№ 123
гр. Пазарджик, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело
№ 20225200100367 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Не се явява ищеца по делото. За него адв.Е. Д., редовно упълномощена да го
представлява от преди.
Не се явява ответника по делото Д. М.. За него адв. Д., редовно
упълномощена от преди. Ответникът е редовно
призован.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита,че не е налице процесуална пречка по хода на делото ,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Адв.Д.: Нямам данни за изпълнение на съдебната поръчка. Нашите
свидетели не се явяват.
Адв.Д.: Водим С. С., но държа на съвместен разпит със свидетелите на
ищцовата страна, поради което моля да се отложи делото.
Адв.Д.: Не възразявам. Моля делото да се отложи за друга дата.
Посочила съм друг адрес за призоваване на Х. Н. в И. и моля да се изпрати
съдебна поръчка.
Адв.Д.: Името на свидетеля е Л. Н. и колегата не сочи такива причини
да бъде призован на другия адрес в Т., поради което считам , че не е налице
1
основание да сочи втори адрес.
Адв.Д.: Считам, че не е пречка да бъде призован чрез работодателя му в
И..
Съдът счита искането на адв.Д. за основателно. Следва да се изготви
нова съдебна поръчка като адрес за връчване на призовката на св. Л. / Х. / Н.
да се посочи този, посочен от ищцовата страна в молба изпратена по ел. поща
до съда от 13.01.2023 год.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за разноски по изпълнение на съдебната поръчка в
размер на 150 лв., внесен от ищеца в едноседмичен срок от днес по сметката
на ПОС.
В момента се явява свидетеля О. Х..
О. Х.: Получих призовка за днешното съдебно заседание от съда в И..
Явявам се призован от българския съд. Разбирам български. Мога да говоря
български. Възможно е да се затрудня с някоя по - сложна дума, но с мен се
водя Недко, която може евентуално да ми помогне.
Адв.Д.: Да се разпита явилия се свидетел.
Адв.Д.: Моля да се разпита свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на допуснатия свидетел и снема
самоличността му, както следва:
Св.О. А. Х.:турски гражданин,турчин като етническа
принадлежност,роден съм в гр.Д.. Живял съм тук 14 години и около 30
години живея в Т. – И.,47 год.,женен,неосъждан,без родство с Е. М. К. и Д. С.
М.. Познавам и двамата. Е. е мой приятел.
Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Св.Х.:Обещавам да говоря истината.Около 30 години познавам Е..
Запознахме се в Т.. От младежките ни години се познаваме. После той се
ожени в България. Познавам жена му С.. Тя е дъщеря на г-н М.. Бях на
сватбата й. Г-н М. идва за търговия в Т.. Като идва в И., Е. ми се обаждаше и
аз отивах да помогна за търговията. С г-н М. идваше и С.. Това се случваше
често. Идвали са и като туристи и във връзка с търговията на г-н М.. Това се е
случвало около 5 -6 пъти …... Аз също съм гостувал на Е. в България и сме
събирали с тях и с г-н М. и г-жа М.а. Заедно сме прекарвали време. Е. ме
покани да бъда свидетел на бракоразводното дело. Делото се гледаше в
2
гр.Пловдив. На друго дело не съм бил свидетел на Е., само на
бракоразводното в гр.Пловдив. Беше преди пандемията, но не съм сигурен
кога точно беше това дело. Те бяха разделени, може би не беше делото за
развод, а след развода ставаше въпрос за имената на децата. Питаха ме на
какъв език говори майката на Е. в къщи. Темата беше децата. Е. искаше
децата да носят турските имена. За това беше делото. На делото присъстваше
и г-н Д. М. като слушател. Бяха Е., С. и още един или двама души, които не
познавам. Мисля, че бяха свидетели като мен. Съдията ме попита на какъв
език говори майката на Е. в къщи. Тя живееше в Т., но идваше от време на
време да гледа децата. Тя говореше на турски в къщи, понякога на български.
По това време чух зад мен г-н М. да казва на висок глас „ваща нация“, аз се
обърнах и го видях да излиза навън. Не чух продължението на фразата която
изрече, нито викаше. Просто говореше на висок глас, за да го чуя. В този
момент това което чух от г-н М. ми прозвуча като обида. След тези думи „
ваща нация „ аз не съм го чул да казва нещо в продължение на репликата,
просто излизаше навън. Аз останах в залата и не съм го чул. Не си спомням,
като е излизал той да е отворил грубо, шумно вратата. Каза думите без да
вика, но малко с висок глас след като съм го чул. Мисля, че и другите хора в
залата чуха думите на г-н М.. Атмосферата в залата беше не много хубава.
Двама адвокати задаваха много въпроси. Не мога да кажа, че с лошо
настроение задаваха въпросите към мен, С. и нейния адвокат. Обстановка
беше сравнително спокойно, нямаше обиди, нямаше нападки, но не беше
толкова спокойно, както е в днешното съдебно заседание.
В съда пристигнахме тримата – аз, Е. и неговата адвокатка. Не беше тази
адвокатка, която в момента го представлява. Преди да влезем в залата
останахме в коридора около 5 – 10 минути. Бяхме ние тримата с Е. и
адвокатката му. Бяха С. с нейната адвокатка и баща и г-н М.. Пред залата
имаше и други хора. Другите не ги познавах. Някои от тях може да са били за
същото дело, други не. Първо влезе Е. с адвокатката, след това извикаха мен
доколкото си спомням. Не мога да кажа дали пред залата е имало други
приятели на Е.. Не си спомням, не съм видял. Не знам пред залата Е. да е
разговарял с други хора. Докато мен ме разпитваха, Е. стоеше отзад, беше
седнал. След като свърши делото аз си тръгнах. Не знам дали Е. си тръгна с
мен или малко по- късно, но след като приключи делото ние с Е. се видяхме и
двамата пихме кафе. С нас беше и адвокатката на Е.. Седнахме в едно кафене
3
близо до съда. Отидохме пеша, за около 5 минути. Пихме само кафе. Не сме
обядвали, само кафе пихме тримата. Останахме в кафето около 20 мин. -
около половин час най- много. И двамата с Е. си имахме работа и след това,
аз си тръгнах за Т.. Не си спомням Е. да е казвал каква работа има след
кафето. Родителските права при развода бяха дадени на майката. На Е. му
беше много тъжно. Не знам дали двете дела за развода и за имената са били
по едно и също време. Първото беше развода. След като се върнах в Т. с Е. се
чувахме по телефона. Видяхме се по – късно, но не помня кога. Е. живееше и
работеше в Пловдив. Докато пиехме кафе разговаряхме за децата. Питах
адвокатката дали ще се наложи да идвам втори път и тя каза, че няма да има
нужда. Е. си говореше и с адвокатката, не си спомням за какво си говореха.
Говорихме за думите на г-н М. в залата които каза и адвокатката и Е. ги беше
чул. Е. се беше почувствал обиден, както аз. Не си спомням Е. да е чул и нещо
друго от г-н М., което да му е въздействало като обида. 250 лева имам
разноски по явяването, които моля да ми бъдат заплатени.
Адв.Д.: Не сме внесли депозит за разноски и възнаграждение на
свидетеля. Е. лично ще заплати разноските за свидетеля в едноседмичен срок
лично.
Св.Х.: Мислех, че държавата ще ми плати разноските. Щом Е. ще плаща
заявявам ,че не искам разноски , не искам възнаграждение.
За съвместен разпит на допуснатите свидетели съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.06.2023 год. от 11.00 часа за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,50
часа.
4
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5