Решение по дело №3/2023 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 16
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Петър Валентинов Живков
Дело: 20231330200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Кула, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20231330200003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Р. К. А. от гр. София против Наказателно
постановление №22-0291-000448 от 12.10.2022г. на Началник на Районно
управление на полицията гр. Кула, с което на жалбоподателя е наложена
глоба по чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, за това, че на 31.08.2022 г., в 17:05 часа
в гр. Кула, като собственик на МПС, марка МАН ТГХ 18.480 БЛС с ре. № ....,
е допуснал М. К. М., който е с отнето СУМПС със ЗПАМ №22-0291-000083
от 31.08.2022г, да управлява това МПС.
Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй
като жалбоподателя не е собственик на автомобила, а собственик е ПЕГАС
АЛФА ЕООД, че когато автомобила е предоставен за управление водача е бил
правоспособен и е имал валидно свидетелство за правоуправление, а едва на
по-късен етап му е отнето свидетелството за правоуправление. След
отнемането на свидетелството автомобила е управляван от друго лице.
Нарушени са процесуални разпоредби, като АУАН е подписан от свидетел,
който е служител на РУ Кула, и който не е очевидец, че М. е управлявал
МПС-то, след отнемането на свидетелството за управление. Сочи, че не е
доказано, осъществяването на изпълнителното деяние – предоставяне за
1
управление или допускане на управление.
Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващия орган, Началника на Районно управление
на полицията гр. Кула, не се явява в съдебно заседание за изразяване
становище по жалбата, но в придружителното писмо, с което изпраща
административно-наказателната преписка моли да се остави жалбата без
уважение и да се потвърди наказателното постановление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателя Р. К. А. едноличен собственик на капитала и управител
на ПЕГАС АЛФА ЕООД.
ПЕГАС АЛФА ЕООД е собственик на товарен автомобил марка МАН
ТГХ 18.480 БЛС с рег. № .....
На 31.08.2022г автомобила е предоставен за управление на М. К. М. и е
трябвало да бъде управляван до Република Сърбия. М. пътувал с автомобила
към гр. Кула, като минал през гр. Г.. по това време на този път имало забрана
за товарни автомобили над 12т. Когато приближил гр. Кула автомобила бил
спрян за проверка от служители на РУ Кула в местността Разсадника до
кръстовището за село С.. На място дошъл и свидетеля Д. Д., служител на РУ
Кула. Поради това, че М. се движил по път забранен за управляваното от него
превозно средство е издадена ЗПАМ № 22-0291-000083 от 31.08.2022г от Б.Й
И., инспектор в РУ Кула, упълномощен със заповед 368з-1960/18.11.2021г на
Министъра на вътрешните работи, с която на М. е наложена принудителна
административна мярка – отнемане на СУМПС временно за срок от 30 дни, на
основание чл.171 т.1 б.“ж‘ от ЗДвП. М. се обадил на К., син на управителя на
ПЕГАС АЛФА ЕООД, когото нарекъл „шеф“, и му казал, че му е отнето
свидетелството за управление. Разговаряли на високоговорител и човека, с
който разговарял му казал, че няма възможност да изпрати друг човек да
прибере камиона. Лицето К. казал на М. да изчака край гр. Кула докато
изпрати човек да управлява автомобила. М. решил да придвижи камиона към
гр. Кула, тъй като там където бил е тъмно и пусто. Като навлязъл в град Кула
2
минавайки по една улица закачил електрическо табло на един стълб и след
това спрял на изхода на гр. Кула в посока Република Сърбия. На място бил
изпратен свидетеля Д. Д., който намерил автомобила на кръстовището на ул.
Толбухин и ул. Възраждане. Д. съставил АУАН срещи М. за това, че
управлява без СУМПС. След няколко дни – на 06.09.2022г съставил АУАН
срещу Жалбоподателя за това, че като собственик на товарния автомобил
посочен по-горе, е допуснал управлението на този автомобил от М., след като
СУМПС му е отнето. Акта е съставен без да отправена покана до Р. К. А., в
негово отсъствие, след което е изпратен за връчване в съответните
териториални служби на МВР. Акта е връчен на А., който направил
възражение, че при приемане на наряда М. е бил с изрядни документи и
шофьорска книжка.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Фактическата обстановка се установи от следните доказателства:
От регистрационния талон на товарния автомобил се установява, че
негов собственик е ПЕГАС АЛФА ЕООД. От ЗПАМ № 22-0291-000083 от
31.08.2022г се установява, че водача на този автомобил М. му е отнето
СУМПС към 31.08.2022г 14:30ч. от показанията на М. и Д. се установява, че
към 17:00 ч, на същата дата, след като му е отнето СУМПС, М. е управлявал
автомобила, като М. е пряк очевидец, а Д. е забелязал автомобила е преместен
от мястото на което е бил, когато е отнето СУМПС на водача, не е имало
друго лице, което да го е управлявало, и М. си е признал пред него, че го е
управлявал, за да го премести. Освен това М. е заявил пред съда, че лице на
име К. му е разпоредил да премести камиона, а това лице е баща на
управителя Р. К. А.. Показанията на тези свидетели съдът намира за
обективни и следва да се кредитират.
Не е доказано по делото, че жалбоподателя е разпоредил на М. да
премести автомобила след като му е отнето СУМПС. Свидетеля Д. преценил,
че жалбоподателя е указал на М. да премести камиона, тъй като последния
заявил, че разговарял с шефа си, а негов работодател е Пегас Алфа ЕООД,
представлявано от жалбоподателя А.. Тази преценка не кореспондира с
останалия доказателствен материал, тъй като М. заяви пред съда, че е
разговарял с К. – бащата на Р. К. А. и него е имал предвид като шеф. Също
3
така в показанията си М. посочва, че К. му казал да изчака край град Кула, за
да изпрати човек да придвижи камиона по дестинацията си. Да изчака край
град Кула не означава да го придвижи в другия край на града, тъй като там,
където бил спрян също е до гр. Кула.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.
При съставяне на акта обаче е допуснато процесуално нарушение.
Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на нарушителя.
Според ал.2 когато нарушителя не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, този акт се съставя в негово отсъствие. Едва тогава,
когато се изпълни тази процедура, съставения в отсъствие на нарушител акт
се изпраща за връчване съобразно чл.43 ал.4 от ЗАНН на съответния орган за
предявяване и връчване. По делото не се доказа, а и няма индикации да е
изпращана покана до нарушителя. При това положение е нарушена
процедурата по съставяне на акта. Нарушението накърнява правото на защита
на жалбоподателя, който не е знаел, че ще му бъде съставен АУАН и не е
могъл да организира своевременно защитата си, поради което това
процесуално нарушение е съществено и опорочава цялото производство и
съответно и издаденото наказателно постановление.
С оглед на това е безпредметно да се обсъжда дали жалбоподателя е
извършил нарушение или не.
Това е достатъчно основание съдът да отмени постановлението.
За пълнота следва да се посочи и че постановлението е
незаконосъобразно по същество, тъй като не е доказано, че жалбоподателя А.
е допуснал или предоставил управлението на това превозно средство на М.,
на който му е отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП, за да се приеме,
че е осъществен състава на административно нарушение по чл. 177 ал.1 т.3 б.
„а“ от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба наказва се собственик, длъжностно лице или
водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
4
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.
Единствено е доказано по делото, че М. е управлявал МПС след като му
е отнето свидетелството за управление по чл.171 т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да се отмени,
за което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0291-000448 от 12.10.2022г.
на Началник на Районно управление на полицията гр. Кула.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин
в 14 дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5