РЕШЕНИЕ
№ 563, 20.03.2014г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на тринадесети март две хиляди и четиринадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев
Надежда Дзивкова
секретар:
В.В.
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззино
гражданско дело № 2475 по описа за 2013
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила
е частна жалба от Б.С.В., в качеството му на трето по изпълнението лице по и.д. № 20128250400318 по описа на ЧСИ С. Г., против опис , извършен
на 08.11.2012г. и възбрана на недвижим имот, съставляващ второ ниво от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.521.691.1.3 по
кадастралната карта на гр. ****, с административен адрес гр. *****, който
самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор №
56784.521.691 с предназначение на самостоятелния обект – жилище на две нива с
площ от 141 кв.м. и 50кв.м.. Твърди че в негова полза е учредено вещно право на
строеж с НА № 47, т.15, д.№5085/1988г., който е осъществен въз основа на
разрешение за строеж от 1989г. и приет с акт обр. 16 на 16.10.1997г. и въведен
в експлоатация през 2008г. Въз основа на осъществения строеж той е придобил
правото на собственост върху имота, включително и второто ниво на жилището,
което няма самостоятелен статут и не може да бъде самостоятелен обект на
правото. В същото време таван след извършеното надстрояване не е съществувал
като обект, поради което при извършването на описа съдебният изпълнител на
първо място е описал чужда вещ, която е била
и във владение на едно трето лице за изпълнителното дело, а именно –
жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваните изпълнителни действия по
соченото изпълнително дело.
Взискателят по делото „Банка ДСК” ЕАД не е подал отговор. В съдебно заседание се
поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. изпълнението не е насочено срещи
частта на жалбоподателя.
Длъжникът Х.В. не е взел становище.
Постъпили са мотиви на съдебния
изпълнител във връзка с обжалвания акт, в които се поддържа, че жалбата е
неоснователна. Поддържа се, че възбраната и описа са извършени след щателна проверка
на имуществото на длъжника и че при извършените справки се е установило, че
процесният обект е съсобствен между етажните собственици на сградата. Считат
жалбата за неоснователна.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата
е подадена от легитимирано лице / без
значение е дали жалбоподателят се е намирал в брак към момента на осъществяване
на строежа и дали е евентуално е възникнала СИО, т.к. по подобие на иска на
чл.108 от ЗС и в това производство всеки от съсобствениците е легитимиран да
защитава съсобствеността/, в срок е, допустима е, а по същество е основателна, по следните съображения :
Жалбата изхожда от трето лице в
изпълнително производство с предмет събиране на парично вземане. За събиране на
вземането съдебният изпълнител е наложил възбрана на имуществото на длъжника,
издирено след справка в имотния регистър и описаните там документи за
собственост – НА №168, т.15, д.№4991/1995 на нотариус при ПРС, а именно – втори
етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, парцел V, имот пл.№
753, кв. 154 /стар/, 54/нов/ , ведно с
…. 1/3ид.ч. от тавана на сградата. На 08.11.2012г. е извършен и опис на
възбраненото имущество, като на место при описа на тавана на сградата е установено следното : „таван с екзекутивна
документация преустроен и в момента се ползва за жилище с вход от стълбище.
Същият е завършен на замазка и
шпакловка.” В протокола са записани възражения на адв. К., пълномощник
на жалбоподателя, с които заявява че второто ниво на третия етаж е собственост
на Б.В.. Същият обект не представлява таванско помещение и такова фактически не
съществува. Прави се възражение и че този имот е собственост на Б.В. и той го
владее от преди учредяване на ипотеката, респ. възбраната на имота.
Към жалбата са приложени / но
подредени в изпълнителното дело, а не изпратени в съда като приложения към
жалбата/ схема на самостоятелен обект в
сграда относно процесния етаж, от която се установява че в кадастъра същият е
заснет като ниво 2 на имот с
идентификатор 56784.521.691.1.3. Приложено е и удостоверение от „Пловдивинвест-
Допусната и приета е СТЕ, която съдът
възприема като компетентна и обективна и която е работила както на база
приложените по делото строителни книжа и документи, така и е извършила и оглед
на място. Съгласно експертизата процесният обект представлява второ ниво на
третия етаж от сградата и по документи и кадастрална карта и регистри е с
предназначение за жилище / второ ниво на жилище с идентификатор
56784.521.691.1.3. Достъпът до това ниво се осъществява през вътрешно стълбище
от третия етаж. Помещенията на това ниво нямат характер и предназначение за
складови такива или на таванско помещение. Тавански помещения в сградата няма.
По делото са събирани гласни
доказателства – разпитвана е свидетелката Д. Г., без родство със страните,
която заявява, че е съсед на имота и го познава много добре, както и самите
страни. Семейна приятелка е с Б. и съпругата му В. и се познават от повече от
30г.Знае как е изграден третият жилищен етаж, който е на две нива. Тя също е
двавала разрешение за изгражданото му, т.к. жилището й е в съседен имот.
Твърди, че Б. извършил строежа на третия етаж на етапи, за да може да се нанесе
със семейството си да живее. Живее в този етаж от деветдесетте години. Второто
ниво е завършено в периода 1995-8г. След изпълнението на второто ниво на етажа
често им е гостувала на терасата, т.к. същата е огромна. Свидетелката твърди,
че познава и Х., т.к. това е семейната им къща. Х. и семейството му никога не
са обитавали или ползвали третия етаж . Те си имали собствено жилище на втория
етаж от къщата.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че жалбоподателят доказва правото си на собственост върху
процесния обект. На първо място се установява, че таванско помещение в сградата,
в която има жилище длъжникът по изпълнителното дело, липсва. Дори и да е
описвано такова в документите за собственост , при започване на строителството
на третия етаж, същото вече е престанало да съществува, т.е. още към 1989-90г.
тавански етаж вече не е съществувал. Поради това със сделката по придобиване на
втория етаж от Х.В. не е прехвърлено вещно право на собственост и върху
таванския етаж, т.к. същият вече не е съществувал. Не може да бъде прехвърлено
право на собственост върху обект, който не съществува в правния мир. Установява се от строителната документация и
от експертизата на СТЕ, че второто ниво на апартамента на третия етаж е
свързано с него, достъпът се осъществява чрез третия етаж , поради което и не
може да се приеме, че е налице самостоятелен обект. Това ниво не е заснето като
самостоятелен обект и в кадастралната карта и регистри. Този въпрос, всъщност,
не е от съществено значение, доколкото след преустановяване съществуването на
таванския етаж чрез надстрояването на сградата с трети етаж на две нива,
практически се е погасило и правото на собственост на съответните идеални части
от тази обща за етажните съсобственици част.
Необходимо е също така да се
отбележи, че това надстрояване е извършено години преди учредяване на договорната
ипотека в полза на взискателя по делото,
поради което и казаното по-горе за погасяване правото на собственост е относимо
и по отношение на същата ипотека. На следващо място се установява от
свидетелските показания по делото, които съдът кредитира като дадени от пряк
очевидец, незаинтересовани са и кореспондират с писмените доказателства по
делото, че лицето, в чиято полза е учредено вещното право на строеж – Б.В., е
осъществил строежа, макар и на два етапа и от 1995-8г. е било изградено второто
ниво на третия етаж. Достъп до него имал единствено Б. и семейството му. Същите
са владели имота и към момента на извършения опис.
Съгл. чл.435, ал.4 от ГПК третото лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на възбраната се намират в негово владение. В
настоящият случай се установява, че от момента на възникване на процесния обект,
жалбоподателят Б.В. владее и ползва имота и това продължава и до настоящия
момент. Освен това той се легитимира и като собственик на същия. В същото време
жалбоподателят е едно трето по изпълнението лице и не отговаря лично или с
имуществото си за чужда дълг, поради което насочването на изпълнението срещу
неговата собственост е лишено от правно основание, незаконосъобразно е и
извършените изпълнителни действия по възбрана и опис на имота следва да бъдат отменени.
По изложеното съдът намира, че подадената
жалба против наложената възбрана и извършеният на 08.11.2012г. опис на недвижим
имот, представляващ второ ниво от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 56784.521.691.1.3 по кадастралната карта на гр. ****, с административен адрес
гр. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с
идентификатор № 56784.521.691 с предназначение на самостоятелния обект – жилище
на две нива с площ от 141 кв.м. и 50кв.м., собственост на Б.С.В., е основателна
и следва да бъде уважена.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наложената възбрана и извършеният на 08.11.2012г. по изп.д.№20128250400318 от
ЧСК С. Г. опис на следния недвижим имот : второ ниво от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 56784.521.691.1.3 по кадастралната карта на гр. ****,
с административен адрес гр. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда
1, разположена в ПИ с идентификатор № 56784.521.691 с предназначение на
самостоятелния обект – жилище на две нива с площ от 141 кв.м. и 50кв.м.,
собственост на третото лице Б.С.В., ЕГН**********.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :