П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 21.10.2019 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Соня Василева и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 546 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъденото лице П.Д.Т., редовно призована, се явява лично.
За Началника на Затвора – гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
С., редовно упълномощена, с пълномощно, което представя днес.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Белева.
Съдът разясни на осъденото лице
правото да има защитник, включително да бъде назначен служебен такъв при
условията на чл.439, ал.3 от НПК.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Желая да ми бъде
назначен служебен защитник. Поддържам молбата, която бях депозирала по-рано.
Съдът констатира, че с
разпореждане на съдията-докладчик е допусната правна помощ на осъдената П.Д.Т.
във връзка с подадената от нея молба. Постъпило е уведомително писмо изх. №
1082/21.10.2019 год. от Председателя на АК – Сливен, с което е определен адв. Н.К.
от АК – Сливен за служебен защитник на осъденото лице по настоящото дело.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Т.: Съгласна съм
адв. К. да бъде назначен за мой служебен защитник.
Адвокат К. се явява в съдебно
заседание.
АДВ.К.: Запознат съм с
материалите по делото. Ще поема защитата на осъденото лице.
Съдът, след като констатира
заявеното желание на осъденото лице да й бъде назначен служебен защитник,
обстоятелството, че към момента се намира в условия на задържане, както и че е
с ограничени финансови възможности, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода
и като взе предвид характера на производството, намира че интересите на правосъдието
също изискват на осъденото лице да бъде назначен служебен защитник.
По
изложените съображения и на основание чл. 439 ал. 3 изр. 2 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв. Н.К. от АК – Сливен
за служебен защитник на осъденото лице П.Д.Т..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на осъденото лице П.Д.Т. с правно основание чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“.
Към молбата на осъденото лице са
приложени 2 бр. експертни решения на ТЕЛК относно Д.Й.Т.и Х.Ф.Т., както и
епикриза на Д.Й.Т..
Постъпило е становище от
Заместник Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител,
индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, пробационен доклад,
годишен доклад, както и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора –
Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ. ЮРИСК. С.: Съгласно
разпореждането на съда, представям актуална справка към днешна дата за изтърпяната
и неизтърпяната част от последното наказание лишаване от свобода, което търпи
осъдената с копие за страните.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се
приемат доказателствата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени
материали, вкл. тези приложени от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената
в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
АДВ.К.: Уважаема
госпожо съдия, считам, че са налице условията за уважаване на депозираната
молба, тъй като видно от събраните по делото доказателства и най-вече така,
както повелява закона от представената справка се установява, че моята
доверителка или представляваното от мен лице е показало трудова ангажираност в
затвора. Не е включена в образователни
програми, но тя притежава средно образование и администрацията на затвора не може
да й предостави условия за повишаване на образователния ценз. Т. няма налагани
наказания по време на престоя й в затвора, поради което считам, че са налице
условията за уважаването на подадената от нея молба и моля с Вашия съдебен акт
да уважите молбата на осъдената.
СТ.ЮРИСК.С.: Поддържам становището
на началника на затвора. Лишената от свобода се характеризира с неустойчиво поведение.
В началото на престоя се наблюдават проблеми във взаимоотношенията с останалите,
поради което се налага разместване в жилищните помещения, като в последствие поведението
й се стабилизира. При преместването й в открит тип, декларираната й нагласа за
спазване на правилата не кореспондира с поведението й. Отново се налага разместване
в жилищните помещения, като са приложени за целта педагогически мерки. През м.
септември тази година е регистрирано подобно нарушение, извършено от нейна
страна, което показва, че все още са налице нагласи за неспазване на правилата
и нормите. По отношение на трудовата дейност работи в условията на затвора, но
разчита предимно на инициатива от страна на администрацията. В условията на
затвора е организирано професионално обучение в областта на производство на
кулинарни изделия, но лишената от свобода не проявява желание за участие и не
използва възможността за придобиване на професионална квалификация, която би
помогнала за ресоциализацията й. Рискът от рецидив се запазва в горните граници
на средния. Липсват доказателства за промяна в проблемните зони. Продължава да поддържа
контакти с криминално проявени лица. Предвид изложеното е необходимо да
продължи корекционната дейност и поправителното въздействие спрямо осъдената и
моля, след като вземете предвид всички доказателства по делото, да оставите без
уважение молбата на лишената от свобода за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за
основателна и като такава следва да я уважите. Изпълнени са всички изисквани на
разпоредбата на чл. 70 от НК, тъй като видно от доказателствата по делото лишената
от свобода е изтърпяла повече от половината от наказанието, което търпи по последното
осъждане. Считам, че в становището на началника на затвора се съдържат добри
характеристични данни за лишената от свобода. Установява се, че същата работи в
затвора, освен това тя има завършено средно образование. Според мен
заключението на началника на затвора, че към настоящия момент е налице
необходимост да продължи корекционната дейност с лишената от свобода може да бъде
преодоляно чрез постановяване на условно предсрочно освобождаване, като постановите
в изпитателния срок на налагане на пробационна мярка, която лишената от свобода
да изпълнява по настоящ адрес ***. Считам, че по този начин биха били изпълнени
целите на института на условно предсрочното освобождаване.
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената:
ОСЪДЕНАТА Т.: В началото, когато постъпих
в затвора мен ме сложиха с едно момиче, което имаше обратни наклонности. Аз
нямаше как да издържа с нея в една стая. След това ме преместиха с една ромка,
която ме караше да й правя масажи. Нямаше как да се включа в дневната терапия, тъй
като работното ми време не го позволяваше. Аз работя в администрацията , работя
с администрацията, каквото ми кажат това правя, нищо на своя глава не правя.
Поддържам молбата си.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената.
ОСЪДЕНАТА Т.: Моля съда да ме освободи
предсрочно.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид
становището на страните, намира следното:
Осъдената
П.Д.Т. е с българско гражданство, родена в Пловдив, с постоянен адрес ***, със
средно образование специалност туризъм. Осъждана е с ефективно изтърпяване на
наказания “лишаване от свобода” за извършени престъпления по чл.354а ал.3 т.1,
чл.249 ал.1, чл.194 и чл.198 от НК.
В Затвора – Сливен търпи първоначално наказание 8
месеца “лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 4068/2015 г. по описа на
Районен съд – Пловдив за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Изпълнението на наказанието е осъществено в периода от 18.04.2018г.
до 08.12.2018г.
От 08.12.2018 г. осъденото лице търпи общо наказание в размер на 1 година и
6 месеца “лишаване от свобода”, определено на основание чл.25 вр. чл.23 от НК
за осъжданията й по НОХД № 1355/2018 г. по описа на ОС – Пловдив /за
престъпление по чл.249, ал.1 от НК и престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК/ и НОХД № 3983/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив /за престъпление по
чл. 198, ал. 1 от НК/.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 21.10.2019 г.
осъдената е изтърпяла фактически от последното й наложено наказание 1 година и 16
дни. Остатъкът за изтърпяване към 21.10.2019 г. е в размер на 5 месеца и 14 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора, пробационния доклад и
годишния доклад, се установява, че след постъпването в Затвора – Сливен
осъдената е имала неустойчиво поведение. При първоначалната й адаптация е
наблюдавана проблемност във взаимоотношенията с останалите.
Провеждани били консултативни срещи и разместване по жилищни помещения.
Според изразеното становище на затворната администрация, афишираното от
осъдената желание за сътрудничество при поправителното въздействие не
винаги кореспондирало с реалното поведение. При административна
проверка на сигнал за внесено наркотично вещество от
друга осъдена, Т. първоначално не съобщила информация,
с която разполагала. Постепенно поведението се
стабилизирало, осъдената избягвала конфликтно заредени
лица, активизирала участието си в съпътстващите
дейности и била избрана за отговорник по спортната дейност в групата.
Положителната
тенденция в
поведението е стимулирана чрез поощряване съгласно ЗИНЗС и с две промени в правния статус – замяна на режима от „строг“ в „общ“ и преместване в затворническо общежитие от открит тип.
От 03.07.2019г. започнала да търпи наказание в ЗО ОТ „Сливен“,
като отново
декларираната нагласа за спазване на правила и норми не кореспондирала с реалното
поведение. В периода от 08.07.2019г. до 22.07.2019г. се наложило провеждането на консултативни срещи и разместване по жилищни
помещения. Констатирани са нарушения – неспазване на задължението по чл.96 т.3 от ЗИНЗС и нарушение на
забраната на
чл.88а ал.2 т. 1 от ППЗИНС във връзка с чл. 100 ал. 1 и ал.2 т. 1 и т.5 от ЗИНЗС. Приложените педагогически мерки имали временен ефект и Т. отново се оказала в подобна
ситуация. На 11.09.2019г.
е регистрирано нарушение от нейна страна – пребивавала в стая, различна от нейната
след вечерна проверка, в разрез с правилата. Отново са приложени
педагогически мерки на въздействие. Според становището на затворната
администрация констатираното поведение сочи, че не са преодолени нагласите за игнориране на
правила и разпоредби, а осъдената все още лесно се поддава на манипулативно отрицателно
влияние – проблем, имащ отношение към престъпленията.
В живота на свобода осъдената работила като продавач-консултант
в различни магазини, подпомагала административното обслужване в библиотека в
гр. Пловдив, работила и във фирма за
контактни ключове като заварчик. Временно била доброволец в езиков център в гр.
Пловдив, където оказвала съдействие при провеждане на
училищни мероприятия.
В Затвора лишената
от свобода декларирала желание за отдаване на доброволен неплатен труд. Първоначално полагала
такъв, а от 25.02.2019г. била назначена като „отчетник-лавка – 4 часа дневно“. Справяла се със задълженията и отговорностите си и не допускала неоснователни
отсъствия. При възникване на необходимост отдавала и доброволен труд.
Осъдената не
била включена в образователния процес в училището към затвора, поради завършено
средно образование преди постъпване в затвора.
По време на фактическото изтърпяване на наказанието в Затвора Сливен е реализирано
професионално обучение по специалността -,,Работник в производството на кулинарни
изделия в заведения за хранене и развлечения“. Осъдената не проявявала желание за участие и не
използвала възможността за професионална квалификация, която би могла да подпомогне
ресоциализацията.
Изразявала желание за участия в съпътстващите наказанието дейности – участвала в Творческа
работилница и в празничен спектакъл на 24.05.2019г.; във викторина на историческа тематика на 06.09.2019г. и
инициативите, посветени на Независимостта на България.В
ЗО ОТ „Сливен“ участвала в клубове по интереси. Според становището на администрацията на Затвора се
наблюдава цикличност по отношение нарастване на интереса на осъдената към предлаганите дейности.
Направен е извод, че активността е обвързана с очакване на положителни
промени в правния статус.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 80 точки. Същият не търпи съществена промяна спрямо първоначалната и
последващите оценки на риска – съответно 80, 77, 79, 80 т. Профилът на нуждите
откроява като проблемни почти всички следени параметри “Образование, обучение и
трудова заетост”, „Управление на финансите“, „Взаимоотношения, партньор“, „Начин
на живот и обкръжение“, „Употреба на наркотици“, „Емоционално равновесие“, „Мисловни
умения и поведение“, “Нагласи”. Съпоставянето на оценките не регистрира промяна
в положителен аспект. Отчетена е липсата на инициативност и
желание за придобиване на професионална квалификация, продължаващите контакти с
криминално проявени лица, непреодоляна зависимост от наркотични вещества. Според становището на ресорната администрация, не е стабилизирано емоционалното равновесие на осъдената, не са активизирани ресурсите и мотивацията за промяна. Съгласно
становището на оценителя, в условията на затвора не се установява риск за
индивида, другите осъдени и персонала на затвора. В
живота на свобода съществува вероятност от подновяване на престъпленията.
Заключено е, че по време на фактическото изтърпяване на наказанието осъдената
не работи активно за повишаване възможностите за успешна ресоциализация и
недопускане на правонарушения. Не са налице търсените положителни промени в
начина на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение – в условията на
затвора не съумява да анализира действията и постъпките си и да извлече
необходимите поуки. Скринингът индикира вероятност от бъдещ риск за лицето и
обществото при подновяване употребата на наркотични вещества.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Като
такива се сочат осъзнаване на факторите,
водещи към правонарушения, прецизиране на връзки и взаимоотношения, изграждане на стратегии за справяне в незащитена среда. Според ангажираното становище, реализирането на така заложените цели би довело до постепенно снижаване на
стойностите на следените параметри и би доказало постигане на желаната промяна. В становището на Началника на затвора е изразена
позиция за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава
категорична позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената П.Д.Т. от
изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от
свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече
от половината от наложеното й наказание 1 г. и 6 месеца „лишаване от свобода“ от
определеното общо наказание за осъжданията по НОХД № 1355/2018 г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД
№ 3983/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Макар да е с постоянна трудова заетост в условията на затвора и да
изпълнява прецизно възложената й работа, както и да участва в различни
инициативи, според ресорната администрация, осъдената не е активизирала изцяло своите
ресурси за преодоляване на проблемите зони, които спират процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Обстоятелството, че Т. е осъдена неколкократно за извършването на различни по
вид престъпления във възходяща градация, като всяко следващо деяние е по-тежко
спрямо предходните, както и неосъзнаването в цялост на причините и факторите,
довели до деянията и към настоящия момент, навежда на извод за непостигнати в
пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна
личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап
осъдената се е поправила. Независимо от липсата на сериозни нарушения и
наложени наказания по време на престоя в затвора, както и включването в
определени инициативи, съдът отчита, че цялостното поведение на осъдената,
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив,
който е непроменен и остава в границите на среден и поведението, не сочат за
постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока
снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните
към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са
достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК
за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената П.Д.Т. от
неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар размерът
на остатъка от наложеното наказание да не е много голям, то същият би могъл да
спомогне за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото лице.
Обстоятелството,
че осъдената има болни родители само по себе си не може да обоснове извод за
допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка следва да се
съобрази броя и тежестта на извършените от Т. престъпни деяния, за осъжданията
относно които е наложено общото наказание 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“. Същевременно
от ангажираните доказателства, както и от приложените в затворническото досие
съдебни актове /напр. в Решение № 302/07.12.2015 г. по ВНОХД № 1835/2015г. по
описа на ОС – Пловдив/ е видно, че тежкото здравословно състояние на родител на
осъдената датира значително преди извършване на първото престъпно деяние. Още
през 2015 г. Пловдивският окръжен съд е формирал извод за преекспониране на
здравословното състояние на майката на Т. с оглед определена защитна позиция. Здравословният
статус на родителите й очевидно не е попречил за извършване на поредица от
престъпления, все по-тежки по своя характер, за последните от които осъдената е
понесла занижена наказателна отговорност в резултат на сключени с прокуратурата
споразумения. Евентуални семейни проблеми биха могли да послужат при съответна
преценка на компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието, но
не са от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и
чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването
на последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска
условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на
самото осъдено лице, а не се състоят в причини стоящи извън осъдения. В конкретния случай изискванията на материалния закон
не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице П.Д.Т., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 1 г.
и 6 м. „лишаване от свобода“, определено като общо най-тежко наказание за
осъжданията на осъдената по НОХД № 1355/2018 г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД №
3983/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14:00
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: