РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Перник, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по три броя въззивни жалби от В. Г. Я., чрез адвокат М.К., против
Решение № 421 от 25.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4920 по описа на Районен съд
Перник за 2021 г., с което съдът е уважил предявените от „Топлофикация – Перник“
ЕАД искове.
В жалбите се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че по делото пред първоинстанционния съд
ищцовото дружество не е представило доказателства за наличието на правен интерес,
както и такива, че вземането му е изискуемо. Посочва, че между ответника и
„Топлофикация – Перник“ ЕАД липсва валидно договорно правоотношение и, че
същият няма качеството потребител на топлинна енергия. Позовава се на допуснати от
първоинстанционния съд нарушения в доклада относно неправилно разпределение на
доказателствената тежест и неправилно определена правна квалификация на спора.
Оспорва се първоинстанционното решение и в частта, с която е уважен предявеният
иск за мораторна лихва, тъй като същата не била определена по размер от ищеца при
предявяването на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
1
Ищецът „Топлофикация - Перник” АД, гр. Перник, твърди, че ответникът е
клиент на топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество сумата от 1043.44 лв.,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и сумата от 101.33 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
ч.гр.д. № 01661 по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недопустими. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесния
имот и не е живял в него в процесния период, съответно няма качеството “потребител”
на топлинна енергия. Посочва се, че по делото не са представени изравнителни сметки
с отразено в тях име на ответника.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между
страните. Въз основа на приетите по делото СИЕ и СТЕ съдът е приел за установено, че
до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1043.44 лв. за исковия
период, а дължимата законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 30.04.2020 г. се равнява на сумата от 101.33 лв. С Решението съдът е
приел, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1043.44 лв. – главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 101.33 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2021 г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 01661 по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба процесуалният представител на жалбоподателя е направил
възражение за недопустимост на обжалваното решение в частта по иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД, тъй като не бил посочил размера на претендираната мораторна
лихва.
Настоящият състав намира, че това възражение е неоснователно. Както в
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнени, така и в исковата молба изрично е
посочено, че претендира сумата от 101.33 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.
Жалбоподателя поддържа, че не дължи сумите, за които е предявен искът, тъй
като няма качеството на клиент на топлинна енергия за имота описан в исковата молба.
По силата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По силата на §. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“, АД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване.
За установяване обстоятелството, че ответника/въззивник В. Г. Я. е потребител на
топлинна енергия, ищцовата страна е представила Нот. акт за покупко – продажба на
недвижим имот от *** г., съгласно който Я. е закупил имота описан в исковата молба.
Видно от представеното извлечение от сметка, то в ищцовото дружество като титуляр
на партидата, открита за топлоснабдения имот, е вписан В. Г. Я.. Видно от направената
по ч.гр.д. № 01661 по описа на Районен съд Перник за 2021 г. служебна справка,
жалбоподателя е с постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса на
топлоснабдения имот, посочен в исковата молба. От заключенията по приетите по
делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза се
установява, че процесният имот е топлофициран, сградата, в която се намира, е
присъединена към топлопреносната мрежа и през исковия период в процесния имот е
доставяна топлинна енергия за битова гореща вода.
При тези доказателства настоящият въззивен състав счита, че правото на
собственост за исковия период е установено от представените документи, като
жалбоподателя е потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна
енергия и е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба. Не са представени доказателства за сключено
между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в
отклонение от предвиденото в Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Установено е по делото, че В. Г. Я. е собственик на процесния имот, считано от
*** г. По делото липсват доказателства за последващо преминаване на собствеността за
процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на
друг субект. Такова обстоятелство, ако се твърди от страната, че се е осъществило в
правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от въззиваемия да
установява, кому принадлежи правото на ползване върху имота при липса на данни за
промяна, вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт –
неосъществена промяна. По делото не са ангажирани никакви доказателства
собствеността и/или владението на процесния имот в процесния период да е било
осъществявано от лица, различни от жалбоподателя, както и липсват доказателства
същият да е прекратил по установения ред договорните отношения с „Топлофикация
Перник“ АД, възникнали по силата на закона. Предвид изложеното правилно и
законосъобразно Районният съд е приел, че В. Г. Я. е пасивно легитимиран по
3
предявените искове, въз основа на валидна облигационна връзка.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт – липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са
представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но
предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, следва да се приеме, че
плащането е следвало да става до последната дата на съответния месец. При пълно и
всеобхватно обсъждане на доказателствата Районният съд правилно и законосъобразно
е приел, че е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на В. Г. Я.,
установил е законосъобразно отговорността му, както и размера на неплатените суми.
Относно изложеното в жалбата възражение, че заключенията по СИЕ и СТЕ са
изготвени по документи, които не са приложени по делото настоящият въззивен състав
счита за неоснователно. В съдебно заседание проведено на 24.03.2022 г., на което е
присъствал особеният представител на въззивника/ответник са изслушани вещите лица
изготвили заключенията по СИЕ и СТЕ. В това заседание са приети и двете
заключения, като адв. К. не е поискала да се допуснат повторни, допълнителни или
тройни експертизи. На зададените от нея въпроси към вещите лица, същите са дали
изчерпателни и ясни отговори, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни, а освен това са преклудирани.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението. С решението си
първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на
въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като е представила списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както
и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Г. Я., следва да заплати на „Топлофикация
Перник” АД и 300 лв. заплатен депозит за особен представител на ответника пред ОС
Перник.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421 от 25.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4920
по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА В. Г. Я., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5