МОТИВИ към присъда № 260004/20.10.2020 г. по НОХД № 273/2020 г. по описа на ВрОС
Подсъдимият
В.П.И. *** е предаден на съд с обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр. Враца
по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. "в",
пр.1, вр. с чл.342, ал.1 НК за това, че на 22.07.2019 год. около 19.50 -19.55 часа, на път III-1503, в участъка между
с.Софрониево и с.Крушовица, област Враца, при км 1.600, при управление на
собствения си лек автомобил "Сеат Леон", с ДКН ВР***ВР, в нарушение
на правилата за движение по чл.20, ал.1 и по чл.104а от ЗДвП, е допуснал ПТП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Н. Г. на 13 год.
от с. ***.
Производството пред ОС Враца е по реда на глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК- с проведено съкратено съдебно следствие
пред първа инстанция.
В съдебно заседание, участващия по делото прокурор при
Окръжна прокуратура Враца поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Поддържа, че делото е подсъдно на ОС Враца и няма основание за
прекратяване и спиране на наказателното производство, както и не е допуснато
каквото и да било нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
нарушаване на правата на подсъдимия или пострадалите. Поддържа, че са налице условията за
разглеждане на производството по реда на глава 27 НПК и отсъстват
предпоставките по чл.248, ал.1 т.5 НПК, не са налице основания за вземане мярка
за неотклонение по отношение на подсъдимия. Няма искания за събиране на нови
доказателства. Намира, че обвинението е доказано от
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Като причина за
реализиране на произшествието сочи, загубата на контрол над превозното средство, в
резултат от управление на същото от подсъдимия по време на провеждане на
разговори по мобилен телефон, но без наличието на устройство, позволяващо
използване на телефона, без участие на ръцете му. Инкриминираните от
прокуратурата нарушения по чл.20, ал.1 и чл.104а от ЗДвП стоят в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, като същите се намират в неразривно
взаимодействие помежду си. При определяне на наказанието се иска да бъде
отчетено чистото съдебно минало, добрата характеристика на подсъдимия в обществото
и семейната му ангажираност, като смекчаващи обстоятелства, а като отегчаващи
такива - настъпилата смърт на дете, причиняването на лека телесна повреда на
свидетелката В.Д., както и установените по делото административни наказания на
подсъдимия, като водач на МПС, наложени за период по-малко от 1 година. Поддържа
се, наказанието да бъде определено при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства, като адекватно наказание в случая се явява "лишаване
от свобода" в размер на 4 години, съобразно конкретно извършеното
престъпление и личността на дееца. С оглед императивната разпоредба на закона и
в съответствие с нормата по чл.58а, се иска същото да бъде редуцирано с една
трета. Иска се и на основание чл.343г НК на подсъдимия да бъде определено
наказание лишаване от право да управлява МПС за съответен срок. Иска се
направените в производството разноски да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия. Касателно веществените доказателства, лекия автомобил оставен на
съхранение в складова база на ОД на МВР в с.Косталево, да бъде върнат на
подсъдимия, след влизане на присъдата в сила. Вещественото доказателство диск
да остане на съхранение по делото.
В
съдебно заседание, на основание
чл. 76 и сл. от НПК, съдът конституира като
частни обвинители в наказателното производство родителите и бабата на
пострадалата Й. Г.– А.Н., Н.Н. и Г.Т.. Дядото на пострадалата- Й.Ц.Т. е починал на 25.06.2020г.,
видно от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, поради което
съда заличи същия като пострадал.
Частните
обвинители, чрез своя повереник адв. Й.Д. от САК поддържат обвинението, като считат, че всичко
което е описано в обвинителния акт и е признато от подсъдимия се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и експертни заключения. Поддържат
становището, наказанието на подс.И. да не бъде определяно при баланс между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като за смекчаващи вината
обстоятелства сочат единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Навеждат
доводи, че относно обстоятелството за семейната ангажираност на подс.И., което
изтъква прокуратурата, липсват каквито и да е доказателства в тази посока. Като
отегчаващите вината обстоятелства отчитат обстоятелствата, че подсъдимият се е
съгласил да превозва две малолетни лица, без да ги задължи и да им укаже, че
същите следва да поставят обезопасителни колани, обстоятелство което е
задължително и което е вменено като задължение на водача на МПС. Макар и това
обстоятелство да не е част от обвинителния акт, доколкото липсват категорични
доказателства, че непоставянето на обезопасителен колан е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата, то това
обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на наказанието
и режима на неговото изтърпяване. Искат да бъде отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство и факта, че подсъдимият извършва по занятие нерегламентирана
дейност като таксиметров превоз, без съответното разрешително и без
обозначаване на автомобила като таксиметров. Всичко това сочи на една завишена
степен на обществена опасност на неговата личност, поради което пледират да
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на 5 години,
което след съответната редукция по реда на чл.58а НК да бъде намалено на 3
години и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "лек"
режим. Считат, че следва да му бъде наложено и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 5 години и да му бъдат възложени в
тежест направените по делото разноски, включително и заплатеното от страна на частните
обвинители адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание подсъдимият В.И. лично и чрез упълномощения си защитник адв. Ц.К. ***,
не оспорва обвинението и прави признание по реда на чл. 371 т.2 от НПК, а
именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Защитникът
посочва, че подс.И. не приема тезата на частното обвинение, за извършване от
негова страна на нерегламентирани таксиметрови превози и такива факти в делото
няма. Получената сума от 5 лева е на практика стойността на горивото необходимо
на автомобила да измине разстоянието между с.***, с.Софрониево, с.Крушовица и
обратно, което е над 35 км. Поддържа, че водача се е движил със съобразена с
пътните условия скорост от 71 км/ч, която е значително под максимално
разрешената, но недостатъчната ширина на пътното платно и едно съвсем
незначително отклонение от пътя е довело до настъпване на фаталния инцидент,
тъй като десните колела на автомобила са излезли от пътното платно, попаднали
са на земния банкет и от там насетне водачът не е бил в състояние да контролира
автомобила и съответно същия се е преобърнал. Поддържа,че пострадалата е била
без предпазен колан, отворила е стъклото на задната врата и при преобръщането
на автомобила е била премазана, получила е травми несъвместими с живота. Изтъква,
че в случая са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства на водача,
който макар и в рамките на една година да е наказан три пъти по административен
ред за допуснати нарушения по ЗДвП, те са от категорията на малозначителни
такива и същия не е осъждан. Защитникът поддържа, че подс. И. се ползва се с
добро име, съзнава деянието, признава вината си, съдействал е при разкриването
на обективната истина, поради което иска да бъде наложено да едно наказание в
предвидения минимум в закона, което да бъде намалено с една трета и съответно
изпълнението на същото да бъде отложено, за определен от съда изпитателен срок.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимия В.И.
сочи, че се признава за виновен и съжалява за случилото се, като се извинява на
родителите на детето още веднъж и моли съда за справедлива присъда.
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVII-ма от НПК, с оглед наличието
на законовите предпоставки за това и изразеното от подсъдимият признание изцяло
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се
събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК.
Въз основа
на така изложеното по-горе и на основание чл.373 ал.3 от НПК, съдебният състав след като прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4,
вр. чл.371,
т.2 НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство,
които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.П.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, неженен, живее на семейни начала, от чието съжителство има
едно пълнолетно дете, неосъждан, пенсионер по болест. Същият е правоспособен
водач, притежава свидетелство за управление на МПС, с придобити категории "В"
и "АМ". Наказван е за извършени от него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за
периода от средата на 2018г. до м.май 2019г. – три пъти по административен ред. Притежава МПС лек автомобил, марка
"Сеат Леон", с рег. с рег.№ВР *** ВР, който е бил технически изправен.
Пострадалата Й. Н. Г. е била ученичка, на 13 год.,
родена на *** год. Тя живеела заедно с родителите си св. А. и Н. ***, като
обитавали имот находящ се на ***.
На 22.07.2019 год. към 19.00ч. пострадалата Г. излязла
от дома си и отишла до къщата на приятелката си св. В.А.Д. ***, родена на ***г.,
която през лятото пребивавала при баба си в с. ***. Междувременно пострадалата Г.
се обадила на подс. И. и го помолила срещу заплащане да ги превози до
с.Крушовица, от където да вземат св. С. Г. К., след което да се върнат отново в
с. ***.
Към 19.30ч. на същият ден, двете момичета се отправили
към центъра на селото, където малко след това пристигнал и подс.И.,
придвижвайки се със собствения си лек автомобил "Сеат Леон" с рег.№ВР *** ВР, който бил
сам. Пострадалата Г. и св. Д. се качили в лекия автомобил, като седнали на
задната седалка, съответно първата зад водача, а втората до нея, отдясно. Пострадалата
предоставила на водача сумата в размер на 5 лв. за превоза, като допълнително
следвало да му даде още пари. Нито един от пътуващите не поставил предпазен
колан. Подсъдимият привел лекия автомобил в движение и поел към с.Крушовица. След
като преминал през с.Софрониево, управлявал МПС по път III-1503, състоящ се от две ленти,
разделени с единична прекъсната осева линия, с обща ширина от 6.50 м, като
дясната лента, по която се движел, била с ширина 3.20 м. Десният банкет бил с
ширина от 1.20 м., а след него следвала отводнителна канавка с ширина на
горната част 1.50м. и дълбочина 0.5 м., като след канавката имало засети с
царевица земни площи, на нивото на пътя. Времето било сухо, видимостта много
добра.Настилката била от едрозърнест, гладък асфалт, без неравности. Участъкът
от пътя – при км 1.600, - бил прав, хоризонтален, с лек наклон на спускане до
около 1 % и при липса на други участници в движението.
Двете
момичета разговаряли помежду си, като пострадалата Г. отворила прозореца си,
възнамерявайки да запали цигара. В един по-ранен момент мобилният телефон на
обвиняемия звъннал, като той вдигнал и започнал да говори по него, но без
наличието на устройство, позволяващо използването на мобилното устройство без
участие на ръцете. Това отклонило вниманието му, като загубил ориентация за
траекторията на движение на лекия автомобил, който управлявал със скорост 71.7
км.ч. Автомобилът започнал да криволичи на зиг-заг, изгубил контрол върху
управлението, напуснал платното/дясна лента/, след което навлязъл в десния
банкет, достигнал и се ударил във външната стена на канавката, приплъзнал се по
нея в посока отдолу нагоре, в следствие на автомобила продължил въртеливото си
движение, обърнал се по таван, ударил се с челната част на тавана в горния ръб
на канавката, и след нови транслационно и ротационни завъртания, довели до чупене
на храсти, клони и мачкане на трева, се установил в покой, обърнат нагоре с
колелата. Предно ляво колело на лекия автомобил е било на 42.30 м. от линията
на ориентира/железобетонен стълб от ел.мрежата, отстоящ на 12 м. от левия ръб
на пътя/ и на 10.60 м. вдясно от десния ръб на платното за движение, а задно
ляво колело – на 44 м. от линията на ориентира и 9.50 м. вдясно от десния ръб
на пътното платно.
Веднага
след случилото се, св. Д. излязла от автомобила, а след нея и подс. И.. Св.Д.
намерила пострадалата Г. извън пътното платно, вдясно от него, легнала по очи,
с крака на 37.30 м. от ориентира и на 6.40 м. вдясно от десния ръб на пътя и
глава на 38.80 м. от ориентира и на 6.90 м. вдясно от десния ръб на пътя.Започнала
да я вика по име, но Г. не реагирала и изглеждала безжизнена.Подсъдимият И.
позвънил на дъщеря си св.П. П., която след минути била на мястото на
произшествието.
Междувременно
на мястото на инцидента били спрели автомобила си и св. К. М. и св. С. Т.,
които се връщали от гр. Мизия. Двете свидетелки разговаряли с пострадалата В.Д.,
която била много уплашена, дали й вода. Свидетелките видели подсъдимия да
говори по мобилния си телефон. Св. М. отишла до пострадалата Г., но не усетила
пулс, след което се обадила на тел.112, където обаждането й е регистрирано в
19.58.37ч.
Малко
по-късно на мястото на инцидента пристигнал медицински екип, който само
констатирал смъртта на пострадалата Г..
Св. В.Д.
е транспортирана до МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца, като е
хоспитализирана в хирургично отделение, от където е изписана на 25.07.2019г.
Подсъдимият
И. е тестван от служител на МВР – Оряхово с "Алкотест Дрегер 7510",
който не е отчел концентрация на алкохол. На подс.И. също е оказана медицинска
помощ, като същия е бил приет в болницата в гр. Бяла Слатина, от където е
транспортиран до МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца, ортопедично
отделение. Подс.И. е претърпял оперативна интервенция, поради получена фрактура
на лява ръка и е изписан на 29.07.2019г.
В досъдебното производство е назначена съдебно медицинска
експертиза на труп №99/2019
год., от което заключение е установено, че причината за смъртта
на пострадалата Й. Г.е съчетана травма изразяваща: гръдна травма – белодробна
контузия с разкъсване на гръдната аорта и кръвоизлив в двете гръдни кухини;
коремна травма – разкъсване на далака с кръвоизлив в коремната кухина;
охлузвания и оток на лицето;охлузвания на гръдния кош,ляв лакът и дясно
коляно.Картината е на сравнително бързо настъпила смърт – наличие на
кръвоизливи за образуването на които е необходимо време; картина на
прижизненост на уврежданията; липса на етилов алкохол в кръвта.
Непосредствената причина за смъртта на Г. е разкъсването на гръдната аорта и
последвалия кръвоизлив довел до остра сърдечно съдова недостатъчност. Смъртта е
в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания и е настъпила
сравнително бързо, като е била неизбежна. По механизъм уврежданията отговарят
да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил.
По отношение на пострадалата Д. е назначена съдебно
медицинска експертиза по писмени данни №334/2019 год., от чието заключение
е установено, че същата е получила лекостепенно разстройство на
съзнанието;разкъсно - контузна рана на горен десен крайник, в резултат на което
и е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Увреждане й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период от 5-7 дни при липса на
усложнения. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП – травма в
купето на лек автомобил.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза по
писмени данни №335/2019
год. по отношение установяване степента и характера на телесното увреждане на
водача на автомобила В.И., от чието заключение е установено, че
същия е получил открито счупване на лява лъчева кост с изкълчване на лява
гривнено-лакътна става /счупване и изкълчване на Гелеации/, които увреждания са
му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, с
оздравителен период околко 5 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. Установено е още, че И. е получил разкъсно-контузна рана
на горен ляв крайник, което увреждане му
е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период от 5-7 дни при липса на усложнения., в резултат на което и е причинено
временно разстройство на здравето неопасно за живота. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил.
По делото е назначена съдебна химикотоксилогична експертиза,
от чието заключение е установено, че от взетите за изследване биологични проби
кръв и урина от подс. В.И. не е установено присъствие на алкохол и наркотични
вещества. Идентифицираното лекарствено средство метамизол/аналгин,
проалгин,беналгин,хексалгин/ принадлежи към групата на нестероидните
противовъзпалителни лекарствени средства и има аналгетичен, антипиретичен и
противовъзпалителен ефект. То се използва за лечение на болка от различен произход.
Сочи се в заключението, че идентифицираното
лекарствено средство не проявява ефект върху психиката на човека и способността
за управление на МПС, работа с машини, както и не е класифицирано като
наркотични вещества съгласно ЗКНВП.
От представеното в досъдебното производство заключение от
изготвена химическа експертиза на проба кръв и урина взета от трупа на
пострадалата Й. Н. Г. се установява, че концентрацията на етилов алкохол е 0.00
промила.
От заключението на назначената в
досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, скоростта на движение на лекия автомобил "Сеат
Леон" с рег.
с ДКН ВР***ВР в условията на настъпилото ПТП е била 71.7 км/ч. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил при реална скорост на движение от 71.7 км/ч. в
условията на настъпилото ПТП е била 56.8 км/ч. В заключението е посочено, че
ПТП е настъпило в условията на прав, хоризонтален участък от пътя, състоящ се
от две ленти за двупосочно движение, разделени една от друга с прекъсната осова
линия, в светлата част на денонощието, при сухо време с нормална видимост и
ясно видима пътна маркировка, при скорост на движение от около 71.7 км/ч., без
наличие на други факти и обстоятелства влияещи върху действията на водача на
лекия автомобил. В заключението е посочено още, че водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да следи траекторията си на движение по пътя, да не
предприема резки движения с волана за управление на автомобила, при което
превозното средство запазва праволинейното си движение и не би загубил
напречната си устойчивост. В заключението, експертът е посочил вероятния
механизъм на извършеното ПТП, а именно при движението на лекия автомобил в
полагащата му се дясна лента за движение, със скорост 71.7 км/ч., водача,
намирайки се на около 11 метра от линията на ориентира губи контрол върху
управлението му, тъй като е разговарял по мобилния си телефон. Описано е, че
вследствие на това, автомобилът е започнал неконтролируемо движение в посока
напред и въртеливо в посока на часовниковата стрелка – задната лява ъглова част
на МПС е започнала да изпреварва предната. Получило се е нарушаване на
страничната устойчивост, изразяваща се в моментно занасяне и отклоняване в
дясно, напуснал е платното за движение на ППС, от дясно по посоката си на
движение, навлязъл е в десния банкет и при достигане на канавката, почти
завъртян на 70-80 градуса, навлязъл с предни колела в канавката, преплъзнал се
е по нея в посока отдолу на горе, при което се е получило изораване на земната
повърхност по стената на канавката. В заключението е посочено, че в следствие
на този удар, лекия автомобил е продължил въртеливото си движение по
часовниковата стрелка, като в същото време се е завъртял по часовниковата
стрелка и спрямо надлъжната си ос, обърнал се е по таван на купето, ударил се е
с челната част на тавана в горния ръб на канавката и е продължил сложно
транслационно и ротационни движения по тавана на купето, счупил е храстите и е
измачкал тревата до установяването му в покой.В резултат на това сложно
движение на лекия автомобил след инициалния удар, върху телата на возещите се в
купето водач и пътници се пораждат инерционни сили, които изхвърлят от купето
на автомобила пътничката Й. Г., возеща се на задна лява седалка, при свален
прозорец на задна лява врата и без поставен предпазен колан.
Пазарната
стойност на щетата по лекия автомобил към датата на настъпване на
произшествието е определен на 1862 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. На основание чл. 373
ал.3 от НПК, съдът прие за установени изложените фактически обстоятелствата, като се позова на
направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: показанията на св. В.А.Д./ДП том I л.48-52; л. 54-56, л. 57-58/, св. Е.В.М./ДП
том I л.59-61; л. 62-63/,
св. Д. А.Д./ДП том I
л.64-66/, св. Н.Г.Н./ДП том I л.67-68/, св.А.Й.Н./ДП том I л.69-71/; св.К. В. М./ДП том I л.72-73/; св.С. Д. Т./ДП том I л.74-75/; св.И. К. М./ДП том I л.76-77/;
св.Б. А. Б./ДП том I
л.78-79/; св.А. В. М./ДП том I л.80-81/; св.М. М. С./ДП том I л.82-83/; св.Г.И.Т./ДП том I л.84-88/; св.Й.Ц.Т./ДП том I л.89-93/; св.А. Ц. Д./ДП том I л.94-98/; св.Г. Д.М./ДП том I л.99-103/; св.Г. В. Г./ДП том I л.104-108/; св.С. Г. К./ДП том I л.109-113/; св.П. В. П./ДП том I л.114-118/; св.А. С. А./ДП том I л.119-123/; протокол за оглед на
местопроизшествието/ДП том I л.24-31/; фотоалбум/ДП том I л.32-36/;констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /ДП том I л.37-38/; диск/ДП том II л.12/ разпечатка от тел.112 /ДП том II л.13-18/; съдебно химикотоксилогична
експертиза /ДП том II
л.23-25/; химическа експертиза /ДП том II л.33/;
автотехническа експертиза/ДП том II л.36-47/; съдебно-медицинска експертиза на труп №99/2019г./ДП
том II л.49-50/; съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №334/2019г./ДП том II л.53/; съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №335/2019г./ДП
том II л.54/; медицинска документация
касаеща здр.състояние на пострадалата В.Д./ДП том II л.71-97/; медицинска документация
касаеща здр.състояние на подс.В.И./ДП том II л.98-134/;молби и пълномощни
от родителите на починалата Й. Г./ДП том III л.1-3/; удостоверение за
раждане на В.Д. /ДП том III л.9/;
акт за смърт и удостоверения за наследници и за родствени връзка/ДП том III л.11;14-15/;
фиш за спешна медицинска помощ /ДП том III л.19/;
справка за адм.нарушения по ЗДвП и ППЗДвП /ДП том III л.21-22;24-25;29/;справка
от АИС – КАТ за регистрация и отчет на ППС/ДП том III л.26-28/;застрахователна
полица /ДП том III
л.30-31/; характеристични данни/ДП том III л.35/;
справка за съдимост/ДП том III л.38;40/;адвокатско пълномощно на адв. К. ***/ДП том III л.44/;постановление за привличане на
обвиняем /ДП том III
л.45-47;64-67/разпит на подс.В.И./ДП том III л.48-49;
68-69/; адв.пълномощни/ДП том III л.72-75/и др.
Настоящият съдебен състав, анализира
и кредитира обясненията на подсъдимия, изхождайки от обстоятелството, че наред
с качеството си на доказателствено средство, като всички останали
доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за
защита на същия.
Съдът изцяло дава вяра на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели св.
В. Т., св. К. М., св. С. Т., св. А. М., св. М. С., св. Д. Д., св. Е.М., св. А.Н.,
св. Н.Н., св. И. М., св. С. К., тъй като са
последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи
за изясняването на правно релевантните
факти.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската на труп,
автотехническа експертиза и съдебно-химическа експертиза. Тези заключения са
подробни, обосновани и не пораждат никакво съмнение относно тяхната правилност. Освен това, не са
оспорени от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени
обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма на причинените
увреждания и причината за смъртта, причината за възникване на ПТП и механизма
на неговото протичане. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в
чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. От
особено важно значение по делото е заключението на автотехническа експертиза и
с оглед изясняване на съществените обстоятелства по делото като причината за
възникване на ПТП и механизма на неговото протичане.
Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които не се
оспорват от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички
събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че
подсъдимият В.И. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по
чл. 343 ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на 22.07.2019 год. около 19.50
-19.55 часа, на път III-1503, в участъка между
с.Софрониево и с.Крушовица, област Враца, при км 1.600, при управление на
собствения си лек автомобил "Сеат Леон" с ДКН ВР***ВР, в нарушение на
правилата за движение по чл.20, ал.1 и по чл.104а от ЗДвП, е допуснал ПТП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Н. Г. на 13 год.
от с. ***. Фактът, че
подсъдимият е управлявал МПС и е предизвикал процесното ПТП – следователно е
автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви
кредитирани доказателства.
Обект на това престъпление, са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на
живот. От обективна страна, извършеното от подсъдимия деяние, е съставомерно
по чл. 343, ал. 1, буква "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Безспорно подс. В.И., при управлението на процесния лек
автомобил, е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и
по чл.104а ЗДвП, водачът е говорел по телефона си по време на управление на
лекия автомобил, без наличието на устройство позволяващо използването на
телефона, без участието на ръцете.Така подсъдимият, като не упражнил
непрекъснат контрол при фактическите действия, които
е извършвал при боравене с телефона е изгубил контрол над управлението
на това МПС, вследствие на което автомобилът е започнал неконтролируемо движение в
посока напред и въртеливо в посока на часовниковата стрелка – задната лява
ъглова част на МПС е започнала да изпреварва предната. Получило се е нарушаване
на страничната устойчивост, изразяваща се в моментно занасяне и отклоняване в
дясно, напуснал е платното за движение на ППС, от дясно по посоката си на
движение, навлязъл е в десния банкет и при достигане на канавката, почти
завъртян на 70-80 градуса, навлязъл с предни колела в канавката, преплъзнал се
е по нея в посока отдолу на горе, при което се е получило изораване на земната
повърхност по стената на канавката. В резултат на този удар, лекия автомобил е
продължил въртеливото си движение по часовниковата стрелка, като в същото време
се е завъртял по часовниковата стрелка и спрямо надлъжната си ос, обърнал се е
по таван на купето, ударил се е с челната част на тавана в горния ръб на
канавката и е продължил сложно транслационно и ротационни движения по тавана на
купето.
С нарушенията на правилата за движение по пътищата от страна
на подсъдимия, които са в пряка причинно-следствена връзка с
последвалото ПТП, той сам се е поставил в невъзможност да предотврати
ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му, при което на пострадалата
Й. Г., са били причинени редица травматични
увреждания, обусловили смъртта й. Следователно подсъдимият
е въздействал с управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху
пострадалата и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на нейния живот – в резултат на деянието е настъпила
биологичната смърт на Г., едва 13 годишна. Безспорно по делото се
установи, че между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалата е налице причинно следствена връзка - подсъдимият И., чрез своите действия, противоправно е лишил от живот
пострадалата Г. и смъртта й е в пряка каузална връзка с нарушенията на правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 104а ЗДвП.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подс. В.И. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност – същият
не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в
конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият
е управлявал автомобила като е говорил по телефона си, без наличието на
устройство, позволяващо му да не използва ръцете си, сам се е поставил в
невъзможност да го контролира непрекъснато и с поведението си е допуснал ПТП.
Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и ако бе съобразил поведението си с правилата по
чл. 20, ал. 1 и чл. 104а от ЗДвП, не би допуснал настъпването на ПТП. Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия В.И..
За извършеното от подсъдимия В.И.
престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване свобода от две до
шест години. Съдът, като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на
подсъдимия В.И. наказание в размер на три години
лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.1 от НК редуцира до размер
на две години лишаване от свобода.
При
определяне конкретния размер на наказанието, съдът взе предвид наличните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото съдебно минало,добри
данните за личността му – човек в активна възраст, не конфликтна личност,
изразеното искрено съжаление и
разкаяние – обуславящи невисока степен на обществена опасност на дееца.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази също и принципно високата степен на обществената опасност на деянието –
транспортно престъпление, настъпилата смърт на дете, причиняването на лека
телесна повреда на свидетелката В.Д., факта че преди деянието подсъдимият е извършил и други нарушения по ЗДвП,
за които спрямо него неуспешно са прилагани административни санкции. Самопризнанието на подсъдимия не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то се отчита от закона на друго основание – при
приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371,
т. 2 от НПК. Така,
съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, да се наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства– лишаване от свобода в
размер под средния предвиден от закона, а именно – три години лишаване от
свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с
една трета и на подсъдимия да се определи наказание "лишаване от свобода" за срок
от две години.
По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода",
съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36
от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и съда намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието му предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че
е човек в активна трудоспособна възраст. Поради това съдът, прие че налагането
на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било
ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването
на така определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
В
съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК
във връзка с чл. 37, т. 7 от НК съдът определи на подсъдимия и наказание
лишаване от правото да управлява МПС за срок от три години. Съдът счита,
че размерът на това наказание следва да се определи на три години и с оглед
факта, че преди процесното деяние, подсъдимият като водач на МПС е бил
санкциониран за нарушения по ЗДвП. Това наказание в конкретния размер, наложено
кумулативно с лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената
опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в страната правов ред и
специално този, регламентиращ правилата за движение по пътищата.
Наложените на подсъдния В.И. наказания – като комплекс за въздействие, в
конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на
тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната
укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му
въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията са необходими и
достатъчни и за постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и
предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
На
основание чл.
189, ал. 1 и ал.
3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1485,60 лв. /хиляда четиристотин
осемдесет и пет лева и шестдесет стотинка/, като съдът го осъди да ги заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Враца.
Съдът постанови
подсъдимият В.И. да заплати на частните обвинители направените от тях разноски
по делото, представляващи възнаграждение за адвокат, както следва:
- на частния
обвинител А.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, - в размер на 3 800 /три хиляди
и осемстотин/ лева;
- на частния обвинител
Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** - в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/
лева;
- на частния
обвинител Г.И.Т. ЕГН ********** с адрес *** - в размер на 3800 /три хиляди и
осемстотин/ лева.
Иззетият, като веществено
доказателство автомобил лек
автомобил "Сеат Леон" с ДКН ВР***ВР, оставен на съхранение в с. Косталево
– складова база на ОД на МВР гр. Враца, след влизане в сила на присъдата, следва да
се върне на собственика В.П.И..
Приложеното по делото вещественото
доказателство- 1 бр. СД-диск, находящ се на л.12м том II - ри от ДП, след влизане в
сила на присъдата да бъде унищожен.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
02.12.2020г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: