Решение по дело №4457/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20181720104457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

   РЕШЕНИЕ

№ 1075

гр. Перник, 22 .10 .2018 година

 

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VI- ти състав, в публичното заседание на 02 10 0218 година, в състав:

                 Районен съдия : Д МАТЕЕВА

и при секретаря : Б Антонова

след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04457 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, е поискала да бъде установено по отношение на

Ц.М.Б. ЕГН**********

***

че дължи на дружеството

сумата  3212.52лева,

представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес,от която

главница 2048.81лв. за периода 01.12.2011г. до 31.03.2013г.,

законна лихва за забава на мес.плащания 1163.71лв., за периода 30.01.2012г. до 20.04.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.05.2018г. до окончателното и изплащане, по чгд № 02949 / 2018г. ПРС

 както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

 

Ответникът с депозирания отговор на исковата молба е оспорил исковете  по основание и размер.

Направено е и възражение, че   претендираните суми са ИЗЦЯЛО  погасени по давност.  

В отговора са оспорени начина на формиране и начисляване на сметките, приложени са писмени доказателства – фактури и е поискана СИЕ по така направените плащания

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

 

 Ответникът е единствен собственик на топлофицирания имот, което е прието за безспорно доказано – с оглед изявлението в о.з. –

поради което съдът приема, че Е ПОТРЕБИТЕЛ - съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение -  на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;

 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

 

 По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.

 

ЗЕ урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

 

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок,

като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума.

Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.

Самата цена се формира от няколко компонента, като :

-         такса мощност /за определен период от процесния/,

-         потребена топлоенергия за общи части от сградата,

-          БТВ.  

Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

2.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

По делото е изслушана  съдебно - икономическа експертиза в която са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период :

ЦЯЛАТА сума попада в периода на погасителна давност по чл.111 от ЗЗД и в този смисъл възражението следва да се уважи.

 

            Разноски:

               С оглед изхода на делото, ищцовото дружество следва да  заплати направените разноски от ответника :

- по установителния иск – 480 лв. адв.възнаграждение

- по заповедното производство –  разноски 470лв.

 

С оглед направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на размера на адв.възн, съдът , съобразявайки се със съд.практика и цитирайки  определение № 607 от 12.09.2018г. на ПОС втори състав по в гр.д.№ 00494/2018г. – където в мотивите обстойно е коментиран този въпрос , който е и възприет като трайна съд. практика, съобразява следното :

            Следва да се съобрази „интересът“ по см.на чл.12 от Тарифата- като той се съизмерява със сумата, предмет на Заповедта / респ. УИ без значение дали тази сума е самостоятелно вземане или е сбор от различни вземания, произтичащи от общ източник / вземайки предвид и чл.2 ал. 5 от Наредба 1/ 2004г. за адв.възн./

В случая адв.възнаграждение от 480лв. е договорен  общо, а не като сбор от суми  върху материалния интерес.

На следващо място – по запов.производство за същия размер обща сума е договорен адв.хонорар 470лв., като адв.намеса се състои в попълването на бланка-възражение.

Имайки предвид правната и фактическа сложност както по запов.производство, така и по УИ- разгледан в едно заседание, съдът счита, че следва да намали размера на адв.възнаграждение.

НЕ на последно място- се съобразява с ТР 6/2012г.ВКС т.3 :

При намаляване размера на адв.възн.поради прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК съдът не е обвързан с предвидените в пар.2 от Наредба 1/2004г. ограничение и е свободен да намали същото до предвидения минимум.

Към момента пар.2 от Наредба1/2004г. е обявена за нищожна с Решение № 14 820 на ВАС, поради което и съдът счита, че следва да го намали, като не е налице никаква сложност, като от общо 950лв. следва да го намали наполовина – на 475лв.

 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ предявените искове от“Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, по отношение на

Ц.М.Б. ЕГН**********

***

че дължи на дружеството

сумата  3212.52лева,

представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес,от която

главница 2048.81лв. за периода 01.12.2011г. до 31.03.2013г.,

законна лихва за забава на мес.плащания 1163.71лв., за периода 30.01.2012г. до 20.04.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.05.2018г. до окончателното и изплащане, по чгд № 02949 / 2018г. ПРС

 

ОСЪЖДА   "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,

ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.М.Б. ЕГН**********

***

 направени разноски по делото :

- по установителния иск  и по запов.производство общо в размер 475лв., като за разликата до пълния предявен размер 950лв. ОТХВЪРЛЯ като прекомерен.

 

            След влизане на решението в сила, чгд.  да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

  

Вярно с оригинала: Х.С.