Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
Normal;За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Й. К. Й. – длъжник по изпълнително дело №*0204 по описа на частен съдебен изпълнител В Г, рег. №725, с район на действие – ОС Велико Търново, против действия на съдебния изпълнител, с които изпълнението е насочено върху имущество, което счита за несеквестируемо. В жалбата се навеждат твърдения, че наложеният запор върху трудовото му възнаграждение, получавано в затвора – Ловеч, е незаконосъобразен и неморален, тъй като е наложен едновременно с получаване на поканата за доброволно изпълнение. Излагат се твърдения, че е не получил изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело с взискател Н. А. по П. - ТД Велико Търново. Посочва, че сумите, за които е издаден изпълнителният лист в полза на НАП, представляващи присъдени разноски за служебен защитник, следва да бъдат заплатени от републиканския бюджет. Моли всички събрани по изпълнителното дело суми в размер на 629.17 лева да му бъдат възстановени. Депозирана е допълнителна молба /заявление/ от Й. Й., с която е направено искане да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за производството пред ОС Велико Търново по обжалване действията на съдебния изпълнител, както и дължимите на основание ТТР към ЗЧСИ такси, поради финансова невъзможност за заплащането им. Към молбата е приложена и декларация за финансово-имотно му състояние. Отделно с молба е направено особено искане спорът да бъде разрешен чрез медиация. Ответникът – Н. А. по П. - ТД Велико Търново, взискател по изпълнителното дело заема становище, че жалбата е неоснователна, подробно излагайки аргументи в тази насока. В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е недопустима, а ако се приеме за допустима- неоснователна. Приложено е копие на изпълнително дело № *0204. Великотърновският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното: Направеното от жалбоподателя искане спорът да бъде разрешен посредством медиация следва да се остави без уважение, тъй като настоящото производство има за предмет проверка законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, при която съдът има контролно-отменителни правомощия. Отграничаването на контролно-отменителното производство, както от въззивото, така и от първоинстанционното исковопроизводство обосновава извода за неприложимост на алтернативния способ медиация при търсената с настоящата жалба защита. Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, но предвид разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата е процесуално недопустима като съображенията за това са следните:. На 25.08.2014 г. длъжникът е получил лично Покана за принудително изпълнение по ИД № № *0204 ведно с изпълнителен лист, в която е посочено, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от него в Ловешкия затвор. На 27.03.2015 г. Й. Й. е получил нова Покана за принудително изпълнение, а до Затвора –Ловече изпратено запорно съобщение по отношение на получаваното от длъжника трудово възнаграждение в затвора. Въпреки че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не самото изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта, срокът по чл. 436, ал. 2 започва да тече от извършване на действието. В този смисъл определеният от закона едноседмичен срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, е изтекъл на 01.09.2014 г. респ. на 03.04.2015 г. Жалбата против насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество е входирана в кантората на частния съдебен изпълнител на 07.07.2015 г., поради което същата е просрочена. Съдът следва да се произнесе и по искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на дължимите такси за образуване и водене на настоящото производство, по което няма изрично произнасяне от страна на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. В случая молителят е приложил декларация за финансово-имотно си състояние към 20.07.2015г. От същата се установява, че жалбоподателят, бидейки и към настоящия момент в затвора няма достатъчно средства, с които да заплати дължимата по подадената жалба държавна такса и разноски за това производство, поради което молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. К. Й. жалбата му с В.13440/07.07.2015 г. по описа на ЧСИ В. Георгиев, рег. №725 по ИД №*0204 да бъде разгледа чрез медиация като неоснователно. ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя Й. К. Й. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса и разноски по производството, образувано по жалба с В. №13440/07.07.2015 г. по описа на ЧСИ В. Георгиев. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, жалбата на Й. К. Й. против действията на ЧСИ В. Георгиев, рег. №725 по ИД №*0204 като недопустима. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1305 по описа на ВТОС за 2015 г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата, в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - град Велико Търново ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. |