№ 27469
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря М. В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20231110155591 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:38 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т. С.“ ЕАД – редовно призован за днешното съдебно
заседание, представлява се от юрк. С., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ Б. П. С. – редовно призован за днешното съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. А. – особен представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „Н.“ ЕАД – редовно призовано за
днешното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. В.-Т. – редовно уведомено за днешното съдебно
заседание, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С. С. – редовно уведомено за днешното съдебно
заседание, явява се.
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА СТРАНИТЕ: Възразявате ли делото да
започне в по-ранен час от насрочения?
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме възражения. Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание,
1
ОПРЕДЕ.:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 10.10.2023 г. от
ищеца – „Т. С.“ ЕАД.
ДОКЛАДВА отговор на искова молба, депозиран по делото на
13.05.2024 г. от ответника – Б. П. С..
ЮРК. С.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада на
делото. Имам доказателствено искане.
АДВ. А.: Поддържам отговора на исковата молба и релевираните доводи
в нея. Нямам възражения по доклада на делото. Нямам доказателствени
искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕ.:
ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определението
от 16.05.2024 г. за окончателен.
ЮРК. С.: Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ни
послужи пред Столична община, район „Л.“, по силата на което да предостави
по делото, договор за наем на процесния имот от 1999 г. сключени с лицето Е.
Н. Ц..
АДВ. А.: Считам, че не е определено правилно това, което се иска като
доказателство, съответно за да се изготви съдебното удостоверение, трябва да
се опише конкретно какво трябва точно да се изиска от общината, иначе
общината няма да знае какво да предостави, моля да не допускате същото.
2
Доколкото по делото е предоставено като доказателство, приложение към
исковата молба, настанителна заповед от 1999 година, с оглед преценка за
необходимостта и относимостта на поискания документ, във връзка със
снабдяването на който е изискано съдебно удостоверение,
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА
ИЩЕЦА: Какво обстоятелство цЕ.те да установите чрез снабдяването с този
документ, а именно, цЕ.те да установите възникване на наемно
правоотношение след 1999 година, тоест след издаване на въпросната заповед
или се касае за период, започващ от 1999 година?
ЮРК. С.: Твърдя, че има последващи договори за наем след заповедта със
Столична община, район „Л.“. Не знам от коя година, затова в съдебното
удостоверение, моля да бъде написано „Да се предостави договор между
Столична община, район „Л.“ и Е. Н. Ц..“.
СЪДЪТ счита, че не следва да бъде издавано съдебно удостоверение,
доколкото документът, във връзка със снабдяването на което е изискано, е
ненеобходим за изясняването на настоящия правен спор.
ДОКЛАДВА молба от ТЛП – „Н.“ ЕАД, депозирана по делото на
29.10.2024 г., към която са приложени документи.
ДОКЛАДВА заключение от СТЕ, депозирано по делото на 25.10.2024 г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
СТЕ, депозирана в деловодството на съда на 25.10.2024 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
Б. С. В.-Т., 66 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме въпроси, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата СТЕ, поради което
ОПРЕДЕ.:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от внесения от ищеца депозит в размер на
300,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 БРОЙ РКО за сумата от 300,00 лева.
ДОКЛАДВА заключение от ССЕ, депозирано по делото на 24.10.2024 г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
ССЕ, депозирана в деловодството на съда на 24.10.2024 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
В. С. С., 72 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ЮРК. С.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. А.: Нямам задача да
4
посещавам обекта на място. Задачата ми е в „Т.“ да извършва проверка. Да,
бях в „Т.“ на място.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата ССЕ, поради което
ОПРЕДЕ.:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от внесения от ищеца депозит в размер на
300,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 БРОЙ РКО за сумата от 300,00 лева.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕ.:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ЮРК. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите в цялост
предявения от „Т.“ иска. Моля да ни присъдите разноски, за което представям
списък на основание чл. 80 от ГПК.
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение така предявените искове, като
считам същите за неоснователни и недоказани. Моля да съобразите двете
съдебни експертизи, които бяха приети днес в съдебно заседание и моля да ми
издадете РКО.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника Б. П. С. –
адв. А..
5
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 01.11.2024 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря М. Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 55591 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия,
доставяна до посочения в исковата молба топлоснабден имот, като сочи, че в
уговорените срокове, наследодателят на ответника не е заплащал нейната
цена, поради което в полза на ищеца са възникнали вземания за цена на
топлинна енергия, обезщетения за забавено плащане на главното парично
задължение, както и вземания за такса за „дялово разпределение“ и мораторна
лихва върху това вземане.
В срока за отговор е постъпил такъв от особения представител на
ответника, с който оспорва твърдението на ищеца, че между него и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение с твърдяното предметно
съдържание. Оспорва исковете като неоснователни, като прави възражение за
погасителна давност.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
за установено следното, а именно: видно от представените по делото
6
доказателства, част от които е Настанителна заповед № ЖН-04-Е-019 от 1999
година, процесното жилище, имащо статут на ведомствено такова е
предоставено за обитаване на лицето Е. Н. Ц. и нейния син. Процесното
жилище представлява апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. Л. 2, бл. 236, вх. А,
ет. 7, ап. 46. Видно от представените по делото доказателства, едно от лицата,
настанени за обитаване в жилището по силата на тази настанителна заповед, а
именно лицето Е. Н. Ц. е починало на 05.08.2019 г. като нейн наследник се
явява синът й – Б. П. С., за който се установи, че също въз основа на тази
настанителна заповед му е предоставено правото да обитава процесния
топлоснабден имот.
Видно от справката, изготвена по реда на Наредба № 23, отразяваща
данни от регистри на населението, относно постоянния и настоящия адрес на
лицето, Б. П. С. явяващ се наследник на лицето Е. Н. Ц. и настанен заедно с
нея, за обитаване в процесното жилище е регистрирано с настоящ и постоянен
адрес, адресът съвпадащ с мястото на местонахождение на процесното
жилище, а именно в гр. С., ж.к. Л. 2, бл. 236, вх. А, ет. 7, ап. 46, като датата на
заявяване на това обстоятелство, касаещо вписванията в регистрите на
населението е от 29.11.2001 г.
Видно от изявленията на Столична община, явяваща се собственик на
процесния имот, обстоятелството, което не се оспорва от страните,
обективирани в писма от 04.09.2023 г., депозирано на лист 10 от делото,
процесният апартамент до настоящия момент с титуляр лицето Е. Н. Ц., която
е починала се обитава от сина й Б. П. С..
С оглед така събраните доказателства, а именно, че Е. Ц. заедно със сина
си Б. С. са настанени въз основа на описаната настанителна заповед, за
обитаване в процесното жилище, имащо статут на ведомствено такова;
предвид обстоятелството, че Б. С. продължава да обитава същото и след
смъртта на майка си, видно от изявления, обективирани от Столична община,
явяваща се собственик на това жилище, както и предвид това, че неговият
настоящ и постоянен адрес, въз основа на заявление подадено през 2001
година съвпада с адреса, на който се намира процесното жилище, съдът
намира, че през процесния период, жилището е обитавано именно от
ответника Б. П. С.. По делото няма доказателства, че наемното
правоотношение, възникнало въз основа на настанителната заповед между
7
Столична община и Б. П. С., към настоящия момент е прекратено.
С оглед изложеното и предвид тълкувателната практика на ВКС, съгласно
която качеството „потребител“ и по смисъла на дефинитивната разпоредба от
Закона за енергетиката, се извежда, както от качеството собственик или
титуляр на вещното право на ползване върху описания топлоснабден имот,
така и от фактическото ползване на същия, което в случая е безспорно
установено, че е налице, а именно, че Б. С. фактически е ползвал и обитавал
процесното жилище, съдът намира, че същият има качеството на „потребител“
на процесната услуга, поради което в негова тежест е възникнало задължение
за заплащане на нейната цена, съгласно приетите от топлофикационното
дружество и одобрени от регулационния орган – КЕВР, „общи условия“. Ето
защо съдът приеме, възражението на ответника за липса на доказано
облигационно правоотношение с процесното предметно съдържание,
възникнало между страните за неоснователно.
От представеното по делото заключение, от съдебно-техническа
експертиза, се установява, че до процесния имот е доставяна топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, като в описания имот не е имало
монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани и топлоразпредЕ.тЕ.,
не се е ползвала топла вода и не е начисляван разход за вода за горещо-битово
водоснабдяване, единствено енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед направеното възражение за погасителна давност и разпоредбата
на ЗЗД, съгласно която давността тече от момента на изискуемост на
вземането, а този момент се определя от „общите условия“ на
топлофикационното дружество, съгласно които вземането става изискуемо
след изтичане на 45-дневен срок от съответния период, а в случая най-ранният
период, попадащ в непокрития по давност период, с оглед датата на подаване
на исковата молба, това е м. 08.2020 г., като за вземането за м.08.2020 г.,
ответникът е изпаднал в забава на 16.10.2020 г. Исковата молба е подадена на
10.10.2023 г., тоест това е първото по време непогасено по давност вземане –
вземането за м.08.2020 г.
Вещото лице е дало заключение, че за непокрития по давност период,
обхващащ времето от м.08.2020 г. до края на исковия период, а именно –
м.04.2022 г., цената на процесната топлинна енергия, съобразно прогнозната
продажна цена, определена от издадените от ищеца фактури и резултата от
8
изравнителните сметки за този непокрит по давност период, възлиза на сумата
от 337,56 лева, като вещото лице е уточнило, че тази сума е начислена за
периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г. и от м.10.2021 г. до м.04.2022 г., доколкото
началото на периода, за който са предявени суми е м.10.2022 г. и не са
предявени преди месец август.
Вещото лице е заявило, че в процесния имот няма начислявани суми за
потребление на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и в този
смисъл суми за потребление се начисляват единствено в месеците, в които има
топлоподаване за отопление, а за периода именно от м.10.2020 г. – м.04.2021 г.
и от м.10.2021 г. до м.04.2022 г., и за този период както се посочи, цената
възлиза на сумата от 337,56 лева.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на мораторната лихва,
начислена върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г.,
възлиза на сумата от 55,75 лева.
Вещото лице е дало стойността на тази сума – 55,75 лева за периода от
15.08.2021 г. до 11.09.2023 г., а процесният период обхваща времето от
15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., като доколкото общата фактура от 30.06.2021 г. и
вземанията по нея са станали изискуеми след 45-дневен период, тоест станали
са изискуеми от 14.08.2021 г., а ответникът е изпаднал в забава на 15.08.2021
г., но в случая, ищецът е очертал като начало на исковия период на вземането
за мораторна лихва, не датата 15.08.2021 г., а датата 15.09.2021 г., поради
което съдът следва да преизчисли служебно в тази част размера на
мораторната лихва, като за периода 15.09.2021 г. – 11.09.2023 г., същата
възлиза на сумата от 55,61 лева, а не както е отбелязано в експертизата – 56,55
лева. Искът за мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 55,61 лева и
да се отхвърли за разликата от 56,55 лева, а искът за главница следва да се
уважи за цЕ.я претендиран размер, а именно за сумата от 337,56 лева, и да се
отхвърли за периода от м.05.2020 г. до м.07.2020 г., като погасен по давност и
от м.08.2020 г. до м.09.2020 г., включително, поради липсата на доставена през
този период топлинна енергия, предвид на това, че видно, както от
заключението на съдебно-техническата експертиза, така и от изричното
изявление на вещото лице, за периода до м.10.2020 г. не е начислявана нито
топлинна енергия, доставяна до процесния имот, в който не е имало
монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани и топлоразпредЕ.тЕ.,
9
нито е начисляван и разход за вода за битово-горещо водоснабдяване,
начислявана е единствено от м.10.2020 г. натам, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация. Предвид липсата на доставяне на процесната услуга
за тези периоди, исковете следва да се отхвърлят като неоснователно до
м.09.2020 г., включително.
Относно исковете за такса за „дялово разпределение“ и вземане за
мораторна лихва върху тази такса. По делото е представен договор, сключен
между топлофикационното дружество и дружество, извършващо услугата
„дялово разпределение“, на дата 01.10.2002 г., като срокът на този договор е
пет години, съгласно обективираните в него разпоредби, а именно
разпоредбата на раздел IV-ти и същият започва да тече от датата на неговото
подписване. Доколкото срокът на представения към исковата молба договор, в
който са уговорени условията, при които е възникнало вземането за такса за
„дялово разпределение“, е изтекъл към момента на съществуване на
процесното правоотношение, а и предвид релевираното от ответника
възражение за погасителна давност, основателност за което съдът не може да
формира преценка, поради липсата на представен действащ договор, от който
да изведе извод за това, в какъв размер и при какви условия се начислява тази
такса. Ето защо, съдът намира исковете на ищеца за присъждане на такса за
„дялово разпределение“ и акцесорния такъв за лихва върху тази такса за
неоснователни.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица,
възнаграждение за особен представител и такса за издаване на съдебно
удостоверение в общ размер от 1 588,50 лева.
Въпреки отхвърлената част от исковете, в полза на ответника не следва да
се присъждат разноски, поради липсата на доказателства за извършване на
такива и същият е бил представляван от особен представител в настоящото
производство.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА Б. П. С., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ж.к. Л. 2, бл. 236, вх.
А, ет. 7, ап. 46, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес и
седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, сумата от 337,56 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
период от м.05.2020 г. до м.09.2020 г., включително; да заплати по иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 55,61 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 11.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 56,55 лева; както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. 78, ал. 8 от ГПК, съдебни разноски за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица,
възнаграждение за особен представител и такса за издаване на съдебно
удостоверение в общ размер от 1 588,50 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, срещу Б. П. С., ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ж.к. Л. 2, бл. 236, вх. А, ет. 7, ап. 46, на основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сума за такса „дялово разпределение“
за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 22,68 лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 5,23 лева –
мораторна лихва върху това вземане, начислена за периода 16.10.2020 г. –
11.09.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис
от него на страните, с молба пред СГС.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:18 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
Секретар: _______________________
12