№ 22589
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110158541 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. Ф. С., пълномощник на ответницата Е. Д.
Ж., за изменение на постановеното по делото решение №6482/26.04.2023г., в
частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответницата безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 719,25 лева, като се позовава на
разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ.
Ответникът по молбата „**************“ ЕАД, чрез юрисконсулт Й.Г.,
е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248, ал.2 от ГПК, с който
я оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
ответницата, че следва да бъде приложена в случая разпоредбата на чл. 2 ал. 5
от НМРАВ. На първо място следва да се отбележи, че не винаги съединените
искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е
обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва,
разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло
се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При
кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност,
какъвто е случаят на съединяване на иск за главница и лихва. С оглед
1
възприетите в установената съдебна практика обективни критерии за
определяне на справедлив размер на адвокатските възнаграждения – обема и
сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес, то
при кумулативно съединени, но обусловени от акцесорност оценяеми
осъдителни искове, прилагането на размера, определен според обема на
сборния интерес е достатъчен. Нужда от определяне на възнаграждение
поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове (оценям и
неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и др.
подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от
тях, независимо от съотношението, в което са съединени. В случая предвид
характера на заявените за разглеждане претенции в настоящото производство,
съдът намира, че не са налице основания за определяне на отделно адвокатско
възнаграждение за защита по всяка от претенциите. На следващо място
претендирането на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер,
който обаче значително надвишава размера на акцесорните претенции, може
да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост,
необоснованост и прекомерност на възнаграждението.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. Ф. С., пълномощник на
ответницата Е. Д. Ж., за изменение на постановеното по делото решение
№6482/26.04.2023г., в частта за разноските, като в негова полза бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още
719,25 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2