Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Дарина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 19204 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.З.“
ЕООД твърди, че на 24.01.2017 г. дружеството сключило с ответника „С.м.“ ООД
договор за доставка и монтаж на италианска входна врата за срок от 6 до 8
седмици, считано от деня на сключване на договора. Излага, че ответникът
отправил оферта за блиндирана врата на фирма „D.“ с точно описани параметри и
цена за вратата и монтажа ѝ. Тъй като италианският панел на вратата бил
много скъп, страните се уговорили „С.м.“ ООД да изработи по-евтин такъв. Ищецът
твърди, че след дълго закъснение врата пристигнала, но нейният вътрешен панел
не съответствал на поръчаното, поради което не я приел. Посочва, че е налице
пълно неизпълнение, тъй като доставената врата не съответствала на поръчаното,
панелът ѝ бил с по-малка дебелина, недълбока фрезовка
и различен рисунък. Той предложил да заплати само вратата, без панела, както и
предоставил на ответника контактите на друга фирма, която да изработи нов
панел, но ответникът не се съгласил с никой от предложените варианти. Поддържа,
че с изтичане на 7-дневния срок, който предоставил на ответника с
покана-уведомление, изпратена по електронен път на 29.09.2017 г., договорът бил
развален поради неизпълнение от страна на „С.м.“ ООД. Посочва, че поискал да му
бъде възстановена авансово внесената сума от 1300 лева, но ответникът отказал.
Излага, че на основание т. 21 от сключения между страните договор ответното дружество
дължи неустойка в размер на 5 % от стойността на поръчката. На това основание
претендира сума в размер на 80 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати следни суми:
1) сумата от 1300 лева, представляваща
платена на отпаднало основание сума по договор за доставка и монтаж на входна
врата от 24.01.2017 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда –
21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 80 лева, представляваща
неустойка по т. 21 от договора, ведно със законната лихва, считано от момента
на депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответното дружество „С.м.“ ООД е депозирало писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по
сключения между страните договор. Заявява, че многократно е канил управителя на
„А.З.“ ЕООД да доплати изработената врата и да осигури фронт за монтаж, но до
настоящия момент той не го е сторил.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявява
насрещен иск за присъждане на сумата от 1601 лева, представляваща дължимо
доплащане по договор за доставка и монтаж на входна врата от 24.01.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в
съда – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
разноски.
На
ответната страна по насрещния иск – „А.З.“ ЕООД, е изпратен препис от
насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира писмен
отговор, в който оспорва насрещния иск, като поддържа наведените с исковата
молба доводи.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за доставка и монтаж на входна
врата; 2) ищецът да е заплатил авансово претендираната
сума в размер на 1300 лева, представляваща част от дължимата цена по договора;
3) договорът да е бил развален надлежно от изправния кредитор поради виновно
неизпълнение на договорно задължение на ответника.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото наличието на първите два от горепосочените юридически
факти. Доводите на ответника за липса на материалноправна
легитимация на ищеца „А.З.“ ЕООД, наведени за пръв път в хода на устните
състезания, се явяват преклудирани и не следва да
бъдат обсъждани, като само за пълнота следва да се отбележи, че те касаят
основателността, а не допустимостта на предявените искове. Спорът в случая е
съсредоточен върху обстоятелството дали „С.м.“ ООД е изпълнило задълженията си
по сключения договор и конкретно – дали доставената врата отговаря на
поръчката.
На л. 12-13
и л. 102-103 от делото са приложени оферти, отправени от ответното дружество до
ищеца. С първата от тях са предложени два варианта – за монтаж на врата S.*
P. – модел MH Juvarra
1 с български панели /на стойност 1954 лева/ и за
монтаж на врата S.* P. – модел MH Juvarra
1 с италиански панели /на стойност 2738 лева/.
Втората оферта е за врата D.
1 900/1950 с български панел за цена от 2513 лева. И в двете
оферти отделно е предвидена цена за монтаж в размер на 137 лева.
Към исковата молба е представена поръчка от 24.01.2017 г.
/л. 8/, подписана от представители на ищеца и ответника, в която подробно са
описани характеристиките на поръчаната врата. Видно от съдържанието ѝ, е
поръчана врата модел D., тип D. 1 900/1950, като не е посочено изрично дали
поръчаните панели са български или италиански. Общата стойност на вратата е
2901 лева, от които 137 лева – за монтажа.
При
съпоставка на представените по дело оферти и горната поръчка се установява, че поръчката
е направена съобразно приложената на л. 102-103 от делото оферта. В този смисъл
са и твърденията, наведени от процесуалния представител на ищеца в проведеното
по делото съдебно заседание. В посочената оферта изрично е отбелязано, че
предложението е за монтаж на врата с български панел.
По делото
са ангажирани специални знания чрез назначената съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. Вещото лице посочва, че направената от ищеца поръчка не отговаря
точно на каталога на фирма D., а съответства на първия вариант от приложената
на л. 12-13 от делото оферта, а именно – с български панели. В заключението е
отразено, че „С.м.“ ООД предлага на пазара врати, производство на фирма D., Италия
с крило и каса, изработени от профилирана електропоцинкована
стомана и всички метални детайли, поцинковани и прахово
боядисани. Наред с това съществува допълнителна опция за продажба на
„побългарен“ модел D. с български панели за по-ниска цена. Вещото лице
пояснява, че макар българският и италианският панел да са с еднаква дебелина,
технологията за изработка на двата панела се различава, на което се дължи и
разликата в цената. Посочва, че ответникът използва по-опростена и евтина
технология, при която се постига подобен външен вид на италианския модел.
Изрично в заключението е отбелязано, че панелите не определят взломоустойчивостта на вратата, а са само с декоративна
функция. При съпоставка на представената по делото оферта и подписаната от
страните поръчка вещото лице достига до извод, че ищецът е избрал врата с
български панели, като е заменен типът на вратата от „S.* P.“ на „D. 1“ – врата от по-висок клас,
което се дължи на двоен стоманен лист, придаващ по-висока степен на армирана
защита и 6 пасивни шипа откъм пантите, вместо 4. При направения оглед на
вратата вещото лице е установило, че доставената врата отговаря на направената
поръчка и частично на каталога на фирма D., като панелът отговаря по дебелина и
рисунък, но не по профила /релефа/ на рисунъка.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното заключение. Пояснява, че разликата
между офертната цена за врата с български панели
/съобразно офертата, приложена на л. 12-13/ и крайната цена на поръчката се
дължи на избора на по-висок клас врата - „D. 1“, както и на избраните от ищеца
екстри, а именно – допълнителна изолация 4 клас, каринатура
– сребро, капачки за панти – сребро.
Обстоятелството,
че ищцовото дружество е поръчало врата с български панели се потвърждава и от
показанията на св. Владимир Яковов. След извършена
преценка по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав ги кредитира в пълнота като
подробни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Свидетелят уточнява, че на законния представител на „А.З.“
ЕООД са предложени два варианта – за италианска врата по каталог, както и за
италианска врата с български панели. Тъй като вторият вариант бил значително
по-евтин, клиентът предпочел него. Впрочем, именно такива са и твърденията,
изложени в исковата молба.
Следва да
се отбележи, че горният извод не се опровергава от показанията на св. В.. Установява
се, че същата нито е участвала лично в поръчката на процесната врата, нито е
посетила склада на ответното дружество, за да види доставената. Свидетелката
признава, че е присъствала само на една среща с управителя на „С.м.“ ООД,
проведена след сключване на договора, като досежно параметрите на направената
поръчка и характеристиките на доставената врата тя единствено възпроизвежда
твърденията на своя баща – управител на ищцовото дружество. При това изрично
св. В. посочва, че няма представа дали е поръчана врата с италиански или
български панел.
При анализа
на така обсъдените доказателства настоящият съдебен състав достига до извод, че
е поръчана врата с български панели, каквато именно е и доставената. В този
смисъл следва да се приеме, че „С.м.“ ООД е изпълнило задълженията си по
сключения с „А.З.“ ЕООД договор, като единствената причина вратата да не бъде
монтирана е обстоятелството, че законният представител на ищеца не е одобрил
външния ѝ вид. От изложеното следва, че не е било налице основание за
разваляне на сключения от страните договор, поради което и изпратените от ищеца
писма не биха могли да породят целения с тях правен ефект. Ето защо и
предявеният иск за връщане на авансово изплатената от „А.З.“ ЕООД сума е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността
на иска за присъждане на неустойка е обусловено от проявлението на следните
юридически факти: 1) валидна клауза за неустойка; 2) осъществяването на
предпоставките за нейната дължимост.
Съгласно т.
21 от сключения между страните договор /л. 9/ в случай на неизпълнение на
задължения на изпълнителя възложителят има право да претендира неустойка от
0.25 % върху стойността на поръчката на ден, но не повече от 5 % от стойността
на доплащането по договора. В случая се
претендира неустойка за неизпълнение на задълженията на ответното дружество по
сключения договор в размер на 80 лева, равняващи се на 5 % от стойността на
дължимото доплащане.
Доколкото,
както по-горе бе изложено, ответникът е изпълнил задълженията си по сключения
договор, в случая не е налице основание за начисляване на претендираната
неустойка. Поради горното и така предявеният иск се явява неоснователен.
По
насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Условията
за плащане на дължимата цена по процесния договор са уговорени в т. 1 и 2 от
същия по следния начин – при поръчване на изделието се заплаща депозит в размер
на 50 % от стойността на поръчката, като доплащането се извършва при доставката
на изделието в склада на изпълнителя, преди монтажа. В случая безспорно се
установява, че е внесен депозит в размер на 1300 лева. От съдържанието на
представената по делото поръчка се установява, че дължимият остатък от цената
възлиза на 1601 лева. С изпълнение от страна на „С.м.“ ООД на задълженията по
договора, за „А.З.“ ЕООД е възникнало задължение за заплащане на остатъка от
уговорената цена. Поради изложеното и предявеният насрещен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и съобразно отправеното от ответника искане на последния следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса по
насрещния иск в размер на 64.04 лева. Страната претендира и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 680 лева /340 лева за защита по предявените
главни искове и 340 лева – за защита по насрещния иск/. Представени са два
договора за правна защита и съдействие – от 06.08.2019 г. и 29.10.2019 г., от
съдържанието на които се установява, че са уговорени хонорари в претендираните
размери, платими по банков път. Видно от приложеното на л. 108 по делото
платежно нареждане, възнаграждението по договора от 06.08.3029 г. е
действително изплатено в полза на процесуалния представител на страната. Що се
отнася до другото платежно нареждане, представено от ответника /л. 106/, от
неговото съдържание не може да се установи какъв е размерът на изплатената сума
по договора от 29.10.2019 г. Поради изложеното следва да се приеме, че не са
представени доказателства за действителното извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение по така сключения договор. Ето защо на страната
следва да бъдат присъдени единствено сторените разноски за държавна такса в
размер на 64.04 лева и адвокатско възнаграждение по договора от 06.08.2019 г. в
размер на 340 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.м.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, партер, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща платена
на отпаднало основание сума по договор за доставка и монтаж на входна врата от
24.01.2017 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната
лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.м.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, партер, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща неустойка по т. 21 от договора, ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда –
21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.З.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.м.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, партер, СУМАТА ОТ 1601 /хиляда
шестстотин и един/ лева, представляваща дължимо доплащане по договор за
доставка и монтаж на входна врата от 24.01.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.З.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.м.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, партер, СУМАТА ОТ 404.04 лева /четиристотин и четири лева и
четири стотинки/, представляваща извършени по
делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: