Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Г. Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 246 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.З.Ш.,
чрез процесуалния му представител, против решение № 349/17.05.2023 г.,
постановено по АНД № 510/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление (НП) №
38-0003985/31.01.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” -
гр.Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177,
ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение
на материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание. Касаторът
твърди, че той, като водач на МПС, не е надлежен субект на извършеното
нарушение. Сочи се, че при индивидуализиране на наказанието е нарушена
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Иска се отмяната на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени НП. Алтернативно моли съда да
постанови решение, с което НП да бъде изменено като се намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимум.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не взема
становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна районният съд е приел
за установено, че на 09.11.2022 г. касаторът управлявал товарен автомобил,
марка „Скания“ 420, категория N 3, с рег. № Р 5916 ВМ, с прикачено към него
полуремарке категория О4, с рег. № Р 2989 ЕЕ, като извършвал обществен превоз
на товар – фракция. На същата дата, в 16:16 ч., в гр.Русе, КПП хижа „Приста“,
вход гр. Русе, той бил спрян за проверка на документите на ППС и на товара от
служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе. В хода на проверката, въз
основа на представената кантарна бележка № 3123/09.11.2022 г., било установено,
че при допустима максимална маса на управляваното от касатора съчленено ППС от
40 000 кг., същата била 49 500 кг. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното НП, с което на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №
11 от 3.07.2001 г.
При тези факти въззивната инстанция приела
от правна страна, че с оглед конкретните технически характеристики на ППС (съчленено
ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси) масата му не може да превишава 40 тона. Приел е, че доказателствата
по делото установяват, че е било налице превишение на максимално допустимата
маса. Изводът на въззивния съд е, че нарушението е правилно установено и
доказано. Посочено е, че наказанието е правилно индивидуализирано в максималния
предвиден в закона размер, тъй като същото е съобразено с наличието на
отегчаващи отговорността на касатора обстоятелства. Не е констатирано
съществено нарушение на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство.
Решението е
правилно.
Касационната инстанция не възприема
изложените от касатора доводи, според които не водачът е субектът, чиято
административнонаказателна отговорност следва да се ангажира. Санкционната
норма чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че с глоба от 500 до 3000
лв. се наказва водач, който, без да
спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Легалната дефиниция по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП сочи, че
"водач", по смисъла на същия закон, е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Нито в извънсъдебната,
нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е
навел твърдения или ангажирал доказателства, че не той е управлявал ППС. Тъкмо
напротив, в пътен лист серия ТС № 030901 от 09.11.2022 г., издаден в 08:32 ч. (
л. 8 от АНД № 510/23 г. на РРС), за водач на товарен автомобил „Скания“ с рег.
№ Р 5916 ВМ е посочен именно касаторът, както и часовете на тръгване и
пристигане по определения маршрут. В АУАН, въз основа на който е издадено
оспореното НП, а така също и в самото НП, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, включително авторството на
деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. РС – Русе е
анализирал подробно събраните доказателства и основателно ги е ценил като
безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписката писмени
доказателства и разпита на актосъставителя в съдебно заседание обосновано е
прието, че именно касаторът е управлявал съчлененото ППС, състоящо се от
товарен автомобил марка „Скания“ 420, категория N 3, рег. № Р 5916 ВМ и
прикачено към него полуремарке категория О4, с рег. № Р 2989 ЕЕ. Следователно
последният е бил негов водач и поради това е годен субект на нарушението. Същият,
в качеството именно на водач, е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискването за максимално допустима маса на посоченото съчленено ППС по чл.
139, ал. 1, т.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че ППС надхвърля
допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето
лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не
е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е
имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат
зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Касаторът
е получил съставения АУАН срещу подпис, като не е вписал обяснения и/или
възражения по съдържанието му и не е представил други доказателства в хода на
административнонаказателното производство.
Неоснователно е искането на касатора за
редуциране на наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева до законовия минимум по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от 500 лева.
Районният съд е изложил съображения относно обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на
наказанието, които касационната инстанция споделя и към които препраща, на
основание чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Според чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в
размер от 500 лв. до 3 000 лв. Претоварването в случая е с 9500 кг., което надхвърля
максимално допустимата маса от 40 000 кг. с 23,75 %. Процент претоварване,
равен или надвишаващ 20 % от максимално допустимата маса, според квалификацията
на тежестта на нарушенията по раздел 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО
на Съвета (Правила за масата и размерите)“ от Приложение № 1
"Категоризация на тежките на нарушенията“ по чл.1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18
март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на
правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на
автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни средства от
категория N3, какъвто е и процесният случай, представлява „най-тежко
нарушение“. Следва да се отбележи, че, видно от § 3 на ЗР на Наредба № 11 от
3.07.2001 г., по чл. 6, ал.1, т. 3, б. "а" от която е квалифицирано
нарушението с НП, Директива 96/53/ЕО е транспонирана в националното ни
законодателство именно с посочената наредба. Очевидно е също така, че подобно значително
претоварване на ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава
значителни рискове за безопасността на движението по пътищата. Освен това,
видно от справката за извършени нарушения (л.10 – л.11 от АНД 510/2023 г. по
описа на РРС), на касатора са налагани наказания за множество други нарушения
по ЗДвП, извършени през 2022 г., чието установяване и санкциониране е в
компетентността на органите на ИА „Автомобилна администрация“, което сочи на
личната му обществена опасност и нежеланието му да се съобразява с установения
правен ред.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 349/17.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 510/2023 г. на Районен съд
– Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: