв. Д.Н. сумата от 60
000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.01.2018 г. в гр. Стражица,
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв.
като неоснователен, както и сумата от 7 938, 57 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински консумативи, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 29.04.2018 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 950, 85 лв.
– дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Д.Н.
сумата от 2 744, 88 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.О., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 – адв. Д.Н. да
заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 183, 33 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: