Определение по дело №598/2019 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№                                                       15.01.2020 г.                                                гр. Радомир

Районен съд-Радомир                                                                                             ІІІ състав

На петнадесети януари                                                                                       2020 година

В закрито заседание в следния състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

Секретаря .....................................

Прокурор ......................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 598 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:*** против Р.Л.Л. с ЕГН ********** *** с искане съдът да постанови решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовата страна сумата в размер на 1352.79 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 270/2019 г.

Копие от исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление, тъй като е установено, че на известните адреси на ответника, според справката от НБД "Население" ответната страна не е открита, за да й се връчат съобщенията и книжата по делото.

С определение от 12.12.2019 г. е постановено прилагане на съобщението до ответната страна по делото на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.4 от Закона за правната помощ във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК  е предоставена правна помощ на Р.Л.Л., като е определено и адвокатско възнаграждение в размер на 324.70 лева, вносимо от ищеца в едноседмичен срок от датата на връчване на определението. Постановено е след внасяне на депозита да се изпрати писмо до  АК- Перник, задно със служебно изготвен препис от определението с искане да бъде определен адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответницата Р.Л.Л., като на страната са указани и последиците от неговото невнасяне, а именно, че производството по делото ще бъде прекратено.

Препис от постановеното от съда разпореждане е връчен на служител при ищцовата страна на 03.01.2020 г. В указания на страната едноседмичен срок – изтекъл на 10.01.2020 г. (работен ден), ищеца не е изпълнил дадените му от съда указания, като не е внесъл по сметка на РдРС определеното от съда адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, поради което е налице основание за прекратяване на производството по делото, тъй като липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищеца за предварително внасяне на разноските за назначаване особен представител на ответник, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т.2, предл.2-ро от ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото (аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение).

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда, т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т.2 от ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.129, ал.3 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към нея на „П.К.Б.“ ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок и за прекратяване на настоящото производство по гр.дело№ 598/2019 г. на РдРС.

Тъй като настоящето производство се прекратява на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото бъде прекратено (какъвто е и настоящият случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2019 г. по ч. гр. д. № 270/2019 г. на РдРС следва да бъде обезсилена.

Предвид изложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, СЪДЪТ

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 3435 при РдРС от 22.07.2019 г. на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, заедно с приложенията към нея.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.3 вр. чл.128, т.2, предл. 2-ро от ГПК производство по гражданско дело № 598/2019 г. по описа на РС-Радомир, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите разноски по делото – възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна в размер на 324.70 лева.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 270/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:*** срещу Р.Л.Л. с ЕГН ********** ***.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.

На основание чл.275, ал.1 от ГПК, определението може да се обжалва от ищцовата страна с частна жалба пред ПкОС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: