РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен
състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от мл. съдия Коева ч. гр. дело № 10314 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано
е по жалба на длъжника К.Д. К., както и в качеството и на ЕТ “К. К.-К.” срещу разпореждане на ЧСИ Н.М.от 27.05.2019 г., с което
е отказано прекратяване на изп. д. № 20118410406660
по описа на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие СГС.
Жалбоподателят
поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че в
молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършването на конкретни
изпълнителни действия, но не е налице овластяване на ЧСИ по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа се, че на 02.10.2014 г. е
изходирано запорно съобщенине
до НОИ, с което да се наложи запор на пенсията на длъжника, но няма данни
същото да е изпратено на НОИ и не представлява валидно изпълнително действие.
Излага съображения, че изпратените до работодателя на длъжника напомнителни съобщения от 10.04.2014 г. и 02.10.2014 г. не
представляват изпълнителни действия. Поддържа, че дори и за периода 10.04.2014
г. до 02.10.2014 г. да са налице валидни изпълнителни действия, след тази дата
по делото са насрочени описи на движимо имущество на дати 17.07.2015 г.,
09.05.2016 г, 06.01.2017 г., но същите не са извършени и не представляват
валидни изпълнителни действия. Излага съображения, че в последствие на
26.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в Т.Б.А.Б.и ОББ, а
на 05.07.2018 г. е насрочен опис в дома на длъжника, който не е извършен.
Съобразно изложеното се поддържа, че изпълнителното дело е следвало да се
прекрати по силата на закона, тъй като взискателят е действал в период по-дълъг
от 2 години, а извършените в последствие действия са незаконосъобранзни.
Искането към съда е да отмени обжалваното постановление. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя “Чез електро България” АД.
В мотивите си съдебният
изпълнител излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Твърди, че по делото са извършвани множество изпълнителни действия, които са
прекъснали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8.
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Изп. д. № 20118410406660 по описа на частен съдебен
изпълнител Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по
молба на "Чез електро България" АД срещу ЕТ
“К. К.-К.”, въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 16.06.2010 г. по гр. д. № 14461/2009 г. по описа на СРС, за следните суми: 831,58
лв., представляваща доставена и консумирана, но не заплатена ел.енергия за
периода от 27.02.2009 г. до 28.05.2009 г., от които главница в размер на 796
лв., мораторна лихва за периода от 19.06.2009 г. до 26.10.2009 г. в размер на
35,58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда 04.12.2009 г. до окончателното плащане на сумата.
С разпореждане от
08.09.2011 г. е образувано изпълнителното дело и е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника.
В пределите на инициирания изпълнителен
процес се констатира, че съдебният изпълнител е започнал проучване
имущественото състояние на длъжника.
С разпореждане от
31.10.2011 г. е наложен запор върху
всички левови и валутни банкови сметки, открити на длъжника в “Банка ДСК” ЕАД.
На 05.04.2013 г., с
разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху всички левови и валутни сметки
открити на длъжника в 13 други банки.
С разпореждане от
06.11.2013 г. е налоцен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя “К.” ЕООД.
С разпореждане от
02.10.2014 г. е наложен запор на вземането за пенсия на длъжника, като с
отговор от НОИ е съобщено, че не фигурира такъв пенсионер.
С разпореждания от
17.07.2015 г., 09.05.2016 г. и 06.01.2017 г. са насрочвани описи на движимите
вещи на длъжника, но последният не е открит на постоянния си и настоящ адрес и
не е уведомен за насрочените описи.
Последващото в хронология
изпълнително действие е извършено ан 26.01.2018 г.,
като с разпореждане е наложен запор върху всички левови и валутни банков
сметки, открити от длъжника.
С разпореждане от
05.07.2018 г. е насрочен нов опис на движимите вещи на длъжника, последният не
е открит на адреса и не е уведомен за описа.
На 03.05.2019 г. от
длъжника К.Д. К., както и в качеството и на ЕТ “К. К.-К.”
е подадена молба с вх. № 036792 до ЧСИ- Н.М., с която е отправено искане за
прогласяване на прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т.8 ГПК.
С разпореждане от 27.05.2019
г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса
на основание.
Съдът, при така
установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
В чл. 433 ГПК законодателя
изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и
приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на
изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателя е именно за реализацията
на така соченото прекратително основание. Това
основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес
взискателя е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да
инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни
действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно
удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно
тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за
един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и
допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че
прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до
прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на
допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията
които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес. По
отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези
прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР
2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването
на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират
съда да приеме следното.
Изпълнителните действия, което попада в кръга
на тези визирани от законодателя в нормата на чл. 433,
т. 8 ГПК водещи до прекъсване на разписания
двугодишен срок и съобразно разясненията дадени в цитираното Тълкувателно
решение са наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Доколкото налагането на
запор е в кръга действия годни да прекъснат двугодишния срок, извършените
запори през периода от образуване на изпълнителното дело до наложеният на
02.10.2014 г. запор регулярно са прекъсвали законоустановения двугодишен срок.
Или последното прекъсване на възприетия в чл. 433,
т. 8 ГПК 2-годишен срок е именно датата – 02.10.2014
г.
След тази дата отсъстват
валидно предприети от взикателя изпълнителни
действия, които да се ползват с преустановително
действие по отношение течението на обсъждания срок.
Това е така, защото безспорно
посочените в тълкувателното решение изпълнителни действия годни да прекъснат
давността са неизчерпателно и примерно изброени, но извършените в периода след
02.10.2014 г. до 26.01.2018 г. действия, изразяващи се в насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника не представлява изграждащо изпълнителния способ
действие или такова насочено пряко към имуществената сфера на длъжника,
доколкото в изпълнителното дело липсват доказателства такива описи да са били
действително осъществени. Съгласно чл. 434 ГПК за
всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител съставя протокол, в
който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните
искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
Насрочването на опис е техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка на
извършване на същинското изпълнително действие и не е част от фактическия
състав по извършване на описа, поради което не е от естество да прекъсне
давността. Действително, както посочва в мотивите си ЧСИ, не е необходимо
изпълнителното действие да е било успешно, в смисъл да е довело до събиране на
вземането, за да се прекъсне давността, но е необходимо да е извършено изпълнително
действие в рамките на определен
изпълнителен способ, а насрочването
на опис не представлява такова действие.
Ето защо насрочените описи
в периода от 17.07.2015 г. до 06.01.2017 г. не са годни действия да прекъснат
двугодишния срок, като същия трябва да се приеме за изтекъл на 02.10.2016 г.
(две години след последното валидни изпълнително действие – 02.10.2014 г. –
налагането на запор, през който период не са извършвани други валидни
изпълнителни действия годни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК).
С изтичането на този срок автоматично и по
силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо длъжника
следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това последици, вкл. и
с възникването на процесуалното задължение на съдебния изпълнител да постанови
изричен констатиращ по своето правно естество акт, в които да приеме, че изпънителното производство е прекратено въз основа
реализираното прекратително основание визрано в нормата на чл. 433,
т. 8 ГПК. В този смисъл отказът на съдебния изпълнител с
оглед изложените от съда съображения е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен в рамките на настоящия съдебен контрол. Същевременно на съдебния
изпълнител следва да се даде изрично указание, че с оглед настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство образувано пред него дължи
постановяването на изричен акт, чрез които да констатира реализиралото се прекратително основание установено в нормата на чл. 433, т. 1 ГПК.
По отношение на
разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо,
че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за съдебното производство
със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи
отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира
по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Предвид изложеното СГС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника
по изпълнението К.Д. К. в качеството и на ЕТ “К. К.-К.”, с ЕИК
*******, постановен отказ в
разпореждане на ЧСИ Н.М.от 27.05.2019
г., да бъде прекратено изп. д. № 20118410406660 по
описа на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие СГС по молба на длъжника, като УКАЗВА на съдебния изпълнител, че
следва да постанови изричен акт, посредством който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство, като съобрази реализирането
на прекратителното основание на чл. 433,
т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.