Решение по дело №2452/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1041
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20203100502452
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 104105.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5448/27.08.2020 г. от Н. А. Н. , ЕГН **********, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20207170400335 по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова, рег. № 717, с район на действие ОС - Варна, срещу Постановление от
13.08.2020 г., с което са определени дължимите разноски по горецитираното изпълнително
дело в размер на 87,50 лева – обикновени такси за образуване на изпълнително дело, и
700,00 лева – адвокатски хонорар, в частта му, с която е прието дължимо адвокатско
възнаграждение за сумата над 200,00 лева до 700,00 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
Постановлението в обжалваната му част. Жалбоподателят твърди, че на 25.08.2020 г. е
платил по сметка на ЧСИ сумата от 87,50 лева – обикновени такси, и 200,00 лева
адвокатски хонорар в полза на взискателя, като на същата дата е предал доброволно
ключовете и владението на процесния имот на взискателя. Сочи, че не е дал повод за
образуване на изпълнително производство. Излага подробни доводи за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Настоява за отмяна на постановлнието в обжалваната
му част. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя Фроса
Стаматова, чрез адв. Бранимир Балачев, в което навежда съображения за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е постъпила в съда, с копие от изпълнителното дело, като ЧСИ Румяна
Тодорова в писмените си обяснения излага, че обжалваното постановление предхожда част
1
от изпълнителните действия.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
установи следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20207170400335 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. №
717, с район на действие ОС - Варна, е образувано на 21.07.2020 г. по молба на Ф. И. С. ,
ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист № 2777/25.06.2020 г., издаден по гр.д. №
17160/2018 г. по описа на РС - Варна, 46-ти състав, с който Николай Ненчев е осъден да
заплати на Фроса Стаматова сумата от 1942,12 лева, представляваща сторени по делото
разноски пред две инстанции, както и въз основа на изпълнителен лист № 3414/13.07.2020
г., издаден по горепосоченото гражданско дело, с който Николай Ненчев е осъден да
предаде на Фроса Стаматова владението на реална част от имот с идентификатор
10135.5506.836 по КК и КР на гр. Варна, съобразно извършено с нотариален акт № 35, том 1,
рег. № 622, дело № 35/2008 г. на нотариус рег. № 434 НК разпределение на ползването,
която реална част представлява паркомясто № 1 с площ 12,08 кв. м., с идентификатор
10135.5506.836.1.28 по КК и КР на гр. Варна, както и да заплати сумата от 53,20 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от 01.12.2016 г.
до 17.10.2018 г.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г., сключен между
Фроса Стаматова и адв. Бранимир Балачев, с предмет: оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело при ЧСИ Румяна
Тодорова, е уговорено възнаграждение в размер на 700 лева.
С цел удовлетворяване на взискателя в съответстие с предприетите действия на ЧСИ,
по изпълнителното дело са постъпили справка за банковите сметки на длъжника от БНБ,
Удостоверение на ТД на НАП – Варна, за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, справка на ТД на НАП – Варна, относно декларирани недвижими
имоти и движима собственост.
На 08.08.2020 г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 46 ГПК. В същата е указано, че ако длъжникът не изпълни доброволно задължението си
в двуседмичен срок, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, като
е насрочен въвод във владение за дата 31.08.2020 г. от 10:00 часа на процесния имот –
паркомясто № 1.
На 10.08.2020 г. е депозирана молба от Николай Ненчев, в която излага, че на
3.07.2020 г. е превел по банкова сметка на Фроса Стаматова сумата от 1092,00 лева,
представляваща дължимата сума след извършено приспадане съгласно Решение № 3057 по
гр. д. № 17160/2019 г. по описа на ВРС, Решение № 1245 по гр. д. № 1652/2019 по описа на
ОС – Варна, и Определение № 293 по гр.д. № 1012/2020 на ВКС. Твърди, че е освободил
процесното паркомясто на 5.07.2020 г. в присъствието на свидетели и е предал 3 бр.
2
ключове за него на лицето Михаела Вълчева, за което е оставено съобщение на вратата на
Фроса Стаматова. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение. В подкрепа на
изложените в молбата твърдения са представени: платежно нареждане от 3.07.2020 г., от
което е видно, че Николай Ненчев е превел сумата от 1092,00 лева в полза на Фроса
Стаматова, Определение № 293/04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1012 по описа на ВКС,
Решение № 1652 от 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 1652 по описа за 2019 г. на ОС - Варна, както
и Решение № 3057 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 17160 по описа за 2018 г. на РС
–Варна, 46-ти състав.
На 12.08.2020 г. е депозирано становище от Фроса Стаматова, чрез адв. Балачев, в
което се потвърждава, че на 3.07.2020 г. Николай Ненчев е превел по сметка на взискателя
дължимата сума в размер на 1092,00 лв. Излага се, че владението върху процесното
паркомясто не е предадено на взискателя, сочи, че Фроса Стаматова не познава лице
Михаела Вълчева, както и че не е получавала съобщение. Излага подробни доводи за
неоснователност на възражението за прекомерност на уговореното и претендирано
адвокатско възнаграждение.
В Постановление от 13.08.2020 г. ЧСИ Румяна Тодорова излага, че твърденията на
Николай Ненчев относно предаването на процесните ключове не са подкрепени с
доказателства, както и че принудителното изпълнение, насрочено за 31.08.2020 г., ще бъде
осъществено. С цитираното постановление е прието, че дължимите разноски по
изпълнителното дело са 87,50 лева – обикновени такси по образуване на изпълнителното
дело, както и 700,00 лева – адвокатски хонорар. ЧСИ отказва да намали адвокатското
възнаграждение.
С молба от 18.08.2020 г. длъжникът изразява готовност за доброволно предаване на
един брой ключ за процесния имот и се задължава да заплати 87,50 лева – обикновени такси
по образуване на изпълнителното дело, както и 200,00 лева – адвокатски хонорар съгласно
чл.10, т.1 от Наредба № 1 МРАВ. Настоява за намаляване на адвокатския хонорар до 200,00
лева. Иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК,
след представяне на платежен документ за сумата от 287,00 лева.
С протокол от 25.08.2020 г., неоспорен и подписан от страните и съдебния
изпълнител, в 12:50 ч. в кантората на ЧСИ са предадени два броя ключове за процесното
паркомясто, като с предаването им взискателят приема и получава владението на
последното. В 13:20 ч., след посещение на адреса, е установено, че предадените ключове
осигуряват достъп по имота.
Видно от платежно нареждане от 25.08.2020 г., Стоянка Ненчева е превела сумата от
287,00 лева по сметка на ЧСИ Румяна Тодорова.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
3
Жалбата е допустима, подадена е от легитимирана страна - длъжник по
изпълнителното дело, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител,
с който се определя дължимостта на разноски, и по същество се явява основателна.
Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена със
специалната норма на чл. 79 от ГПК, която изключва приложението на общата по чл. 78,
ал.2 от ГПК. Факт е, че към датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът е имал
непарични задължения към взискателя по изпълнителното дело. От Протокол от 25.08.2020
г. се установява, че владението е прието и предадено на взискателя на горепосочената дата.
След като изпълнението е извършено след образуване на изпълнителното дело, то
разноските по образуването на същото, съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК,
следва да се възложат в тежест на длъжника.
Няма спор, че изпълнителното дело е образувано по молба, депозирана от адв.
Бранимир Балачев в качеството му на процесуален представител на Фроса Стаматова, като
към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с договорено
възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима и в изпълнителния процес
на общо основание, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Следователно уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено,
когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в Наредба №
1 МРАВ, съобразявайки конкретните специфики на делото.
Съдът намира, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение за водене на
изпълнителното дело следва да се определи по реда на чл. 10, т. 3 от Наредба № 1 МРАВ,
съгласно който възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим
имот, е 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от същата наредба на база
стойността на имота. В конкретния случай не са приложени доказателства относно
стойността на процесния имот. Видно обаче от приложеното Решение № 3057 от 05.07.2019
г., постановено по гр. д. № 17160/2018 г. по описа на РС – Варна, цената на предявения иск
с правно основание чл.108 ЗС е 6142,70 лева. Цената на иск с правна квалификация чл. 108
ЗС се определя съобразно правилата на чл. 69, ал. 2 ГПК. При съобразяване на правилото на
чл.7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 МРАВ, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
637,13 лева. Предвид изложеното, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за
предмет въвод в недвижим имот, при условията на чл. 10, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 318,56 лева, като
последните следва да се прибавят към хонорара по чл. 10, т.1 от същата наредба в размер на
4
200,00 лева за образуване на изпълнително дело.
Съдът, като прецени извършените действия по изпълнителното дело, съобрази
поведението на длъжника Николай Ненчев, който видно от Протокол от 25.08.2020 г.,
съставен от ЧСИ Румяна Тодорова, подписан без възражения от страните, е предал
доброволно владението на недвижимия имот – паркомясто № 1, намира, че в конкретния
случай изпълнителното производство не е с висока степен на фактическа и правна сложност.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва
да бъде уважена, като размерът на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение в обжалваната част бъде намалено на 318,56 лв. - така
определеният размер се явява адекватен на положените усилия при водене на
изпълнителното дело.
Предвид основателността на жалбата, жалбоподателят има право да му бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част от
обжалваното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 9,07 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Н. А. Н. , ЕГН **********, Постановление от
13.08.2020 г. по изп. д. № 20207170400335 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, с
район на действие ОС – Варна, в ЧАСТТА МУ, с която се определя дължимия размер
на адвокатското възнаграждение, ЗА РАЗЛИКАТА НАД СУМАТА ОТ 518,56 ЛЕВА ДО
ПРИЕТИЯ ОТ ЧСИ РАЗМЕР ОТ 700,00 ЛЕВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 10,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на длъжника Н. А. Н. , ЕГН **********,
срещу Постановление от 13.08.2020 г. В ЧАСТТА МУ, с която се определя дължимия
размер на адвокатското възнаграждение, ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 200,00 ЛЕВА
ДО сумата от 518,56 ЛЕВА.
ОСЪЖДА Ф. И. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Никола Козлев“ № 28,
вх. Д, ет. 4, ап. 37, да заплати на Н. А. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 73, ап. 4, сумата от 9,07 лева - сторени разноски в настоящото производство.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6